Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.04.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На десети март 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №2822 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“ твърди
в исковата си молба, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки
или услуги с номер PLUS-11196886 ответницата М.П.Д. дала съгласието си, освен
посочения усвоен кредит, да и бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard. Ответницата активирала, предоставената и
от ищеца кредитната карта CARD-12161723 с максимален кредитен лимит в размер
1000,00 лв. Същият представлявал револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции - теглене в брой от
банкомати ATM, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др. осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен
лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на
револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да
заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива
величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Ищецът сочи, че ответницата преустановила
редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017г., когато било
последното плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 782.44
лв. Това принудило кредитора да блокира използването й. Въпреки многократните
опити за контакт с длъжника и отправените покани да погаси натрупалите се
задължения доброволно, тя продължавла виновно да неизпълнява, което поражда
интерес за съдебна защита.
Ищецът заявява, че към датата на подаване на
Заявлението по чл.410 ГПК, задължението на ответника по кредитната карта било в
размер на 782.44 лв., представляващо използваната главница в размер на 731.84,
както и договорна лихва от 01.10.2017 (първа пропусната вноска) до 10.11.2017
(дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение) върху използваната сума
в размер на 50.60 лв. Ответницата дължала и обезщетение за забава в размер на
законната лихва в размер на 37.15 лв. за периода от 10.11.2017 (дата на
изпращане на покана за доброволно изпълнение) до 11.05.2018 (дата на завеждане
на дело).
Ищецът моли при условие, че установителният иск
бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по
кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
съдът да приеме, че при условие на евентуалност предявява осъдителен иск.
Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за изискуем, чрез връчване на препис на ответната страна.
Към настоящия момент ответникът дължал на
дружеството следните суми: главница 731.84 лв., възнаградителна лихва - 50.60
лв. и лихва за забава - 37.15 лв., или общо 819.59 лв. За събирането на
посочените суми, било депозирано Заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК към Районен съд Ст.Загора. По образуваното ч.гр.дело № 2772/2018г.
била издадена Заповед за изпълнение и тъй като била връчена на длъжника при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК са последвали указания заявителя да предяви иск
относно вземането си, поради което ищецът предявява настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да
установи, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от М.П.Д.
в размер на: 731,84лв., представляваща главница по револвращ кредит, 50.60 лв.,
представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017г. до
10.11.2017г., 37.15 лв. лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до
11.05.2018г., или общо дължима сума 819.59 лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане. При условията на евентуалност моли съда
да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца посочените
по-горе суми, ведно с направените разноски. Претендира направените по
настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответницата М.П.Д. представя писмен отговор в
срока по чл.131 ГПК чрез назначения особен представител, в който взема
становище, че оспорва предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. Оспорва приложените от ищеца писмени доказателства,
като заявява, че са съставени от самият ищец и не са в състояние да обосноват
твърденията му, приложени документи представляват изгодни за него твърдения и
подлежат на доказване. Сочи, че не се установява ответницата да е усвоила
твърдяната сума в размер на 782.40 лева явяваща се претенция за главница. С
оглед на това неоснователна е и претенцията за нейното връщане, както и
акцесорните искове за възнаградителна и законна лихва.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2772/2018г. по описа на СтРС
се установява, че на основание чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за
изпълнение, съгласно която е разпоредил длъжникът М.П.Д. да заплати на кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД
София сумата от 731,84 лв. главница, представляващи неизпълнено задължение по
договор за потребителски паричен кредит №PLUS-11196886/12.03.2015г., ведно със
законната лихва от 30.05.2018г. до окончателното плащане; сумата от 50,60лв.
възнаградителна лихва от 01.10.2017г. до 10.11.2017г., с мораторна лихва в
размер на 37,15лв. за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г. и разноски по
делото. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано,
че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта №PLUS-11196886/12.03.2015г. се установява, че на 12.03.2015г. между
страните по делото наред със сключения договор за потребителски кредит, на
ответницата е отпуснат револвиращ кредит в размер на 1000лв. и издадена
кредитна карта Мастъркард, при условията, уговорени в Приложение към договора
от 12.03.2015г.
От заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, което не е оспорено от страните се установява, че при сключване на
договор за кредит PLUS-11196886, ответницата е дала съгласието си освен
посочения усвоен кредит, да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта Мастъркард и активирала предоставената й кредитна
карта CARD-12161723 с кредитен лимит 1000лв.
Съгласно счетоводните записвания при ищеца сумата е била наредена на
30.12.2016г. и осчетоводена на 04.01.2017г. Вещото лице е отразило в
заключението си усвояването и движението по кредита съгласно предоставените
месечни извлечения. В заключение е посочено, че размерът на задълженията на
ответницата към датата на завеждане на заявлението по чл.410 ГПК е както
следва:
722,97лв. главница към 01.11.2017г.;
8,87лв. застрахователна премия;
8,00лв. месечни такси;
42,60лв. договорна лихва, дължима на 01.10.2017г. и 01.11.2017г.;
40,56лв. лихва за забава за периода 10.11.2017г. до 30.05.2018г.
Предвид горното съдът намира, че заемодателят е изпълнил договорното си
задължение и е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в
тежест на ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си
задължение по договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените
лихви в сроковете уговорени в договора.
Ответницата, чиято е доказателствената
тежест, не ангажира доказателства, че е изпълнила задължението си да върне
изцяло предоставения й заем ведно с договорената лихва, поради което и с оглед
заключението на вещото лице съдът намира, че същата дължи сумата от 722,97лв. за главницата и 42,60лв. договорна
лихва за периода 01.10.2017г. до 10.11.2017г. От заключението на експертизата
се установява, че лихвата за забава за периода 10.11.2017г. до 30.05.2018г. възлиза
на 40,56лв.
Предвид горното исковете за установяване вземането за главница
и договорна лихва се явяват основателни в установените от експертизата размери,
а за установяване вземането за лихва за забава се явява основателен и доказан в
предявения размер.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 661,10 лв.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
следва да бъдат възложени в тежест на ответника съобразно уважената част от
иска в размер на 73,45 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.П.Д., ЕГН **********,***,
че същата дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. Париж, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А. България, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър
Д., ЕИК *********, следните суми: 722,97лв. главница, неизпълнено задължение по
Договор за кредит №PLUS-11196886/12.03.2015г.,
с 42,60лв. възнаградителна лихва от 01.10.2017г. до 10.11.2017г., с 37,15лв.
лихва за забава за периода от 10.11.2017г. до 11.05.2018г., ведно със законната
лихва върху главницата от 30.05.2018г. до окончателното плащане, за
изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., с п.а. против М.П.Д.,
с п.а. заповед №1487/31.05.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №2772/2018г. по описа на СтРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за
установяване на вземането за главница за сумата над 722,97лв. до претендираните
731,84лв. и за вземането за възнаградителна лихва за сумата над 42,60лв. до
претендираните 50,60лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.Д., с п.а. ДА
ЗАПЛАТИ на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С.А., с п.а. направените по настоящо
делото разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 661,10лв., както
и съразмерно сумата 73,45 лв. разноски
в заповедното ч.гр.д. №2772/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :