№ 876
гр. Перник, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20241720106912 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация – Перник” АД,
в която се сочи, че в полза на дружеството срещу Б. Г. Б. е издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д. № 3614/2024 г. по описа на
Районен съд Перник за сума представляваща стойността за доставена, ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ****************** в
размер на 1177,90 лева – главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г.
включително (представляваща 1/3 от общото задължение в размер на 3530,70 лева),
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, както и
сума в размер на 193,89 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните
плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г. (представляваща 1/3 от
общото задължение в размер на 581,65 лева).
Твърди се, че между топлофикационното дружество от една страна и ответника
е налице облигационна връзка, възникнала по силата на закона, относно продажбата и
покупката на топлинна енергия. Излага свой прочит на относимото по спора
материално право. Твърди, че е изпълнил своето задължение, като е доставил на
ответника количеството топлинна енергия, чиято стойност се претендира в настоящото
производство.
С оглед на изложеното моли съда да признае за установено, че ответникът
дължи горепосочените суми. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Оспорва да има качество потребител на топлинна
енергия, което се установявало и от обстоятелството, че на адреса пребивава сестра
му, а не той. Оспорва, представеното по делото „извлечение от сметка“, като счита, че
същото не установява размера на претенцията. Оспорва имота да е топлоснабден в
процесния период.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове.
1
В съдебно заседание ищецът поддържа така предявените искове с писмена
молба.
Ответникът се представлява, като поддържа отговора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Районен съд Перник е сезиран с обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с
правно основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от
договор за доставка на топлинна енергия, сключени с ответника. Настоящото
производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената заповед за
изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и същата да влезе
в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата, на която е
подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо, предмет на
това исково производство може да бъде само вземането, предявено със заявление в
заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с вземането в
заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по страни, вид,
падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В настоящия случай се
установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение в рамките на заповедното производство изцяло съвпадат, поради което
предявеният иск е процесуално допустим.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право
се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба
(доставка) на топлоенергия, регулирано от публично известни Общи условия; 2)
продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, за
която се дължи посочената в исковата молба сума. По акцесорния иск за обезщетение
за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера
на търсеното във връзка с това обезщетение.
Според задължителните разяснения, дадени с ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката
(ЗЕ) като договорно правоотношение, произтичащо от договор, сключен при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
КЕВР. Преценката относно наличието на качеството потребител/клиент на топлинна
енергия за битови нужди по отношение на ответника следва да се прави съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация – Перник“ ЕАД. Последните имат
обвързваща сила за страните по взаимоотношенията, възникнали във връзка с
производство и доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от
ЗЕ.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ, страна (купувач) по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди е клиентът/потребителят на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т.
2а от § 1 ДР ЗЕ (ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г.), е клиент, който купува енергия за
собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. § 190 от ДР на ЗЕ
„клиенти/потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение.
2
В този смисъл е и клаузата на чл. 3, ал. 1 от процесните Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди, на потребителите в гр. Перник,
приложими от ищеца и одобрени с Решение № ОУ-011/14.04.2008 г. на ДКЕВР,
публикувани във вестник Съперник – бр. 82/3959/29.04.2008 г., а с това и влезли в
сила, съгласно която купувач на топлинна енергия е всяко физическо лице –
потребител за битови нужди, което е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В тази връзка следва да се отбележи, че
включването на клаузите на процесните ОУ като източник на права и задължения
между страните съгласно чл. 150, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) е обусловено от
оповестяването им и изтичане на 30 дни след първото им публикуване. В случая се
установи, че последните са надлежно оповестени. Отношенията то така действащите
общи условия се уреждат от специален закон – ЗЕ, поради което редът в ТЗ и ЗЗД,
където се изисква писмено приемане на общите условия е неприложим. Поради това
договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от
момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и
започне да потребява топлинна енергия от същата.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от Общите условия, купувачът е длъжен да заплаща
дължимите се суми на доставената топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр.
чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът, в качеството си на потребител, изпада в забава и
дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо
изрично волеизявление на ищеца в този смисъл.
При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените
права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.
В тази връзка по делото са представени и приети писмени доказателства, с
които ищецът се домогва да установи претенцията си в цялост.
От представения по делото договор за придобиване на дътжавен недвижим имот
от ****************** се установява, че трето за спора лице – Г. Б. А. е придобил
недвижим имот, идентичен с посочения в исковата молба такъв.
Съгласно представеното удостоверение за наследници Г. Б. А. е починал, вдовец
и негови наследници са трите му деца, едно от които е ответника по делото.
Тези обективни данни и приложимо право, дават основание на съда да приеме,
че в конкретния случай ответникът е пасивно материално легитимирани по отношение
задължение за доставка на топлинна енергия до размер от 1/3 - та.
По делото е изслушано и прието заключение по СТЕ, неоспорено от страните,
която съдът кредитира изцяло като обосновано, обективно и компетентно изготвено,
отговарящо на всички поставени задачи. В заключението е отразено, че същото е
изготвено при анализ на приложените по делото и представени от ищеца документи.
От заключението се установява, че в СЕС се ползва топлоенергия вкл. за БГВ, като
ищецът е взел предвид нормативните технологични разходи, отдадени от
съоръженията за БГВ.
Установено е също, че монтираните в абонатната станция уреди за търговско
измерване – топломери са преминали през задължителните периодични метрологични
проверки, в хода на които са окачествени като съответстващи на одобрения тип,
поради което са годни за търговско измерване и показанията им могат да се считат за
достоверни.
Вещото лице е установило, че за процесния имот е начислявана прогнозна
топлоенергия за отопление и БГВ, които са преизчислени по нормативен ред, тъй като
не е осигурен достъп.
3
Установено е че топлоенергия се ползва от четири отоплителни тела.
Сумите за БГВ от прогнозните сметки са променени, след като не е осигурен
достъп.
В общите части няма отоплителни тела и суми не са начислявани.
Изготвена е изравнителна сметка, срещу която възражение не е постъпило.
При така установените факти, въз основа на извършения анализ експертизата
достига до извод, че общата дължима сума за процесния период е на стойност от
3533,70 лева за целия имот.
По делото е изслушана и приета заключение по СИЕ, изготвено при проверка на
счетоводството на ищцовото дружество. Вещото лице е достигнало до извод, че за
исковия период равностойността на предоставяните от ищеца услуги за топлинна
енергия е в размер на 3533,7лева, а законната лихва е в размер на 581,65 лева за
периода на забава, в който се претендира. Изчислено е, че 1/3 от тези суми са 1177,90
лева – главница и 193,89 лева лихва.
От изложеното дотук съдът намира за доказано по делото, че ищецът, в
качеството си на страна по облигационното правоотношение с ответника, през
процесния период е доставил до собствения на ответника имот топлинна енергия, на
посочената в исковата молба сума. Липсват твърдения и доказателства за пълно или
частично погасяване на задължението, поради което този иск следва да бъде уважен
изцяло.
При основателност на главния иск, основателен е и акцесорният за присъждане
на обезщетение за забава по гореизложените правни съждения.
Конкретните възражения на ответника съдът намира за неоснователни. По
делото се установи твърдяната облигационна връзка, произтичаща от закона и Общите
условия, доколкото ответникът е собственик на апартамента, а от СТЕ се установи
конкретната доставка. Без правно значение е кой пребивава в имота. Това са вътрешни
взаимоотношения между съсобствениците, стоящи извън предмета на настоящото
производство.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 ГПК такива следва да му бъдат присъдени. Ищецът е доказал разноски в
размер в общ размер на 697,44 лева, като е претендирал и възнаграждение за
процесуално представителство в размер от 200,00 лева, което също следва да бъде
уважено, съгласно приложен списък по чл. 80 ГПК. При този изход от спора, на ищеца
се дължат разноски в общ размер на 897,44 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
се дължат 44,11 лева, които също следва да му бъдат присъдени.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че В ПОЛЗА
на „Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, ж. к. Мошино, ТЕЦ „Република“ СЪЩЕСТВУВА изискуемо
4
вземане срещу Б. Г. Б., ЕГН ********** за сумата в размер на 1177,90 лева –
главница за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. включително (представляваща 1/3
от общото задължение в размер на 3530,70 лева), за доставена и незаплатена топлинна
енергия до топлоснабден недвижим имот с адрес ****************** ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 01.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумата и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в размер на 193,89 лева, представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания лева за периода от 08.07.2022 г. до 28.05.2024 г.
(представляваща 1/3 от общото задължение в размер на 581,65 лева), за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 ГПК в рамките на
ч. гр. дело № 3614/2024 г. по описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. Г. Б. да заплати на
„Топлофикация-Перник“ АД, ЕИК ********* сумата от 897,44 лева – разноски пред
Районен съд Перник в исковото производство и 44,11 лева разноски пред Районен съд
Перник в заповедното производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5