Определение по дело №25/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 346
Дата: 31 януари 2019 г.
Съдия: Деспина Георгиева Георгиева
Дело: 20193100500025
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 януари 2019 г.

Съдържание на акта

О П  Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                               

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,  ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ-Vс-в

в закрито заседание на тридесет и първи януари 2019г

Председател: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА

Членове:        ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА

                       НЕВИН ШАКИРОВА

като разгледа  докладваното от съдия ГЕОРГИЕВА

в.гр.д. № 25 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид:

 

Въззивното производство е образувано по жалба вх.№ 4392/30.07.2018 подадена от адв.Янка Станева като процесуален представител на ищеца Х.Г.Г. против решението на Провадийски РС № 201/24.11.2018 по гр.д.№ 1283/2017г в ЧАСТИТЕ МУ, с които са отхвърлени предявените от него против С.К.С. искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

- за заплащане на наем в размер на 300лв месечно за месеците от м. ноември 2016г до м.юни 2017г, дължими по Договор за наем от 01.09.2015г и Анекс към него от 28.07.2016г, сключен между страните за недвижими имоти, находящи се в землището на с. Венчан, Община Провадия, Варненска област, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва считано от 5-то число на следващия месец до окончателното изплащане на сумата;

- за заплащане на сумата в размер на 1426,35лв, представляваща консуми рана и незаплатена електроенергия за периода 01.09.2015-31.07.2017г за наетите недвижими имоти, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумите;

- за разликата над 342,17лв до претендирания размер от 1055,47лв,, представ ляваща консумирана и незаплатена вода за периода 30.09.2016г–30.06.2017г за наетите от ответника недвижими имоти, описани в горепосочения договор за наем, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 4.10.2017г до окончателното изплащане на сумите,

- за заплащане сумата от 666лв, представляваща причинени вреди при ползването на наетите недвижими имоти  по договора за наем, на осн.чл.233 ЗЗД, както и обезщетение за забава от датата на предявяване на иска, както и

- разноските сторени от ответника за първата инстанция съразмерно на отхвърлените претенции на ищеца, общо в размер на 1068,23лв, на осн.чл.78 ал.3 ГПК.

Счита решението на РС за незаконосъобразно и необосновано в отхвърлителните му част и затова моли за неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да бъдат уважени изцяло претенциите му.

В жалбата се съдържат оплаквания за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в следното: съдът не е приел като доказателство по делото представените от ищеца в последното с.з. на 11.07.2018 писмени доказателства - 16бр квитанции за получени от ищеца месечни наеми от по 300лв за периода 01.2016-10.2016г.

Впоследствие, е депозирана и жалба вх.№ ВП-1710/25.10.2018 /л.22-78 от делото/, подадена лично от ищеца Х.Г.Г., в която се съдържа пространно изложение и анализ на постановения от РС съдебен акт, което съдът възприема като оплакване за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение. Отправено е и искане за приобщаване към доказателствения материал множество писмени доказателства

 

Въззиваемата страна С.К.С. в срока по чл.263 ГПК е депозирал писмен отговор /л.102/ със становище за неоснователност на жалбата на адв.Я.Станева и недопустимост на жалбата на самия ищец.

Няма отправени доказателствени искания от въззиваемата страна.

 

СЪДЪТ по изразените от двете страни становища и отправени доказателствени искания от въззивника съобрази следното:

По отношение на горния документ, подаден от ищеца Х.Г. и наименован жалба, съдът намира, че не следва да бъде разглеждан като самостоятелна такава, още повече, че е подадена извън срока, а се възприема като допълнение и уточнение към подадената от адв.Я.Станева въззивна жалба в срок, както и предвид съвпадащите предели на въззивното обжалване според жалбата на адв.Станева с очертаните в уточняващата молба на ищеца. Освен това, същата е постъпило преди връчването на преписите на ответника и преди подадения от него писмен отговор.

По изложените съображения съдът намира, че дължи произнасяне по заявените доказателствени искания, които съдът обсъжда подробно по-долу.

Първият от предявените в условията на кумулативно обективно съединяване искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца дължимите и незаплатени месечни наемни вноски за обектите-предмет на договора за наем, по 300лв месечно, за периода м.ноември 2016 – м.юни 2017г.

Следва да се отбележи, че както в проекто-доклада, изготвен с определение от з.з. на 1.03.2018, така и в протокола от с.з. на 4.04.2018, липсват указания на съда за разпределянето на доказателствената тежест – коя от страните кои релевантни за спора факти следва да докаже.

Предвид, че наведеното в исковата молба твърдение на ищеца е за отрицателен факт - не е получил насрещната престация от наемателя, поради което същият се явява неизправната страна по договора и по тази причина договорът за наем бил прекратен с едностранно изявление от наемодателя, в тежест на ответника-длъжник е да установи чрез главно и пълно доказване своята изправност по договора, т.е., че е заплатил дължимата наемна цена за процесните месеци.

В тази връзка последният се е позовал само на гласни доказателства – показанията на разпитаната в с.з. на 23.05.2018 свид.Йорданова /баба на ответника/, която е заявила, че ищецът никога не издавал квитанции за получения от него наем.. и че внукът или тя му давали парите на ръка без документ.

За опровергаването на това изявление процесуалният представител на ищеца – адв.Я.Станева още в същото с.з. е поискала да представи квитанции за получените от наемателя суми за предходен период – от м.01.2016 до м.10.2016г, като е посочила, че доверителят й е смятал същите за изгубени и едва наскоро узнал, че кочанът с тези квитанции се съхранявал при счетоводителката до м.май 2018г, на която възложил изготвянето на ГДД за 2016.

По повод на това искане РС е дал възможност да бъдат предоставени в сл.с.з.. Същото е било проведено на 11.07.2018г, когато адв.Я.Станева е представила кочана, съдържащ квитанции под №№ от 1 до 16 с наем в размер на 300лв за периода м.01.2016–м.10.2016 и които РС е отказал да приеме като доказателство по делото. 

Както се изложи по-горе, главното и пълно доказване за установяване изпълнението на задължението за престиране на наемната цена е върху ответника-наемател, а не върху ищеца. Да се мисли противното е в противоречие и с правилата на формалната логика, тъй като, ако ищецът бе получил наемната цена за процесния период, то би липсвал и правен интерес от търсената защита.

В случая събирането на сочените доказателства /квитанции/ като косвени такива се свежда до оборване свидетелските показания или най-малко за внасяне на съмнение в тяхната обективност. При това положение не става реч за събиране на доказателства, ограничени със срок – каквито са поискани с ИМ или посочените с ПО на отв.страна, или за събирането на които специално е предвиден преклузивен срок. Ето защо, следва да се приеме, че ищецът своевременно е направил искането си и своевременно ги е представил пред съда. Що се отнася до дадените от ищеца обяснения, че коментираните квитанции били новооткрити и събраните в тази връзка доказателства /като удостоверението на л.127/, то същите могат да бъдат ценени в тяхната съвкупност в окончателния съдебен акт относно преценката датите на издадените квитанции дали могат да се приемат за достоверни по смисъла на ГПК.

Изложеното обуславя крайния извод на съда, че с така предприетите действия РС е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, лишавайки страната от адекватна защита и възможността да представи доказателствата си по делото.

Следва да се отбележи и това, че като е постановил отказа да ги приеме, РС е върнал документите, вместо да ги прикачи към корицата на делото с оглед преценката им от въззивната инстанция при евентуално обжалване. Ето защо приложените към уточняващата молба на въззивника заверени копия на 10бр квитанции за платен наем за м.01..2016-10.2016 за 300лв месечно /л.79-88 от делото/ следва да бъдат приобщени към доказателствения материал.

Съдът констатира, че липсва произнасяне на РС и по отношение на представеното от адв.Я.Станева в с.з. на 11.07.2018 удостоверение, издадено от „Кати Консулт К енд Х“ЕООД /л.126-І/, което същото следва да бъде приобщено към доказателствата по делото.

Не се налага изготвянето на нова доклад съобразно дадените задължителни указания с т.2 от ТР № 1/9.12.2013 по тълк.д.№ 1/2013 на ОСГТК на ВКС : „Съдът дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада, в случай, че оплакванията в жалбата са основателен“.

 

Що се отнася до отправеното с уточняващата молба искане от страна на ищеца, съдът съобразява следното:

Част от тях, а именно: л.39,40-Договор за наем; л.41-Анекс към договора; л.45-Предизвестие от 26.06.2017; л.54-Констативен протокол, изд. от ВиК на 31.07.2017 са били вече представени и прието в първата инстанция и затова не се налага повторното им приемане.

Представените разпечатани на ксерокс снимки  на л.42,43, същите се явява недопустимо доказателствено средство и затова не следва да бъдат приобщавани към док.м-л.

Като недопустимо доказателство по делото не следва да бъде приобщавана и декларация, изходяща от ИВАН ВАСИЛЕВ ХРИСТОВ с нот.заверка на подписа от 11.01.2018г /л.46/, тъй като същата обективира в писмен вид изявленията на трето за спора лице, т.е. свидетелски показания, чието събиране в писмен вид е недопустимо. При това, посоченото лице е разпитано като свидетел в първата инстанция

Не следва да бъде приобщавано като доказателство предизвестие от 16.02.2016 /л.44/ като неотносимо към спора доказателство–не касае спорните вземания.

Неотносимо към предмета на спора е и Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на Провадийска РП от 29.06.2018 /л.47,48/, тъй като от съдържанието му е видно, че касае други отношения между настоящите страни-оплакване за изчезнали от имота на ищеца строителни материали  и 30бр железобетонни оградни стълбчета втора употреба

Не следва да бъдат приобщавани като доказателство по делото молбите, отправени от ищеца до ВиК, както и писмото, издадено от ВиК /л.50-53,56/, тъй като същите обективират изявления на страната по спора за изгодни за нея факти. Въз основа на подадените от Хр.Г. молби, действията на служителите са били обективирани в съставените Констативни протоколи /л.54 и л.55/ , които имат качеството на официален свидетелстващ документ. Първият от тях на л.54 вече е приобщен като доказателство по делото. Вторият КП /л.55/ може да бъде приет доколкото служи като косвено доказателство за опровергаване твърденията на ответната страна.

Не следва да се приемат и 2бр писмаедното изходящо от ищеца до Община Провадия с дата 11.09.2017 /л.58/, тъй като обективира изявленията на страната за изгодни за нея факти, и отговор, изходящ от Община Провадия с дата 29.09.2017 /л.57/, тъй като последното вече е било прието като доказателство по делото.

По отношение на останалите доказателства, а именно:

заверени копия от коментираните по-горе квитанции /л.л.79-88/  следва да бъдат приобщени, тъй като такова искане е била обективирано и в жалбата, подадена от адв.Я.Станева, към която липсва приложение.

Следва да се приеме като доказателство по делото и сл.бележка, издадена от „Изипей“ /л.49/ за заплатени суми към „ЕНЕРГО ПРО“, обхващаща периода от 26.09.2015 до 27.07.2017, която се явява обобщаваща на представените в първата инстанция отделни разписки–дубликати, издадени също от „Изипей“ и фактури, издадени от „Енерго-про“/л.л.9-27,28-32 от І-инст.д./.

По аналогични съображения следва да бъде приобщена и представената разпечатка от Банка „ДСК“АД /л.л.62-78/ за удържани от сметката на ищеца суми и превеждани по сметката на „Енерго Про“АД и на „ВиК-Варна“ООД доколкото не се явяват нови доказателства, а служат за онагледяване и систематизиране на представените от ищеца още в първата инстанция първични счетоводни документи – разписки за заплатени ток и вода

Като доказателство по делото следва да се приобщи и пълномощно /л.59/, издадено от ищеца в полза на ответника с нотариална заверка на датата 25.04.2016 доколкото същото се явява косвено доказателство.

 

С оглед на горното,  СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА И ПРИОБЩАВА като доказателство по делото

Заверени копия на 10бр квитанции за платен наем за м.01..2016-10.2016 за 300лв месечно /л.79-88 от наст.д./,

Удостоверение, издадено от „Кати Консулт К енд Х“ЕООД /л.126-Іинст.д./

Констативен протокол от 27.09.2017 /л.55/

Пълномощно с нот.заверка на датата 25.04.2016 /л.59/

Сл.бележка, издадена от „Изипей/л.49/ за заплатени суми към „ЕНЕРГО ПРО“, обхващаща периода от 26.09.2015 до 27.07.2017, която се явява обобщаваща на представените в първата инстанция отделни разписки–дубликати, издадени също от „Изипей“ и фактури, издадени от „Енерго-про“/л.л.9-27,28-32 от І-инст.д./, както и разпечатка от Банка „ДСК“АД /л.л.62-78/ за удържани от сметката на ищеца суми и превеждани по сметката на „Енерго Про“АД и на „ВиК-Варна“ООД доколкото не се явяват нови доказателства, а служат за онагледяване и систематизиране на представените от ищеца още в първата инстанция първични счетоводни документи – разписки за заплатени ток и вода;

 

НЕ ПРИЕМА като доказателства по делото :

ксерокопие на снимки /л.42,43/,

декларация, изходяща от ИВАН ВАСИЛЕВ ХРИСТОВ с нот.заверка на подписа от 11.01.2018г /л.46/, обективираща в писмен вид изявленията на трето за спора лице, т.е. свидетелски показания, чието събиране в писмен вид е недопустимо;

предизвестие от 16.02.2016 /л.44/ като неотносимо към спора доказателство–не касае спорните вземания

Постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП-Провадия от 29.06.2018 /л.47,48/ като неотносимо към предмета на спора;

молбите, отправени от ищеца до ВиК, както и писмото, издадено от ВиК /л.50-53, 56/ като недопустими доказат.средства;

2бр писма – едното изходящо от ищеца до Община Провадия с дата 11.09.2017 /л.58/, и / като неотносими към предмета на спора доказателства;

както и приетите като такива още в първата инстанция: Договор за наем /л.39,40/; Анекс към договора /л.41/; Предизвестие от 26.06.2017 /л.45/ ; Констативен протокол на „ВиК-Варна“ООД от 31.07.2017 /л.54/ ; Отговор, изходящ от Община Провадия с дата 29.09.2017 /л.57.

 

 

          НАСРОЧВА ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в о.с.з. на 19.02.2019 от 14ч, за която дата и час да се призоват страните, като въззивникът се призове лично на посочения в молбата на л.97 адрес : с.Венчан ПК 9219, община Провадия, както и по тел: **********

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: