Мотиви към присъда по НОХД №3 по описа за 2020 г. на ВПРС
Районна прокуратура - гр.Шумен Териториално отделение – гр. Велики Преслав
е внесла в РС - гр. Велики Преслав обвинителен акт по ПД №1/2020 г. по описа на
ВПРП, ведно с ДП№404/18 г. по описа на РУ гр.В.Преслав с който е повдигнато
обвинение срещу Х.Х.Д. с ЕГН **********, роден на *** ***, пост. адрес: с. ***,
общ. ***, обл. ***, ул. „***"
№ **, наст. адрес с. ***,
общ. ***, ул. „***" № **,
български гражданин, неженен, с основно образование, безработен,
неосъждан, за
това, че през периода от 08.07.2011г. до 23.09.2019г. в с. ***,
общ. ***, обл. ***, като бил
осъден със съдебно решение № 34/09.03.2011 г. по гр. д. № 460/2010г. по описа
на Районен съд гр. Велики Преслав, влязло в сила на 14.04.2011г. и със съдебно
решение № 81/15.04.2014г. по гр. дело № 577/2013г. по описа на ВПРС, влязло в
сила на 3 0.04.2014г., да издържа свой низходящ - И.Х.Д. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Е.И.А., съзнателно не изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 33,77 /тридесет и
три цяло и седемдесет и седем/ месечни вноски по 70 лв. - в размер на 2364,24
лв. /две хиляди триста шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки. /
и 65 / шестдесет и пет / месечни вноски по 100 лева - в размер на 6 500 лв.
/шест хиляди и петстотин лева/ , всички вноски в общ размер на 8864,24 лв.
/осем хиляди осемстотин шестдесет и четири лева и двадесет и четири стотинки/ - престъпление по чл. 183, ал.1 от НК.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимия и защитника
заявяват, че ще се възползват от диференцираните процедури по НПК и на
основание чл.371, т.2 от НПК, подсъдимия признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не
може да отхвърли искане за предварително изслушване, когато са налице
условията, предвидени в НПК. Съдът като съобрази че самопризнанието на
подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства с определение от 14.04.2021 г. обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира повече
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Предвид на това в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван разпит на подсъдимия за деянията описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание представителят на ВПРП поддържа повдигнатото обвинение
и предлага на подсъдимият да бъде наложено наказание 6 месеца„лишаване от
свобода“ и на осн.чл.66 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване
от свобода“ да бъде отложено за срок от три години. Алтернативно предлага на
подсъдимия да бъде наложено наказание „Пробация“.
Защитникът на подсъдимия, счита че обвинението е доказано от обективна и
субективна страна и моли същият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено
наказание „пробация“, чрез което счита че ще бъдат изпълнени целите на
наказанието.
В хода на съдебното следствие подсъдимият заявява, че разбира в какво е
обвинен, наясно е с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е
съгласен с тях. В своя защита заявява, че поради обективна невъзможност не е
изплатил издръжката.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
подс. Х. *** и Е.И.А. ***
съжителствали съпружески от 2003 година. От съвместното си съжителство имали едно
дете -
И.Х.Д., роден на ***г. Отношенията между Д. и А. се
влошили и те се разделили в края на 2004г., като детето останало да живее при
майката. С решение № 34/09.03.2011г по гр.д. № 460/2010 г. по описа на
ВПРС, влязло в сила на 14.04.2011 г. Великопреславския районен съд
осъдил подс. X. Д. да заплаща издръжка в размер на 70,00 лева месечно на
малолетното си дете И.Х.Д., чрез неговата майка и законна представителка - Е.И.А..
С решение № 81/15.04.2014г. по гр. д. № 577/2013г. по описа
на ВПРС, влязло в сила на 30.04.2014г., месечната издръжка по отношение на
малолетния низходящ И.Д. била увеличена от 70 лева на 100 лева. През 2011г. св. Е.А. като
законен представител на малолетни си син И.Д. предприела действия за образуване
на изпълнително дело пред Съдебно изпълнителна служба в PC-Велики Преслав.
Образувано било изп. д. №84/2011г. по описа на СИС при ВПРС
/впоследствие изпратено по компетентност в СИС при PC-Разград/. По
изпълнително дело подсъдимият извършил
три плащания
на задължението за издръжка - на 10.02.2014г. - 61,12лв.; на
03.06.2014г. - 66,31лв. и на 08.04.2014г. в размер на
66,31лв., с които погасил най-старите си задължения, съобразно съдебното
решение по гр. д. № 460/2010г. на ВПРС, разпределено както
следва -
за м. април 2011г. е дължал общо 37,38лв / за 16 дни, считано от 14.04.2011г. /, за м. май и за м.
юни 2011г. - две вноски от по
70лв. и до 07.07.2011г. е заплатил още 15,82лв. Други
плащания на дължима издръжка, както по изпълнителните дела на PC-Велики Преслав и на PC-Разград, така и
лично на св. Е.А., подсъдимия не е извършвал. Същият, след фактическата си
раздяла със св. А., не се интересувал от своя низходящ И. Д., както и от
неговите материални нужди, за които бил осъден да плаща ежемесечна издръжка.
От горното е видно, че след като подсъдимия бил осъден с
влезли в сила съдебни решения по гр. № 460/2010г. и по гр. д. № 577/2013г., двете на PC-Велики Преслав, за
периода от 08.07. 2011г. до 23.09.2019г. в с. ***, където е
постоянния адрес на св. А. и на постр. Д., не е изпълнил задължението си към
своя низходящ И.Х.Д., чрез неговата майка и законен представител - Е.И.А.,
в размер на повече от две месечни вноски за издръжка, а именно 33, 77 (за прецизност 33, 774857...) месечни вноски от по
70лв месечно, равняващи се на сумата от 2364,24лв. /съобразно осъждането му по
първото съдебно решение по гр.д.№ 460/2010 г. на ВПР , отнасящо се за
периода от 08.07.2011г. до 30.04.2014г./ и 65 месечни вноски от по
100лв месечно, равняващи се на 6500лв. /съобразно осъждането му по второто
съдебно решение по гр.д. № 577/201 Зг. на ВПРС за времето от 01.05.2014 г. до 23.09.2019г./ , общо всички месечни
вноски на стойност 8864,24лева.
По делото е установено, че в инкриминирания период подс. Х.Д.
работил по трудово правоотношение в „***" ЕООД гр. *** за времето от
10.07.2013г. до 10.03.2014г. и в „***" ООД гр. *** за
времето от 17.02.2017г. до 16.06.2017г. През
инкриминираният период същият не е получавал социални помощи видно от писмо на Д"СП"-Разград. Същият притежавал 1/14 ид. ч. от недвижим
имот в с. ***, представляващ дворно място с къща и стопански постройки. От
няколко години живеел в с. ***, където съжителствал съпружески с друга жена,
работеща постоянно. Подсъдимият е в трудоспособна възраст, реализирал сезонно
доходи като работник в строителството, извършвал и възмездни инцидентни услуги
на физически лица. Употребявал алкохол и цигари.
Изложената
фактическа обстановка съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието
на подсъдимият в хода на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на
основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
повече доказателства за тези факти чрез неговия разпит. Освен това съдът
намира, че самопризнанието на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепя от събраните
в досъдебното производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са
приобщени по реда на чл.283 от НПК. Съдът намира, че събраните и обсъдени по
този начин доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се намират в хармонично единство и водят до единствено възможния извод,
непораждащ съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението му.
Съдът като прецени всички доказателства, релевантни за делото съгласно
чл.14 от НПК поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че с горното деяние
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер по чл.183, ал.1 от НК, защото:
- обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват
условията за нормалното развитие на подрастващите;
- от обективна страна подсъдимият,
след като е бил осъден и независимо, че е имал
възможност съзнателно не е изплатил задължението си за издръжка на детето
си в размер на повече от две месечни вноски; продълженото престъпление е
осъществено чрез бездействие от страна на подсъдимия. Престъплението е
резултатно, като престъпния резултат е отрицателен по своето съдържание – не
плащане в размер на две месечни вноски; престъпния резултата настъпва по
местоживеене на кредитора, тъй като паричното задължение е носимо.
- субект на престъплението са пълнолетно вменяемо лице, осъдено да заплаща
издръжка;
- от
субективна страна, подсъдимият е извършил деянието с пряк умисъл, знаел е
че като не изпълнява своето задължение по изплащане на издръжката, нарушава
влязло в сила съдебно решение, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието, разбирал е това и е желаел настъпването на
общественоопасните последици
Подсъдимият Х.Х.Д. с
ЕГН **********, роден на *** ***, пост.
адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***,
ул. „***" № ***, наст.
адрес с. ***, общ. ***, ул. „***"
№ **, български гражданин, неженен, с основно
образование, безработен, неосъждан.
Съдът прецени, като смекчаващи, следните обстоятелства от
значение за отговорността на подсъдимият: чистото му съдебно минало и начало на
плащане на издръжката. Съдът прецени,
като отегчаващо, обстоятелство от значение за отговорността на подсъдимия високия общ размер на неплатените задължения
за издръжка. Поради изложеното настоящият състав счете, че не са налице
многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства и определи наказанието
при превес на смекчаващите такива, а именно наказание „пробация“.
Като съответни да повлияят поправително и превъзпитателно върху подсъдимия
съдът прецени следните ПРОБАЦИОННИ МЕРКИ: „ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ
АДРЕС” с продължителност ЕДНА ГОДИНА с периодичност два пъти седмично,
„ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ” с продължителност ЕДНА
ГОДИНА и „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” с продължителност 300
(ТРИСТА) ЧАСА годишно за срок от ЕДНА ГОДИНА.
Така определеното наказание, съдът намира за справедливо
и съответстващо на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на
престъплението и подходящо да повлияе поправително и превъзпитателно към
спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения, освен това съдът
счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него
и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще
въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.
Водим от горното съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: