Р Е
Ш Е Н
И Е № 245
гр.Пещера ,05.ІІІ.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пещерският
районен съд,гражданска колегия ,в публично заседание на шести февруари, през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:Камен Гатев
Секретар:
Евелина Генинска
като
разгледа докладваното от районния съдия Гатев гражданско дело №631 по описа на
Съда за 2019 година, за да се произнесе,взе предвид
следното:
Предявени са искове от И.Г.М.
,ЕГН **********,***, против И.Г.В. ЕГН ********** ***, с правно основание по
чл. 124 ал. 1 от ГПК и чл. 54 ал. 2 от ЗКИР.
Твърди ищцата, че е
собственик на имот с идентификатор 56277.502.238 с адрес в град Пещера, ул. „Димитър
Търпов“ № 4., а ответника на имот 56277.502.239, по силата на одобрен КККР със
Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК София. Твърди, че е допусната
грешка относно прилагането на дворищно регулационните граници между двата
имота. Наследодателя на ищцата – Георги Петров Кънев, починал на 01.02.1977 г.
е оставил за наследница ищцата.
Твърди, че по дворищно
регулационен план наследодателя на ищцата бил собственик на имот УПИ № IX-254 в
кв.55, действащ към 1973 година. Изготвен бил протокол от 04.10.1973
година от Комисия, назначена със Заповед
на кмета № 265/18.08.1973 г. по чл. 110 от ЗТСУ и чл. 265 от ППЗТСУ. Твърди, че
ищцата била изплатила на ответника по този протокол с приходен ордер
№1021/26.11.1973г. сума от 240.00 лева за празно место от 13 кв. м., придаваемо
към имот парцел УПИ № IX-254 в кв. 55.
Твърди, че ответника не бил
заплатил придаваемото място към имота му УПИ № IX-517 в кв. 64 по плана от 1985
г. на гр. Пещера, придаващо се от имот УПИ №VІІІ-516 в кв. 64 , като по този
начин ищцата останала да го ползва. Твърди ,че ответника не се бил възползвал
от §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ и §8 от ПР
ЗУТ.
Твърди ,че по влезналия в
сила план през 1985 година не е извършена процедурата по придаваемото место.
Дворищно регулационните граници не са влезли в сила тогава, когато са били
извършвани отчуждаванията на придаваемите места към съседните имоти.
По одобрената КККР със
Заповед № РД-18-14/20.06.2014 г. на ИД на АГКК София, при заснемането на имот с
ид. 56277.502.239, е била допусната грешка,
в размер на 20 кв.м. между двата имота.
Твърди, че има граница с
материализирана ограда на место , която е изпълнена по придаваемото место към
имота на ответника, който не е бил заплатил. Отправил бил ответника В. нотариална покана към ищцата да „освободи
границите“. Твърди ,че ищцата владее имота си и оградата, която не е била
заплатена при условията на ЗУТ. Твърди ,че оградата е изпълнена по придаваемото
место от 13,00 кв.м., което ищцата била заплатила на ответника, и по 12 м.л. към дъното на парцела, което
ответника не бил заплатил на ищцата. Твърди че имота на ищцата по плана от 1985
г. е УПИ № 516 в кв. 64, а на ответника ПИ №517.
Моли съда да постанови
решение , с което да признае по отношение на ответника И.Г.В. ,ЕГН ********** ***,
че ищцата И.Г.М., ЕГН ********** ***, е собственик по наследство и давностно
владение на имот от 20,00 кв.м. със материализирана ограда от запад с 10,00 л.м. към дъното на
имота с ширина от 2,00 метра с обща площ
от 20 кв.м, придаваемо място от имота на ищцата, което място не е отчуждено и
платено от ответника, представляващо разликата между кадастралната граница на
имот с планоснимачен № 254 по плана от
1968 г. с границата по настоящата кадастрална карта, и която част е заснета
като част от имота на ответника ид. номер 56277.502.239.
Моли да се установи , че има грешка при одобряването на кадастралната
карта, която се изразява в неправилно заснемане на 20 кв.м., разликата между
кадастралната граница на имот с планоснимачен № 254 по плана от 1968 г. с границата по настоящата
кадастрална карта, която част е заснета като част от имота на ответника с ид. 56277.502.239. Прави доказателствени искания
и претендира разноски.
В срока за отговор ответникът
оспорва исковете по основание. Твърди че
е станал собственик на дворищен парцел IX-517 в кв. 64 по регулационния план на
гр. Пещера към онзи момент, с площ от
320 кв.м. По действащия план имота е с ид. 56277.502.239 с площ от 336 кв.м.,
тази площ владеел от дълги години, като владението му било явно, несмущавано от
никого, не е оспорвано от ищцата. Признава ,че регулационните сметки не били
уредени. Твърди ,че с ищцата имали спорове за поставени по границата –
зайчарници, строителни материали, асми и др.
Твърди ,че имота бил заснет през 2013 година, както и наличието на
противоречие в искането на ищцата - претендира 20 кв.м., а по протокола от 1979
година е 13 кв.м. ,по скицата от 2019 година е 16 кв.м.
С доклада си по чл.146 ГПК Съдът е приел, че е сезиран с искове по чл.
124 ал. 1 от ГПК и чл. 54 ал. 2 от ЗКИР, като страните не са възразили по
приетия доклад, с който е уточнена и депозираната от ищцата искова молба,
включително грешка в плана от 1968г.Указано
е на ищцата , че носи доказателствената
тежест да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственица
по силата на наследство и давностно владение на претендирания имот от 20,00
кв.м.
Пещерският районен съд, като обсъди събраните по
делото доказателства по отделно и в съвкупност и след като съобрази
разпоредбата на чл.235ал.І и ІІ от ГПК, от фактическа страна взе предвид следното:
За разрешаването на спора по чл.54ал.ІІ ЗКИР основно
доказателствено средство е експертното заключение, което в настоящият случай е
изготвено от в.л. Ж. Д. – П.. Съдът кредитира това заключение като компетентно и добросъвестно
изготвено, въпреки забележките на ищеца, направени в съдебно заседание чрез
неговия пълномощник.Вещото лице е проследило движението на процесните имоти във
времето и нанасянето им в действалите планове, актовете за собственост на
наследодателя на ищцата и праводателите на ответника,съобразявайки материалите
по делото, ,като и чрез справки в Община Пещера и СГКК Пазарджик, както и оглед
на място. Заключението на вещото лице е следното:
1.В действащата КККР собствеността е отразена по
парцелите от предхождащият я кадастрален и регулационен план от 1985 г., с
който е обезсилен геодезическия и регулационен план от 1968 г. и няма данни
границите по плана от 1985 г. да са оспорени или изменени. В тези граници е и
собствеността по последния по време документ - изповядана сделка за
покупко-продажба с н.а. №97/1992 г.
Разликата заключена между границата на имот пл.№254 по
плана от 1968 г. с границата по регулационния план от 1985 г. на парцел IX-517,
която е и граница по действащата КККР, е
около 12 кв.м., за която се дублират права по документи за собственост - н.а.
№230/1972 г. с н.а. №97/1992 г. за ½ ид.ч. За другата ½ ид.ч. от
тези около 12 кв.м. няма надеждни източници, по които да може да се установи
дублират ли се правата по №133/1952 г. с тези по н.а. №97/1992 г.
2. За парцел IX-254 по плана от 1968 г. регулацията е доказано приложена
по отношение заплатеното предаваемо място от имот пл.№253.
Към годината на одобряване на следващия план - 1985 г.
обаче на място тази регулация не е била приложена. Освен това има навлизане от
около 1 линеен метър в най-западните ъгли на вече разрушените 114 пж и
паянтова плевня от имот пл.№254 на ищцата в съседния имот от запад. Съответно в
плана от 1985 г. границата между имоти пл.№516 и пл.№517 вместо по платеното
предаваемо място е отразена по съществувала в онзи момент паянтова ограда и по
развалини. Също така регулационната линия между парцели IX-254 и Х-253 по плана от 1968 г. и тази между парцели VIII-516
и IX- 517 по плана от 1985 г. не съвпадат напълно. В лицевата
част на парцелите регулацията съвпада почти напълно, а в дъното им се отмества
с около 1 линеен метър в западна посока, т.е. увеличава се парцелът на ищцата,
като фактически се намалява частта предаваща се от нейния имот и се увеличава
частта предаваща се към нейния имот, спрямо предвидените по плана от 1968 г.
3.В действащата КККР парцелите от предхождащият я
кадастрален и регулационен план от 1985 г., с който е обезсилен геодезическия и
регулационен план от 1968г,
VIII-516 и IX-517 в кв.64 са отразени съответно като ПИ с идентификатори
56277.502.238 и 56277.502.239. За парцел IX-517 регулацията се счита за приложена с изповядването и
вписването на сделка (покупко-продажба) за него с н.а. №97/1992 г. - последния
по време документ.
В действащата КККР границата между ПИ 56277.502.238 и
56277.502.239 съвпада с границата между парцели VIII-516 и IX-517 в кв.64 по действащия регулационен план от 1985 г.
4.Съществуващата на място ограда съвпада с
регулационната граница между парцели VIII-516 и IX-517 по плана от 1985 г.(съответно с границата в КККР), и с
регулационната граница между парцели IX-254 и Х-253 по плана от 1968 г. в частта, в която тези
регулационни граници приблизително съвпадат. А именно - в частта от заплатените
предаващи се около 13 кв.м. от имот пл.№253 към парцел IX-254. На ръчна скица към геодезическото заснемане, приложено
в писмения отговор на ответника, тази част е между подробни точки с номера 6 и
10. В плановете от 1968 г. и 1985 г. тази част не съществува в кадастралния
план.
Друга част - между подробни точки с номера 11 и 13
съвпада с границата между пл.№254 и пл.№253, и представлява част от границата
на паянтова плевня по плана от 1968 г.
От подробна точка 13 до подробна точка 15 и северния
край, съществуващите на място стени/огради не съвпадат с нито една граница,
както кадастрална, така и регулационна, по плановете от 1968 г. и 1985 г.Включват
обаче границата на стопанската постройка, описана в н.а. №97/1992 г.
В частите от подробна точка 11 до подробна точка 15 и
северния край на място ищцата владее около 13 кв.м. от ПИ 56277.502.239 по
КККР; от които за ½ ид.ч. от част от около 10 кв.м. е н.а.
№230/1972 г. Останалите около 3 кв.м. са завзета част от имот на трети лица
пл.№252 по плана от 1968 г., за които няма данни да са уреждани като предаваеми
места.
5. Проследените планове и книжа са подробно описани в
т.2 на част „М.Констативно-съобразителна част" от настоящото заключение.
С оглед гореизложените и установени от вещото лице фактически
обстоятелства,от правна страна Съдът намира следното:
В конкретният случай ищецът
твърди, че има грешка при одобряването
на кадастралната карта, която се изразява в неправилно заснемане на 20 кв.м.,
представляващи разликата между кадастралната граница на имот с планоснимачен №
254 по плана от 1968 г. с границата по
настоящата кадастрална карта, която част е заснета като част от имота на
ответника с ид. 56277.502.239. Основният
довод на ищеца е в смисъл, че дворищно-регулационният план не е приложен,
доколкото ответникът не е заплатил процесните 20 квадратни метра. Изложени са и съображения, че ответникът не се
е възползвал от разпоредбите на §6ал.ІІ и ІV ЗУТ, в съответните срокове.
По т.2 от заключението си вещото лице е посочило, че за
парцел IX-254 / /към онзи момент
собственост на наследодателя на ищцата / по плана от 1968 г. регулацията е доказано приложена по отношение заплатеното
предаваемо място от имот пл.№253/ на праводателя на ответника/.От имот пл.№254 към парцел Х-253 са
отчуждени 17кв.м.
В този аспект от правна страна Съдът отбелязва, че към
1968г. е действал Закона за планово изграждане на населените места, отм. на
01.06.1973г.
Съобразно чл.39ал.ІІІ от ЗПИНМ /отм./, собствеността
на придадените по дворищно-регулационния план недвижими имоти към парцели на
други лица се придобива по силата на самия план.Т.е. отчуждителното действие
настъпва с влизане в сила на плана и
изплащането на дължимото обезщетение не е елемент от фактическия състав на
отчуждаването, а само създава облигационни отношения между съответните лица. Между
другото, същото е положението и при действието на ЗТСУ, в сила от 01.06.1973г.
до 31.01.2001г. , с оглед нормата на чл.110ал.І ЗТСУ/отм./, доколкото ищецът
излага подобни доводи и за плана от 1985г.
Вещото лице е установило още, че съществуващата на
място ограда съвпада с регулационната граница между парцели VIII-516
/ на ищцата/ и IX-517 /на ответника / по плана от 1985 г., съответно и с границата в КККР, и с регулационната
граница между парцели IX-254 и Х-253 по плана от 1968 г. в частта, в която тези
регулационни граници приблизително съвпадат. А именно - в частта от заплатените
предаващи се около 13 кв.м. от имот пл.№253 към парцел IX-254.
В действащата КККР границата между ПИ 56277.502.238 и
56277.502.239 съвпада с границата между
парцели VIII-516 и IX-517 в кв.64 по действащия регулационен план от 1985 г.
От прана страна Съдът намира
още, че разпоредбите на §6 ал.2 и 4 от ПР на ЗУТ и §8 от ПР ЗУТ са
неприложими в случая, тъй като те се отнасят до действащите към момента на приемането на ЗУТ дворищнорегулационни
планове, докато в случая планът от 1968г. е
обезсилен със Заповед №РД-14-02-1144/04.12.1985г.с приемането на нов КЗР
на гр.Пещера.
При тези фактически обстоятелства се налага извода, че
ищецът не доказа наличието на грешка в плана от 1968г., относно на процесните 20кв.м., поради което
искът с правно основание чл.54ал.ІІ ЗКИР е неоснователен.
Неснователен е и искът по чл.124 ГПК.В този аспект,
посоченият от ищците св. Тоскова заяви, че спорът между страните е за тази
част, която тя /ищцата/ е отстъпила.Заяви още, че ищцата и ответникът правили
заедно ограда, която първоначално била каменна, но ответникът запълнил част от
оградата с цимент, с което ответникът затъмнил долния етаж /на ищцата/.Освен
това и оградата на била на три метра разстояние от къщата.
Очевидно спорът между страните е възникнал по повод на
строителството на тази ограда, а не поради спор за собственост , още по-малко
за спор за собственост към минал момент и в частност към 1968г. В подкрепа на
този извод са и показанията на св. Смиленова, сестра на ответника В.. Тя даде показания, че претенциите на ищцата
възникнали едва след смъртта на родителите и.
С оглед изхода от делото,по аргумент от чл.77 ГПК в
тежест на ищеца следва да се възложат разноски
от 500лв. , които ищецът не довнесе за изплащане на вещото лице Ж. Д. - П., съобразно Разпореждане №2109/11.12.2019г.
, постановено в закрито заседание от същата дата. В полза на ответника не
следва да се присъждат разноски, тъй като същият не претендира такива и не е
представил списък с разноски.
Воден от горното Пещерският районен съд
Р Е Ш
И :
Отхвърля
като неоснователен предявеният от И.Г.М., ЕГН ********** *** иск срещу И.Г.В., ЕГН ********** ***, да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на
собственик
на реално обособена част, с
площ от 20кв.м. , с плош на поземления имот с идентификатор 56277.502.238
от 304( триста и четири ) кв.м. със съседи: имоти с идентификатор 56277.502.237; идентификатор
56277.502.233; идентификатор 56277.502.232; идентификатор 56277.502.239;
идентификатор 56277.502.9548. по КККР на гр.Пещера , одобрен със Заповед
№РД-18-14/20.06.2014г.
Отхвърля
като неоснователен предявеният от И.Г.М., ЕГН ********** *** иск срещу И.Г.В., ЕГН ********** ***, да се
приеме за установено по отношение на ответника, че е допусната грешка с която
неправилно е попълнена по регулационната граница, вместо имота по кадастралния
план с материализираната ограда от запад с 10 линейни метра към дъното на имота
с ширина 2 метра на придаваемото място, общо с площ от 20кв.м, по плана от 1968г., собственост
на ищцата И.Г.М. на недвижимия имот по действащия кадастрален план и по КККР на
поземления имот с идентификатор 56277.502.238 от 304 (триста и четири ) кв.м.
със съседи: имоти с идентификатор
56277.502.237; идентификатор 56277.502.233; идентификатор 56277.502.232;
идентификатор 56277.502.239; идентификатор 56277.502.9548.
Осъжда И.Г.М., ЕГН **********
*** да заплати по сметка на Районен съд Пещера сумата от 500лв. /петстотин/
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: