О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 253
гр.
Велико Търново, 20.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV–ти
състав, в закрито съдебно заседание на двадесети юли две хиляди и двадесета
година, в състав:
Административен съдия: Павлина Тонева
като
разгледа докладваното от съдия Тонева адм.
дело № 148/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК и чл. 175 от АПК.
Образувано е по молба от жалбоподателя „Ловико Лозари“
ЕАД, който в срока за обжалване на Определение № 4 от 24.06.2020 г.,
постановено по адм. дело № 148 година по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2020 година, е депозирал молба за изменение на цитираното
определение в частта му, досежно сторените по делото разноски, като искането на
жалбоподателя е да се отхвърли претенцията за разноски изцяло, тъй като реално
никакви действия не са предприети от страна на процесуалните представители на
ответника, а и такива разноски не са направени. Алтернативно прави искане
претенцията за разноски да бъде уважена до размера, определен в чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В срока за изразяване на становище с вх. №
2461/15.07.2020 г. процесуалният представител на ответника спори искането като
неоснователно, като намира определението на съда за правилно.
След запознаване със становищата на страните по
делото, като разгледа събрания по делото доказателствен материал и съобрази приложимите
нормативни разпоредби, съдът намира за установено следното:
С Определение № 4 от 24.06.2020 г., постановено по
адм. дело № 148 година по описа на Административен съд – Велико Търново за 2020
година на основание § 2 от ДР на ДОПК, вр.
чл. 159, т. 8, предл. 2 от АПК, съдът оставя без разглеждане жалбата на „Ловико Лозари“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 15б,
представлявано от М.Н.Б. против Ревизионен акт № Р-04000419002933-091-001 от
22.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Велико
Търново, потвърден по административен ред с Решение № 24/14.02.2020 г. на
Директора на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново, с който на дружеството за
данъчен период м.05.2018 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в
размер на 73 089,76 лв., и са начислени лихви върху ДДС в размер на
2 297,00 лв.; прекратява производството по адм. дело № 148/2020 г. по
описа на Административен съд – гр. Велико Търново; осъжда „Ловико Лозари“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 15б,
представлявано от М.Н.Б., да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр.Велико Търново при ЦУ на НАП сума в размер на
2791,60 лв. (две хиляди седемстотин деветдесет и един лев и шестдесет
стотинки), представляваща
разноските по делото.
В мотивите е посочено, че съгласно § 2 от ДР на ДОПК,
вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, е основателна
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък в размер на 2791,60 лв.,
определено по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, посочената
сума.
Определението е връчено на „Ловико Лозари“ ЕАД на
02.07.2020 г.
Молбата за изменение на определението в частта за
разноските е допустима. Предявена е на 08.07.2020 година в преклузивния срок за
обжалване на постановения прекратителен акт, същата е с правно основание§ 2 от
ДР на ДОПК, във вр. с чл. 248, ал. 1 от ГПК.
Същевременно съдът по свой почин констатира наличието
на очевидна фактическа грешка в мотивите на постановеното определение.
Поправката на очевидна фактическа грешка може да стане по искане на страната
или по почин на съда. АПК не съдържа времеви ограничения за поправката, нито
преклудира същата поради проверката на подлежащия на поправка съдебен акт по
реда на касационния контрол или при депозирана молба за изменение на съдебния
акт в частта за разноските.
Проверката на съда установи, че в случая се касае за
допусната очевидна фактическа грешка, каквито по смисъла на чл. 175, ал. 1 от АПК са писмените грешки, грешките в пресмятането или други подобни очевидни
неточности.
Тъй като прекратеното производство е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК, за разноските е приложим чл. 161 от ДОПК, който е специална
норма. Доколкото волята на съда е да уважи претенцията на ответника по
жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения
списък в размер на 2791,60 лв., определено по реда на чл. 8, вр. чл. 7,
ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то несъмнено се касае за
очевидна фактическа грешка в мотивите на определението по аргумент от чл. 175,
ал. 1 от АПК. Същата следва да се поправи в настоящото производство като
се допусне поправка на очевидната фактическа грешка в Определение № 4 от
24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 148 година по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 година, като в мотивите на
определението за разноски вместо „Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, е основателна
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък в размер на 2791,60 лв.,
определено по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, посочената сума“,
следва да се чете: „Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, вр. чл. 161, ал. 1,
изр. 3 от ДОПК, е основателна претенцията на ответника по жалбата за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представения списък в размер на 2791,60
лв., определено по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, посочената
сума“.
Според чл. 175, ал. 2 от АПК, решението за поправката подлежи на обжалване по реда на самото решение,
като след влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и
преписите. В случая настоящото определение за поправка подлежи на обжалване
пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението, като след влизане в сила следва да се
отбележи върху поправеното определение и преписите.
Разгледана по същество, молбата за изменение на
определението в частта за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложим по силата на §
2 от ДР на ДОПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК на администрацията
вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размера на минималното възнаграждение на един адвокат.
В случая при прекратяване на производството юрисконсултското
възнаграждение, съгласно представения списък в размер на 2791,60 лв. е
определено по реда на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съгласно
специалната разпоредба на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК предвид вида на производството.
Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че не е предполагал, че ответник жалбата ще упълномощи
процесуални представители, след като е депозиран отказ от жалбата. Видно от
молба от жалбоподателя с вх. № 2083/23.06.2020 г. жалбоподателят е направил
отказ от жалбата в деня преди насроченото съдебно заседание, поради което съдът не е имал възможност да се произнесе
незабавно.
Неоснователно е и оплакването, че
разноски не са направени, тъй като реалното участие на процесуалните
представители на ответника се изразяват в становище по даване ход на делото,
съгласие да бъде уважен направения отказ, което е ирелевантно и искане да бъдат
присъдени разноски по делото, тъй като съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК, приложим по силата на §
2 от ДР на ДОПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Алтернативното искане на жалбоподателя претенцията
за разноски да бъде уважена до размера, определен в чл. 6, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения е неоснователно, предвид
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
С оглед на изложеното молбата за
изменение на определението в частта за разноските следва да се остави без
уважение като неоснователна.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
|
На основание § 2 от ДОПК, във вр. с чл. 175, ал. 2
от АПК ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в Определение № 4 от
24.06.2020 г., постановено по адм. дело № 148 година по описа на
Административен съд – Велико Търново за 2020 година, като в мотивите на
определението за разноски вместо „Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 78, ал. 4 от ГПК, е основателна
претенцията на ответника по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съгласно представения списък в размер на 2791,60 лв., определено по реда на
чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр.
Велико Търново при ЦУ на НАП, посочената сума“, следва да се чете: „Съгласно §
2 от ДР на ДОПК, вр. чл. 78, ал. 4 от
ГПК, вр. чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК, е основателна претенцията на ответника
по жалбата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно
представения списък в размер на 2791,60 лв., определено по реда на чл. 8, вр.
чл. 7, ал. 2, т . 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП, посочената сума“. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за поправка на очевидна фактическа
грешка подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщението до
страните. След влизане в сила на настоящото определение, ДА СЕ
ИЗВЪРШИ отбелязване върху поправеното определение и преписите. На основание § 2 от ДОПК, във вр. с чл. 248, ал. 3
от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Ловико Лозари“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Сухиндол, ул. „Росица“ № 15б,
представлявано от М.Н.Б. за изменение на Определение № 4 от 24.06.2020 г.,
постановено по адм. дело № 148 година по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2020 година, в частта за присъдените разноски. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в
7-дневен срок от съобщението до страните. |
|
Определението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК. |
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: