РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 70716
гр. София, 01.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:...........................
като разгледа докладваното от ........................... Частно гражданско дело №
20251110122956 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ..................... срещу П. Й. Д. с ЕГН: **********
за сумата от 800,00 лева (осемстотин лева), представляваща главница по
Договор за паричен заем № ................... ведно със законната лихва от
........................ до изплащане на вземането, сумата от 70,24 лева
(седемдесет лева и 24 стотинки), представляваща възнаградителна лихва за
периода от ................... сумата от 136,61 лева (сто тридесет и шест лева и 61
стотинки), представляваща лихва за забава за периода от
.......................... сумата от 205,59 лева (двеста и пет лева и 59 стотинки),
представляваща компенсаторна неустойка за периода от ........................... ,
сумата от 200,00 лева (двеста лева), представляваща неустойка за забава по
чл. 6, ал. 2 от договора за заем.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната
лихва и лихвата за забава на ....................................
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
компенсаторна неустойка и неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от договора за
заем, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП. Заявителят
претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите
функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
1
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по
този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига
до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в
размер на 25 % от главницата, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33,
ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната
лихва.
С оглед изложеното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за
сумата от 22,47 лв. (8,11 лв. държавна такса и 14,36 лв. юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК на .................... срещу П. Й. Д. с ЕГН: ********** В ЧАСТТА за
сумата от 205,59 лева (двеста и пет лева и 59 стотинки), представляваща
компенсаторна неустойка за периода от ......................... сумата от 200,00
лева (двеста лева), представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от
договора за заем, както и за направените по делото разноски в размер на 22,47
лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2