Р Е
Ш Е Н
И Е №260046/18.3.2021
г.
гр.Ямбол........18.03........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..................................девети...март……................................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Красимира Тагарева
Членове: Николай И.
Галина Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.....възз.гр.д.№ 28
по описа за 2021 година,…за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
пред ЯОС е образувано по въззивна жалба на Д.К.Р. *** чрез пълномощника й
адв.Р.Ж.,*** против решение № 260224/15.12.2020 г., постановено по гр.д.№
1390/2020 г. по описа на РС Ямбол, в частта, с която съдът е предоставил
упражняването на родителските права върху непълнолетното дете Д. С. Й., родена на *** г.
на бащата С.Й.Р. и е определил местоживеенето на детето на адреса на бащата:
гр. Ямбол, ж.к. „Г.Бенковски“ бл. 4 ет.6 ап. 32. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и предоставяне родителските права по отношение на детето Д. за упражняване от
въззивницата Р., нейна майка, ведно със следващите от това местоживеене на
детето на нейния адрес, подробно посочен режим на лични отношения между бащата
и детето, както и същият да заплаща на детето Д. месечна издръжка в размер 250 лв., считано от
завеждане на исковата молба пред първоинстанционния съд.
Счита се, че съдът
не е постановил решението в атакуваната част, обосновано на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, което го прави неправилно. Установеното от
доказателствата е различно от изводите, до които е стигнал съда относно
родителския капацитет на майката; не е съобразена специфичната тинейджърска
възраст, в която се намира детето, поради което майката е по-подходяща да го
отглежда; недостатъчното за грижите за детето трудово възнаграждение на бащата.
Счита се, че бащата трайно е манипулирал детето Д. с обещания за свободен живот в неговия дом,
даване на разрешение за по-близки контакти с приятеля на детето, което
въззивницата намира за неправилно и недопустимо.
В
законоустановения срок въззиваемият С.Й.Р. *** е депозирал отговор на
въззивната жалба чрез своя пълномощник адв.М.Г. и счита същата за
неоснователна, а постановеното от районния съд решение като правилно,
законосъобразно и обосновано се желае да бъде оставено в сила. Излагат се
подробни съображения за това, че съдът се е произнесъл съобразно наведените в
исковата молба твърдения и събраните по делото пред първата инстанция
доказателства. Съдът е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства, въз
основа на което е постановил и своя акт. Изводите, направени от въззивницата не
почиват на доказателствата по делото – връзката между бащата и детето е силна,
бащата има необходимите възможности да отглежда детето, както с оглед възрастта
му, така и предвид здравословното му съС.ие. Детето е на възраст, в която може
да прецени и да има мнение по въпроса при кого от родителите си желае да живее
и това желание не следва да бъде пренебрегвано. Не отговарят на
действителността твърденията на въззивницата за манипулиране от страна на
бащата по отношение избора на детето при предоставяне на родителските права.
В съдебно
заседание страните, редовно призовани, явяват се лично и чрез пълномощниците си
поддържат съответно въззивната жалба и отговора по нея.
След преценка на
събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установена следната
фактическа обстановка:
Гр.д. № 1390/2020
г. е образувано пред районния съд по искова молба на Д.К.Р. за прекратяване на
брака със С.Й.Р., ведно с последиците от това, предявени като присъединени
искове за предоставяне родителските права по отношение на децата от брака
Деница, роден на *** г. и Константин, роден на *** г., определяне
местоживеенето на децата при майката, с режим на контакти с бащата и осъждане
на последния да им заплаща издръжка. От С.Й.Р. е депозирана насрещна искова
молба, с която също се желае прекратяване на брака и предоставяне на
упражняването на родителските права по отношение на детето Деница на него. ЯРС
е постановил решение, с което бракът е прекратен, а родителските права са
предоставени за упражняване по отношение на детето Константин на неговата майка
Д.Р. и по отношение на детето Деница на баща й С.Р., ведно с определен режим на
лични контакти и заплащане на съответната месечна издръжка.
За да
предостави родителските права по отношение на детето Д. на нейния баща С.Р., районният съд е взел
предвид събраните в тази връзка доказателства. Установено е, че Д. има увреждане на здравето -„десностранна
хемипареза в лека степен с предилекция в десен долен крайник“, съгласно експертно
решение № 2234/27.06.2018 г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св. Пантелеймон“ АД-Ямбол,
определящо двугодишен срок на инвалидност (50%) до 01.06.2020 г. Съгласно удостоверение
изх. № 2801-УД-2765/05.11.2020 г. на Д „СП“ – Ямбол Д.Р. е получила за периода
м.11.2019 г. - м.10.2020 г. месечни помощи за отглеждане на дете и за
отглеждане на дете с трайни увреждания по чл.7 ал.1 и чл.8д от ЗСПД по 395 лв.
на месец.
Пред районния съд социалният работник
Д. е заявила,
че О„ЗД“ работи с детето Д. от две години и случаят се наблюдава. Поводът за
това са подадени от детето два сигнала, а от класната й учителка един за това,
че майката се отнася лошо с дъщеря си и детето иска да живее при баща си. От
службата е изготвен социален доклад, според който и двамата родители притежават
необходимите качества, ресурс и родителски капацитет, за да отглеждат децата Д. и К.
Детето Д. Й. е изслушано от съда в присъствието на социален работник и категорично
заявява, че желае да живее при баща си, защото майка й не й позволява да излиза
с приятелки, а изисква да стои вкъщи или при закъснение от 10 минути вдига
голям скандал. Такъв скандал е ставал, когато е извикала съученичка вкъщи, за
да учат заедно. Майката не одобрява момичетата, с които дружи. Когато детето не
иска да яде, го е карала насила. Скривала й е телефона. Счупила е телефоните,
закупени от бащата. Забранявала е на детето да се вижда с него. То е живяло с
баща си в жилището на неговите родители в к-с „Бенковски“ в продължение на една
година, докато майката е била на село след раждането на малкото братче.
Родителите са били в този период разделени. След тази една година майката е
започнала кавгите си с Д., удряла я е, насинявала, пуквала й е устната. Съседка е викала полиция при
конфликт, станал заради това, че детето е скъсало обувките си (по-лесно
осъществимо според него поради заболяването му). Тогава майката му е ударила
два шамара, хванала го е за гушата, след което полицаите са дошли.
Проведен е разпит на свидетели като свидетелят
Р. –първи братовчед на ответника е запознат с отношенията между съпрузите и
детето Д. Присъствал е много пъти в дома
на страните, когато детето Д. е било тормозено от майката. След като съпрузите
са се разделили, са викали бащата в училище няколко пъти, за да го предупредят,
че детето е бито. Свидетелят заявявил, че лично го е виждал уплашено и бито,
когато е закарвал с таксито си бащата до училището и детето е искало да се
прибере при него. Майката непрекъснато подстригвала дъщеря си много късо (това
е констатирано от съда при изслушване на детето, а ищца е признала в хода на
устните състезания, че я е подстригала „нула номер“, заради раничка на главата).
Свидетелят Р. е заявил, че е имало случаи през 2017 г. или
Другата свидетелка С. Г. – майка на С.Р. е заявила, че Д. е живяла при баща си до момента, когато е решила
да се върне при майка си. Според свидетелката оттогава майката е започнала да я
тормози и бие, по характер е конфликтна. Една вечер детето е дошло в дома на
баба си със съседката си Е., с такси, разплакано. Ходило е до социални органи.
Откакто Д. е
при майка си, баща й е давал пари на дъщеря си- по 100 лв. по негови данни.
Свидетелката й е купувала дрехи. Майката е нарязала купените дрехи, бельо.
Разпитаната от страна на Д.Р.
свидетелка Г. е заявила, че ищцата работи на три смени и когато е нощна смяна,
вечер оставя децата при нея, а сутрин идва да ги вземе. Оставя им вечеря.
Жилището на майката представлява наета от нея квартира. Децата ходят на
училище. Според свидетелката майката полага много грижи за тях. По-голямото
дете е оперирано, инвалид е и получава пенсия.
Пред въззивния съд също бяха събрани
гласни доказателства по искане на страните. Свидетелката
Е. М., посочена от въззиваемия е съседка на страните,
живеят в един и същи двор. М. е виждала майката Д. да се държи лошо с детето Д., немайчински. Майката
нанасяла много бой на детето, което пищи, а майката го бие. Свидетелката е
подавала неведнъж сигнали в полицията, оттам идвали, а един път взели детето и
го дали на бащата, но майката отишла и го взела със скандали, пак го набила. Последния
случай бил преди може би една седмица, когато свидетелката чула, че Д. плаче и видяла, че била
с насинено око, имала драскотини към носа, причинени от майката. Виждала е Д.
да удря Д.. Миналата
седмица чула, че детето реве, отишла до прозореца и видяла, че Д. удря Д. зад врата и главата й се
блъска в металната врата. Това се е случвало много пъти. Майката работи 12 часа
денем и 12 часа нощем, някъде извън града. Свидетелката знае, че децата тогава са
сами нощем заключени в едно мазе. Свидетелката не е виждала майката на Д. - Да.да идва при Д., за да й
помага. Пред нея детето Д. много пъти е споделяло, че иска да живее при баща
си.
Във връзка с показанията на
свидетелката М. относно това,че е викала полиция, въззивницата Д.Р. потвърди, че ги е
посещавала полиция по сигнали на М..
От страна на въззивницата е разпитана
като свидетел нейната майка Дарина Николова, която знае, че детето Деница в
момента е при майка си. Свидетелката в месеца, два - три пъти ходи в дома им.
Дъщеря й се отнася добре с Д., не е виждала Д. да бие детето Д.. Не е виждала детето да е
насинено или с подуто око. Детето Д. си има собствена стая, топло е, нормални са
условията за отглеждането й. Последно Д. е видяла преди 10 дни, били на при нея на село
Сламино, където живее. Когато се наложи свидетелката помагала на дъщеря си с грижи
за децата, храна и пари, когато има възможност. Не й е известно бащата С.да
полага грижи за Д. или да й дава пари. Д. казвала, че има желание да живее с баща си, но не
е казала какви са причините за това.
При така установената фактическа обстановка
въззивният съд прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима,
подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на
изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен
интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за
неоснователна.
В съответствие с правомощията си при
проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд
прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество –
атакуваното решение прецени за правилно.
Обжалвано е решението, с което е
прекратен брака между въззивницата и въззиваемия в частта, в която съдът се е
произнесъл по присъединения иск по чл.59 от СК и е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето Д. на неговия баща С.Р.. Въззивният съд намира за
правилно решението в тази атакувана част, тъй като след преценка на
доказателствата събрани пред двете инстанции се установи, че не са налице
предпоставките родителските права да бъдат предоставени за упражняване на
майката. За да се произнесе по този въпрос, районният съд в съответствие с
чл.59 ал.4 от СК е преценил всички обстоятелства с оглед интереса на детето:
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителя,
възможността за помощ от трети лица и направената преценка се намира за
правилна от въззивния съд.
Свидетелските показания пред
настоящата инстанция потвърдиха изводите, до които е достигнал първоинстанционния
съд, за да предостави родителските права по отношение на Деница на неговия баща
– въззивницата се държи лошо и немайчински, както се изрази свидетелката М. с дъщеря си като често я
бие и тормози. Това е в потвърждение на показанията на свидетеля Р. – с преки
впечатления от отношението на майката към дъщеря й и на заявеното от социалния
работник Д.,
че работят по случая на Д. след подадени три сигнала /един от тях от класния
ръководител на детето/ до Д „СП“ за това, че майката се отнася лошо с дъщеря си
и детето иска да живее при баща си. Разпитаната пред настоящия съд свидетелка Н. – баба на Д. по майчина линия не
опровергава с показанията си твърденията за лошото отношение на майка към
дъщеря - свидетелката се вижда рядко с дъщеря си и децата, тъй като живее на
село.
Не на последно място следва да бъде
зачетено и желанието на детето Д. да живее и да бъде отглеждано от своя баща, в
чийто дом намира разбиране, закрила и спокойствие. Установено е, че бащата се е
грижил за Д.
в немалък период, когато майка й е била на село след раждането на второто дете
и е наясно с отглеждането й. Бащата получава подкрепата и на своите родители, с
които живеят в един дом и с които Д. също се разбира и желае да живее заедно с тях.
С предоставяне на родителските права
по отношение на Д.за упражняване на нейния баща, е защитен интереса на детето в пълна степен,
поради което решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. При
предоставяне родителските права за упражняване на бащата, правилно е определено
и местоживеенето на детето на неговия адрес.
При този изход на делото въззивницата
следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия направените пред настоящата
инстанция разноски в размер 250 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
260224/15.12.2020 г., постановено по гр.д.№ 1390/2020 г. по описа на РС Ямбол,
в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права върху
непълнолетното дете Д. С. Й., родена на *** г. на бащата С.Й.Р. и е определено местоживеенето на детето
на адреса на бащата: гр. Ямбол, ж.к. „Г.Бенковски“ бл. 4 ет.6 ап. 32.
ОСЪЖДА Д.К.Р., ЕГН ********** *** да заплати на С. Й.Р., ЕГН ********** *** направените пред настоящата инстанция разноски в
размер 250 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението
на страните пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.