Определение по дело №260/2012 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Въззивното производство е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Решението е във фаза след връщане на делото от ВКС за разглеждане от друг съсътав на БлОС.

Подадени са въззивни жалби от адвокат Ю.А., в качеството й на процесуален представител на ищеца К. Р. Г., от гр.Б., на адвокат С. К., в качеството й на процесуален представител на ответницата М. П. С., от гр.Б., и на О. Г. Ч., от гр.Б., ответник по делото, против решение № 4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год. на Районен съд Б.. Подадена е и частна въззивна жалба от адвокат С. К., в качеството й на процесуален представител на ответницата М. П. С., против определението на Районен съд Б. обективирано в решение № 4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год., с което е прекратено производството по насрещния й иск с правно основание чл.30 ЗН. Постъпила е и въззивна жалба от М. С. и от О. Ч., против Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС. С това допълнително решение, РС отменя свое протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 2221/2008 г., проведено на 30.11.2010 г., с което е открито производство по оспорване на представеното и прието като доказателство по делото в предходното съдебно заседание саморъчно завещание в оригинал от 01.07.1991 г. /на л. 171 от първоинстанционното делот/ досежно неговата автентичност, с твърденията че не е изписано и подписано от Р. Г. Сотиров, като е оставил без уважение молбата на адвокат С. К. – пълномощник на ответницата М. П. С., за допълване на Решение № 4037/20.05.2011 г., постановено по гр. дело № 2221/2008 г. по описа на Районен съд – Б., с произнасяне досежно истинността на оспореното в производство по чл. 193, ал. 1 от ГПК саморъчно завещание, находящо се на л. 171 от делото.

Във въззивната жалба на адвокат Ю. А., в качеството й на процесуален представител на ищеца К. Р. Г., се излагат оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост на решението в частта, с която е уважена исковата претенция на ищеца по чл.108 от ЗС само до размер на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот -апартамент № 15 находящ се в гр.Б. ул."Д-р Х. Т. № . и то на основание само наследство по закон, а в останалата- до поисканата 1/2 ид.част, която се претендира на основание завещание, искът е отхвърлен, както и в частта за отмяна на основание чл.537 ал.2 от ГПК на нот.акт № 46 т. 1 д.№ 46/2005 год. на нотариус с рег.№ 202 също само до размер на 1/12 ид.части, а отхвърлен за останалата до 1/2 ид.част, претендирани от ищеца. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там - неправилно е приложен и материалния закон. Счита се, че съдът погрешно е изтълкувал волята на завещателя. Иска се отмяна на решението в обжалваните части, приемане за действителни завещателните разпоредби на Румен Сотиров за 1/2 ид. части от процесния имот по първото и второто завещание, уважаване на исковата претенция по двете посочени правни основание за завещаната 1/2 ид.част, както и да се отхвърли искането на противната страна за редукция на завещателните разпореждания по чл.30 от ЗН поради своевременно направено и противопоставено възражение за изтекла 5-годишна давност, както и присъждане на разноските по делото за двете инстанции.

Във въззивната жалба на адвокат С. К., в качеството й на процесуален представител на ответницата М. П. С., от гр. Б., и на О. Г. Ч., от гр.Б., ответник по делото, се излагат оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост на решението в частта, с която на основание чл.108 от ЗС на ищеца е признато правото на собственост на основание наследство по закон в размер на 1/12 ид.части от апартамент № 04279.613.380.1.15, в частта, с която са осъдени да предадат владението и до този размер и в частта, с която е отменен нот. акт № 46/2005 год.. Счита се, че в нарушение на закона -чл.116 от ЗЗД съдът е приел, че давност може да се прекъсне с нотариална покана. Поддържа се, че съдът е пренебрегнал доказателствата, че М. С. след смъртта на съпруга си е установила несъмнително и явно владение върху цялото жилище -заключила е жилището със собствен ключ и не е давала достъп на никого, отдала жилището под наем и не е давала част от наема нито на Разум, нито на К., не е допуснала ищеца да живее при нея. През това време ищецът не предприел действия за прекъсване на давността. Счита се, че в нарушение на чл.28 и чл.29 от ЗН съдът е приел за допустимо наследяването по закон на лице без право на запазена част от негов низходящ и по завещание на лично основание да се осъществи в лицето на един и същ правен субект при наличие на преживяла съпруга. Иска се отмяна на решението в посочените му части и по същество отхвърляне на предявения иск. Претендират се и направените по делото разноски. Допълнително е направено искане за връщане на делото за допълване на обжалваното решение във връзка с това, че районният съд не се е произнесъл за третото саморъчно завещание, находящо се на л. 171 от делото.

В частната въззивна жалба се излагат оплаквания за незаконосъобразност на определението, което обстоятелство е повлияло върху целия съдаебен спор. Поддържа се, че жалбоподателката има правен интерес от обжалване на решението в прекратителната му част. Сочи се, че съдът е отхвърлил иска по чл. 108 от ЗС в частта за правото на собственост, произтичащо от завещанието като несонователен, но този диспозитив е неблагоприятен за ответницата М. С., в каквато насока се излагат подробни оплаквания. Счита се, че предявениет насрещен иск за възстановяване на запазената част от наследството е допустим и е следвало да бъде разгледан с оглед на направените от районният съд изводи досежно валидността на завещанията. В тази връзка се иска отмяна на решението в тази му част и връщане на делото на районният съд за произнасяне по същество. Не са направени доказателствени искания.

Във въззивната жалба на М. С. и от О. Ч., против Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС се навеждат оплаквания, че същото е необоснованно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и с искане за неговата отмяна и постановяване на друго такова, с което да се признае за установено по отношение на ищеца, че частен документ – саморъчно завещание, сочещо за автор Р. Г. С. с дата 01.07.1991г. и находящо се на л. 171 от делото на РС е неистински документ. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищеца в първоинстанционното производство – К. Г., чрез процесуалният си представител адв. Ю. А. се е възползвал от правото си на отговор по въззивната жалба и е такъв е депозиран по делото, като с него се изразява становище за неоснователност на жалбата.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор и по първата въззивната жалба на ответниците от пълномощника на ищеца, адвокат Ю. А.. Счита се, че наведените оплаквания са неоснователни, а обжалваното решение в обжалваната му част е законосъобразно. Счита, че изтекла 5-годишната погасителна давност за предявяване на насрещния иск по чл.З0 от ЗН.

В съдебно заседание страните поддържат наведените оплаквания. Представени са подробни писмени становища във връзка с позициите на всяка една от страните.

Жалбите са процесуално допустими, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежни страни в процеса, имащи интерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното решение районният съд е признал за установено по отношение на ответниците М. П. С. и О. Г. Ч., че К. Р. Г., е собственик на основание наследствено правоприемство от своя баща Разум Г. Сотиров, починал на 29.08.1997г., на 1/12 /една дванадесета/ идеална част от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.613.380.1.15, с предназначение жилище (апартамент), който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.613.380, едно ниво на обекта, с административен адрес: Б., п.к., ул."Д-р Х. Т. (бивша ул. Б.) № . . 4, ап., с площ 62,00 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, ведно с прилежащото му мазе № 42 с площ 3,00 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж обект с № 04279.613.380.1.16, под обекта: 04279.613.380.1.11 и над обекта: 04279.613.380.1.19, а съгласно документ за собственост Нотариален акт № 50, том XIV, per. №4344/22.12.2005 г., дело № 3493/2005г., вписан в регистъра на Службата по вписванията при Благоевградски районен съд - АПАРТАМЕНТ /жилище/ № 15, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок 109, вх."А", квартал 109 по плана за ЦГЧ на Б., действуващ към 1980год., със застроена площ 62 кв.м, състоящ се от стая, хол и кухня, ведно с прилежащото му мазе № 42 с полезна площ 3 кв.м, ведно със съответна и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с административен адрес: Б., ул."Д-р Хр.Т. (бивша „Б." №), при съседи на апартамента: Е. С., Д. Ч., Т. А. и стълбищна клетка и съседи на избеното помещение: Л. Д., Е. С. и коридор, като е осъдил М. П. С. и О. Г. Ч. да предадат на К. Р. Г. владението върху 1/12 /една дванадесета/ идеална част от описания имот, като съдът е отхвърлил иска за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху имота над уважените идеални части, както и за признаване за установено, че ищеца е собственик на горния имот в посочения обем идеални части на основание саморъчни завещания от 01.07.1991 г. и от 23.06.1993г., като неоснователен.

С същото решение съдът е отменил на основание чл.537, ал.2 от ГПК, констативен нотариален акт № 46, т.1, д.№46/2005г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към БлРС с вх. per. № 430/28.02.2005г., акт №60, т.П, дело № 343/2005г. - в частта над 1/12 ид. ч., като оставя без уважение искането за отмяна на посочения нотариален акт над уважената част като неоснователно.

Със същото решение съдът е приел за недоказано, на основание чл. 193, ал.1 от ГПК оспорването на истинността - съдържанието и авторството на саморъчни завещания от 01.07.1991 г. и от 23.06.1993год.. С решението съдът е отменил протоколно определение от 19.05.2011г., в частта, с която е даден ход на устните състезания по насрещния иск с правно основание чл.З0, ал.1 от ЗН, предявен от М. П. С. против К. Р. Г., за намаляване на извършеното от Р. Г. С. в полза на К. Р. Г. завещателно разпореждане по отношение на спорната недвижима вещ до размера на запазената по закон идеална част от наследството на М. П. С. като преживяла съпруга, а именно 1/2 и.ч. от наследството, останало от Р. Г. С. и е прекратил производството по делото в тази му част, като недопустимо. С решението съдът е осъдил ответниците М. П. С. и О. Г. Ч., да заплатят на К. Р. Г., направените по делото разноски по компенсация, с оглед уважената, респективно отхвърлена част от исковете в размер на 236,22 /двеста тридесет и шест лева и 0,22/лева.

Районният съд е приел за безспорно установено, че за отчужден имот, предмет на нотариален акт № 163, том IV, дело № 756/1967г., Р. Г. С. е обезщетен с процесния имот- жилище № 15, находящо се на IV етаж в жилищна сграда бл. вх. в кв. в гр.Б., ул. „Б." №. състоящо се от стоя, хол, кухня и мазе № .Р. Г. С. е починал на 18.07.1994 год..

Установено е по делото, че със саморъчно завещание от 01.07.1991 г. Р. Г. Сотиров приживе се е разпоредил с половината от следния имот: а именно с 1/2 и.ч. от собственото си жилище № находящо се на 4 етаж на жилищна сграда блок , вход , квартал на ул. „Б." № в гр.Б., състоящо се от стая , хол, кухня и мазе - избено помещение № 42, със съответните общи части от сградата, ведно c l/2 ид.ч. от леката му кола, марка ВАЗ 2103, модел 110075, рама 835444, двигател 2965874, , като е отразил в текста на саморъчното завещание, че с пълно съзнание за значението на акта, който извършва, като се разпорежда с описаното по-горе имущество и го завещава на ищеца К. Р. Г..

С второ саморъчно завещание от 23.06.1993г. завещателят Р.Г. С. е посочил, че потвърждава първото, като добавя, че „освен апартамента и др. сега и имота по наследство от майка ми М.К. С. в гр.Б. и този от баща ми Г. С. в с.Д. също завещавам на К. Р. Г.. Желанието ми е К. Р.Г. да стане /когато нас със съпругата ми М., с която живеехме прекрасно, си отидем от този свят/ собственик на апартамента." В следващите изречения от това завещание Р. Г. С. изтъква конкретните мотиви за решението си да извърши завещание в полза на ищеца.

На 17.01.1996г. с нот.акт № 29, том I, дело № 79/96г. за дарение на недвижим имот ответника М. П. С. е дарила на сестра си Р. П. Ч. 5/6 ид.ч. от спорния имот, а с нот.акт № 187, том III, дело № 1137/19997г. на 23.06.1997г. Р. Ч. е дарила на сестра си М. П. С. 5/6 ид.ч. от спорния имот. С представено по делото обратно писмо в оригинал /л.231 от делото/ с дата 17.01.1996г. М. П. С. и Р. П. Ч. заявяват, че извършения на 17.01.1996г. дарение на 5/6 ид.ч. от спорната вещ от М. С. на Р. Ч. е привидно и страните не желаят правното действие на сделката - прехвърляне на собствеността и предаване владението върху недвижимия имот.

На 26 юни 1997г. от нотариус при PC Б. е съставен протокол за обявяване на саморъчно завещание оставено за пазене вън от нотариата, от който е видно, че на посочената дата на нотариуса от ищеца са предадени две завещания, които не си били поставени в плик, написани на карирани листа, едното на две страници, а написаното с по-ранна дата на една страница. Завещанията са подписани от завещателя, датирани, няма поправки или прибавки. Завещанията са прочетени от Нотариуса и същите са приподписани от Нотариуса и молителя.

С Нотариалната покана, връчена на ответника М. П. С. на 11.08.2000г., срещу разписка, ищеца К. Г. е отправил покана до тази страна в седмодневен срок от получаването й да се яви в кантората на Нотариус М. и да му предаде ключовете от апартамент № в жил.блок № , вх., . на ул.“. Т. № . за да влезе във владение на собствените си 1/3 ид.ч. от посочената вещ, а при неосигуряване достъп до жилището да се заплаща месечно обезщетение за ползването. В текста на нотариалната покана, връчена на ответника М. С., изрчино е посочено, че ищецът се легитимира като собственик на посочената идеална част от вещта на основание две завещания, съответно от 01.07.1991 г. и 23.06.1993г.

По делото е приложено писмо от Община Б. Изх.№ 70 -00 - 2749/11.11.20 Юг. /л.190/, от което се установява, че в информационния масив на дирекция „МДТ" съществуват две патриди на адрес: гр.Б., ул."Д-р Х. Т. № . , ап.: първата е открита на 21.06.2005г. под № *002, на основание подадена декларация от О. Г. Ч., а втората партида е открита на 26.03.1998г. под № *003, на основание подадена декларация от К. Р. Г.. От дубликат на документ за платени данъци /л.75 до 82/ е видно, че ищецът е заплащал данъци за процесния имот за 1998г., 1999г., както и за периода от 2001 г. до 2006г. включително.

На 28.02.2005г.М. С. се е снабдила с констативенНотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по обстоятелствена проверка № 46,т.1, дело № 46/2005 г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към БлРС с вх. per. № 430/28.02.2005г., акт №60, т.П, дело № 343/2005 г. за 1/6 и. ч. от процесния имот, представляващ наследствената част по правоприемство от бащата на ищеца Р. Г. С., починал след завещателя Р.С. на 29.08.1997г., а впоследствие на 20.05.2005г. е извършила прехвърляне чрез задължение за гледане и издръжка, както и с учредяване право на ползване върху цялото жилище на своя племенник, вторият ответник по делото, О. Ч.. Това прехвърляне е материализирано с Нотариален акт №135, т.1, per. № 3512, дело № 134/2005г. и с вх. per. № 1525/30.05.2005 г. в Служба по вписванията -Б..

На основание саморъчно завещание от 01.07.1991 г. ищецът се е снабдил на 22.12.2005г. с нот.акт № 94, т. IV, дело № 629/2005г. на нотариус К. М., вписан в Служба по вписванията Б. с вх. рег.№ 4344/22.12.2005г., акт № 50, том XIV, д. № 3493/2005г..

По делото са събрани гласни доказателства. В показанията си свидетелката Е. С. - майка на ищеца, сочи че през 1965г. е прехвърлила правото на собственост на таванския етаж на притежаваната от нея къща, за да може при отчуждаването й брата на нейния съпруг -Р. Г. С. да получи в обезщетение жилище, което е именно спорното и същото се намира в същия блок и е съседен „на една площадка" със жилището на свидетелката. Заради този жест според свидетелката Р. Г. е бил благодарен и е изказвал желание приживе, че след неговата смърт това жилище ще го прехвърли на ищеца чрез завещание. От 1973г. са заживели в блока и от този момент двете семейства - собственото й и това на девер й Р. С. и съпругата му М., са били близки, празнували са заедно празници, хранили са се заедно, при които събирания е ставало дума за волята на Р.С. да завещае „всичко" на ищеца. Според свидетелката приживе Р. Г. С. лично на нея е казвал, че е съставил две завещания, които е оставил в гардероба в антрето на жилището на свидетелката и с първото е завещал на ищеца апартамента и колата, а с второто земите, тъй като ищецът е бил като син на Р. Г., като от благодарност ищецът е дал на сина си името на чичо си. Според свидетелката отношенията между ответницата М. С. и нейния съпруг -Разум се развалили след смъртта на Р. през 1994г., като повода бил за квартиранти, тъй като отдала част от жилището под наем една година след смъртта на Р.С. Според свидетелката съпругът й Р. показал на ответницата М. С. оставените от съпруга й завещания, след което трайно си влошили отношенията, тъй като според

св.Е. С. съпругът й Р. казал на ответницата С., че и

той има дял в жилището. Колата на Р. С. е била ползвана от

съпругата на ищеца, която впоследствие била продадена от М.

С., за извършването на която продажба е искала съгласие и на

ищеца К. Г. и след продажбата му е дала 400 лв. До настоящия

момент според свидетелката ищецът К. Г. не е поискал да

живее в спорното жилище, поради желанието му да остави ответницата

да „спокойно да кара старините". От 3-4 години втория ответник О.

Ч. живеел при леля си М. С., като след получаване на

завещанията ищеца е декларирал имота и е започнал да плаща данъци.

Свидетелката е категорична, че съпругът й приживе не е гонил или

заплашвал ответницата, че ще изпрати в старчески дом, като не е

напускала жилището. Свидетелката И. Т. сочи в показанията си,

че от бащата на ищеца Р.С. е чувала, че неговият брат Р. имал намерение да напише завещание в полза на сина на Р., тъй като

го имал за собствен син, като страните са били в добри отношения. Към

момента на депозиране на показанията свидетелката сочи, че в спорното

жилище живее син на сестрата на ответницата М. С..

Свидителката пояснява , че е виждала завещанията, показани й от бащата

на ищеца. Свидетелката Р. Ч. - сестра на ответника М. С., сочи, че след смъртта на съпруга на М., контактувала с нея почти ежедневно, поради което и синът й - ответникът О. Ч., се е настанил да живее при леля си, за да се грижи за нейното здравословно състояние. Свидетелката сочи, че пред нея никога не са се водили разговори за извършено завещание в полза на ищеца. Съставянето и наличието на завещание според свидетелката са били изненада за М. С., която е разбрала за съществуването на завещанието едва през 2000г., тъй като се е предявило искане чрез нотариус, но без да се покаже завещание, че М. С. следва да плаща наем. Това мотивирало ответницата С. да направи справка в съда, за да види има ли регистрирано завещание. След смъртта на съпруга на ответницата С., отношенията между нея и семейството на ищеца К. Г. „охладняха", защото няколко дни след смъртта на Р. С., предявили „някакви претенции към М.". Ищеца лично пред свидетелката е попитал М. С. дали може да се настани да живее в апартамента й, а тя му отказала с мотив, че жилището на родителите му е по-голямо. Поради съмнения у ответницата, че ищецът и семейството му имат ключ от жилището го е подменила, а пред останалите живущи от блока ищецът и майка му казвали, че апартамента е техен. Свидетелката сочи, че е била очевидец на случай, когато бащата на ищеца е тропал по входната врата на ответницата и е казвал да напусне, защото апартамента е негов и да отиде в старчески дом. Едва при образувано през 2005г. дело между страните ответницата е видяла завещанието и към този момент е била „шокирана", тъй като не е очаквала да има съставено такова от съпруга й. М. С. винаги е живяла в този апартамент, като „в един период от време М. ми беше дарила апартамента. След като започна моралния тормоз над М. от другата страна, адвокат ни посъветва да направим фиктивна сделка ..." /вж.показанията на св.Ч. - л.200 от делото/. След заболяването на бащата на ищеца свидетелката отново е прехвърлила жилището на ответницата, тъй като лошите отношения „утихнаха" и „нямаше силна агресия да я изгонят". Свидетелката твърди, че сестра й никога не е споменавала, че съпругът й е оставил завещание, което е било съставено тайно от нея, като за наличието на такова е узнала едва след като е прочела, че е регистрирано в съда, като до този момент е считала поведението на другата страна само като провокация. Свидетелят Б. Н. - първи братовчед на ответника М. С. сочи, че докато е бил жив съпругът на ответницата не е казвал, че ще прави завещание в полза на племенника си, нито ответницата е споделяла такова нещо. След смъртта на Р. през 1994г. М. е продължила да живее в жилището, не знае да го е отдавала под наем, като сестра й никога не е живяла в него. Свидетелят твърди, че ответницата е споделяла, че бащата на ищеца Р. я е заплашвал да напусне апартамента, защото е техен. На конкретни разговори между страните или техните наследодатели свидетеля не е присъствал, но сочи, че от други живущи в същия блок е узнал, че се говорело, че апартамента не бил на М., а на Р., които разговори свидетелят споделил и с ответницата. За съставеното завещание разбрала едва през 2006г., когато го видяла, както и че според споделено от ответница бащата на ищеца е тропал на вратата й, като я гонел, както и че е било влизано в жилището й , което я мотивирало да смени патронника на вратата. Пред свидетеля ответницата споделила, че ищецът е искал заплащане на част от наем, но не знае такъв да му е бил даван. Вторият ответник се е настанил да живее при М. С. в края на 2004г. и към настоящия момент живее в него. Свидетелят твърди: „Знам, че М. и преди 2006г. е била тормозена".

По делото е назначена съдебно-графологическа експертиза. От заключението по същата се установява, че ръкописно изписаните текстове, както и подписите, положени за „завещател" в саморъчни завещания от 01.07.1991 г. и 23.11.1993г. от името на Р. Г. С. /на стр.7 и 8 от делото/ са изпълнени от Р. Г. С. В съдебно заседание експерта е допълнил, че изводите си базира при използване на сравнителен материал, находящ се в кориците на делото на л. 171 и молба - на л.174 от Е. и Р. до Градски Народен Съвет. Вещото лице сочи, че не е установил различия в подписа, но ако има такива, то те се свеждат до валидността при изписването на отделните знаци.

С оглед на събраните по делото доказателства законосъобразно районният съд е приел, че в случая се касае за два завещателни акта, а не за три, както твърди в жалбата си пълномощникът на ответницата във връзка с направеното искане за допълване на решението. В съдебно заседание на 30.11.2010 год. районният съд е открил производство по оспорване истинността на представеното саморъчно завещание от 01.07.1991 год.. В съдебно заседание на 10.02.2011 год. районният съд е открил производство по оспорване истинността на представените саморъчни завещания от 01.07.1991 год. и от 23.06.1993 год.. Във връзка с тези оспорвания районният съд е допуснал събирането на доказателства, като с решението се е произнесъл по така допуснатото оспорване. Трето саморъчно завещание по делото не е приемано като доказателство по делото, не е обсъждано и по него съдът не е дължал произнасяне. Така нареченото от пълмощника на ответницата "трето" завещание представлява представен сравнителен материал от ищеца във връзка с изпълнението на назначената съдебно-графологическа експертиза. Ето защо въззивната инстанция счита наведените в тази насока доводи от страна на пълномощника на ответницата за неоснователни. В този смисъл неоснователна, по тези съображения се явява и въззивната жалба на М. С. и О. Ч. насочена срещу Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС.

Според настоящия съдебен състав, ръководейки се и от отменителните указания и мотиви на ВКС по настоящия казус, счита, че изводите, изведени от първата инстанция са неправилни и незаконосъобразни. За този си извод взе предвид следното:възможността едновременно да се признаят права по наследствено правоприемство по закон и завещание от отношение на един и същ обект , на едно и също лице , имащо двойното качество - на бенефициер по завещанието и универсален правоприемник по наследствено правоприемство на наследник, който е изместен от наследяване по силата на завещанието, настоящият състав приема че универсалното наследяването по завещание е с приоритет по отношение на наследяването по закон, наследникът по закон се призовава към наследяване само ако завещателният акт по чл. 16 ал.1 ЗН страда от порок и не е породил действието си.

Правото на собственост се придобива , съгласно чл. 77 ЗС чрез правна сделка, давност и други установени от закона основания. Принципно е разбирането на теория и съдебна практика , че ако собствеността на един недвижим имот е придобита на едно правно основание , то тя не може да бъде придобита и на друго основание.При наследяването, ако е налице валидно универсално завещание , макар и под отлагателен срок, то това придобивно основание , изключва възможността имота да се придобие и на друго , алтернативно поддържано в хода на делото основание , а именно по силата на наследственото правоприемство по закон , доколкото е налице валидно завещание. Затова и като основание на което ищеца би могъл да се легитимира като собственик, следва да се разгледат правата му, като лице в чиято полза е налично завещателно разпореждане.

Както вече се посочи, производството е инициирано с иск за собственост на 1/2 идеална част на АПАРАТАМЕНТ гр.Б., ул."д-р Х. Т. No. ведно с прилежащо мазе No 42 и съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж,притежание на К. Р. Г. на основание Саморъчно завещание на Р. С. и заявени насрещен иск по чл. 30 ал.1 ЗН и възражения за придобивна давност от страна на ответника М. С..

Безспорно от фактическа страна е , че на 18.07.1994 година е починал Р. Г. С. , оставяйки за наследници по закон преживяла съпруга М. П. С./ при продължителност на брака им над 10 години / и брат Р. Г. С., починал през 1997 година и оставил за наследници- съпруга Е.С. и син К. Р. Г...

Със саморъчно завещание от 01.07.1991 година , Р. С. завещава на К. Г.-негов племенник, 1/2 идеална част от собственото си жилище / апартамент в гр.Б., ул."Б." No . блок вх., . , ап. кв. / и 1/2 ид. част от лек автомобил ВАЗ.

Със Саморъчно завещание от 23.11.1993 година , Р.С. завещава на К. Г. „освен апартамента и др. сега и наследството от майка ми М. К. в гр.Б.и от баща ми Г. С. в с. Д.", изрично посочвайки , че „желанието му е К. Р.Г. да стане / когато ние със съпругата ми М. - с която живяхме прекрасно -си отидем от този свят/, собственик на апартамента", наред с изразените мотиви за минали отношения на семействата.

Приложимия материален закон, досежно зачитане и анализа на двете саморъчни завещания е чл. 39 във вр. с чл. 38 ЗН във вр. с чл. 17 ал. 1 ЗН. Макар и според настоящия съдебен състав валидността на завещанията да не е преценена максимално прецизно, предвид липсата на годен сравнителен материал /единствения такъв е машинописна молба до ГОНС, в края на която е подписа на Р. С./, с оглед мотивите на отменителното решение на ВКС, се приема, че при категоричност на експертното заключение за това , че ръкописният текст е изпълнен от завещателя, изводът на РС да зачете саморъчното завещание е правилен и обоснован.

Изхождайки от обстоятелството, че е налице валидно завещание от 1993г., което обаче е с тежест и под условие, настоящия съдебен състав счита , че не би могло валидно да се проведе настоящата ревандикационна претенция спрямо лицето- ответника М. С., в чиято полза е установена тежест по завета- а именно да го ползва до смъртта си.И това е така, доколкото ревандикационната претенция е осъдителна такава, като съгласно чл. 108 от ЗС собственикът (в т. ч. и съсобственикът) може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. С такава възможност съсобственикът разполага не само по отношение на трети лица, но и по отношение на друг съсобственик, който завладее изцяло съсобствената вещ без да има основание за това. Едва при установяване на тези изискуеми се предпоставки исковата претенция би била основателна, а в случая те не са на лице, доколкото по силата на завещанието спрямо ответницата е учредено право на ползване до смъртта й, тоест налице е валидно основание, въз основа на което тя владее целия апартамент. И тъй като предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се произнесе, като даде защита на субективното право в обема, в който същата е поискана, налага произнасяне само по осъдителната искова претенция, то същата следва да се отхвърли като неоснователна, поради модалитет на завещателното разпореждане.

Доколкото по делото е конституиран като ответник лице, приобретател по сделка- О. Г. Ч., чиито частен праводател на „придобитото правото на собственост" е М. С., то съдът следва да се произнесе и по заявения от К. Г. срещу него самостоятелен , макар и обективно съединен по делото, иск за собственост. Таз претенция, според настоящия състав също е неоснователна, по причини аналогични с гореизложените и предвид обстоятелството, че в хода на процеса не е установено, ответника Ч. да ползва имота без правно основание.

Настоящия съдебен състав намира, че предвид наличието на правно основание, въз основа на което М. С. е в процесния имот и има права върху същия до смъртта си, и предвид отхвърлянето на ревандикационната претенция по тази причина, не се налага обсъждането на релевираното възражение за изтекла в полза на ответницата придобивна давност.

Предвид събрания доказателствен материал и дадените указания на ВКС искът по чл. 30 ал.1 ЗН „не е предявен преждевременно" и следва да бъде разгледан по същество. Същият обаче се явява неоснователен, предвид направеното спрямо него възражение за изтекла придобивна давност, общата 5-годишна такава, предвидена в чл. 110 ЗЗД. И това е така, доколкото видно от нотариална покана рег.номер 32, том 1 на нотариус М., същата е връчена лично на ответницата С. на 11.08.2000г., поради което към датата на предявяването на исковата претенция по чл. 30 ЗН, същата е изтекла по давност.

По отношение оплакванията във въззивна жалба от М. С. и от О. Ч., против Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС, БлОС счита същите за неоснователни, а така постановеното допълнително решение за правилно. Така, законосъобразно е прието, че не се дължи допълване на решението с произнасяне по истинността на саморъчното завещание, находящо се на л. 171 от делото, тъй като когато документът е представен в съдебно заседание, оспорването може да бъде направено най-късно до края на заседанието. В настоящия казус този срок е пропуснат, респ. възможността за оспорване истинността на документа в това производство е преклудирана.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция на М. С. и О. Ч. се дължат и сторените в производството разноски, в редуциран размер за всички инстанции и съобразно списък по чл. 80 ГПК, или сумата от общо 4 474 лева.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК във вр. с чл.272 от ГПК Окръжният съд,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год. на Районен съд Б., в частта досежно исковите претенции по чл. 108 ЗС и чл. 30 ЗН и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от от К. Р. Г., с ЕГН * от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № . , ап. против М. П. С., с ЕГН * и О. Г. Ч., с ЕГН *, и двамата с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”Д-р Х. Т.” № . ., ап., иск за осъждането на ответниците да предадат на ищеца владението върху 1/2 /една втора/ идеална част от имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор №04279.613.380.1.15, с предназначение жилище (апартамент), който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 04279.613.380, едно ниво на обекта, с административен адрес: Б., п.к., ул."Д-р Х. Т. (бивша ул. Б.) № . ., ап., с площ 62,00 кв.м., по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед №РД 18-32/10.05.2006г. на Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра, ведно с прилежащото му мазе № 42 с площ 3,00 кв.м., при съседи на обекта: на същия етаж обект с № 04279.613.380.1.16, под обекта: 04279.613.380.1.11 и над обекта: 04279.613.380.1.19, а съгласно документ за собственост Нотариален акт № 50, том ХІV, рег. №4344/22.12.2005 г., дело № 3493/2005г., вписан в регистъра на Службата по вписванията при Благоевградски районен съд – АПАРТАМЕНТ /жилище/ №, находящ се на четвърти жилищен етаж от жилищен блок , вх."", квартал по плана за ЦГЧ на Б., действуващ към 1980год., със застроена площ 62 кв.м, състоящ се от стая, хол и кухня, ведно с прилежащото му мазе № 42 с полезна площ 3 кв.м, ведно със съответна и.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, с административен адрес: Б., ул."Д-р Хр.Т. (бивша „Б.” №), при съседи на апартамента: Е. С., Д.Ч., Т. А .и стълбищна клетка и съседи на избеното помещение: Л. Д., Е..С. и коридор, както и да се отмени изцяло нот.акт № 46, т.І, д.№46/2005г. на нотариус с рег.№ 202, вписан в Служба по вписванията към БлРС с вх. рег. № 430/28.02.2005г., акт №60, т.ІІ, дело № 343/2005г. – правно основание чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск с правно основание чл.30, ал.1 от ЗН, предявен от М. П. С., с ЕГН *, с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”Д-р Х. Т.” № ., ап. против К. Р. Г., с ЕГН * от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № . ., ап. – за намаляване на извършеното от Р. Г. С. в полза на К. Р. Г. завещателно разпореждане по отношение на спорната недвижима вещ до размера на запазената по закон идеална част от наследството на М. П. С. като преживяла съпруга, а именно 1/2 и.ч. от наследството, останало от Р. Г. С., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4037/20.05.2011 год. постановено по гр.дело № 2221/2008 год. на Районен съд Б., в частта, с която се ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл.193, ал.1 от ГПК оспорването на истинността – съдържанието и авторството на саморъчни завещания от 01.07.1991г. и от 23.06.1993г.

ПОТВЪРЖДАВА Допълнително решение № 1688/28.02.2013г., постановено по гр.д. № 2221/2008г. по описа на БлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, К. Р. Г., с ЕГН * от Б., ул. “Д-р Х. Т.” № . . , ап. да заплати на М. П. С., с ЕГН * и О. Г. Ч., с ЕГН *, и двамата с адрес за призоваване: гр.Б., ул.”Д-р Х. Т.” № . ., ап., направените по делото разноски по компенсация, с оглед уважената, респективно отхвърлена част от исковете, и за всички инстанции в размер на 4 474 лв.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: