Р Е Ш Е Н И Е №260202
11.03.2022 г., гр.
Пловдив.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XIІ-ти гр. състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети
януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЛАДИМИР РУМЕНОВ
при секретаря Катя Грудева, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 13482 по описа на същия съд за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по
съществото на исков
спор.
Искове на „Профи Кредит България„ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е, вх. В, против М.И.Р. , ЕГН **********,***,
и с правно основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, чл. 86 от ЗЗД и чл. 240 от Закона за задълженията и
договорите, вр.чл.9 от Закона за потребителския кредит, и чл. 79 от същия закон.
Ищецът черпи права от договор, сключен между
страните на 04.02.2018 година, под № ************. По силата на договора Р.
получила в заем 900 лева, които трябвало да върне при следните условия: 24
равни месечни вноски по 55.64 лв., които включват както главницата, така и
лихвата договорена в размер на 41,17% , при годишен процент на разходите /ГПР/ от
49.90% или общо дължима сума в размер на 1335.36 лв. Договорен бил и пакет от
допълнителни услуги, срещу който Р. се задължила да плати общо 1080.48 лв.
разсрочени към месечната вноска, по още 45.02 лв., като по този начин, общият размер
на вноската станал 100.66 лева. Платени били по договора 1420.30 лв. Останали за плащане още 1189.67лв., от които главница
от 528.76лв.; договорно възнаграждение 107. 54лв.; обезщетение за забава 58. 15лв.
и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 495.22
лв., за които суми ответникът бил в забава.
По частното дело № 6537/2020 год. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV гр.с.
ищецът поискал от съда издаването на заповед за плащане за остатъка от
вземанията си по договора, като съдът издал заповед за плащане на главница от
528.76лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаването на
заявлението, договорно възнаграждение 107.54 лв. и обезщетение за забава от 58.15 лв.
В частта от заявлението, представляваща възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 495.22 лв. съдът отказал да издаде заповед, тъй
като приел, че това вземане произтича от неравноправни клаузи в договор за
потребителски кредит. Длъжникът възразил против така издадената заповед в срока
по чл. 414 от ГПК. С оглед казаното, иска се от съда да постанови решение, с
което да установи съществуването на заповяданото за плащане вземане за главница
– 528.76 лв.; договорно възнаграждение – 107.54 лв., дължими за периода от
05.06.2019г. до 10.09.2019 г., обезщетение за забава 58.15лв., дължимо за
периода от 10.09.2019 г. до датата на подаването на заявлението в съда (
алтернативно - до 12.03.2020 г.,) и да се осъди ответника да заплати на ищеца
сумите по договора за допълнителни услуги в размер на 495.22 лв., за която е
отказано издаването на заповед за плащане. Претендират се и разноските по
спора.
Ответникът
не е подал отговор в срока по чл. 131 от ГПК , но оспорва исковете като
неоснователни, релевира възражение за недействителност на договора за
потребителски кредит или отделни негови клаузи, в частност - за възнаградителната лихва или
възнаграждението за допълнителния пакет услуги, на основанията по чл. 22 от ЗПК, чл. 26 от ЗЗД и чл. 143 от ЗЗП.
Прави и възражение за прихващане на недължимо платените от него суми (всичко
над размера на главницата), с тези , предмет на иска. Моли се за отхвърляне на
исковете и присъждане на разноските, включително и хонорари на процесуалния
представител по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза дава заключение, че сумата от 900 лв. е усвоена от ответника на датата
на сключване на договора. Р. е платила
на кредитора си общо 1420 лева, с които е погасила изцяло първите дванадесет от
вноските си, и отчасти, до размер от 51.32 лева – тринадесетата вноска. Към
датата на предсрочната изискуемост, остават съобразно договореното за плащане
още 528.76 лева от главницата по договора, 107.54 лева от възнаградителната
лихва, 495.22 лева от стойността на пакета допълнителни услуги. Обезщетението
за забава върху главницата от дата 10.09.2019г.
до датата 12.03.2020г. е в размер от 26.66 лева.
Допустими искове с правно основание чл. 422
от ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД , във връзка с чл. 9 и сл от Закона за
потребителския кредит. Исковете са допустими, включително като
установителни, тъй като има идентичност между вземането, описано в заявлението
и заповедта за плащане, и това , предмет на исковата молба и са спазени и сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК. Независимо
от вида на търсената защита, искът за реално изпълнение на задължението за
плащане на главницата е само един, тъй като претенцията касае спорно право
между едни и същи страни по един договор.
По същество, съдът прие следното:
По сключването на процесния договор за потребителски
заем № **************, сключен на дата 05.01.2018г., не се спори. Представено е от същия (на л.15 )
и заверено от страната копие. По силата на договора , на ответника са предадени
в заем 900 лв., която тя се задължила да върне
на общо двадесет и четири равни
месечни вноски от по 55.64 лева всяка ( 1335.36 лева), дължими на пето число на
текущия месец; договорена била и лихва като възнаграждение на кредитора , в
размер на 435.36 лева, при лихва от 41.17 %, изчислена на годишна
база (или лихвен процент на ден 0.11 % - за периода на редовно обслужвания кредит). В
договора бил уговорен годишен процент на разходите 49.90 процента , отново на
годишна база. С последващ анекс, погасителния план е променен. Не се спори, че сумата от 900 лева е получена
от ответника, а и това обстоятелство е доказано от приложеното на л. 27 копие
от кредитен превод. Съдът кредитира и заключението на вещото лице в този
смисъл. Затова за Р. е възникнало облигационно
задължение да върне на кредитора главницата, ведно с договореното кредиторово
възнаграждение; няма спор също така по твърденията на ищеца, че длъжникът е в
забава да плати това си задължение, след като е платил само дванадесет от вноски
изцяло , и отчасти – тринадесета.
Предвид характера на договора, приложим е Закона
за потребителския кредит, в редакцията си, обнародвана в ДВ, изм. и доп., бр. 59 от 29.07.2016 г., ( договора е сключен на
05.01.2018г.).
Съобразно чл. 19 ал. 4 от ЗПК в тази му и
следващите редакции, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от
пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във
валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.
Има се предвид Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера
на законната лихва по просрочени парични задължения, (Обн., ДВ, бр. 106 от 23.
12. 2014 г.), в сила от 1 януари 2015 г.
според едниствения член на което, „годишния размер на законната лихва за
просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент
на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на
текущата година плюс 10 процентни пункта“. Доколкото обаче основния лихвен процент
на БНБ към периода е 0.01 % , то ГПР по договора не надхвърля повече от 5 пъти
размера на законната лихва, тъй като е под стойност от 50.05 %. В закона няма
задължение на кредитодателя да обясни в самия договор как точно се формира
годишния процент на разходите, доколкото методиката на формирането му е
законоустановена ( приложение № 1 към закона).
Под страх от недействителност ( чл. 22 ) ,
договора следва да е написан на „разбираем език“ в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора. „ както и да съдържа поне реквизитите , посочени в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20
и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК.
Договорът е писмен, съставен е в достатъчен
брой екземпляри и в него има посочване на датата на сключване, страните, общия
размер на кредита и условията за усвояването му, годишния лихвен процент и на
годишния процент на разходите, като последния не надхвърля установения законов
лимит. Има погасителен план, с посочване на вноските и размера на отделните
компоненти на всяка вноска ( л. 28 ). Има
информация за правото на потребителя
при погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при
поискване и безвъзмездно,във всеки един момент от изпълнението на договора,
извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и
предстоящите плащания ( чл. 7.3.1 от общите условия). Тъй като лихвения процент е фиксиран за
целия срок на договора , неприложими са
към него изискванията на чл. 11 т. 9 и
чл. 9а от закона – за индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти, или за методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а от закона.
Основания да се приеме договора за
недействителен в цялост по смисъла на чл. 22 от ЗПК няма, независимо от това ,
че на потребителя не е предоставена
коректна информация за вида и структурата на кредита – полученият от него
стандартен европейски формуляр не съдържа впоследствие договорените параметри
на кредита. Този порок обаче не релевира недействителност на договор по реда на
чл. 22 от ЗПК.
На
следващо място, клаузата, с която между страните е договорено допълнително
възнаграждение за услуги – приоритетно разглеждане на искането и изплащане на
потребителски кредит, възможност за намаляване или отлагане на определен брой вноски , за смяна на дата на падеж или
улеснена процедура по получаване на допълнителни средства, е неравноправна по
смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Според договореното между страните ,
възнаграждението е при всички положения дължимо при сключването на договора, но
допълнителните услуги са нееквивалентни, оказването им не е престация от страна
на кредитора. Затова тази клауза води до
значително неравновесие между договорените права на страните, като
облагодетелства недобросъвестно и нееквивалентно кредитора по договора. Няма
данни тази клауза да е индивидуално договорена, ищецът не доказва такива
преговори, следователно тази клауза е нищожна на основанието по чл. 146 от ЗЗП.
На плоскостта на потребителската защита,
според чл. 10а ал. 2 от ЗПК, кредитора не може да изисква от длъжника „
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита“; предвид договореното – промяна на дата на падеж, размера и броя н
вноските , на практика кредитора търси
точно такава такса, заобикаляйки по този начин законовата разпоредба на чл. 10а
от ЗПК. Съдът приема този довод на ищеца за основателен. На следващо място, заобикаля се по този начин
разпоредбата на чл. 19 ал. 4 от същия закон касателно размера на ГПР , който
при включването на стойността на допълнителните услуги ще надхвърли посочената там
горна граница, тъй като размера на договореното общо плащане на допълнителни
услуги от 1080.48 лева надхвърля размера на главницата по договора.
С оглед казаното, искът да се осъди
ответника да заплати на ищеца сума по договора за допълнителни услуги в размер
на 495.22 лв., за която е отказано издаването на заповед за плащане, е
неоснователен изцяло.
Възражението за прихващане е направено
след изтичането на срока по чл.131 от ГПК и не може да бъде разгледано от съда
поради забраната на чл. 133 от същия кодекс.
По
размера на исковете:
Съдът, каза се , кредитира заключението на
вещото лице. Затова приема, че длъжникът
е платил по договора общо 1420.30 лева, от които: 161.06 лева такси и лихви за
забава преди 10.09.2019г., 585.26 лева - по пакета допълнителни услуги, 371.24
лева от главницата и 302.74 лева от кредиторовото възнаграждение. По делото
отсъстват данни за предсрочна изискуемост на кредита, но така или иначе
последната дата на падеж е 10.09.2019г, и към нея са изискуеми всички плащания
по договора. Тоест, остават за плащане 528.76 лева от главницата, 107.54 от
договорната лихва и 26.66 лева от обезщетението за забава, дължимо само върху
главницата по договора за потребителски кредит. Над размер от 26.66 лева до
пълния предявен размер от 58.15 лева, искът по чл. 86 от ЗЗД за претендираното
обезщетение за забава е неоснователен, тъй като то е начислено върху
несъществуващото вземане за стойност на допълнителни услуги ( срв. и
заключението на вещото лице).
Разноските се определят пропорционално на уважената/отхвърлената част от
исковете.
Общия
размер на направените от ищеца разноски по двете производства е 388.98 лева,
тъй като съдът определя търсеното за исковото производство възнаграждение на
юрисконсулт в минимален размер от 150 лева. От тях, на редуциране не подлежат
43.98 лева, тъй като представляват вече редуциран от заповедния съд остатък от
разноски по частното дело; от остатъка от общия размер (345 лева, направени по
исковото) дължат се пропорционално на уважената част от исковете 192.50 лева (345/1189.67*662.96).
По този начин, общия размер на дължимите на ищеца разноски е 236.24 лева.
Ответника Р. не е направила собствени
разноски.
На адвоката на ответника се дължи хонорар
по реда на чл. 38 от ЗА , доколкото съдът не може да отрече наличието на тази
хипотеза. Независимо от вида на
търсената защита, исковете са само два: за реално изпълнение и за обезщетение
за забавата, и на адвокатското дружество се определя общ хонорар по исковото
производство от 720 лева , и съобразно материалния интерес - такъв за защита по
заповедното от 360 лева , общо 1080 лева, от които пропорционално се дължат
478.33 лева (1080/1189.67*526.91).
Воден от изложеното , съдът
Р Е Ш И:
Признава за установено по отношение на М.И.Р.,
ЕГН **********,***, че в отношенията между страните, дължи на „Профи Кредит
България „ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, плащане на следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № по ч. гр. дело № 6537/2020
год. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХІV гр.с: 528.76 лева – главница, заемни средства по договор за потребителски
кредит № *************, ведно със законната лихва от датата на подаването на заявлението
– 10.06.2020г до окончателното изплащане на вземането, 107.54 от договорн лихва
и 26.66 лева законна лихва за забава за периода от 10.09.2019г до 10.06.2020г, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА за законната лихва над размер от 26.66 лева до пълния предявен размер
от 58.15 лева като неоснователен.
Отхвърля иска на „Профи Кредит България „
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, да се осъди М.И.Р., ЕГН **********,*** да
заплати на ищеца сума от 495.22 лв. – остатък от възнаграждание по пакет допълнителни услуги по
договор № ***************като
неоснователен.
Осъжда М.И.Р. , ЕГН **********,***, да
заплати на „Профи Кредит България „
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „България” № 49 бл. 53Е , вх. В, сумата от 236.24
лева разноски по делата.
Осъжда
„Профи Кредит България „ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„България” № 49 бл. 53Е , вх. В , да заплати на адвокатско дружество „**********
„ , БУЛСТАТ ***********, със седалище и адрес на дейност ***************,
хонорар по реда на чл. 38 от ЗА в размер от 478.33 лева.
Решението подлежи на
обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!
КГ