Присъда по дело №1047/2024 на Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда рег. № 32/03.04.2025г., постановена по НЧХД №
1047/2024г. по описа на Районен съд **

Производството пред Районен съд ** е образувано по частна тъжба на С. Л. К.
с постоянен адрес: гр.*** и адрес за призоваване: с.**, с която срещу Т. К. А. –
родена в с. ** на ***, ЕГН **********, с постоянен адрес гр.*** е повдигнато
обвинение за извършено престъпление по чл.148 ал.1 т.2 предл. второ във
връзка с чл.147 ал.1 предл. последно от НК, за това, че на 29.05.2023г. в гр.**,
в Първо РПУ при ОДМВР – **, пред началника на Първо РПУ при ОДМВР –
** и пред кварталният полицай .., Т. К. А. с писмена жалба от 29.05.2023г.
посочила твърдения, че С. Л. К. я заплашил нея и семейството й с убийство,
като й казал: „Ще ви убия и четиримата с пушката.“, с което го оклеветила,
като му приписала престъпление „Закана за убийство“. В тъжбата се излагат
обстоятелства, опровергаващи тези твърдения, като се твърди от тъжителят С.
Л. К., че е засегнато дълбоко доброто му име и чувството му за чест и
достойнство.
Частната тъжба е подадена в шестмесечния срок по чл.81 ал.3 от НПК и
е процесуално допустима.
В хода на съдебното производство частният тъжител е конституиран и в
качеството му на граждански ищец, като е допуснат за съвместно разглеждане
граждански иск, предявен от С. Л. К. срещу Т. К. А. за сумата 3 000 (три
хиляди) лева, представляващи обезщетяването на неимуществени вреди,
претърпени вследствие на престъплението и изразяващи се в опозоряване
доброто му име и влошаване на здравословното му състояние, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 29.05.2023г. до окончателното й
изплащане.
В съдебно заседание тъжителят С. Л. К. се явява лично и с повереник –
адв. С., чрез която поддържа тъжбата си и ангажира доказателства в подкрепа
на тезата си. В пледоарията си изразява становище, че обвинението е
установено и доказано по безспорен и несъмнен начин, като са налице
всичките негови съставомерни елементи, поради което подсъдимата Т. К. А.
следва да бъде призната за виновна и осъдена по повдигнатото й обвинение.
Сочи се, че престъплението е с висока степен на обществена опасност, тъй
като тъжителят е бил в тежко емоционално и влошено здравословно
състояние, като е страдал от така разпространените клевети. Моли съдът да
приеме и предявения граждански иск за доказан по основание и размер и да го
уважи изцяло.
Подсъдимата се явява лично пред съда, ангажира защитник – адв. Г. Ю.,
не дава обяснения по обвинението и не се признава за виновна в извършване
на престъпление. Чрез защитника си изразява защитна позиция, че не е
осъществявала вмененото й престъпление, както от обективна, така и от
субективна страна, доколкото се установява от графическата експертиза, че не
е подписала жалбата депозирана и от нейно име до Началника на 01 РУ – ** от
1

една страна, а от друга страна дадените писмени обяснения по преписката от
29.05.2023г., с които сочи, че поддържа жалбата и изложените обстоятелства в
нея, не може да бъде годно доказателствено средство, тъй като обясненията в
наказателното производство на подсъдимия не са такива. Защитата развива
съображения, че неправилно е приета датата 29.05.2023г. като момента на
осъществяване на деянието, доколкото на тази дата частният тъжител не е
имал възможност да узнае за нейното съществуване. Моли съдът да приеме,
че подсъдимата не е правила изявленията посочени в обвинението, няма и
подпис с които да потвърди същите, поради което да приеме подсъдимата Т. К.
А. за невиновна по така повдигнатото й обвинение и да я оправдае. Моли
също така съдът да отхвърли и предявеният граждански иск като
неоснователен и недоказан.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, ангажираният
по делото доказателствен материал и закона, в пределите на своята преценка
по чл.301 от НПК, установи от фактическа страна следното:
От фактическа страна:
Тъжителят С. Л. К. е роден на 05.12.1952г. и е с постоянен адрес: гр.***
и адрес за призоваване: с.**. Същият в с.** притежава недвижими имоти, като
на някой земеделски имоти е станал собственик по наследство. С. Л. К. от
дълго време е ловец, за което има издадени му документи удостоверяващи
тези му права, като в тази връзка притежава законно и два броя ловни пушки,
регистрирани по надлежния ред при 01 РУ – **.
Подсъдимата Т. К. А. е родена на **г., в с. ** б*** с ЕГН ********** и с
постоянен адрес ***. Подсъдимата Т. К. А., заедно със семейството си се
занимава с отглеждане на зеленчуци в района на с.**, които тя и съпругът и
продават на земеделския пазар в гр.**.
Тъжителят С. Л. К. и подсъдимата Т. К. А. са братовчеди, като същите
притежават земеделски имоти в района на с.**. Назад във времето
отношенията между тях и семействата им били добри и се разбирали, но през
последните няколко години същите се влошили във връзка със спор за един
земеделски имот, претенции за собственост върху който имали и двамата. В
тази връзка тъжителят С. Л. К. предприел действия да се снабди с документи
за собственост и скица на въпросният имот, като по този начин да се
легитимира за негов собственик. След като се снабдил с необходимите
документи тъжителят С. Л. К. решил да представи скицата на имота на
братовчедка си Т. К. А. и да я уведоми, че като собственик на имота не желае
за в бъдеще тя и членове на семейството й, в частност синовете й да влизат в
имота и да го обработват, тъй като той коси тревата му. В тази връзка, на
27.05.2023г. около 11 часа частният тъжител С. Л. К., заедно със свои
приятели, свидетелите *** и *** се намирал на кооперативния пазар в ** и
разглеждали сергиите и магазините, когато видял братовчедка си -
подсъдимата Т. К. А. да продава на серия земеделска продукция, и решил да
разговаря с нея, като й покаже документ за собственост на въпросния имот в
2

с.** на негов име. С. Л. К. отишъл на сергията на Т. К. А., извадил и й показал
скицата на имота, като й казал „кажи на твоите синове да не влизат в моя
имот“. Чувайки за какво става дума, Т. К. А. се е развикала, въпреки многото
хора в пазара по това време, като обиждала тъжителя наричайки го „яловец“.
Виждайки реакцията на братовчедка си, тъжителят се отдалечил от сергията, и
с приятелите си продължил да разглеждат пазара. Впоследствие С. Л. К.
обяснил на *** и ***, че става въпрос за спорен с подсъдимата имот в с.**, за
което и така е реагирала Т. К. А..
На 29.05.2023г. до Началника на 01 РУ – ** била депозирана жалба,
заведена под № УРИ 189900-3537 от 29.05.2023г. при 01 РУ на ОДМВР – **
(лист 55 от делото), от ***; ***; Т. К. А. и **, като същата била подписана с
четири подписа, респ. от всеки един от жалбоподателите. С жалбата
подателите се оплаквали от тъжителят С. Л. К., като го обвинявали в това, че
ходи и премахва поставила дървени колчета с червена боя, поставени от
геодезическа фирма по границите на имота им в с.**, същият ходи всяка сряда
и събота на пазара където Т. К. А. и ** продавали зеленчуци, както и че „На
27.05.2023г. идвайки за пореден път на пазара при мен Т. и мъжа й ***. И
започна да се заканва и заплашва с бой и убийства на цялото семейство, ако се
качваме на **, м.***, ще ни унищожи и убие с пушката, която носи.“. По така
подадената жалба била назначена проверка възложена на Мл. ПИ *** .., който
на 30.05.2023г. извикал при себе си в полицейското управление С. Л. К. и след
като го запознал със съдържанието на жалбата и обвиненията по нея,
включително и заплахата за убийство на цялото семейство с пушката, му
разпоредил на следващият ден да се яви отново при него, като носи ловното
си оръжие – 2 броя пушки и разрешителното за съхранение. На следващият
ден 31.05.2023г. С. Л. К. се явил при полицай *** .., където последния му снел
писмени Обяснения от 31.05.2023г. (лист 56 от делото), връчил му срещу
подпис Протокол за предупреждение от 31.05.2023г. (лист 57 от делото), с
който на основание чл.65 ал.1 от ЗМВР го предупредил да не влиза в спор и
саморазправа с ***; ***; ** и Т. К. А., да не им отправя обидни думи, закани и
заплахи, да се въздържа от извършване на престъпления или правонарушения
и всички спорни въпроси да решават по законов ред, както и с Протокол за
доброволно предаване от 31.05.2023г. (лист 58 от делото) иззел от тъжителя С.
Л. К. 1 (един) брой разрешение за съхранение, носене и употреба на
огнестрелно оръжие с № 20190481073 и приложение към разрешение №
20190481073/23.10.2019г., издадено от 01 РУ – **, ведно с 1 (един) брой пушка
„Байкал“ /МР -155 с № **********, 12-ти калибър и 1 (един) брой пушка
„ТОЗ“ /34ЕР – надцевка с № Х13081, 12 – ти калибър, като изрично било
посочено, че вещите се отнемат във връзка с УРИ 189900-3537 от 29.05.2023г.
(номера на подадената жалба). Писмени обяснения по повод подадената жалба
от 29.05.2025г. били снети и от четиримата жалбоподатели на 07.07.2023г. В
обясненията си от 07.07.2023г., саморъчно подписани от подсъдимата Т. К. А.
същата заявила, че „Относно жалбата допълвам, че 27.05.2023г. около 10.00
часа на закрития пазар бях сама на сергията ни, на която продавам плодове и
3

зеленчуци, когато при мен дойде С. К.. Същият ме попита, дали върви
търговията и аз му казах, че върви, след което ми каза, че продавам негова
продукция и каза цитирам: „Ако ви видя някъде ще ви унищожа“, след което
С. избяга по улеите.“. След приключване на проверката наблюдаващият
прокурор след като се запознал с материалите по преписка вх. № 5113/2023г.
на Районна прокуратура - ** приел, че не са събрани данни за осъществен
състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК и в осъществен
състав по чл.144 ал.3 от НК, поради което и на основани чл.24 ал.1 т.1 пр.2 от
НПК постановил Постановление за отказ да се образува досъдебно
производство от 07.08.2023г. (лист 42-43 от делото).
Въз основа на така постановеният отказ да се образува досъдебно
производство по преписка вх. № 5113/2023г. на Районна прокуратура – **, С.
Л. К. подал пред Районна прокуратура – ** жалба от 02.10.2023г., тъй като
приел че срещу него е осъществено престъпление набедяване по чл.286 ал.1 от
НК, въз основа на която била образуван преписка вх. № 8290/2023г. на
Районна прокуратура – **. Извършена била отново полицейска проверка, в
хода на която отново били снети саморъчни писмени обяснения от С. Л. К. и Т.
К. А.. В дадените на 23.11.2023г. писмени обясненията подсъдимата Т. К. А.
сочи, че „На пазара закрития бяхме на 25.05.2023г. продавахме зеленчуци по
едно време дойде С. К. и почна да разговаря с мен за синовете и съпруга ми.
Щото сме му взели имота, аз му казах, че имота ми е бащиния. След това той
почна да ми приказва на висок тон и аз се притесних и отидох към колежката
да не се разправя с мен защото няма право на това на работното място където
има и други които слушат. След като аз се преместих на другата маса той си
замина.“. с Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
08.01.2024г. решаващият прокурор е приел, че е налице формално
осъществяване на престъплението набеждаване, тъй като Т. А. не потвърждава
първоначално изнесените в жалбата твърдения за отправени закани с
убийство, следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от НК, поради което е
постановено отказ да се образува досъдебно производство и прекратява
преписка вх. № 8290/2023г. по описа на Районна прокуратура – **.
Посоченото постановление е обжалвано пре Окръжна прокуратура – ** от С.
Л. К., като е потвърдено с Постановление от 13.03.2024г. вх. № 144/2024г. на
Окръжна прокуратура – **. Отново по жалба на С. Л. К., последното е
обжалвано по реда на чл.213 от НПК пред Районен съд – **, като с
Определение № 271 от 12.04.2024г. е потвърдено Постановление от
08.01.2024г. на Районна прокуратура – ** за отказ да се образува наказателно
производство по преписка вх. № 8290/2023г. по описа на Районна прокуратура
– **, потвърдено с Постановление от 13.03.2023г. на Окръжна прокуратура –
**.
Свидетелят *** разпитан в хода на производството установява с
показанията си, че с частния тъжител С. К. са приятели от около 30 години, но
не познава подсъдимата Т. А.. Сочи, че е имало случай, при който са били
заедно със С. К. на закрития пазара. Минавайки между сергиите, С. К. го е
4

помолил да изчака малко и се отправил към сергията на Т. А.. Свидетелят
сочи, че тогава тя се е развикала, обиждала го е и го е наричала „яловец“.
Впоследствие С. К. му обяснил, че става въпрос за някакъв имот, който е негов
и че семейството на Т. са влезли в него. Впоследствие е разбрал, че на С. К. са
му иззели ловното оръжие и не е могъл да ходи на лов. Сочи, че С. К. не е
боледувал от високо кръвно, но след тези събития, които са му повлияли зле е
ходил на кардиолог, правили са му коронарография и не е бил добре със
здравето.
Свидетелят *** установява с показанията си, че познава С. К., познава и
Т. А. като търговец на пазара. Свидетелят сочи, че има магазин на пазара, като
случаят е от месец май 2023г., когато със С. К. и *** са имали уговорка да
отидат на лов и срещата им е била на пазара, където е неговия магазин.
Пристигайки С. К. отишъл при масата на Т. А. и й показал един лист с думите
„кажи на твоите синове да не влизат в моя имот“. След тези му думи е
последвала бурна реакция от страна на Т. А.. Впоследствие свидетелят
разбрал, че на С. К. са му взели ловното оръжие, защото имало заплаха, че ще
убие някой, ще навреди на някого или ще нападне някого. Заради тези събития
С. К. бил тревожен, започнал е да се оплаква от високо кръвно, което не е
могъл да овладее. Бил е притеснен за това, което се говори за него в селото, в
което живее. Свидетелят твърди, че не знае от кого е наклеветен, но е имало
клевета, че е заплашвал с оръжие някого и това е било във връзка със свадата
на пазара с подсъдимата Т. А..
По делото е прието заключението на съдебно-почеркова /графическа/
експертиза, от заключението на която се установява, че подписите положени и
отразени за „подпис“ върху ксероксно копие на ОБЯСНЕНИЯ от 07.07.2023г.
и в ОБЯСНЕНИЯ от 23.11.2023г. са изписани от Т. К. А.. Подписът положен и
отразен за „с уважение“ в ксероксно копие на ЖАЛБА до Началника на 01 РУ
на МВР – ** с № УРИ 189900/29.05.2023г. /лист 55 от делото/ не е изписан от
Т. К. А.. Изследваните ръкописни текстове в частта „Т. К. А.“ върху ксероксно
копие на ОБЯСНЕНИЯ от 07.07.2023г., както и почерка, с който са изписани
ръкописните текстове в ОБЯСНЕНИЯ от 23.11.2023г. са изписани от Т. К. А..
Изписаните и отразени ръкописни текстове върху копие от ЖАЛБА до
Началника на 01 РУ на МВР – ** с № УРИ 189900/29.05.2023г. не са изписани
от Т. К. А..
Представени по делото са 31 броя издадени амбулаторни листа за
извършените медицински прегледи на С. Л. К. за периода от 01.01.2022г. до
18.12.2024г., от които се установява, че същият страда от диабед, диабетна
полиневропатия, хипертонично сърце без (застой) сърдечна недостатъчност
през 2023г. и др.
От приложената по делото справка за съдимост на Т. К. А. с ЕГН
********** се установява, че същата не е осъждана за престъпления от общ
характер, както и не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК.
5

Изложените обстоятелства съдът възприе на база събраният по делото и
посочен доказателствен материал, като доказателствата, които не са обсъдени,
съдът намира за неотносими по делото.
От правна страна:
Повдигнатото срещу подсъдимата Т. К. А. обвинение е за осъществяване
квалифициран състав на клевета, а именно преписването на извършването на
престъпление „закана с убийство“ по отношение на тъжителя С. Л. К.,
представляващо престъпление по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 предл. второ
във връзка с чл.147 ал.1 предл. последно от НК. Независимо от това, че в
разпоредбата на чл.148 ал.1 от НК е визирано, че посочените квалифициращи
деянието обстоятелства се отнасят за престъплението обида, то предвид
Тълкувателно решение № 12/01.04.1971 г. на ОСНК са приложими и се
отнасят и към престъплението клевета.
За да е налице осъществено престъплението клевета от обективна
страна, следва субектът на престъплението, каквото е всяко
наказателноотговорно лице, чрез действие да разгласи неистински позорни
обстоятелства за другиго или да му припише извършено престъпление. В
конкретния казус се касае единствено за приписване на престъпление, а
именно разгласяване на обстоятелството, че тъжителят е извършил
престъпление – закана с убийство (Глава ІІ, раздел V от НК). Под
„разгласяване” в практиката се разбира довеждане на тези факти и
обстоятелства до знанието на трето лице. Тези факти и обстоятелства, че
пострадалият е извършил престъпление следва да бъдат конкретизирани от
дееца, като се посочи конкретно престъпление, без да е необходимо то да бъде
напълно индивидуализирано по време, предмет, място и други, като за да е
довършено и съставомерно деянието е без значение дали засегнатият е узнал
за тях. Необходимо е клеветническите твърдения да са възприети, узнати от
трето лице или от повече лица и по този начин същите засягат обекта на
престъплението - честта и достойнството на пострадалия. От субективна
страна клеветата е умишлено престъпление и се извършва при пряк или
евентуален умисъл.
За да постанови своя съдебен акт и прецени доколко твърдените факти и
обстоятелства определят деянието като престъпление, съдът съобрази доколко
същите са „неистински” и пресъздават факти и обстоятелства, различни от
обективната действителност и доколко същите сочат на приписано конкретно
престъпление. В случая не е необходимо да се изследват обстоятелствата,
доколко пострадалият е извършил соченото престъпление, който факт само по
себе си съставлява позорно обстоятелство, вменено от законодателя като
самостоятелно изпълнително деяние при осъществяване състава на
престъплението клевета. Същият се отнасят до личността на засегнатото лице,
тъй като съдържат твърдения за такива факти, които са обществено укорими,
противоречат на общоприетите норми на поведение и създават отрицателна
репутация за личността на засегнатия. За клеветата по чл.147 ал.1 предл.
6

последно от НК няма значение дали приписаното престъпление е било
действително извършено, като е възможно да се приписва участие на
пострадалия в действително извършено престъпление, така и във фиктивно
(изобщо неизвършено) престъпление.
От събраните множество доказателства, разгледани в тяхната
последователност и взаимна връзка съдът намира, че така посочената Жалба с
№ УРИ 189900-3537 от 29.05.2023г. при 01 РУ на ОДМВР – ** адресирана до
Началника на 01 РУ - **, подадена от четири лица, между които и
подсъдимата Т. К. А. от обективна и субективна страна осъществява
признаците на престъплението, за което е повдигнато обвинението, като чрез
изложените в същата обстоятелства, че „На 27.05.2023г. идвайки за пореден
път на пазара при мен Т. и мъжа ми *** и започна да се заканва и заплашва с
бой и убийства на цялото семейство, ако се качваме на **, м.***, ще ни
унищожи и убие с пушката която носи.“, подсъдимата е разгласил
първоначално пред Началника на 01 РУ – **, а впоследствие и пред полицай
** .. факти и обстоятелства по отношение на тъжителя С. Л. К., приписващи
му извършването на престъпление закана с убийство. На първо място
изложеното обстоятелство, изложено пред орган на власт, респ. полицейски
орган, създава убеждение в полицейските служители за извършено от
тъжителя престъпление, като от една страна тъжителят чрез упражняване на
принуда, заплаха и заплаха с убийство с пушка по отношение на други лица
(подсъдимата и нейното семейство – двама сина и съпруг), мотивира същите
да предприемат действия противно на волята им. Така представените от
подсъдимата Т. К. А. обстоятелства очертават признаците на престъпление
заплаха с убийство, което законодателят е регламентирал в Глава ІІ, раздел V
от НК и за осъществяването, на което е предвидил съответна наказателна
отговорност. Подсъдимият, чрез тези си изявления, представени пред
полицейските служители е вменила на тъжителя извършването на
престъпление, като внушението отправено към трети лица е, че същото е
осъществено от пострадалия, като същият разполага и със средствата за това,
а именно пушка, тъй като е ловджия. Изнесените в разглеждания материал
изявления на подсъдимия, като част от съдържанието му са достигнали до
адресата си - полицейските служители извършващи проверка по жалбата,
вследствие на което е последвало и изземване на законно притежаваното
ловно оръжие (2 броя ловни пушки) и разрешителни за притежаване на
оръжие от пострадалия тъжител С. Л. К., както и впоследствие до неограничен
брой трети лица, от различни ловни дружини разбрали за отнемане на ловното
оръжие на тъжителя от полицейските органи, но същите по своята същност
съдържа неверни факти и обстоятелство и представляват разпространение на
клевети за тъжителя. От доказателствата по делото не се установява по
несъмнен начин, че С. Л. К. е извършил конкретно посочените от подсъдимата
Т. К. А. престъпно деяние, като в тази насока и извършената полицейска
проверка по жалбата е приключила с постановяване от наблюдаващия
прокурор на постановление за отказ да се образува досъдебно производство
7

срещу тъжителя. В подкрепа на обратния извод не се установиха каквито и да
било доказателства. Свидетелските показания на *** не могат да установят
истинността на твърденията на подсъдимата, а дори напротив установяват
именно нейната бурна и невъздържана реакция при срещата си със тъжителя,
като започнала да крещи и да го заплашва и обижда. Нещо повече,
подсъдимата е мотивирала и близките си – съпруга си и синовете си, подали и
подписали въпросната жалба, като ги е въвел в заблуждение, че действително
тъжителят чрез нея ги е заплашил с убийство с пушката си. Установи се, че в
действителност отношенията между подсъдимата и тъжителя са влошени по
повод спор за недвижим имот, което съдът възприема като мотивиращ
подсъдимата фактор да вмени на тъжителя въпросното престъпление. В
подкрепа на горните изводи е и обстоятелството, за което страните не спорят,
а именно, че разглежданите факти и обстоятелства приписващи на тъжителя
извършване на престъпление и осъществяващи състава на разглежданото
престъпление клевета изхождат именно от подсъдимата, доколкото тя е
мотивирала с разказа за срещата си с тъжителя на пазара и близките си да
подадат жалбата, като лица застрашени от осъществяване на преписваното
престъпление закана с убийство.
В действителност установи се в хода на производството, посредством
заключението на приетата съдебно-почеркова /графическа/ експертиза, че
подсъдимата физически не е подписала процесната Жалба с № УРИ 189900-
3537 от 29.05.2023г. при 01 РУ на ОДМВР – ** адресирана до Началника на 01
РУ – **, тъй като положеният в нея подпис физически не е изписан от нея.
Това обстоятелство обаче не може и не следва да бъде ценено като
изключващо авторството и съответно вината на подсъдимата Т. К. А. по
отношение на въпросната жалба и разгласяването на клеветническите
твърдения за преписано престъпление на тъжителя, както и по отношение на
разглежданото престъпление. Както се посочи по-горе, именно подсъдимата
със своите действия и предаване на обстоятелствата от срещата й с тъжителя
на пазара към нейните близки – съпруг и двама сина, е станала причина за
съдържаното в тази жалба на твърдение, че всички те са заплашени с убийство
от страна на тъжителя. Други допълнителни аргументи в подкрепа на този
извод, съдът намира и в съдържанието на писмените обяснения от 07.07.2023г.
и от 23.11.2023г. на подсъдимата Т. К. А., с които същата безусловно поддържа
жалбата си в цялостното й съдържание и се самоопределя, като семейно
пострадала именно от тези заплахи за убийство с пушка на цялото й семейство
отправени й от тъжителя. Ето защо и предвид изложеното във всеки случай,
именно подсъдимата Т. К. А. е първоизточника и автора на твърденията, че тя
и членовете на нейното семейство са заплашени с престъпление от тъжителя,
който ще ги убие с пушката си, за които се установи, че са неверни и
представляват клеветнически такива. Тези твърдения са достигнали до
неограничен кръг хора, както работещи в полицията, така и близки и познати
на тъжителя по повод отнемане на ловните му оръжия, което обстоятелство
обуславя допълнително квалифициращ белег на разглежданото деяние на
8

подсъдимия Т. К. А. и като такова по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.2 предл.2
във връзка с чл.147 ал.1 предл. последно от НК.
От субективна страна клеветата е умишлено престъпление. В настоящия
случай съдът приема, че деянието е извършено при условията на пряк умисъл,
тъй като подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
инкриминираното деяние, предвиждала е неговите общественоопасни
последици и е искала тяхното настъпване, което обуславя и неговата
съставомерност. Подсъдимият е съзнавал, че чрез изнасяне пред полицейските
органи на твърденията си за извършено престъпление от страна на тъжителя,
съобразявайки и неговата обществена ангажираност и познанството му в
обществото, като бивш кмет на с.**, ще засегне доброто му име, както е и
съзнавала, че по този начин тези факти и обстоятелства ще станат достояние
до неограничен кръг лица.
Като отчете, че за престъплението по чл.148 ал.2 във връзка с ал.1 т.2
предл. второ във връзка с чл.147 ал.1 предл. последно от НК законодателят е
предвидил налагане на наказание “глоба” в размер от 5 000 до 15 000 лева,
както и “обществено порицание”, чистото съдебно минало на подсъдимата,
липсата на невъзстановени имуществени вреди от престъплението, както и
липсата на данни за освобождаване на Т. К. А. от наказателна отговорност по
реда на чл.78а от НК, съдът намира, че за това престъпление подсъдимата
следва да се признае за виновен по повдигнатото й обвинение и да се
освободи от наказателна отговорност с налагането на административно
наказание „глоба” по реда на чл.78а от НК. Като отчете материалното и
семейно положение на подсъдимата, нейният социален статус, същата е
пенсионер, полагащ труд за производство и продажба на земеделска
продукция и чистото й съдебно минало, съдебният състав приема, че е
справедлива и адекватна административна санкция „глоба“ в конкретния казус
следва да бъде в близък до минималния законоустановен размер, а именно
1500.00 лева. Именно в такива размер съдът приема, че наложената
административна санкция ще обезпечи целите на административното
наказание по чл.12 от ЗАНН.
Процесното инкриминирано деяние на подсъдимата Т. К. А. покрива
признаците на деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, след като се касае за
противоправно и виновно деяние, което е в причинно-следствена връзка с
настъпилите неимуществени вреди за частния тъжител, изразяващи се в
накърняване на честта, престижа и личното му достойнство, както и известно
влошаване на здравословното му състояние. Като отчете негативното
отражение на твърденията на подсъдимата в жалбата пред полицейските
органи и последвалото състояние на тъжителя (бил притеснен, не се чувствал
добре, не искал да общува с приятелите и близките си), върху неговото
ежедневие, след изземване на ловното му оръжие с изявленията на
подсъдимата, както и обстоятелството, че клеветата е разпространена
първоначално пред полицейските органи и е станала достояние до
неограничен кръг лица от различни ловни дружинки, съдът счита, че
9

справедливо и адекватно обезщетение по чл.52 ЗЗД за причинените на С. Л. К.
неимуществени вреди за процесното престъпление е такова в размер на 1000
/хиляда/ лева, платими ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на извършване на деянието – 29.05.2023г. до окончателното й
изплащане, като в останалата си част гражданският иск над уважения размер,
до сумата 3000 /три хиляди/ лева следва да се отхвърли, като неоснователен.
По изложените съображения съдът постанови съдебният си акт
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
10

Номер на акта:	32
Дата:	3 април 2025 г.
Съдия:	Владимир Атанасов Пензов

Дело:	20241210201047
Тип на делото:	Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване:	8 август 2024 г.

Присъда по дело №1047/2024 на Районен съд - Благоевград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите