№ 37577
гр. София, 10.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110140987 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Ди Енд Джи Груп - България“ ЕАД
срещу „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД след развило се заповедно производство по ч. гр.
дело № 23200/2025 г. по описа на СРС, което на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС следва да
се приложи към настоящето дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде уважено искането и на двете страни за допускане събирането на
гласни доказателствени средства чрез разпита на по двама свидетели при режим на
довеждане за установяване на посочените факти и обстоятелства във формулираните
доказателствени искани в исковата молба и отговора на исковата молба. Поисканият
разпит и на трети свидетел от ответника следва да бъде допуснат в хипотезата на чл.
159, ал. 2 ГПК.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч. гр. дело № 23200/2025 г. по описа на СРС
към настоящето дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателствени средства чрез разпита на по
двама свидетели при режим на довеждане от всяка от страните за установяване на
посочените факти и обстоятелства във формулираните доказателствени искани в
исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл. 158 ГПК срок на страните за довеждане на допуснатите
до разпит свидетели в първото открито съдебно заседание, като при неизпълнение без
1
доказването на уважителна причина за това, производството по делото още продължи
без събиране на допуснатите доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза за отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза Ивайло
Николаев Николов, специалност: Счетоводство и контрол, който да се призове след
представяне на доказателство за внесен депозит.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 400,00 лв., вносим от
ищеца в петдневен срок от получаване на съобщението.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 30.10.2025 г.
от 09:30 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правна квалификация по: 1/
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 318 и сл. ТЗ за сумата от 1501,92
лева, представляваща главница за неплатени задължения по фактури №№
**********/16.05.2024 г., **********/25.07.2024 г. и **********/16.08.2024 г. и 2/ по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 162,61 лева, представляваща
мораторна лихва за период от 16.05.2024 г. до 22.04.2025 г.
Ищецът „Ди Енд Джи Груп - България“ ЕАД e подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Кам Кънстръкшънс“ ЕООД за
следните суми: сумата от 1501,92 лева (хиляда петстотин и един лева и 92 стотинки),
представляваща главница за неплатени задължения по фактури №№
**********/16.05.2024 г., **********/25.07.2024 г. и **********/16.08.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 22.04.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от
162,61 лева (сто шестдесет и два лева и 61 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 16.05.2024 г. до 22.04.2025 г., както и държавна такса в размер на
33,29 лева (тридесет и три лева и 29 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер
на 540,00 лева (петстотин и четиридесет лева).
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по
реда на чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че с ответника се намира в трайни търговски отношения от
няколко години. Съгласно установените търговски отношения между тях от ищцовото
дружество били издадени фактури за извършени покупко-продажби на следните стоки:
арматурна заготовка - 570 кг„ арматурна заготовка № 8 - 132 кг. и арматурна заготовка
- 392 кг. Сочи, че голяма част от кореспонденцията извършвали по имейл, като
многократно отправяли покани за плащане на задълженията. Конкретно сочи, че
непогасените задължения на ответника са съобразно издадени фактури, както следва:
- фактура № ********** от 16.05.2024 г. на обща стойност 957,60 лв. и срок на
плащане - 16.05.2024 г., като неплатеният остатък възлиза на сумата от 621,60 лв., а
просрочената лихва върху главницата за периода от 16.05.2024 г. до 22.04.2025 г.
твърди да е в размер от 79,30 лв.;
- фактура № ********** от 25.07.2024 г. на обща стойност 221,76 лв. и срок на
плащане - 25.07.2024 г., която твърди, че не е заплатена от ответника, а просрочената
лихва върху главницата за периода от 25.07.2024 г. до 22.04.2025 г. твърди, че е в
размер от 22,37 лв.;
2
- фактура № ********** от 16.08.2024 г. на обща стойността 658,56 лв. и срок на
плащане - 16.08.2024 г., която сума твърди, че не е заплатена от ответника, а
просрочената лихва върху главницата за периода от 16.08.2024 г. до 22.04.2025 г.
твърди, че е в размер от 60,94 лв.
Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както
са установени в заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Твърди, че ищцовото дружество не е предало на ответника арматурата,
предмет на процесните три броя фактури. Сочи, че не е упълномощил лицата,
подписали се за приемането на стоката, да представляват дружеството и респективно
да приемат от него стоки и материали, като на осн. чл. 301 ТЗ сочи, че изрично се
противопоставя на действията им, извършени без представителна власт. В случай че
бъде прието, че процесната арматура е била предадена на ответника, то твърди, че
същата не е отговаряла на изискванията на ответника, не е била придружена с
документи/сертификати, установяващи нейното тегло, вид, качества и съставки, както
и не е имало възможност за претегляне на същата, поради което била върната изцяло
на ищеца. С оглед на факта, че арматурата е била върната на ищеца, твърди, че не се
дължи цената за нея. Поради неоснователност на иска за главница, като неоснователен
оспорва и акцесорния иск за лихва за забава. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Претендира разноски.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 318 и сл. ТЗ:
В тежест на ищеца по предявения е да докаже при условията на пълно и главно
доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a
именно: наличието на валидно договорно правоотношение по договор за покупко-
продажба на стоки, както и че е изпълнил задълженията си по него, като за ответника е
възникнало задължение да заплати уговорената цена в претендирания размер, чиято
изискуемост е настъпила.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
установяването на разпределените в негова доказателствена тежест факти.
Във връзка с направеното възражение от ответника по чл. 301 ТЗ за липса на
представителна власт у лицата, приели процесните стоки, в тежест на ответника е да
установи, че се е противопоставил на приемането веднага след узнаването.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните по делото обстоятелството, че процесните суми не са
заплатени от ответника.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3