Р Е Ш Е Н И Е
№ 248 /03.08. 2016 Година гр. С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – ГР. С.З. ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На
13.06. 2016 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР: Д.К.
Като
разгледа докладваното от съдията Караджова
Търг.д.
№ 44 по описа за 2015 година,
за
да се произнесе съобрази:
Производството
по делото е образувано по искова молба предявена от “Р.Б.”ЕАД
- гр. С. против 1. Т.Н.Т. *** и 2.Ж.С.Т. *** с цена на иска 47 747.15 евро
.
Ищецът
твърди в исковата молба, че на 20.06.2008г. в гр. С.З. е сключен Договор за
банков кредит между него и Кредитополучателя Т.Н.Т. и солидарния длъжник Ж.С.Т.,
по силата на който е предоставен на ответника Т. кредит в размер на 53 100
евро
- за потребителски нужди, с краен срок на
погасяване 15.06.2020г. Посочва, че за ползвания кредит Кредитополучателят
заплащал на Б. лихва подробно описана в исковата молба.
На
04.03.2010г. между страните е подписан Анекс № 1, с
който се променяли условията на сключения между тях договор подробно посочени в
исковата молба. На 13.08.2010г. между страните е подписан Анекс
№ 2, с който се променяли условията на сключения между тях договор и Анекс № 1, а именно: крайния срок на погасяване на кредита,
лихвата и др. Посочени са датите на падеж, на които кредитополучателят
и съдлъжникът не са платили дължимите към Б. месечни
вноски.
Посочва,
че предсрочната изискуемост на всички вземания на Б.
по процесния договор и анексите
към него е настъпила с достигането до
адреса на кредитополучателя на писмо с изх.№ ИЗХ-001-69550 за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита.Твърди се ,че предсрочната изискуемост е настъпила и за съдлъжника
с получаването на писмо с изх.№ ИЗХ-001-69551.
На
08.10.2014г. било наредено счетоводното записване на задължението на кредитополучателя и съдлъжника по
процесния договор и анексите
към него, като предсрочно изискуемо поради неплащане в срок на повече от една вноска по кредита.
Ищецът
посочва, че е депозирал заявление на основание документ по чл. 417, т. 2 от ГПК
- извлечение от счетоводните книги, въз основа на което било образувано ч. г.
д. № 4671 по описа на Старозагорски районен съд за 2014г. и се е снабдил със Заповед за незабавно
изпълнение № 2671 от 10.11.2014г. и изпълнителен лист от същата дата срещу
ответниците по делото.
Сочи,
че срещу ответниците е образувано изпълнително дело с №1818/2014г. по описа на
Частен съдебен изпълнител - Г.И..
Посочва,
че ответниците подали в срок възражение срещу издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
моли съда да постанови решение, с което да признае съществуването на вземанията
на "Р.Б." ЕАД по отношение на Т.Н.Т., ЕГН: **********,***
и Ж.С.Т. , ЕГН: ********** *** по договор за банков кредит от 20.06.2008г.,
изменен с Анекс №1/04.03.2010г. и Анекс
№2/13.08.2010г. в размер на 42 153,23 евро
за изискуема главница от невърнат
кредит по договор за банков кредит от 20.06.2008г. и анексите
към него, ведно със законната лихва от 07.11.2014г. до изплащането й, изискуема редовна лихва в размер на 4 397,91 евро
начислена за периода от 15.08.2013г. до 07.10.2014г. включително, изискуема наказателна лихва в размер на 1 097,45 евро,
начислена за периода от 15.09.2013 г. до 06.11.2014 г. включително, изискуема комисионна за управление, дължима съгласно
чл.4.5, във връзка от договор за банков кредит от 20.06.2008г. в размер на
98,56 евро, за периода от 15.06.2013г. до 14.06.2014г. вкл.
Претендира
за направените по делото разноски.
Ответниците
Т.Н.Т. и Ж.С.Т. чрез процесуалния си представител оспорват предявените искове,
като твърдят, че договора за кредит и анексите към
него не са подписан от тях и в този смисъл същите са нищожни поради
липса на съгласие и излагат съображения. Оспорват
истинността на представените пощенски документи. Посочват, че в процесния договор не е предвидено настъпване на незабавно
автоматична изискуемост на всички задължения, при
наличие на случай на неизпълнение, като такова нещо не било предвидено и в
Общите условия на Б.. Не била уговорена автоматична предсрочна изискуемост между страните и представените от ищца
документи не установявали обявяването на този кредит за предсрочно изискуем. Правят искане да се отхвърлят предявените искове,
като неоснователни, ведно със законните последици от това.
Предявява се насрещен иск, с който
ответниците молят да се обяви нищожността на договора за банков кредит и на
двата анекса към него поради липса на съгласие и
поради наличието на дискриминационни клаузи. В депозирания отговор са посочени
основанията на нищожност на клаузи от договора за кредит и двата анекса към него, тъй като не били подписани от ответниците
– чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Посочват, че тези три
частни документа са и нищожни, затова защото в тях имало клаузи, които
поставяли в неравностойно дискриминиращо кредитополучателя
и солидарния длъжник.
Съдът като обсъди събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Правната квалификация на предявения иск
е чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.с чл.430 ТЗ.Правната квалификация на предявения насрещен
иск е чл.26 ал.1 предл.1 и чл.26 ал.1 предл.2 ЗЗД.
В хода на производството се установява следната
фактическа обстановка: На 20.06.2008г. в гр. С.З. е сключен Договор за банков
кредит между ищеца и Кредитополучателя Т.Н.Т., по силата на който е предоставен
на ответника Т. кредит в размер на 53 100 евро - за потребителски нужди, с
краен срок на погасяване 15.06.2020г.
На
04.03.2010г. между страните е подписан Анекс № 1, с
който се променят условията на сключения между страните договор ,а на
13.08.2010г. е подписан Анекс № 2, с който страните предоговарят крайния срок на погасяване на кредита, лихвата
и др.
По
ч. г. д. № 4671 по описа на Старозагорски районен съд за 2014г. е издадена Заповед за незабавно изпълнение №
2671 от 10.11.2014г. и изпълнителен лист срещу ответниците по делото. Наличието
на възражение срещу издадената заповед за изпълнение обосновава правния интерес
от предявяването на настоящия иск.
Като писмено доказателство по делото е прието
заключението на съдебно-икономическата експертиза,от чието заключение се
установява,че въз основа на договор от 20.06.2008 г. за банков кредит за
потребителски нужди са усвоени средства в размер на 53 100 евро-на 24.06.2008 г. е преведена сумата от 53 100 евро на
ответника Т.Н.Т..ВЛ установява,че при извършената
проверка са установени просрочени задължения в размер общо на 47 747,15
евро към датата на подаване на заявлението за изпълнителен лист.Размерът на
лихвения процент по процесния кредит варира между
10,05 % и 22,15 % за процесния период.Договорът е
сключен при лихвен процент 11,15 –за целия срокна
кредита,като лихвата представлява стойността на банковия ресурс за евро плюс
5,75 пункта надбавка годишно.При забава в плащането на дължими суми по кредита
се дължат лихви за забава в размер на 10 пункта годишно върху забавената сума.Видно
от същото заключение не са представени всички погасителни планове във връзка с
процесния кредит.Същите са поискани писмено с молба от 26.10.2015 г.,но по
делото има представени само три погасителни плана.По същата сметка се извършва
погасяване на друг кредит,превалутиран от лева в евро
през 2008 г..От извлечението по бавковата сметка в евро не е видно кои лихви за кой кредит се
отнасят.От 2009 г. кредитополучателят е внасял парични средства по сметката с
цел погасяване на два кредита,със закъснение,което налага преизчисляване на
лихвите,съобразно наказателната надбавка,за което от друга страна са необходими
актуалните размери на главниците и по двата кредита.Според ВЛ по досега
получената информация във връзка с погасителните планове по процесния кредит не
е възможно да се преизчислят вноските и погашенията по главници,договорни и
наказателни лихви,не може да се направи сравнение с отчетените суми по кредита
и даде категоричен отговор на въпроса има ли капитализация на лихви при
извършеното олихвяване на кредита.
По делото е назначена съдебно-графологическа
експертиза ,от чието заключение се установява,че името “Т.” и подписът под него
в Обратната разписка от 08.10.2014 г. не са изпълнени от Т.Н.Т..Подписът в
долния ляв ъгъл на първата страница на Анекс №2 към
Договор за банков кредит от 20.06.2008 г. и подписът в долния ляв ъгъл на втора
страница на Погасителен план не са положени от Т.Н.Т..Останалите подписи в документите-обекти
на експертизата,са положени от Т.Н.Т..Имената “Ж. Т.” и подписът в Обратната
разписка от 07.10.2014 г. не са изпълнени от Ж.С.Т..Подписът в долния десен
ъгъл на втората страница на Погасителния план не е положен от Ж.С.Т..Останалите
подписи в документите-обекти на експертизата са положени от Ж.С.Т..
Видно от заключението на тройната съдебно-графологическа експертиза ръкописният текст “Т.” в обратна
разписка с получател Т.Н.Т. от 08.10.2014 г. не е изписан от Т.Н.Т..Подписът за
“Получател” в Обратна разписка с получател Т.Н.Т. от 08.10.2014 г. не е положен
от Т.Н.Т..Подписите за “Кредитополучател” и в долното
поле на всеки лист съответно в Договор за банков кредит от 20.06.2008 г.,Анекс №1 към Договор за банков кредит от 20.06.2008 г.,Анекс №2 към Договор за банков кредит от 20.06.2008 г. и
погасителен план към него са положени от Т.Н.Т..Ръкописният текст “ Ж. Т.” в
Обратна разписка от 07.10.2014 г. е подписан от Ж.С.Т..Подписите за “Съдлъжник” и в долното поле на всеки лист,съответно в
Договор за банков кредит от 20.06.2008 г.,Анекс №1
към Договор за банков кредит от 20.06.2008 г.,Анекс
№2 към Договор за банков кредит от 20.06.2008г., и погасителен план към него са
положени от Ж.С.Т..Подписът за “Получател” в обратна разписка с получател Ж.С.Т.
е положен от Ж.С.Т..Като писмено доказателство по делото е прието
допълнителното заключение на назначената тройна съдебно-графологическа
експертиза,от чието заключение се установява,че ръкописният текст “Т.” в
обратна разписка с получател Т.Н.Т. от 08.10.2014 г. не е изписан от Ж.С.Т..Подписът
за “Получател” в Обратна разписка с получател Т.Н.Т. не е положен от Ж.С.Т..
Предвид установените факти съдът прави
следните правни изводи:
В производството по така предявените искове ищецът следва
да докаже наличието на каузално правоотношение между него и ответниците.Съдът
намира,че в хода на производството се доказа наличието на сключен договор за
банков кредит между страните по делото.Заключението на тройната
съдебно-графологическа експертиза е компетентно и добросъвестно изготвено. Видно
от това заключение за “Кредитополучател” и в долното
поле на всеки лист съответно в Договор за банков кредит от 20.06.2008 г.,Анекс №1 към Договор за банков кредит от 20.06.2008 г.,Анекс №2 към Договор за банков кредит от 20.06.2008 г. и
погасителен план към него са положени от Т.Н.Т.. Следва да се има предвид и
експертния извод,че подписите за “Съдлъжник” и в
долното поле на всеки лист,съответно в Договор за банков кредит от 20.06.2008
г.,Анекс №1 към Договор за банков кредит от
20.06.2008 г.,Анекс №2 към Договор за банков кредит
от 20.06.2008г., и погасителен план към него са положени от Ж.С.Т..Неоснователен
е доводът на защитата на ответниците са липса на съгласие при сключването на
договора за банков кредит.
Другото възражение на ответниците, че
приложените обратни разписки,
не са подписани като получатели
от кредитополучателя и съдлъжника и в
този смисъл писмата за предсрочна изискуемост не са достигнали до тях, поради
което и исковете се явявали преждевременно предявени. Предвид постоянната
съдебна практика не може да се приеме автоматичното настъпване на изискуемостта
само по силата на настъпване на обективния факт на неплащане на задължението,но
е необходимо и нарочно волеизавление на кредитора т.е. същия следва да упражни
потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем.В този смисъл е
и постановеното тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК/т.18/.Съдът намира,че
е налице редовно обявена предсрочна изискуемост.Всяко
писмено известие или друга кореспонденция,изпратени по пощата с препоръчано
писмо или директно на посочен в договора адрес за кореспонденция,ще се считат
получени от страната, до която са адресирани и ще пораждат правните последици,свързани с получаването. /в този
смисъл решение №229/03.04.2014 г. по т.д. №956/12 г. на ВКС/.Предвид тези изводи следва да се
приеме,че предявеният иск не е преждевременно предявен.
Настоящият съдебен състав като се
съобрази с изводите на ВЛ от назначената съдебно-икономическа експертиза намира,че
предявеният установителен иск за главното вземане е основателен и
доказан.Същият следва да бъде уважен до претендираният размер -42 153,23
евро.
Съдът споделя съображенията на защитата
на ответниците,че размера на претенцията за лихва е недоказан.Този извод следва
от изводите на експерта от съдебно-икономическата експертиза ,посочени по-горе
като ВЛ изрично посочва,че не може да даде
категоричен отговор на въпроса има ли капитализация на лихви при извършеното
олихвяване на кредита.
Относно предявеният насрещен иск: Съгласно
разпоредбата на чл.143 ЗЗП,неравноправна клауза в договор,сключен с
потребител,е всяка уговорка в негова вреда,която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя.
Доколкото в разпоредбата на чл.146 ал.1 ЗЗП е предвидено,че
неравноправните клаузи в договорите са нищожни само в случаите,в които те не са
уговорени индивидуално,на първо място следва да бъде установено дали посочените
от ответниците клаузи от договора за кредит са индивидуално уговорени с
потребителя.
Настоящият съдебен състав споделя доводите на
процесуалния представител на ответниците ,че в конкретният случай е налице
основанието по чл.143 ал.1 т.11 от ЗЗП,видно от който законов текст
неравноправна клауза е тази,която позволява на търговеца или доставчика да
променя едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата.Договора
за банков кредит е финансова услуга по смисъла на чл.144 от ЗЗП вр.с пар.13
т.12 б.”б” от ДР на ЗЗП,съгласно който “финансова услуга” е всяка
услуга,свързана с дейността на кредитни институции,застрахователни компании и
инвестиционни фирми,като отпускане на кредит,в т.ч. потребителски
кредит,обезпечен с ипотека.Безспорно съществен елемент от договора за кредит е
размера на лихвата по този кредит.Същата представлява цената на
услугата,предоставена от Б..
Клаузите-
чл.4 т.9 и чл.4 т.12 от договора за
кредит не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146 от ЗЗП.Същите са
клаузи от индивидуален договор,които са били изготвени предварително от
търговеца/доставчика и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието й.Опора за този извод е и чл.3 пар.2 от Директива
93/13/ЕИО,съгласно който неравноправна е клауза,която е съставена предварително
и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на нейното
съдържание,по специално във връзка с договори с общи условия.
По отношение на останалите договорни
клаузи,чиято нищожност се претендира съдът намира,че тези клаузи не са
неравноправни. Не всяка клауза,която е в интерес на Б.,следва да се
интерпретира като такава,която непременно е и във вреда на нейните клиенти.След
като договорът при общи условия е сделка,позволена от закона,единствено
меродавна при преценката относно валидността на уговорените при такива общи
условия клаузи е това дали съответната уговорка е във вреда на обслужваното от Б.
лице като противоречаща на изискването за добросъвестност и причиняваща
значително неравновесие между правата и задълженията на страните по конкретната
банкова сделка./в този смисъл решение №546/28.10.2008 г. на ВКС по т.д.
№295/2008 г. І т.о,ТК/.Изтъкнатото обстоятелство за липса на погасителен план
не е основание да се обявят съответните клаузи от договора за кредит за нищожни.Неяснотата
на отделни клаузи от договора за банков кредит и анексите към него не е
основание за обявяване на тяхната нищожност.
Предвид
гореизложеното съдът намира,че предявеният установителен иск следва да бъде
уважен за главницата и отхвърлен за останалите акцесорни вземания.Следва да
бъдат обявени за нищожни клаузите на чл.4 т.9 и чл.4 т.12 от
договора за кредит.В останалата част предявения насрещен иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
С оглед
изхода на спора в тежест на страните следва да се присъдят направените по
делото разноски като съгласно т.12 от ТР съдът в исковото производство следва
да присъди разноските по заповедното.
Водим
от изложеното, Окръжен съд – гр. С.З.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** *** дължат солидарно на “Р.Б.”ЕАД
ЕИК *** гр. С. *** сумата 42 153,23евро –главница по
Договор за банков кредит от 20.06.2008г.,и анексите
към него , ведно със законната лихва, считано от 07.11.2014г. - датата на
подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
в останалата част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНИ клаузите по чл.4 т.9 и чл.4
т.12 Договор за банков кредит от
20.06.2008г.,и анексите към него КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения насрещен иск от Т.Н.Т. ЕГН **********
*** и Ж.С.Т. ЕГН ********** *** против “Р.Б.”ЕАД ЕИК *** гр. С. *** в останалата част като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** ***
ДА ЗАПЛАТЯТ на “Р.Б.”ЕАД
ЕИК *** гр. С. *** сумата 10 238,68 лв./десет хиляди двеста тридесет и осем лева и
шестдесет и осем стотинки/- разноски по делото съобразно уважената част на иска
по чл.422 ГПК и отхвърлената част на предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА
“Р.Б.”ЕАД ЕИК *** гр. С.
*** ДА ЗАПЛАТИ на Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** ***
сумата 2 871,80 лв./две хиляди осемстотин седемдесет и един лева и
осемдесет стотинки/-разноски по делото съобразно отхвърлената част на иска по
чл.422 ГПК и уважената част на предявения насрещен иск.
ОСЪЖДА
Т.Н.Т. ЕГН ********** *** и Ж.С.Т. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на “Р.Б.”ЕАД ЕИК *** гр. С. *** сумата 2869,85лв./две хиляди осемстотин
шестдесет и девет лева и осемдесет и пет стотинки/–разноски в заповедното
производство съобразно уважената част на иска по чл.422 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр. Пловдив
в двуседмичен срок от получаване съобщение за постановяването му с приложен
препис.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: