Р Е Ш Е Н И Е
№ 393
гр. Плевен, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен, втори състав, в публично
заседание на втори юни през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев от Окръжна прокуратура - Плевен, като
разгледа докладваното от председателя административно дело № 184 по описа на Административен съд -
Плевен за 2020 год. и на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 203 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс.
Административното дело е образувано по искова молба от
Н.Г.Д. ***, подадена чрез адвокат Л.П. ***, с която е предявен иск против ОД на
МВР- гр.Видин, адрес гр.Видин, ул.“Симеон Велики“ № 87, с правно основание
чл.1, ал.1, вр. чл.4 от ЗОДОВ, вр. чл.86 ЗЗД. Претендират се имуществени вреди
в размер на 700 лв. от отменен електронен фиш с влязло в сила съдебно решение
по КАНД № 160/2019 г. по описа на АС- Видин, с което е оставено в сила решение
по АНД № 383/2019 г. по описа на РС- Видин, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата,
представляващи платено възнаграждение за адвокат, който е представлявал ищеца в
производствата пред РС и АС гр.Видин. Претендират се и съдебно- деловодни
разноски за настоящото производство.
Постъпил е писмен отговор от директора на ОД МВР –
Видин, подаден чрез гр. юрк Теодор Тошев, с който се оспорва изцяло и
основателността на предявения иск. Излагат се съображения, че основанието на
предявената претенция е изплатена сума по сключен договор, която би се дължала
независимо от обстоятелството дали НП е отменено от съда. Касае се за свобода
на договарянето, при което ищецът не е
бил длъжен да сключи договор, който счита за неизгоден, поради което
претендираните вреди се дължат изцяло на поведението на ищеца. Във връзка с
горното се изразява становище, че направените разходи от ищеца не представляват
вреда и липсва връзка между тях и отменения като незаконосъобразен акт, поради
което не са налице предпоставките на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Алтернативно се изразява становище, че ако искът бъде
приет за основателен, то той следва да бъде отхвърлен като недоказан, тъй като
липсват доказателства за реално заплащане на претендираната сума, както и
липсват доказателства за наличие на предпоставките на чл.38, ал.1, т.3, предл.2
от Закона за адвокатурата. Изразява се и второ алтернативно становище - в
случай, че искът бъде уважен, съдът да приеме, че заплатеното адвокатско
възнаграждение в производството по оспорване на електронния фиш е прекомерно,
поради което следва да бъде намалено до предвидения минимален размер.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в размер
на 300 лв. и е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение от ищеца за настоящето съдебно производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява
се от адв. Л.П., който поддържа предявения иск, като излага съображения за
основателност и доказаност на същия. Претендира присъждане на съдебно-
деловодни разноски за настоящото производство, за които представя списък.
Ответникът – ОД на МВР – Видин, редовно призован, не
се представлява.
Прокурорът дава заключение, че исковата молба е
основателна и пледира да
бъде уважен предявеният иск като бъде присъден справедлив размер на
претендираното обезщетение.
Като съобрази становищата на страните, приетите
доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковата молба е подадена от надлежна
страна и срещу надлежен ответник – ОД на МВР - Видин, която е юридическо лице и
пасивно легитимирана страна по иска на основание чл. 205 от АПК. Искът е допустим за разглеждане, тъй като
разпоредбите на чл. 204, ал. 1 от АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ визират като
условие за предявяване на иск за обезщетение единствено предхождаща отмяна на
административен акт по съответния ред, а дали договорената като адвокатско
възнаграждение сума се дължи от ответника и съставлява ли тя имуществена вреда
е въпрос по съществото на правния спор.
Съдът намира, че предявеният иск е основателен.
Съгласно чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на
административна дейност.
От приложените по делото писмени доказателства и
приобщените доказателства по приложените АНД № 383/2019 г.; АНД № 987/19 г. и
двете по описа на РС- Видин, както и КАНД № 160/2019 г. по описа на АС- Видин се
установяват следните обстоятелства :
По отношение на ищеца е бил издаден ЕФ за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, №
2472448, по силата на който е наложена глоба в размер на 50 лв. на основание
чл.182, ал.1, т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Ищецът подал чрез процесуален представител жалба против горния ЕФ, въз основа
на която било образувано АНД № 383/2019 г. по описа на РС- Видин. С Решение № 161/
17.05.2019 г. районният съд потвърдил като законосъобразен оспорения ЕФ.
Съдебното решение е обжалвано с касационна жалба пред Административен съд-
Видин, където било образувано КАНД № 160/2019 г. С Решение № 201/22.07.2019 г. касационната
инстанция отменила оспореното решение и върнала делото за разглеждане от друг
състав на РС – Видин. Във връзка с горното било образувано АНД № 987/ 2019 г.
по описа на РС- Видин, по което е постановено Решение № 419/09.12.2019 г., с
което отново е отменен като незаконосъобразен оспорения ЕФ. Горното съдебното
решение е влязло в законна сила на 21.01.2020 г.
В горните съдебни производства ищецът по настоящето
дело е бил представляван от адвокат адв. Л.П. ***/2019 г. по описа на РС-
Видин е приложен договор за правна
защита и съдействие, от който се установява наличие на договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лв. за изготвяне на жалба до РС-
Видин. В КАНД № 160/2019 г. по описа на АС- Видин / л.6 / е приложен договор за
правна защита и съдействие, от който е видно договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство
в размер на 350 лв. В АНД № 987/2019 г. по описа на РС – Видин /л.13/ е
приложен договор за правна защита и съдействие, от който се установява
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за защита
и процесуално представителство по делото. Видно от протокол на л.34 от същото,
последното съдебно заседание е проведено на 07.11.2019 г., а съдебният акт е
постановен на 09.12.2019 г. /л.35 и
сл./, същият не е обжалван и е влязъл в сила на 21.01.2020 г.
Въз основа на гореизложеното, съдът приема следното от
правна страна :
Дейността на администрацията по издаване на
наказателни постановления, електронни фишове и по налагане на административни
наказания е вид административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В
този смисъл са и мотивите на съвместно Тълкувателно постановление № 2/2015 г.
на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, което е задължително за прилагане от
съдилищата. Според него делата по искове за вреди от незаконосъобразни
наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на
административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в
производството по обжалване са подсъдни на административните съдилища. Счита
се, че дейността на администрацията по налагане на административни наказания
също е вид административна дейност.
Затова в случая е налице първата предпоставка на чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране деликтната отговорност на държавата – отменен
като незаконосъобразен електронен фиш, който е акт на държавната администрация,
в резултат на възложената ѝ със закон административнонаказателна дейност.
По отношение на втората предпоставка – имуществена
вреда, съдът намира, че същата е налице, тъй като договорените адвокатски
възнаграждения реално са били платени изцяло и в брой при сключването на
договорите за правна защита и съдействие за всяко от производствата, което е
отразено в самите тях.
Според Тълкувателно решение № 2/2009 г. на ОСК на ВАС в производството по
административнонаказателни дела разноски не се дължат, защото в ЗАНН не е
уредена отговорността за разноски на страните, а съгласно чл. 84 от ЗАНН за
определяне на разноски на свидетели и вещи лица, както и за производството пред
съда по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, на касационни
жалби пред административния съд се прилагат разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс. В НПК също не се предвижда присъждане на
разноски за страните в зависимост от изхода на делото. Затова по
административнонаказателни дела както пред районния съд, така и пред
касационната инстанция не се присъждат разноски за страните в зависимост от
изхода на правния спор. Приложимият
процесуален закон – ЗАНН и НПК към момента на приключване на съдебното дирене
по посочените по- горе дела не е предвиждал репариране на направените разноски
за жалбоподателя, както и присъждане на разноски за процесуално представителство
за административнонаказващия орган, когато е защитаван от юрисконсулт или
адвокат. С тълкувателно решене № 1/15.03.2017 г. на ВАС е прието, че при предявени пред
административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди
от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В мотивите
на тълкувателното решение е посочено, че в тези производства съдът следва да
установи дали е настъпил правно релевантния факт – издадено незаконосъобразно
постановление, отменено по съответния ред с помощта на адвокатска защита, за
която ищецът е заплатил хонорар и едва след това да установи неговия
действителен размер. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е
и не може да се превърне в средство за неоснователно обогатяване, поради което
и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и
справедлив“, т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и
да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й
от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Тълкувателните постановления и тълкувателните решения
са задължителни и обвързващи за съдилищата.
Ето защо следва да се приеме, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в общ размер на 700 лв., представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение по АНД № 383/2019 г.; АНД № 987/19 г. и двете по
описа на РС- Видин, както и КАНД № 160/2019 г. по описа на АС- Видин. Тези
вреди са пряка и непосредствена последица от издадения електронен фиш, защото
именно неговата незаконосъобразност е станала причина ищецът да направи
разноски за правна защита и съдействие, за да се защити срещу този увреждащ правата
му санкционен административен акт.
Към датата на последното съдебно заседание по АНД №
987/2019 г., решението по което окончателно е сложило край на правния спор, не
бил в сила на ЗИД на ЗОДОВ /обн. в ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г./, с
чийто § 9 от ПЗР в чл. 63 от ЗАНН се създават ал. 3, 4 и 5, предвиждащи ред за присъждане
на разноски в производствата по ЗАНН, поради което за направените по посочените
по- горе съдебни производства разноски са били приложими цитираните в
обстоятелствената чат на настоящия съдебен акт тълкувателни решения.
Съдът намира за
неоснователни доводите на ответника за недоказаност на останалите претенции на
ищеца, защото нямало доказателства за реално заплащане на сумите по сключените
договори за правна защита и съдействие. В съдебната практика, свързана с
произнасяне на съдилищата по направените разноски е възприето, че отразяването
в договора за правна защита и съдействие на договореното адвокатско
възнаграждение като заплатено съставлява достатъчно доказателство за реално
заплащане на същото, респ. основание за присъждането му. Неоснователни са и
оплакванията за прекомерност. Заплатените от ищеца адвокатски възнаграждения в
размер на 50 лв. за изготвяне на жалба и 300.00 лв. за процесуално
представителство са в минималния предвиден размер за защита по
административнонаказателни дела към момента на договаряне и заплащане на
горните суми. В производството по КАНД № 160/ 2019 г. по описа на АС- Видин е
заплатено възнаграждение в общ размер на 350 лв., но е посочено, че е за
изготвяне на касационна жалба и процесуално представителство, т.е. отново е
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в минималния предвиден от
съответната наредба размер към момента на договаряне.
Ето защо предявеният на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 700.00
лв. е основателен, доказан и следва да се уважи. Предвид горното следва да бъде
уважена и претенцията за заплащане на законна лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата на депозиране на исковата молба - 11.02.2020 г.
до окончателното му изплащане.
В
настоящото производство се претендира и заплащане на разноски, а именно 10.00
лева внесена държавна такса за образуване на делото и минималното, предвидено
за този вид дела по Наредбата за адвокатските възнаграждения, възнаграждение за
един адвокат, който е представлявал ищеца в настоящото производство, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата. Искането е
основателно. Разходът от 10.00 лева, представляващ държавна такса за образуване
на делото е доказан с платежен документ на л. 6 от делото и следва да бъде
присъден на ищеца на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. В самото приложено на л.
5 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е предоставена безплатна
правна помощ на горното основание. Правото на адвоката да окаже безплатна
адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2 от Закона за
адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което възнаграждение се
присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право е достатъчно да
представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който
да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал.
1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените предпоставки в случая
са налице, поради което следва да бъде заплатено от ответника адвокатското
възнаграждение в размер на 300.00 лева, определено по реда на чл. 8, ал. 1, от
Наредба № 1/09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/в редакцията му към момента на сключване на договора/ – в този смисъл
Определение от 19.02.2015 г. на ВКС по ч.д.№1451/2014 г.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин на основание чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, законен
представител на „СТАФ ТРАНС“ ЕООД, обезщетение в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, ведно със законната
лихва, считано от 11.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, за
претърпени имуществени вреди, представляващи направени разноски за адвокатско
възнаграждение в производствата по АНД № 383/2019 г.; АНД № 987/19 г. и двете
по описа на РС- Видин, както и КАНД № 160/2019 г. по описа на АС- Видин.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Видин да заплати на Н.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
законен представител на „СТАФ ТРАНС“ ЕООД направените
по настоящото дело разноски в размер на 10.00 /десет/ лева, представляващи
внесена държавна такса за образуване на делото.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР – Видин да заплати на адвокат Л.П.П. ***, за
осъществена по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2 от Закона за адвокатурата
адвокатска защита и съдействие в настоящото производство, адвокатско
възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд,
подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
СЪДИЯ: /п/