Присъда по дело №1262/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 53
Дата: 4 ноември 2022 г.
Съдия: Кристина Евгениева Панкова
Дело: 20221210201262
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 53
гр. Благоевград, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
СъдебниЕ. Ал. Вишанина

заседатели:Н. Б. Митов
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
и прокурора Ц. Ж. Г. И.
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Наказателно дело от
общ характер № 20221210201262 по описа за 2022 година
Въз основа на закона и доказателствата по делото
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия К. А. А. – роден на , с ЕГН ********** ЗА
ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ В периода от 17.06.2022 г. до 18.00 часа на
22.06.2022г. в гр. Благоевград от филиал на детска градина № – „Здр.“,
находящ се на първия етаж на блок № на ул. „Л.“ № в кв. “Ел.“ е отнел чужди
движими вещи – 1 бр. плазмен телевизор марка и модел „Neo LED-3225KD
SMART TV“, 32 инча на стойност 303,20лв. /триста и три лева и двадесет
стотинки/, 1бр. плазмен телевизор марка “Philips”, 32 инча на стойност
330лв./триста и тридесет лева/, 1бр. лаптоп марка и модел “Fujitsu Lifebook
E459” на стойност 645лв. /шестстотин четиридесет и пет лева/ , всички вещи
на обща стойност 1278,20 лв. /хиляда двеста седемдесет и осем лева и
двадесет стотинки/ от владението на Е. Д. Г. от гр. Благоевград /директор и
материално отговорно лице на филиала/, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
1
отложено по чл. 66 НК , а именно с Определение №11955/17.12.2018г. ,
постановено по ЧНД№2310/2018г. на РС – Благоевград , влязло в законна
сила на 10.04.2019г., с което е наложено най-тежкото измежду наказанията
наложени му по приключили спрямо него наказателни производства, както
следва: по НОХД №1726/2018 г. и по НОХД №1725/2018 г. и двете дела по
описа на РС – Благоевград , а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2
години и 8 месеца, които да се изтърпяват при първоначален строг режим -
Престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от
НК, поради което и на основание същия законов текст, вр. чл. 58а, ал.1, вр.
чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 4 години /четири години / и 6 /шест/ месеца
„Лишаване от свобода“, като на основание чл. 58а, ал.1 от НК намаля така
определеното наказание с една трета и НАЛАГА наказание лишаване от
свобода за срок от 3 /три години/ години.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието.
На основание чл. 59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, от размера на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият К. А. А. със снета по делото самоличност е бил задържан с
постановление на Прокурор от 05.08.2022г. до 08.08.2022г. и времето през
което е бил с мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от
08.08.2022 г. до влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия К. А. А., със снета по делото самоличност да заплати
на детска градина № – „Здр.“ чрез Е. Г. – директор сумата от 948.20 лв.,
представляващи обезщетение за причинените от деянието имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 22.06.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, като в останалата част, над уважения размер
ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда ОСЪЖДА подсъдимия К. А. А.,
със снета по делото самоличност да заплати по сметка на ОД МВР
Благоевград сумата от 95.80 лева, представляваща сторени досъдебното
производство разноски, по сметка на Районен съд гр.Благоевград сумата от
50 лв., представляващи сторени в съдебното производство разноски, сумата
от 50 лв., представляваща 4 % - държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и 5 (пет) лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист.
Присъдата подлежи на обжалване и/или протестиране в петнадесетдневен
срок, считано от днес за всяка от страните, пред Окръжен съд гр.Благоевград.

Председател: _______________________
2
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда № 53 от 04.11.2022 г. по НОХД № 1262/2022 г. по
описа на Районен съд - Благоевград


Производството пред Районен съд Благоевград е образувано по обвинителен
акт на Районна прокуратура Благоевград, с който против К. Ас. Анг. , роден
на , ЕГН **********, (понастоящем в затвора в гр. Бобов дол) е повдигнато
обвинение за това, че В периода от 17.06.2022г. до 18.00 часа на 22.06.2022г.
в гр. Благоевград от филиал на детска градина № – „Здр.“, находящ се на
първия етаж на блок № на ул. „Л.“ № в кв.“Ел.“ е отнел чужди движими вещи
– 1бр. плазмен телевизор марка и модел „Neo LED-3225KD SMART TV“, 32
инча на стойност 303,20лв./триста и три лева и двадесет стотинки/, 1бр.
плазмен телевизор марка “Philips”, 32 инча на стойност 330лв./триста и
тридесет лева/, 1бр. лаптоп марка и модел “Fujitsu Lifebook E459” на стойност
645лв./шестстотин четиридесет и пет лева/ , всички вещи на обща стойност
1278,20лв. /хиляда двеста седемдесет и осем лева и двадесет стотинки/ от
владението на Ем. Д. Г. от гр. Благоевград /директор и материално отговорно
лице на филиала/, без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода
не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66
НК , а именно с Определение №11955/17.12.2018г. , постановено по
ЧНД№2310/2018г. на РС – Благоевград , влязло в законна сила на
10.04.2019г., с което е наложено най-тежкото измежду наказанията наложени
му по приключили спрямо него наказателни производства, както следва: по
НОХД№1726/2018г. и по НОХД№1725/2018г. и двете дела по описа на РС –
Благоевград , а именно „Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца,
които да се изтърпяват при първоначален строг режим - Престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна прокуратура Благоевград
поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден за извършеното престъпление, като предлага да бъде наложено
наказание около средния предвиден от законодателя, излага съображения.
До даване ход на разпоредително заседание е предявен граждански иск от Ем.
Г., в качеството и на представител на пострадалото юридическо лице в размер
на 1278.20 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението, като с
нарочно определение на съдебния състав пострадалото юридческо лице е
конституирано като граждански ищец и е допуснат за съвместно разглеждане
гражданския иск.
В съдебно заседание Г. се явява лично, поддържа предявения граждански иск,
излага доводи за уважаването му.
1
Подсъдимият се явява лично в съдебното заседание, доведен от органите на
ОЗ”Охрана” и със служебен защитник, излага становище, че признава вината
си и приема изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти,
като е съгласен за същите да не се събират доказателства и желае
производството да протече при условията на съкратено съдебно следствие.
Защитата изразява становище, при определяне на наказанието, съдът да вземе
предвид тежкото материално и семейно положение на подсъдимия и прояви
снизходителност, като наложи наказание към минимума. В правото си на
последна дума подсъдимият моли за по-леко наказание.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, доводите и изявленията на
страните и разпоредбата на чл. 374 от НПК намира за установени от
фактическа страна изложените обстоятелства в обвинителния акт. Този извод
се формира на база събраните на досъдебното производство доказателства,
както и направените самопризнания от подсъдимия. Ето защо предвид
ангажираният по делото доказателствен материал и закона, в пределите на
своята преценка по чл.301 от НПК, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият К. Ас. Анг. е роден на , с ЕГН **********. От
приложеното по делото свидетелство за съдимост /л.33-42/ се установява, че
Анг. е осъждан приоритетно за престъпления против собствеността на
гражданите. В това число с с Присъда на РС – Благоевград по НОХД
1705/2018г., влязла в сила на 26.10.2018г., с която му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 2 години и 8 месеца, при първоначален
строг режим, както и с Определение № 7003/23.08.2018. на РС – Благоевград
по НОХД № 1726/2018г. , влязло в законна сила на 23.08.2018г., с което му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1година и 10 месеца,
което да изтърпи при първоначален строг режим. С Определение
№11955/17.12.2018г., постановено по ЧНД№2310/2018г. на РС – Благоевград,
влязло в законна сила на 10.04.2019г., на обвиняемия Анг. е наложено най-
тежкото измежду наказанията наложени му по приключили спрямо него
наказателни производства, както следва: по НОХД№1726/2018г. и по
НОХД№1725/2018г. и двете дела по описа на РС – Благоевград , а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, които да се изтърпяват
при първоначален строг режим.
Свидетелката Ем. Д. Г. е директор на филиал на детска градина №-
„Здр.“, находяща се в гр.Бл., кв.“Ел.“, на първия етаж на блок № на ул.“Л.“№.
За нуждите в детската градина били закупени плазмен телевизор марка и
модел „Neo LED-3225KD SMART TV“, 32 инча, плазмен телевизор марка
“Philips”, 32 инча и лаптоп/преносим компютър/ марка и модел “Fujitsu
Lifebook E459”, които били разположени в помещението на филиала.
В периода от 13.06.2022г. до 22.06.2022г. филиала е бил в отпуск.
На 17.06.2022г. служител от филиала е ходил на място да полива
цветята и е установил, че посочените вещи са на мястото си в помещението на
2
филиала.
На 22.06.2022г., около 18.00 часа свидетелката Р. Ст. Г. –учител в детска
градина № -„Здр.“, заедно с колежката си – Т. Р. влезли в детската градина, за
да полеят цветята и да вземат материали за работа с деца и установили, че
липсват двата телевизора и лаптопа. Уведомили за констатираното Ир. П. –
завеждащ административен техническа служба в детското заведение, която от
своя страна незабавно уведомила директора на филиала – св. Г. За станалото
сигнализирали и в полицията.
На 22.06.2022 г. в 18.00 часа , директорката на филиала на детска
градина № “Здр.“, находящ се на първия етаж на бл.№, на ул.“Л.“ в кв.“Ел.“,
която е и материално отговорно лице на обекта, след като и е било съобщено
за липсата на телевизорите и лаптопа, сигнализирала в полицията, по повод
на което било образувано настоящото досъдебно производство. В рамките на
разследването били възложени оперативно - издирвателни мероприятия в
рамките, на което, се установило, че извършител на това деяния е Анг. В тази
връзка Св.К. Ал. М., установил лица на които подсъдимия е предложил да
продаде отнетите вещи, а именно на св.Н. Ал. Г. и св.Юл. Ш. Т.
На свидетеля Н. Г., Анг. предложил на 22.06.2022г. да закупи
първоначално телевизор марка „Нео“, като му предложил цена от 150 лева .
На Г. цената му се видяла висока и не закупил телевизора. Анг., в последствие
се върнал пак при Г. с предложение да закупи друг телевизор- марка
„Филипс“ за 70 лева . Г. се съгласил и предал на обв. Анг. сумата от 70 лева ,
след което подсъдимия си тръгнал.
В последствие св. Г. е предал на полицейските служители с протокол за
доброволно предаване телевизора марка „Филипс“, който закупил от Анг. и
който е реално отнетия от филиала на детска градина № „Здр.“ плазмен
телевизор марка “Philips”, 32 инча .
С разписка в последствие , телевизора е предаден на директора на
филиала на детската градина - св. Г.
Непосредствено след престъплението, Анг. предложил на свидетеля Т.,
да му продаде лаптоп за сумата от 40 лева. Св.Т. предал сумата от 40 лева на
Анг., който предал лаптопа на Т. и си тръгнал. При опит да включи лаптопа ,
свидетеля Т. установил, че устройството не работи и го изхвърлил.
В рамките на разследването св. Арг. е провел беседа с подсъдимия,
който пред полицейския служител е разказал, какво точно се е случило, а
именно Анг. , живеел в непосредствена близост до този филиал на детска
градина№ - „Здр.“, находящ се в гр.Бл., на първия етаж на бл. № на ул. „Л.“
№ в кв.“Ел.“/подсъдимия живеел в бл. / и знаел, че вътре има телевизори и
лаптоп, което разбрал от децата си, както и виждал, че не работи, затова
решил да влезе в помещението на детската градина и да отнеме телевизорите
и лаптопа. В посочения период /от 17.06.2022г. до 18.00 часа на 22.06.2022г./
подсъдимият проникнал във филиала на детска градина и взел от там
3
плазмен телевизор марка и модел „Neo LED-3225KD SMART TV“, 32 инча,
плазмен телевизор марка “Philips”, 32 инча и лаптоп/преносим компютър/
марка и модел “Fujitsu Lifebook E459” и напуснал помещението.
В рамките на досъдебното производството е назначена и изготвена
съдебно-оценителна експертиза по отношение на отнетите вещи, според
заключението, на която 1бр. плазмен телевизор марка и модел „Neo LED-
3225KD SMART TV“, 32 инча е 303,20лв./триста и три лева и двадесет
стотинки/, на 1бр. плазмен телевизор марка “Philips”, 32 инча е 330лв./триста
и тридесет лева/, а 1бр. лаптоп марка и модел “Fujitsu Lifebook E459” е на
стойност 645лв./шестстотин четиридесет и пет лева/. Сумирано общо
стойността на отнетите вещи е 1278, 20 лева/хиляда двеста седемдесет и осем
лева и двадесет стотинки/.
Събраните доказателства, установяват по безспорен начин
извършването на описаното в обвинителния акт на Районна прокуратура -
Благоевград престъпление и авторството на подсъдимия. Изложената в
обвинителния акт на Районна прокуратура - Благоевград фактическа
обстановка се подкрепя от събраните на досъдебното производство и приети
по делото доказателства, а именно : протокол за доброволно предаване ;
копия на документи относно вещите предадени от св.Г. /л.46-52/, разписка
/л.31/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
справка относно съдебни регистрации, криминални прояви, образувани СД и
ДП, съдебно оценителна експертиза. В подкрепа на изложеното в
обвинетелния акт и поддържаното от Районна прокуратура Благоевград са и
показанията на свидетелите Ем. Г. /л.45/, св.Р. Г. /л.53/, К. М./л.54/, Ант. Арг.
/л.55/, Юл. Т. /л.56/, Н. Г. /л.57/, дадени в рамките на досъдебното
производство, които са приобщени на основание чл.373, ал.1 от НПК.
От разпита на св. Ем. Г. и св. Р. Г., се установяват обстоятелства, свързани с
мястото, където е станала кражбата, относими факти, относно времето, в
което е станало и своите действия. Свидетелите подробно описват обекта,
разположението на вещите, начина на заключване, както и че обекта няма
видео наблюдение. В показанията на св.Ем. Г. се съдържат данни и относно
стойността на липсващите вещи. Данни относно време, място и механизъм на
извършване на престъплението се съдържат и в показанията на полицейските
служители, работили по случая. В тази насока св. М. и Арг. чрез показанията
си установяват, своето участие по установяване на престъплението, като
св.Арг. установява проведена беседа с подсъдимия, както и какво е заявил
същия. Св.М. в разпита си пресъздава какво е извършил, като посочва, че е
установил лицата, на които подсъдимия е продал онкраднатите вещи, както и
че единия телевизор е върнат. Св. Г. и Т. от своя страна при разпита си
посочват какво им е казал Анг., каква сума им е търсил, както и какво е било
състоянието на вещите. Чрез показанията на тези свидетели се установяват и
обстоятелства, свързани със съпричастността на подсъдимия към
престъплението, в което е обвинен .
4
Установеното посредством показанията на тези свидетели се подкрепя и от
събраните писмени доказателства. В подкрепа на приетото като факти е и
изготвената в рамките на ДП и приета по делото съдебно-оценителна
експертиза, от която се установява, че стойността на откраднатите вещи е
1278,20лв
Съдът прие, че същата е изогтвена от експерт в областта,като липсват
противоречия, които да пораждат неясноти, както и доказателства, които да я
компрометират като неправилна, поради което кредитира заключението по
нея.
Гласните и писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното и
съдебното производство са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични. При така изложената и
установена фактическа обстановка по делото, като съобрази направените
самопризнания на подсъдимия на фона на целият доказателствен материал по
делото съдът намира, че Анг. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1,
б.“а“ от НК.
Съобразно установеното от обективна страна в периода от 17.06.2022г.
до 18.00 часа на 22.06.2022г. в гр. Благоевград от филиал на детска градина №
– „Здр.“, находящ се на първия етаж на блок № на ул. „Л.“ № в кв.“Ел.“ е
отнел чужди движими вещи – 1бр. плазмен телевизор марка и модел „Neo
LED-3225KD SMART TV“, 32 инча на стойност 303,20лв./триста и три лева и
двадесет стотинки/, 1бр. плазмен телевизор марка “Philips”, 32 инча на
стойност 330лв./триста и тридесет лева/, 1бр. лаптоп марка и модел “Fujitsu
Lifebook E459” на стойност 645лв./шестстотин четиридесет и пет лева/ ,
всички вещи на обща стойност 1278,20лв. /хиляда двеста седемдесет и осем
лева и двадесет стотинки/ от владението на Ем. Д. Г. от гр.
Благоевград/директор и материално отговорно лице на филиала/, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една
година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК , а именно с
Определение №11955/17.12.2018г. , постановено по ЧНД№2310/2018г. на РС
– Благоевград , влязло в законна сила на 10.04.2019г., с което е наложено най-
тежкото измежду наказанията наложени му по приключили спрямо него
наказателни производства, както следва: по НОХД№1726/2018г. и по
НОХД№1725/2018г. и двете дела по описа на РС – Благоевград , а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, които да се изтърпяват
при първоначален строг режим.
Подсъдимият е действал с точна, ясна и осъзната цел, като за
реализиране на деянието си е съзнавал, че извършва противоправно и
наказуемо от закона действие. Тези действия на подсъдимия се установяват
5
посредством събраните по делото доказателства. Посредством показанията на
св.Е.Г. и св.Р.Г. се установява обстановката, при която е извършено
престъплението, времето и вещите, посочени по горе, приблизителната
стойност, както и къде са се намирали. Същата информация се извлича и от
свидетелските показания на полицейските служители, както и приобщените
по делото протокол за доброволно предаване. От показанията на св.Г. и Т. се
установява какво е станало с откраднатите вещи. Стойността им се установява
и от изготвена и приета по делото експертиза.
Авторството на деянието е безспорно доказано в лицето на подсъдимия чрез
комплекс от приобщени доказателства. В тази насока следва да бъдат взети
предвид протокол за доброволно предаване, покзанията на св.Г. и Т. В
подкрепа на изводите на съда са и показанията на полицейските служители
извършвали проверка по случая, като конкретно чрез показанията на св. Арг.
се установява, че пред него подсъдимия е описал действията си, както и
причините за това. В тази насока следва да бъде посочено, че установеното
посредством показанията на този свидетел намира опора и в останалите
доказателства, като за пълнота съдът намира, че в случая макар и изявленията
на подсъдимия пред този служител да имат характер на извънпроцесуално
признание няма пречка да бъдат ценени, поради следното. Тези
извънпроцесуални изявления на подсъдимия е допустимо да се кредитират,
макар и те да почиват на казаното от друг /по отношение на твърденията на
полицейския служител за казаното от Анг./. В доказателственото процесуално
право липсват норми, с които да се определя предварително кръгът от
обстоятелства, които не могат да се установяват със свидетелски показания.
„Следователно разпитаните като свидетели полицейски служители могат да
установяват всички факти и събития от обективната действителност, които
лично са възприели. В тази насока процесуалните норми не съдържат
ограничения и забрани. Затова полицейският служител може да установява
при разпита му като свидетел извънпроцесуални изявления на други лица,
включително и на такива, които в рамките на конкретен наказателен процес
придобиват процесуалното качество на обвиняеми, стига да ги е възприел” /
от Решение № 1114 от 14.02.2006 г. на ВКС по н. д. № 506/2005 г., II н. о./.
Относимо за анализа на фактите, представляващи извънпроцесуално
признание на подсъдимия, възпроизведено чрез гласни доказателства,
съдържащи се в показанията на полицейския служител, е и това, че „в
практиката си ВКС нееднократно е приемал, че извънпроцесуалното
признание на дееца не е доказателствено средство, а е факт, който подлежи на
установяване с всички допустими от закона доказателствени средства / от
Решение от 12.10.2006 г. на САС по в. н. о. х. д. № 923/2006 г., НК, 5-ти с-в, /.
Ето защо съдът има право да не цени извънпроцесуалните признания на
подсъдимите като доказателствено средство, а да го цени като съвкупност от
факти, подлежащи на проверка чрез съпоставянето им с фактите, изяснени
чрез другите доказателствени източници. С оглед на това съвсем друг е
въпросът за достоверността и достатъчността на свидетелските показания за
6
посочената група обстоятелства. Без съмнение процесуално нарушение ще
бъде налице, ако осъдителната присъда се основава единствено на
свидетелско показание на полицейски служител за извънсъдебно признание
за извършено престъпление или между свидетелското показание на
полицейския служител и останалите доказателствени средства е налице
съществено противоречие, поставящо под съмнение достоверността на
установеното от него, относно извънсъдебното признание за извършено
престъпление. В настоящия случай обаче това не е така, защото верността на
обсъжданата част от показанията на полицая се потвърждава и от останалите
доказателства, коментирани по-горе, като не се оспорва и от подсъдимия.
Тези показания преценени в съвкупност с останалите гласни и писмените
доказателства водят на извода, че именно Ангелов е извършител на
инкриминираното деяние. В тази насока са и писмените доказателства,
обективаращи факти, относими към случая, а именно, изготвените протокол
за доброволно предаване. Преценявайки събраните доказателства, относно
действията на подсъдимия, съдът намира, че по делото съществуват
убедителни доказателства, за това, че именно той е извършител на
престъплението. В тази насока следва да бъде посочено, че събраните и
коментирани доказателства дават основание, съдът да приеме за безспорно
установено присъствието на подсъдимия на инкриминираното място и време.
Фактът на осъществяването на отнемането не е спорен, тъй като се съдържа в
изявленията на прекия му наблюдател – свидетеля Г., както и в показанията
на св. Р. Г. и в изричните писмени документи, а именно регистрираното
съобщение за извършено престъпление от св. Г., които са в потвърждение на
тези напълно съвпадащи помежду си гласните доказателства.
Доказан е и начина на отнемане, чрез доказването на факта на влизане в
обекта, установено от съвпадащите изявления на св. Г., Арг. и данните в
посочените вече документи за оплакването веднага след случилото се.
Фактическият състав на кражбата предполага отнемане на чужда
движима вещ от владението на другиго, без съгласието на владелеца и с
намерение тази вещ да бъде противозаконно присвоена от дееца.
Субект на кражбата може да бъде всяко лице, което няма фактическа власт
върху предмета на посегателство и което не е собственик на вещта.
Отнемането обхваща два акта: прекъсване на чуждото владение и
установяване на своя фактическа власт върху вещта от страна на дееца. В
разглеждания случай подсъдимият е отнел чужди движими вещи, той е
прекъснал владението на собственика върху инкриминираните вещи, и е
успял да установи своята власт върху тях, за което свидетелстват показанията
на полицейските служители, на св. Е. Г. и Р. Г. и писмените доказателства.
Намерението за своене също се установява по делото, като същото се
обективира в действията на подсъдимия чрез поставянето на вещите на
място, където не могат да бъдат намерени /в къщата му, а в последствие и се
разпоредил с тях /. От показанията на св. Г. се установява, че една от вещите
7
/телевизор/ е закупил от Анг., а от показанията на св. Т., че подсъдимия му е
предложил лаптоп и телевизор, но той закупил само лаптопа.В тази насока
следва да бъде посочено, че според съдебната практика за наличието на
„своене” на отнетата вещ е достатъчно, че подсъдимият е лишил досегашния
и владелец от възможността да се разпорежда с нея и то на мястото, където
този владелец е преценил, че тя трябва да се намира, като в конкретния
случай това се установява по безспорен начин посредством събраните
доказателства. Следователно деянието на подсъдимия съставлява довършена
кражба.
От обективна страна деянието е извършено в условията на опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК, предвид му осъждане за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК. Достатъчно е да се
посочат включените в квалификацията, а именно Определение
№11955/17.12.2018г. , постановено по ЧНД№2310/2018г. на РС – Благоевград
, влязло в законна сила на 10.04.2019г., с което е наложено най-тежкото
измежду наказанията наложени му по приключили спрямо него наказателни
производства, както следва: по НОХД№1726/2018г. и по НОХД № 1725/2018
г. и двете дела по описа на РС – Благоевград , а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 години и 8 месеца, които да се изтърпяват при
първоначален строг режим. Според чл. 29, ал. 1, б. “а” от НК предвидените в
особената част на този кодекс по-тежки наказания за престъпления,
представляващи опасен рецидив, се налагат, когато деецът извърши
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66;. В конкретния случай съобразно доказателствата за
съдебното му минало съдът намира, че се установи квалифициращия елемент
досежно квалификацията по чл. 196, ал.1, т.1 от НК.
От субективна страна, престъплението е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
инкриминираното престъпление, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал тяхното настъпване, мотивиран от желанието си да
набави средства за задоволяване на лични нужди и материално
облагодетелстване. Подсъдимият е съзнавал, че вещите, предмет на
посегателство са чужда собственост, съзнавал е, че с деянието си ще прекъсне
фактическата власт на владелеца върху тях, без да има неговото съгласие за
това, въпреки което е отнел вещите, действайки с намерение противозаконно
да ги присвои. От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимия
е било отразено, както противообщественият характер на процесното
престъпление, така и общественоопасните последици от него, същия е
съзнавал и че извърша процесното престъпление след като е бил осъждан за
за друго престъпление срещу собствеността. Липсват доказателства в обратна
насока.
От изложеното следва извода, че в съзнанието на подсъдимият са били
8
отразени както противообщественият характер на процесното деяние, така и
общественоопасните последици от него. Общоприето е в правната доктрина и
в съдебната практика, че за субективната страна на престъплението се правят
изводи въз основа на конкретните обективни действия на подсъдимия, а не
съобразно неговите последващи обяснения за намеренията му и собствената
му интерпретация на произтеклите събития В конкретния случай съдът
намира, че деянието е извършено при пряк умисъл. Всички конкретни
действия на подсъдимия, установени по надлежния ред, посредством
допустими доказателства водят до категоричния извод, че Анг. е действал с
ясното съзнание, че върши престъпление и последиците от това.
За извършеното престъпление подсъдимият следва да получи и съответното
наказание, съгласно разпоредбата на чл. 373 ал.2 от НПК, в хипотезата на
която приключи настоящото наказателно производство, а именно чрез
съкратено съдебно следствие в първата инстанция. Това от своя страна
задължава съда да изследва въпроса приложима ли е разпоредбата на чл. 55
от НК, респ. доколко са налице изключителни и многобройни смекчаващи
вината обстоятелства или следва да бъде приложено общото правило на
чл.58а от НК. В случая е приложима разпоредбата на чл.58а от НК, доколкото
съдът не намери такива изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства за подсъдимият, които да обусловят приложението на
разпоредбата на чл. 55 от НК в настоящия казус.
За извършеното от подсъдимият престъпление, законодателят е предвидил
налагане на наказание “лишаване от свобода” от две до десет години, в който
диапазон съдът следва да определи наказанието при липса на изключителни и
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, какъвто е настоящият
случай. При определяне вида и размера на наказанието за извършеното от
подсъдимият престъпление в конкретният случай съдебният състав намери,
че следва да вземе предвид характера на извършеното деяние, степента на
обществена опасност на деянието и дееца в конкретния случай и наличието не
само на смекчаващи, но и на отегчаващи отговорността обстоятелства.
Обществената опасност на дееца намира проява и зависи главно от
конкретното престъпление, но следва да отчита и други критерии- съдебното
минало, трудовата ангажираност, процесуалното поведение на лицето и др.
фактори. На първо място към датата на деянието същия е осъждан, извън
престъплението, обуславящо квалификацията по чл.196, ал.1, т.1 от НК, като
в рамките на производството са събрани доказателства /свидетелство за
съдимост и справка за криминални прояви/, от които се установява, че същия
има множество криминални прояви, основно за престъпления против
собствеността, както и множество осъждания, част от които е търпял
ефективно, като последното ефективно наказание е изтърпял на 11.08.2020г.,
което го прави лице с по-висока степен на обществена опасност по
отношение именно на такива престъпления, като фактът, че не се е
превъзпитал по такъв начин, че да си наложи собствени ограничения от
извършване на престъпни посегателства, говори за него като за личност с по-
9
ниски морални задръжки. От друга страна подсъдимият е безработен, което
превръща престъпните му прояви в средство за препитание. Обществената
опасност на самото деяние също не е минимална, доколкото засяга
неприкосновеността на собствеността върху движими вещи, като тук следва
да бъде отчетен и интезитета на този вид посегателства, както и обекта на
посегателство. Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете единствено
съдействието, което е оказал в рамките на разследването. Предвид това и с
оглед видът на конкретното престъпление и обществената опасност от
извършване на този вид престъпления, съдът приема, че е налице известен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне на
наказание в размер към средния. Мотивиран така, съдът приема, че целите на
наказанието ще се постигнат с определяне на наказание “Лишаване от
свобода”, за срок от 4 години и 6 месеца . Изхождайки от правилото на
разпоредбата на чл.58а от НК съдът определи и наложи на подсъдимия
наказание “лишаване от свобода” за срок от 3 /три/ години, като постанови
неговото ефективно изтърпяване. Като отчете приложения и приет по делото
бюлетин за съдимост, съдът смята, че е налице пречка за приложение на
чл.66, ал.1 от НК, доколкото е видно, че подсъдимият е осъждан, а освен
това, както се посочи съдът намира, че според данните за криминалното му
минало подсъдимият следва да се определи като личност с невъзприемчивост
към наказателната репресия и поради тези обстоятелства, съдът намери, че не
е налице и другата предпоставка за приложение на чл.66 от НК, а именно да
не се налага изтърпяване на ефективно наказание.
Така определеното по вид и размер наказание ще гарантира и обезпечи
целите на закона визирани в чл.36 от НК, ще окаже възпитателно,
възпиращо го от криминални прояви въздействие и ще допринесе за неговото
поправяне, дисциплиниране, и интегриране в обществото. В тази насока
съдът намира, че липсват изключителни и многобройни смекчаващи
обстоятелства както се твърди от защитата, като за пълнота следва да бъде
посочено, че признанието, дадено в рамките на съдебната фаза според съда
не може да бъде отчетено като изключително и допълнително смекчаващо
обстоятелство, като в тази насока следва да се посочи следното: Формалното
волеизявление по чл. 371 т.2 от НПК, с което подсъдимия признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт не се интерпретира
като допълнително смекчаващо обстоятелство при индивидуализацията на
наказанието. Благоприятната последица от този вид самопризнание е
определена от самия закон - чл. 373 ал.2 от НПК и не трябва безусловно да
води до прекомерно снизхождение./арг. от ТР № 1/06.04.2009г на ВКС по т.д.
№1/2008г НК/ Това е така понеже проведеното съдебно производство
имплицитно включва признанието на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и отказ на подсъдимия от събиране на други
доказателства за тях, което му осигурява и предвидения в чл.373,ал.2 от НПК
възможност, изразяваща се в това наказанието му безусловно да се определи
в хипотезата на чл. 58а НК. В тази насока върховната инстанция приема, че за
10
да може признанието в тази хипотеза да бъде ценено като допълнително
смекчаващо обстоятелство, следва да се установява, че съставлява елемент
на цялостно, обективно проявено при досъдебното разследване процесуално
поведение, спомогнало за своевременното разкриване на престъплението и
неговия извършител, което в настоящия случай, както се посочи не е така,
подсъдимия е установен след извършени оперативно-издирвателни
мероприятие от полицейските служители.
При определяне на първоначалния режим на изтърпяване на
наказанието съдът взе предвид съдебното минало на подсъдимия и по
аргумент от чл.57 от ЗИНЗС определи първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието, доколкото последното наказание на подсъдимия
е „Лишаване от свобода“ и не са изтекли пет години от неговото изтърпяване
.
Така определеното наказание според настоящия съдебен състав ще
въздейства превантивно и възпитателно по отношение на подсъдимия, като
по този начин ще се осъществят целите, както на специалната, така и на
генералната превенция на закона.
На основание чл. 59, ал.1 от НПК съдът приспадна от наложеното на
подсъдимия наказание времето, през което същия е бил задържан под стража
по настоящото дело.
На основание чл. 85 и сл. от НПК в настоящото наказателно
производство е приет за съвместно разглеждане и предявен от гражданският
ищец Детска градина № – „Здр.“, представлявана от Ем. Г. против
подсъдимия иск за сумата от 1278,20 лв.
Извършеното престъпление по покрива и признаците на деликт по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, тъй като се касае за виновно и противоправно
деяние, от което в причинно-следствена връзка са настъпили имуществени
вреди за пострадалото юридическо лице, съизмерими със стойността на
отнетите вещи. Ето защо предявения граждански иск срещу подсъдимия,
съдът приема за доказан по основание. По отношение размера съдът намира,
че с оглед събраните доказателства за връщане на една от вещите, а именно
плазмен телевизор марка “Philips”, 32 инча / разписка л.31 ДП/, същия следва
да бъде уважен частично до размера на реално невъзстановените щети.
Предвид посоченото и отчитайки заключението по оценителната експертиза,
съдът намира, че на пострадалото ЮЛ следва да се заплати от Анг.
обезщетение в размер на 948.20 лв., като по този начин се възмездят тези
причинени имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от
престъплението на подсъдимото лице по чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл. 29, ал.1, б.“а“ от НК., ведно със законната лихва от датата на деянието
до окончателно изплащане на сумата, като над уважената част искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен съобразно посоченото по-горе
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189 ал.3 от НПК съдът осъди
11
Анг. да заплати по сметка на ОД на МВР-Благоевград сумата в размер на
95.80 лева, представляваща разноски по ДП, а по сметка на РС Благоевград,
сумата от 50 лв., представляващи сторени в хода на съдебното произовдство,
както и сумата от 50 лв., представляващи 4% държавна такса, върху уважения
размер на гражданския иск и пет лева държавна такса за издаване на
изпълнителен лист
По изложените съображения, съдът постанови и присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ

12
Съобщи за изтекли лични данни