№ 19455
гр. ., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО В. ВЪТЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело №
20241110101451 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „.“ ЕАД твърди, че между него и ответницата Т. Ф., в качеството
й на собственик на топлоснабден имот, а с това и на потребител – клиент за
битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР на ЗЕ, съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до процесния
недвижим имот, находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5, ап. 11, с абонатен
номер ., възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че за времето от
01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е доставил до имота топлинна енергия, като
ответницата не е изпълнила насрещното си задължение за заплащане на
дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни вноски и
изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая „.“ ООД в края на отчетния период на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за
дялово разпределение. Допълва, че когато резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
1
а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно клаузата на чл. 33 от
приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия от „.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. ., в сила от 10.07.2016 г., ответницата, като
клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Последната не е
погасила на падежа дължимите суми в размер, поради което претендира
сумата от 685,61 лева, представляваща непогасена главница за доставена
топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот с абонатен
номер с абонатен номер ., находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5, ап. 11, ведно
със законната лихва от 16.01.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата; сумата от 118,23 лева,
представляваща мораторна лихва, начислена за периода от 15.09.2020 г. до
21.12.2022 г. върху главницата за доставена топлинна енергия; сумата от 24,97
лева, представляваща цена за извършено дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.12.2019 г. до 30.04.2021 г. в имота с абонатен номер .,
ведно със законната лихва от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата от 5,43 лева, представляваща мораторна лихва,
начислена за периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., върху главницата за
дялово разпределение на топлинна енергия, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 26.01.2023 г. по ч. гр. дело № 2192/2023
г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор назначеният
по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответницата Т. Ф. – адв. Г.
Р., намира, че предявените искове са процесуални допустими, като предявени
в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и от надлежна страна, но по същество
неоснователни, оспорвайки същите по основание и размер. Въвежда
възражение за погасяване по давност на претендираните вземания за периода
01.05.2019 г. – 30.11.2019 г., намирайки за приложим тригодишният давностен
срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, предвид момента на депозиране на заявлението в
съда– 16.01.2023 г. и установеният в чл. 33 от Общите условия 45-дневен срок
за заплащане на месечните суми след изтичане на месеца, за който се отнасят
същите. Погасени по давност са и натрупаните върху тези главници лихви за
забава на основание чл. 119 ЗЗД. Излага се, че липсват представени
доказателства относно публикуването от ищеца на ежемесечните задължения
и изравнителните сметки на интернет – страницата на дружеството. Наред с
това ответницата не е била уведомена за последните, предвид и данните по
делото, че същата е продала процесния имот на 13.06.2022 г. Посочва се, че „.“
ЕАД неправилно е определило общото количество потребена топлинна
енергия за отопление на процесния имот през релевантния период, както и
размера на претендираните вземания. С отговора на исковата молба
2
претенциите са оспорени и по размер, с изложени съображения относно
доказателственото значение на представените от ищеца документи –
извлечения от сметки като частни такива, неподписани и неподпечатани, без
доказателствена сила.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „.” ООД, не изразява
становище по предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването на
облигационно отношение между него и ответницата (обусловено от
притежавано от ответната страна право на собственост/вещно право на
ползване или ползване на договорно основание със заявена промяна на
партидата – в съответния обем), през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдените количества, при което за ответника е
възникнало насрещно задължение за заплащане на цената в претендирания
размер; че през процесния период в сградата, в която се намира процесният
имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът
има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер; настъпване
на основания за спиране/прекъсване на давностния срок.
По делото е установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост (в която се намира процесният имот) е била
присъединена към топлопреносната мрежа. От представените по делото
писмени доказателства се установява, че собственик на процесния имот,
представляващ апартамент № 11, находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5, за част
от процесния период – от 01.05.2019 г. до 08.02.2021 г. са били ответницата с
¼ идеална част от правото на собственост и . . Ф. с ¾ идеални части от
горното право, възникнало по силата на настъпило наследствено
правоприемство от . а от 08.02.2021 г. до 30.04.2021 г. е била ответницата, като
единствен наследник на . . Ф., видно от нотариален акт за апартамент
придобит от член на ЖСК от 29.03.1971 г. (стр. 28-29 от делото),
удостоверение за наследници на . (стр. 30 от делото), удостоверение за
наследници на . . Ф. (стр. 135 от делото). Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал.
1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ. битов клиент на топлинна
енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик
3
на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване
или природен газ за домакинството си. Следователно, ответната страна се
явява потребител на доставената в апартамента топлинна енергия, респ.
задължено лице за заплащане на стойността й като клиент на топлинна
енергия за битови нужди в него през процесния период.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на
договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от
закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са
влезли в сила, доколкото са били публикувани. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни, че
ответната страна е упражнила правото си на възражение срещу Общите
условия. Напротив, от неоспореното заявление – декларация от 20.04.2017 г.
(лист 31) се установява, че ответницата е поискала от ищеца да промени
партидата за имота на нейно име, съгласно Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди и желанието на ответницата е било
удовлетворено, като в исковия период ищецът е изпращал своите фактури за
имота единствено към ответницата като техен получател. Поради изложеното,
съдът приема, че между нея и ищеца са били налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и
задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия, за целия исков
период.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
4
имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са
възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода на третото лице-помагач „.“ ООД (към процесния период с фирма
„.“).
Установено е въз основа на заключението на вещото лице по съдебно-
техническата експертиза, че през исковия период на ответната страна е била
начислявана топлинна енергия за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване (БГВ). Поради неосигуряване на достъп за отчет на водомера,
удостоверено от съставените неоспорени протоколи от 04.07.2020 г. и
19.06.2021 г., топлинната енергия за БГВ за 2019/2021 г. е начислена служебно
по решение на лицето, извършващо дяловото разпределение, който подход е в
полза на абоната.
Съобразно изводите на СТЕ, за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. по
прогнозен дял е начислена стойност на потребена топлинна енергия в размер
на 582,04 лв. Действащата през процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 от ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда –
етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета
изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г., 2) на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество
топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалите през
исковия период Наредби за топлоснабдяването. Следователно, при определяне
стойността на действително потребената през процесния период топлинна
енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки
в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този
период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално
доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на
индивидуалните уреди за измерване. В настоящия случай не е извършен
реален отчет на индивидуалните уреди за измерване в края на отчетните
периоди поради неосигурен достъп, видно от заключението на СТЕ и
представените от третото лице-помагач индивидуални справки за използвана
топлинна енергия и протоколи за неосигурен достъп, поради което БГВ за
двата отоплителни периода 2019/2021 е била начислявана служебно по
преценка на дружеството, доставящо услугата „Дялово разпределение“, който
подход е в интерес на абоната, тъй като последният заплаща по – малка сума
за БГВ, тъй като не му се начислява допълнително количество БГВ, като
5
санкция. Топлинната енергия за сградна инсталация е разпределяна от
дружеството, извършващо дяловото разпределение, между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект.
При съобразяване на резултатите от изравнителните сметки, изготвени в
края на всеки отчетен период, се установява, че стойността на реално
консумираната топлинна енергия за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. е в
размер на 730,79 лв. (след прибавяне на сумата за доплащане от потребителя в
размер на 148,74 лв., съгласно изравнителните сметки). Следователно,
главното задължение за доставена топлинна енергия за двата отчетни периода
възлиза в размер на 730,79 лв.
Към посочената сума, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 24,97 лв. за периода
м. 12.2019 г. – м. 04.2021 г. (съгласно приетите по делото писмени
доказателства – л. 28), които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „.” ЕАД и търговец за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото претенциите са основателни, следва да се разгледа
наведеното от ответника при условията на евентуалност възражение за
изтекла погасителна давност за вземанията. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на
предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен
размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в
настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 16.01.2023 г., от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б.
„б“ ЗЗД, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. (69 календарни дни)
същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във
6
връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в
сила от 14.05.2020 г.). Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми
преди 08.11.2019 г. (консумираната топлинна енергия от 01.05.2019 г. до
30.08.2019 г. в начислен размер от 54,34 лв.), са погасени по давност.
По отношение вземанията за такса за дялово разпределение, съдът
намира, че последните не са погасени по давност, тъй като същите стават
изискуеми след извършване на дяловото разпределение и издаване на общата
фактура в края на отчетния период, което за най-ранния заявен отчетен период
по тази претенция от м. 12.2019 г. до м. 04.2020 г. е станало на 31.07.2020 г. (л.
40 от делото).
Съдът упражни правомощието си на преценка по реда на чл. 162 ГПК и
изчисли, че доставената топлинна енергия в периода, който не е бил засегнат
от погасителната давност (01.09.2019 г.– 30.04.2021 г.) е възлизала в размер от
676,45 лв., като от неоспореното по делото заявление – декларация от
ответницата регистрирано деловодно при ищеца на 20.07.2017 г. (л. 31-32) се
установява, че ответницата е обективирала изявление за, промяна на
партидата на имота на нейно име, което обстоятелство настоящият съдебен
състав приема, като отправено от ответницата предложение за встъпване в
облигационно правоотношение и обвързване с общите условия на ищеца за
целия топлоснабден имот, въпреки, че към момента на подаване на горното
заявление ответницата е притежавала само ¼ част от правото на собственост
върху последния, а останалите ¾ части от горното право са били притежавани
от нейната майка – . Ф.. От приложените по делото доказателства –
съобщения към фактури, се установява приемането на ищеца и промяната на
партидата на имота само на името на ответницата, без посочване на друг
съсобственик, като битов клиент на топлинна енергия за съответния имот.
По изложените съображения съдът намира главния иск за доставена
топлинна енергия за основателен до 676,45 лв. до който размер следва да бъде
уважен, а за разликата над този размер до първоначално предявения такъв да
бъде отхвърлен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на
длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на цената на доставена
топлинна енергия, както и отправена и получена от ответника покана за
заплащане на таксата за дялово разпределение.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия, консумирана през исковия период са приложими Общи условия на
ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32,
ал. 1 и ал. 2 от тези общи условия, месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се
7
извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването (по
прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него
прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която
сума се издава ежемесечно фактура от Продавача, а месечната дължима сума
за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален
отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от Продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл.
32, ал. 3 от ОУ. Следователно, искът по 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за
заплащане на обезщетение за забава върху главницата за потребена топлинна
енергия в периода от м. 09.2019 г. – м. 04.2021 г. е основателен до размера на
116,65 лева, в който размер следва да бъде уважен, а за разликата над
уважения размер до първоначално предявения такъв следва да се отхвърли.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради
което акцесорната претенция и в тази част се явява неоснователна.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има
право на направените от него разноски в двете производства съобразно
размера на уважените претенции в размер на 74 лв., платена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, и в размер на
8
1055,70 лв., платена държавна такса за водене на делото и за издаване на
съдебно удостоверение, депозит за възнаграждение на особен представител,
вещи лица и юрисконсулт в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „.” ЕАД,
ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.” № 23Б, срещу Т. Й. Ф.,
ЕГН **********, с адрес: гр. ., бул. „.“ № 7, ет. 4, ап. 11, с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Т. Й. Ф. дължи на „.” ЕАД сумата от 676,45 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия за периода от 01.09.2019 г. до
30.04.2021 г. в имот с абонатен номер ., находящ се в град ., бул. „.“ № 7, ет. 5,
ап. 11, ведно със законната лихва от 16.01.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата; сумата от 116,65 лева, представляваща мораторна лихва, начислена
за периода от 15.09.2020 г. до 21.12.2022 г. върху главницата за доставена
топлинна енергия; сумата от 24,97 лева, представляваща цена за извършено
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.12.2019 г. до
30.04.2021 г. в имота с абонатен номер ., ведно със законната лихва от
16.01.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 26.01.2023 г. по ч.
гр. дело № 2192/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1
ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за разликата над 676,45 лв. до пълния предявен
размер от 685,61 лв. и за периода от 01.05.2019 г. до 31.08.2019 г. и исковете с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
уважения размер от 116,65 лв. до пълния предявен размер от 118,23 лева,
както и за сумата от 5,43 лева, представляваща мораторна лихва, начислена за
периода от 31.01.2020 г. до 21.12.2022 г., върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия.
ОСЪЖДА Т. Й. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. ., бул. „.“ № 7, ет. 4, ап.
11, да заплати на „.” ЕАД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул.
„.” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 74 лева, разноски в
заповедното производство, както и сумата от 1055,70 лева, разноски в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „.“ ЕАД – „.“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
9
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10