РЕШЕНИЕ
№ 572
гр. София, 12.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110210118 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Я. Х. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н.
И.на ул. „Г. К.“ №**, по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Д. А. С. от Софийската адвокатска
колегия, против наказателно постановление №24-4332-013283, издадено на 13. VI. 2024
година от Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ отдел „Пътна полиция“.
Процесуалната представителка на жалбопоподателя оспорва процесното наказателно
постановление. Навежда доводи за неговата неправилност и незаконосъобразно издаване в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон.
При съставянето на акта не било посочено името на още един свидетел, който не
присъствал на него. Не било извършено разследване преди издаването на акта за
установяване на административно нарушение. Жалбоподателят не бил уведомен надлежно
за съставянето на акта, а узнал за него при посещение в отдел „Пътна полиция“ – Контрол на
автомобилния транспорт. Служителите на отдел „Пътна полиция“, които установили
концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, не били преминали през
необходимото обучение. Кръвната проба на жалбоподателя не била взета, поради отказ на
1
лекарите от Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД, а не
защото жалбоподателят не се явил. На жалбоподателя били дадени 7, а не необходимите
осем стикери. Проверката била извършена в момент, когато моторното превозно средство
било в покой. Моторното превозно средство, което управлявал жалбоподателя било
служебно. С действията си жалбоподателят не създавал опасност за никого.
Жалбоподателят се явява в открито съдебно заседание заедно с процесуалната си
представителка, която излага доводи за допустимост на жалбата и моли съда да отмени
процесното наказателно постановление като незаконосъобразно издадено. Претендира
присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.
Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
отдел „Пътна полиция“, ответна страна по жалбата, не се представлява в съдебно заседание.
Надлежно упълномощена процесуална представителка – юрисконсулт С. Г. М., представя
писмени бележки, в които навежда доводи за безспорна установеност на извършителя и
нарушението, позовавайки се в този смисъл на гласните и писмените доказателства. Моли
съда да потвърди процесното наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
20
На 29. V. 2024 година около 21 часа свидетелят К. К. И. с ЕГН**********, старши
полицай във II Районно управление на ответната Столична дирекция на вътрешните работи,
изпълнява задълженията си в гр. Нови Искър. Свидетелят изпълнява наряда си заедно със
свой колега – Д. М. С.. Двамата се движат по ул. „Искърско дефиле“, когато забелязват
товарен автомобил марка „Ф.“ модел „.********“ с регистрационен №********* без фарове.
Докато свидетелят и колегата му извършват маневра обратен завой с патрулния автомобил,
товарният автомобил завива в една от преките на ул. „Искърско дефиле“ – ул. „Гина
Кунчева“ с посока на движение от ул. „Иглика“ към ул. „Момина сълза“. След като водачът
преустановява движението на товарния автомобил, свидетелят И. и колегата му Симеонов
извършват проверка. Установяват, че водачът на автомобила е жалбоподателят. Същият не
носи у себе си лични документи. Докато полицейските служители разговарят с
жалбоподателя, им прави впечатление, се същият мирише на алкохол. Жалбоподателят
признава, че е употребявал алкохол – уиски. При извършването на пробата за алкохол с
техническо средство Алкотест дрегер ************ часа същата е положителна, но под
01.20 ‰. На жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване, представен по
делото, и е насочен към Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София
АД.
2
Жалбоподателят се свързва със свидетеля Ц. И. К. с ЕГН********** по телефона с
молба да го откара до болницата. Свидетелят се съгласява и отива до дома на жалбоподателя
с автомобила си. Заварва го с полицейските служители, които пишат акт. Свидетелят пита
жалбоподателя колко е часа и има ли достатъчно време да достигнат до болницата. При
пристигането в болничното заведение жалбоподателят заявява, че не носи лична карта.
Лекарите отказват да извършат медицинско изследване без да се уверят в самоличността на
30
жалбоподателя и в 23 часа той се свързва с телефон 112 с искане на място да се изпратят
полицейски служители, които да установят самоличността му. Операторката отговаря на
жалбоподателя, че той извършва нарушение като не носи лични документи и че не следва да
14
се обажда на телефон 112 по такъв въпрос. В 00 часа жалбоподателят отново се свързва с
телефон 112 и заявява, че в болницата пристигнали полицейски служители, които
установили самоличността му, но лекарите отказвали да проведат изследване.
Обажданията до телефон 112 са записани на електронни файлове, записани на
електронен носител – диск, постъпил в съда с писмо от Дирекция „Национална система
112“ на 06. ХII. 2024 година.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото
гласни доказателства:
показанията на свидетелите К. К. И. с ЕГН**********, които съдът кредитира с
доверие, доколкото изхождат от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на
данни за възможна заинтересованост от изхода на делото;
показанията на свидетеля Ц. И. К. с ЕГН**********;
приобщените по делото писмени доказателства:
удостоверение за годност на техническото средство Алкотест дрегер **********
писмо от Университетската многопрофилна болница „Света Анна“ – София АД и
заповеди за компетентност.
Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата
обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с
оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават
фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, както и
съставянето на акта. От показанията на разпитания свидетел К. К. И. с ЕГН**********
съдът установи, че жалбоподателят е управлявал товарен автомобил няколко минути преди
да му бъде извършена проверката за наличие на алкохол в кръвта. От показанията на
свидетеля Ц. И. К.с ЕГН********** може да се направи извод, че жалбоподателят се явил в
болницата без документи, установяващи самоличността и отказът на медицинския персонал
да извърши изследване на лице с неустановена самоличност. В тази им част събраните
гласни доказателства намират потвърждение в издадения талон за медицинско изследване.
От електронните файлове със записи до телефон 112 се установяват часовете на
3014
обажданията на жалбоподателя – в 23 часа и в 00 часа.
3
Гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в акта за установяване на
административно нарушение, затова същият може и следва да се ползва от съда като
писмено доказателство, относно дата, място и време на съставянето му, съответно
отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете още, че обстоятелствата, отразени в
акта, съвпадат отразеното в талон за медицинско изследване и в справка-извлечение за
нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
За описаните по-горе обстоятелства свидетелят К. К. И. с ЕГН********** съставя
представен по делото акт за установяване на административно нарушение №1048960, в
който описва фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на
соченото административно нарушение – чл. 174, ал. 1, т. 3, чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения I
и III и чл. 181, т. 1 от Закона за движението по пътищата.
На 13. VI. 2024 година Началничката на сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна полиция“ издава въз основа на акта за установяване
на административно нарушение представено по делото Наказателно постановление
№*************, с което на жалбоподателя е наложени административни наказания, както
следва:
глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон, както и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца;
глоба в размер на 10.00 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение I от
Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон;
глоба в размер на 10.00 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение III от
Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон;
глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл. 181, т. 1 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 147, ал. 1 от същия закон.
На жалбоподателя са отнети общо 12 контролни точки, като е посочено, че към датата
на издаване на постановлението му остават 33 контролни точки.
Началничката на сектор в ответната Дирекция, издала процесното наказателното
постановление, встъпва в длъжност на 29. Х. 2019 година, видно от представен по делото
акт за встъпване в длъжност. Същата е определена да осъществява контрол по Закона за
движението по пътищата със Заповед №8121з-1632 на Министъра на вътрешните работи на
Република България, представена по делото. Същата заповед е посочена и в обжалваното
наказателно постановление.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
4
жалбоподателя на 19. VI. 2024 година. Без значение е по какъв начин е връчено
постановлението – при явяване на жалбоподателя в отдел „Пътна полиция“ на въззиваемата
дирекция или по друг начин, защото закона не поставя изисквания в тази насока. Жалбата е
подадена в съда по-малко от 14 дни след връчване на постановлението – на 28. VI. 2024
година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
Видно от приобщената по делото заповед на Министъра на вътрешните работи на
Република България актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи.
Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на
акта и на обжалваното постановление, не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила относно описано в постановлението нарушение. Съгласно чл. 42, ал.
1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания, както в
акта, така и в постановлението следва да бъде описано както самото нарушение, така и
обстоятелствата, при които то е извършено.
В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и
ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението. Изрично са отразени време, място,
моторното превозно средство, което е управлявал жалбоподателят, извършената проба с
техническо средство и резултатите от нея, както и неизпълнение на предписание на
жалбоподателя да даде кръв за изследване.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е била, следователно,
правилно ангажирана.
Несъмнено установено от доказателствата по делото е, че жалбоподателят управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол (включително от изявление, направено
пред полицейските служители), извършената проба с техническо средство за наличие за
употреба на алкохол, както и липсата на документи у жалбоподателя и издаването на талон
за медицинско изследване.
Установи се още, че жалбоподателят се явил в Университетската многопрофилна
болница „Света Анна“ – София АД без необходимите документи за установяване на
самоличността му, както и обстоятелството, че същата не била установена в срока за
извършване на достоверно медицинско изследване за наличие на алкохол в кръвта според чл.
6, ал. 6, т. 2, предложение II от Наредба №1 от 19. VII. 2017 година за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
22
аналози – 120 минути. Изследването с техническо средство е извършено в 21 часа,
22
следователно срокът за извършване на изследването е изтекъл в 23 часа. В този срок
жалбоподателят не е установил самоличността си, тъй като първото му обаждане до телефон
5
30
112 е от 23 часа. От съдържанието на обаждането се установява, че към посочения момент
изследването не е извършено.
Съдът не приема доводите на процесуалната представителка на жалбоподателя, че от
него не следва да се търси административна отговорност поради отказа на лекарите да
извършат медицинско изследване на лице с неустановена самоличност. Видно от всички
събрани по делото доказателства, включително от показанията на посочения от
жалбоподателя свидетел, жалбоподателят не е могъл да установи самоличността си в срока,
в който може да се извърши достоверно медицинско изследване за наличие на алкохол в
кръвта. Съдът не приема, че липсата на лични документи оправдава поведението на
жалбоподателя. Напротив, като не носи лични документи, жалбоподателят извършва
нарушение на чл. чл. 6 и 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи.
Жалбоподателят, следователно, сам се е поставил в положение да не може да даде проба за
изследване, с което да опровергае отчетеното с техническото средство Алкотест дрегер 7510
с №ARBA-0138. В такъв смисъл е и чл. 2, ал. 2 от Наредба №1 от 19. VII. 2017 година за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, според която разпоредба неизпълнението на задължението по
ал. 1 от същата разпоредба – за точно изпълнение на дадените от контролните органи по
Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, с което се възпрепятства
извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Това нарушение отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача
концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да съдейства за
извършване на изследване в срок, по дадено предписание за това. Като не е дал кръв за
изследване, жалбоподателят не е опровергал данните за наличие на алкохол в кръвта,
отчетено от техническото средство Алкотест дрегер *************** и така е осъществил и
соченото административно нарушение. За съставомерността му е без значение собствеността
на автомобила, какъвто въпрос е повдигнат с жалбата, затова съдът не я обсъжда.
Наложеното му административно наказание – глоба и лишаване от право да
управлява моторно превозно средство е в рамките на законоустановеното, отговаря на вида
и тежестта на нарушението, затова и не следва да бъде намалявано.
В жалбата не е оспорено извършването на останалите административни нарушения,
за които е издадено обжалваното наказателно постановление.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл.
Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и
общественоопасните му последици.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото пред
настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този изход
6
на правния спор, основателна се явява претенцията на ответната страна по жалбата за
д
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63, ал. 4 от Закона за
еа
административните нарушения и наказания, във връзка с чл. 27 и с чл. 25, ал. 3 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. Жалбоподателят следва да бъде осъден да
заплати в полза на Столичната дирекция на вътрешните работи разноски в размер на 100.00
лева за предоставена правна помощ в хода на производството, осъществена чрез изготвяне
на писмена защита от надлежно упълномощена процесуална представителка, без явяване в
съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. На основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от Закона за административните нарушения и наказания
д
във връзка с ал. 9 и с ал. 1 от същата разпоредба, във връзка с чл. 58, т. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №*************, издадено на 13. VI. 2024 година от Началничката на
сектор в СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ отдел „Пътна
полиция“, с което на Я. Х. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н. И. на ул. „Г. К.“
№********** по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания представляван от адвокат Д. А. С. от Софийската адвокатска
колегия, са наложени административни наказания, както следва:
глоба в размер на 1 000.00 (хиляда) лева на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от същия закон, както и
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 12 месеца;
глоба в размер на 10.00 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение I от
Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон;
глоба в размер на 10.00 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение III от
Закона за движението по пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от същия закон;
глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева на основание чл. 181, т. 1 от Закона за
движението по пътищата за нарушение на чл. 147, ал. 1 от същия закон,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
д
2. На основание чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания
ОСЪЖДА Я. Х. Г. с ЕГН**********, живеещ в гр. Н. И. на ул. „Г. К.“ №*********,
по силата на чл. 61, ал. 2, т. 1 от Закона за административните нарушения и наказания
представляван от адвокат Д. А. С. от Софийската адвокатска колегия, да заплати на
СТОЛИЧНАТА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ сумата от 100.00 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство.
3. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
7
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8