Р Е Ш Е Н И Е
126/13.2.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На пети февруари през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №3905 по описа на ШРС за 2019 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са два обективно
съединени иска с правно основание чл.144 от СК и чл.149 от СК, във вр. с чл.144
от СК, във р. с чл.143 от СК.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от А.А.Ш., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М.
А. от ШАК срещу А.Ш.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, ***, чрез адв.М.
П. от ШАК. Ищцата твърди, че
ответникът е нейн баща, както и че майка й е починала през 2016 год. С Решение
№82/08.03.2019 год. на РС-Нови пазар ищцата била настанена в семейството на
нейните баба и дядо по майчина линия със срок на настаняването до завършване на
средно образование, но не повече от 20 годишна възраст. Твърди, че на 26.06.2019
год. навършила осемнадесет години. До навършване на пълнолетие ответникът не й
заплащал издръжка и не се грижел за нейното и това на брат й възпитание и
издръжка. Сочи, че към настоящия момент е ученичка, редовна форма на обучение,
не разполага с доходи, от които да си осигури средства, необходими за
издръжката й, включващи храна, обувки, медицински грижи, учебни пособия и др.
Получаваната от нейна страна пенсия, след смъртта на майка й била крайно
недостатъчна, а нейните баба и дядо също не били в състояние да им окажат
нужната финансова подкрепа. В същото време й предстоял абитуриентски бал и
кандидатстудентски изпити. Твърди, че нейния баща е в трудоспособна възраст и е
в състояние да й осигурява издръжка.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да й заплаща месечна издръжка в размер на 190 лева, считано от датата
на завеждане на исковата молба – 30.12.2019 год. до настъпване на законни
причини за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска с падеж 5-то число на месеца , за който се
отнася. Моли също ответника да бъде осъден да й заплати и издръжка за минало
време в размер на по 160 лева месечно,
считано от 29.12.2018 год. до 29.12.2019 год., ведно със законната лихва върху
дължимата сума, считано от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Моли да й бъдат присъдени и направените по
делото разноски, като в този смисъл моли да бъде определено и присъдено
адвокатско възнаграждение на основание разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, във
вр. с чл.38, ал.1, т.1 от ЗА, във вр. с чл.36, ал.2 от ЗА.
В съдебно
заседание ищцата се явява лично и с упълномощен представител – адв.М. А. от ШАК,
като поддържа изцяло предявения иск.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна е депозиран писмен отговор, към който са приложени и
доказателства. В отговора ответникът оспорва основателността на предявените
искове. Не оспорва факта, че през месец юни 2018 год. ищцата е напуснала
съвместно обитаваното жилище и заминала да живее при своите баба и дядо по
майчина линия. Твърди, че през времето, когато живеела при него й осигурявал
нужните финансови средства за храна, дневни пари и др. След настаняване на децата в семейството на
техните баба и дядо по майчина линия правил многократни опити да поддържа
връзка с децата, но същите се оказвали неуспешни. Междувременно твърди, че сключил
граждански брак с друга жена и през май месец очакват раждане на дете. В същото
време твърди, че има изтеглен кредит, който изплаща. В отговора излага, че е в
състояние да заплаща месечна издръжка на ищцата в размер на 160 лева. Моли
предявения иск за заплащане на издръжка за минало време да бъде отхвърлен
изцяло.
В съдебно заседание ответникът не се явява лично.
За него се явява упълномощен
представител – адв.М.П. от ШАК, който поддържа отговора на исковата молба, като
излага и допълнителни мотиви в подкрепа на направеното искане.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и
становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Ищцата А.А.Ш. е дъщеря на ответника А.Ш.А., като
майка й С. Б. А. е починала през 2016 год. След смъртта на майка си ищцата,
заедно със своя брат Н. А.Ш. живеели при своя баща. Тъй като между ищцата и
ответника възникнал конфликт, свързан с отказа й да му предостави получаваната
от нея пенсия, след смъртта на майка й, Ш. се преместила да живее при своите
баба и дядо по майчина линия. С Решение №82/08.03.2019 год. на РС-Нови пазар
ищцата била настанена в тяхното семейство със срок на настаняването до
завършване на средно образование, но не повече от 20 годишна възраст. На
26.06.2019 год. навършила осемнадесет години. От момента, в който ищцата живее
при своите баба и дядо ответникът не й заплащал издръжка и не се грижел за
нейното и това на брат й възпитание и издръжка, като дори не поддържа контакт с
децата. Към настоящия момент ищцата е ученичка в дванадесети клас, редовна
форма на обучение, като й предстоят абитуриентски бал и кандидатстудентски
изпити. В същото време не разполага с доходи, от които да си осигури средства,
необходими за издръжката й. Получаваната от нейна страна пенсия, след смъртта
на майка й била в размер на 155 лева, като получавала и месечна стипендия от
училище в размер на 30 лева. В същото време дядо им по майчина линия, при
когото са настанени получава пенсия в размер на 370 лева, баба им не работи и
не получава пенсия, тъй като не е навършила пенсионна възраст, като получават
детски надбавки в размер на 80 лева. По делото липсват доказателства за
притежавано от ищцата движимо или недвижимо имущество, от което да може да се
издържа.
В същото време ответникът работи в „***“ ООД,
с.Радко Димитриево, като за периода м.юли 2019 год. – м.декември 2019 год. е
получавал брутно месечно трудово възнаграждение в размер средно около 1107.61
лева, като след съответните удръжки получава средно нетно месечно
възнаграждение в размер на 865 лева. В
същото време същият изплаща два изтеглени потребителски кредита, съответно на
10.05.2019 год. и 09.10.2018 год., като погасителните вноски по същите са
съответно 40.51 лева и 158.89 лева. Липсват доказателства за притежавано от
ищцата движимо и недвижимо имущество, от което да реализира доходи. В същото
време на 09.01.2020 год. е сключил граждански брак с лицето Фатме Алейдинова
Наимова, като двамата очакват раждане на общо дете през месец май 2020 год.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално от
разпита в съдебно заседание на свидетелите Н. Х. Х., А. Б. М. и Фатме
Алейдинова Наимова, както и от приложените Удостоверение за раждане от ***
год.; Препис-извлечение от акт за смърт,
Решение №82/08.03.2019 год. по ГД
№115/2019 год. на НПРС, Удостоверение
изх.№ОВД29-254/13.12.2019 год., Договор за правна защита и съдействие,
ведно с адвокатско пълномощно, Удостоверение изх.№5/21.01.2020 год.,
Удостоверение за сключен граждански брак от 09.01.2020 год., Удостоверение за
раждане от *** год., Медицинска карта от 18.11.2019 год., Справка за салда по банкова сметка – ***.,
Договор за правна защита и съдействие, ведно с адвокатско пълномощно,
Нотариален акт за дарение на недвижим имот №56, том III, рег. №1241, дело №2869/1998 год., Удостоверение
за раждане от *** год. – дубликат, Жалба
рег. №2398/06.02.2020 год..
Съдът като съобрази събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства намира, че показанията Н. Х. Х. и А. Б. М.
следва да бъдат кредитирани изцяло. Посочените свидетелки въпреки, че имат
близки взаимоотношения с ищцата, са били преки свидетели на поведението на
ответника и на развилите се взаимоотношения между него и ищцата, довели до
напускането на А., а впоследствие и до настаняването й в дома на нейните
близки. Показанията на двете свидетелки са последователни, еднопосочни и
кореспондират, както помежду си, а така също и с останалия събран по делото
доказателствен материал и напълно подкрепят установената от съда и описана
по-горе фактическа обстановка. В същото време по отношение показанията на
свидетелката Фатме Алейдинова Наимова съдът намира, че същите следва да бъдат
кредитирани в частта, в която свидетелката заявява, че не й е известно ответникът
да е заплащал някакви средства на децата. В тази част показанията на
свидетелката кореспондират с показанията на останалите две свидетелки и с
изложената по-горе фактическа обстановка. В същото време в останалата си част
показанията на същата не допринасят за изясняване на делото от фактическа
страна, доколкото свидетелката заявява, че не разполага с конкретни данни за
обстоятелствата, за които свидетелства, а е възприела част от тях от
разговорите си с ответника.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК, родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна
възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение
във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
От материалите по делото и по-конкретно от
Удостоверение за раждане от *** год. се установява, че ищцата е навършила
пълнолетие на 06.06.2019 год. и че ответникът е нейн баща. От изложеното може
да се направи извода, че е налице първата кумулативно предвидена предпоставка
за присъждане на издръжка с правно основание чл.144 от СК. В същото време съдът
намира, че от материалите по делото се установява наличието и на втората
такава, а именно, че ищцата учи в редовна форма на обучение в средно учебно
заведение и същата не е навършила двадесетгодишна възраст.
От материалите по делото не се установява ищцата
да разполага с имущество, от което да има възможност да се издържа или да
получава други доходи, с изключение на получаваната от нея пенсия след смъртта
на майка й в размер на 155 лева и стипендия от училище в размер на 30 лева. От
материалите по делото се установява, че след смъртта на своята майка децата са
наследили в съсобственост лек автомобил, който обаче е останал във владение на
техния баща и не им е предаден. По този повод от тяхна страна е била подадена
жалба до Районна прокуратура – Шумен. Въпреки изложеното обаче по делото
липсват доказателства, от които да се направи извод, че посоченото МПС, дори да
бъде открито, може по някакъв начин да служи като източник на доходи. Следователно,
с оглед липсата на доказателства в тази насока, настоящият състав намира, че е
налице и кумулативно предвидената в разпоредбата на чл.144 от СК отрицателна
предпоставка за правото на издръжка, а именно пълнолетното лице да не може да
се издържа от доходите си или от използване на имуществото си. Посочената
предпоставка е налице, доколкото посочените по-горе доходи на ищцата в общ
размер на 185 лева месечно са крайно недостатъчни за задоволяване на
елементарните й нужди от храна, облекло и други необходими за съществуването
й.
За задължението на родителите да доставят издръжка
на пълнолетно дете законът изисква допълнително условие, което е свързано с
техните материални възможности. В закона липсва легална дефиниция на използваното
понятие „особени затруднения”, но същото следва да бъде тълкувано като се има
предвид същността на издръжката като задължение за предоставяне на средства за
съществуването на нуждаещия се. Дали са налице особени затруднения или не,
следва да се преценява с оглед материалните
възможности на родителите, както и с оглед наличието на други
обстоятелства, които пряко рефлектират върху тези материални възможности. В тази насока е и константната съдебна
практика по този въпрос и по-конкретно Постановление №5 от 16.11.1970 год. на
Пленума на ВС, Решение №273 от 17.10.2011 год. на ВКС по гр.д. №1694/2010 год.,
III г.о., ГК,
Решение №170 от 24.07.2013 год. на ВКС по гр.д. №1339/2012 год., III г.о., ГК, Решение №4
от 28.02.1999 год. на ВКС по гр.д. №866/1998 год., II г.о., Решение №179 от 22.03.1996 год. по гр.д.
№1285/1995 год., II г.о., Решение №199 от 17.05.2011 год- на ВКС по гр.д. №944/2010 год., III
г.о., ГК и др.
В настоящия случай от материалите по делото и
по-конкретно от представените от страна на ответника писмени доказателства – Удостоверение
изх.№5/21.01.2020 год. се установява, че същият работи по трудов договор в „***“
ООД, с.Радко Димитриево като за периода м.юли 2019 год. – м.декември 2019 год.
е получавал брутно месечно трудово възнаграждение в размер средно около 1107.61
лева, като след съответните удръжки получава средно нетно месечно
възнаграждение в размер на 865 лева. От
представените по делото Справки от салда
по банкови сметки се установява, че същият изплаща два изтеглени потребителски
кредита, съответно на 10.05.2019 год. и на 09.10.2018 год., като погасителните
вноски по същите са съответно 40.51 лева и 158.89 лева. От материалите по
делото се установява, че ответникът има алиментни задължения и към своя син Н.,
въпреки, че не е ясен конкретния размер на месечната издръжка, която евентуално
ще бъде осъден да заплаща по силата на съдебно решение по друго образувано
гражданско дело, което към настоящия
момент не е приключило. В същото време от
материалите по делото се установява, че ответникът и лицето Фатме Алейдинова
Наимова, с което е сключил граждански брак на 09.01.2020 год. очакват раждане
на общо дете през месец май 2020 год. По делото липсват доказателства ответникът
да има имущество, от което да реализира доходи. Преценявайки изложеното и по-конкретно
доходите на ответника съдът намира, че същият ще бъде в състояние да заплаща на
пълнолетната си дъщеря определена парична сума, под формата на издръжка, без
това да затрудни особено неговата собствена издръжка и без да попречи на
задължението му за издръжка.
При преценка нуждата на пълнолетното лице от
издръжка съдът съобрази обстоятелството, че Ш. е ученичка в 12 клас, което
налага нуждата от закупуване на учебници, учебни помагала и допълнителни
пособия, необходими за учебния процес. В същото време с оглед възрастта на
детето следва да се приеме, че същото има ежедневни потребности от храна,
облекло и други, които следва да бъдат преценени с оглед обичайно необходимото
за момиче на същата възраст, като се съобрази и нуждата от средства за
интелектуално и културно развитие, както и необходимите й средства, свързани с
предстоящи разходи за абитуриентски бал и кандидатстудентски изпити и
подготовка за тях.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че въпреки,
че издръжката по чл.144 от СК се дължи не само от ответника, но и от двамата
родители според материалните им възможности, в настоящия случай детето не може
да разчита на издръжка от своята майка, доколкото същата е починала. При
преценка на иска съдът съобрази и обстоятелството, че даването на издръжка,
освен законоустановено е и морално и нравствено задължение на родителя, предвид
необходимостта от осигуряване на условия и възможности за едно добро
образование на детето. В този смисъл родителят следва да предпочете и да отдаде
предимство на задоволяване нуждите на децата си, пред своите собствени, дори
това от своя страна да налага изтърпяването на известни житейски лишения и
трудности.
Поради изложеното, съобразявайки нуждите на
пълнолетното лице, възможностите на ответника и останалите обсъдени по-горе
обстоятелства, съдът намира, че ответникът
е в състояние да заплаща без особени затруднения на пълнолетното си дете А.А.Ш.,
на 18 годишна възраст, учащо редовно в
средно учебно заведение месечна издръжка в размер на 160 лева, въпреки че
посочената сума е значително по-малка от минималната работна заплата за
страната и от минималния средностатистически доход, необходим за издръжката на
един член на семейство. При определяне размера на издръжката съдът прецени обстоятелството,
че в отговора на исковата молба ответникът е изразил готовност да заплаща на
дъщеря си А. именно издръжка в размер на 160 лева, което означава, че същият е
преценил, че същата е съобразена с възможностите му и че този размер няма да затрудни
неговата собствена издръжка. В същото време един по-висок размер на издръжката няма
да бъде съобразен с възможностите на ответника и с оглед на останалите му
задължения, би затруднило неговата собствена издръжка и би довело до особени
затруднения за ответника.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът намира,
че иска с правно основание чл.144 от СК следва да бъде уважен до сумата от 160
лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер, като
неоснователен и недоказан, като така определения размер на издръжката е дължим,
считано от датата на подаване на настоящата исковата молба – 30.12.2019 год. до
настъпване на причини, водещи до изменение или прекратяване правото на издръжка,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, платима до пето число
от месеца, за който се дължи.
При определяне размера на издръжката съдът
съобрази и обстоятелството, че доколкото настоящият казус касае издръжка на
пълнолетно лице, навършило 18 годишна възраст, то съдът не е обвързан с ограничението, посочено в
разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК.
По отношение на иска за изплащане на издръжка за
минало време, за периода от 29.12.2018 год. – до 29.12.2019 год., съдът намира
същият за частично основателен, поради изложените по-горе съображения. В тази
връзка следва да се добави, че от събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства се установява, че през процесния период, а също и преди
това, считано от м.юни 2018 год., ищцата
не е живяла със своя баща, като последният
не е полагал каквито и да е грижи за нея, не й е заплащал издръжка, не й
е предоставял каквито и да е парични средства и не й е правил подаръци. В
същото време през този период детето не е имало други източници на доходи освен
посочените по-горе в общ размер на 185 лева. От С оглед на изложеното съдът намира, че иска за
заплащане на издръжка за минало време за периода от 29.12.2018 год. – до
29.12.2019 год. се явява частично основателен и следва да бъде уважен за сумата
от 140 лева и отхвърлен в останалата си част до пълния предявен размер. При
преценка на иска за минало време съдът съобрази обстоятелството, че в процесния
период се включва и времето преди 26.06.2019 год., когато детето все още не е било навършило пълнолетие,
поради което следва да бъде съобразено обстоятелството, че през периода от
29.12.2018 год. – до 26.06.2019 год. ответникът е бил длъжен да издържа своята
низходяща непълнолетна дъщеря, независимо от своите финансови възможности и
независимо от наличието на други алиментни задължения. Като по отношение на
дължимата издръжка за този период от няколко месеца важи ограничението,
визирано в разпоредбата на чл.142, ал.2 от СК, съгласно която минималната
издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата, а съгласно Постановление на МС №320 от 20.12.2018 год. от 01.01.2019
год. е бил определен размер на минималната месечна работна заплата за страната
в размер на 560 лева, като считано от 01.01.2020 год. същата вече е увеличена на 610 лева.
В този смисъл съдът съобрази и Постановление №170
на МС от 17.08.2018 год. за определяне размера на линията на бедност
за страната за 2019 год., съгласно което считано от 01.01.2019 год. е определен
размер на линията на бедност за страната 348 лева. Въпреки, че с Постановление №241 на МС от
24.09.2019 год. е приета нова Методика за определяне на линията на бедност за
страната и съгласно §3 от същото линията на бедност за страната за 2020 год.
следваше да бъде определена в двумесечен срок след влизането в сила на
Методиката за определяне на линията на бедност за страната, все още такава не е
приета и обнародвана, но така определеният по-горе размер на издръжката по
отношение на детето А. е значително под
определения за 2019 година размер, поради което се потвърждава извода, че лицето
има право на издръжка в определения му размер.
С оглед изхода на спора и доколкото упълномощеният
от ищеца адвокат в производството, на основание чл.38, ал.1, т.1 от Закона за
адвокатурата, е оказал безплатна адвокатска помощ, съгласно ал.2 от същата
разпоредба следва да му бъде определено възнаграждение по всеки един от
предявените искове, съобразно с уважената част от тях. Имайки предвид
естеството на исковете и разпоредбата на чл.21 от Наредба № 1/09.07.2004 год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, настоящият състав
намира, че на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на упълномощения от ищеца адвокат адвокатско възнаграждение в общ
размер на 800 лева, определен в размер на минимално предвидения в посочената
разпоредба размер по всеки един от исковете.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от заплащане на държавни
такси, ответникът следва да заплати държавна такса, съобразно уважения размер
на издръжката по отношение и на двата иска в общ размер на 297.60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ОСЪЖДА А.Ш.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, ***,
чрез адв.М. П. от ШАК да заплаща на
пълнолетната си дъщеря А.А.Ш., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез
адвокат М. А. от ШАК ИЗДРЪЖКА в размер
на 160 лева /сто и шестдесет
лева/ месечно, считано от 30.12.2019 год. до настъпване на причини, изменящи
или прекратяващи правото на издръжка, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска с падеж пето число от месеца, за който се отнася, като отхвърля иска в останалата му част
за разликата над 160 лева до пълния предявен размер от 190 лева месечно, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА А.Ш.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, ***, чрез адв.М. П. от ШАК да заплати на пълнолетната си дъщеря А.А.Ш.,
с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, чрез адвокат М. А. от ШАК ИЗДРЪЖКА за минало време за периода от 29.12.2018 год. до 29.12.2019 год. в размер на по 140 лева /сто и
четиридесет лева / месечно, ведно със законната лихва върху дължимата
сума, считано от датата на завеждане на иска-30.12.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, като отхвърля
иска за заплащане на издръжка за минало време в останалата му част за разликата
над 140 лева месечно до пълния предявен размер от 160 лева месечно, като
неоснователен и недоказан.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК допуска
предварително изпълнение на решението в осъдителната
му част относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА А.Ш.А., с ЕГН**********,***, съдебен адрес:***, ***,
чрез адв.М. П. от ШАК да заплати на основание чл.38, ал.2 от ЗА, във вр. с
чл.38, ал.1, т.1 от ЗА на упълномощения адвокат на ищеца – адв.М. А. от ШАК
сумата от 800 лева /осемстотин лева/,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за двата предявени и частично
уважени иска.
Решението подлежи на
обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването
му на страните – 19.02.2020 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: