Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Град Добрич, 20.05.2019 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, деветнадесети състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година
в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА
ПЕТКОВА
при
секретаря Румяна И., като разгледа докладвано от районния съдия гр. дело № 5181 по описа на ДРС за 2018г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от „Акварор – Бояджиев и синове” ООД
със седалище и адрес на управление: град София, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, ул. “Константин Русинов” бл.22, вх.А, ет.8, ап.21, ЕИК *********, представлявано от управителя ***,
с която срещу “Водоснабдяване и канализация Добрич” AД със седалище и адрес на управление: град Добрич,
бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от изп.директор ***, е
предявен иск по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца вземането, предмет на издадената по
ч.гр.д. №3772/2018г. на ДРС заповед по чл. 410 от ГПК №2138 от 27.09.2018г., а
именно:
- 10 072,80 лева, представляваща дължима сума по
договор № ЗОП-1 от 27.03.2017г., договор № ЗОП-2 от 27.03.2017г. и договор №
ЗОП-3 от 27.03.2017г., за която е издадена ф-ра №
10637 от 20.07.2017г. на стойност 10 072,80 лева, заедно със законната
лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (25.09.2018г.) до
окончателното плащане;
- 1 127,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 20.08.2017г. до
25.09.2018г.;
Претендират
се разноските в заповедното и в исковото производство.
В условията на евентуалност, при
отхвърляне на установителните искове, ищецът претендира осъждане на ответника
да му заплати сумата от 11199,85 лева - главница, с която ответникът се е
обогатил без основание за сметка на ищеца като е получил от него водомери на
тази стойност.
Претендираните права произтичат
от следните обстоятелства:
По установителния иск: между
страните по делото е възникнало облигационно правоотношение от сключени на дата
27.03.2017г. договори за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на
„ВиК Добрич” АД, в три обособени позиции, на основание чл. 112, ал. 1 от ЗОП и решение
№ РД-03-ОП-1/16.02.2017г. на изпълнителния директор на ответното дружество. В
изпълнение на поетите по договорите задължения ищецът извършвал редовни
доставки на водомери по направени поръчки от страна на ответника, като за всяка
доставка ищецът издавал фактура. От месец май 2017г. ответникът преустановил
плащанията, като към момента на подаване на исковата молба извършил само три
частични плащания по една от издадените фактури. С покана от 29.01.2018г.
ищецът поканил ответника да му заплати дължимите суми, но изпълнение не
последвало. Ответникът не подписал, въпреки няколкото покани, приемо-предавателни
протоколи за доставките. Претендира се реално изпълнение на задължението на
купувача в размер на 10072,80 лева –цената на доставените водомери по договор №
ЗОП – 1/27.03.2017г., съгласно фактура № 10673 от 20.07.2017г., както и
обезщетение за забава в размер на 1127,05 лева за периода от 20.08.2017г. до 25.09.2018г.
По осъдителния иск: при
недоказване на съществуващо между страните договорно отношение, в изпълнение на
задължение по което ищецът е доставил на ответника описаните в исковата молба
водомери, сумата от 11199,85 лева се претендира като стойност на обогатяването
на ответника за сметка на ищеца, като се поддържа, че ответникът се е обогатил,
като е спестил разходи за заплащане цената на водомерите, а ищецът се е обеднил
със стойността на доставените на ответника водомери, за които не е получил
цена, като обогатяването и обедняването произтичат от един и същи факт.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът
е депозирал писмен отговор, с който изразява становище за допустимост, но
неоснователност на предявените искове. В подрепа на твърденията си за извършени
доставки по направени поръчки от страна на „Водоснабдяване и канализация Добрич”
AД ищецът не е представил заявки и приемо-предавтелни протоколи. Процесната
фактура № 10673 от 20.07.2017г. не е подписана от представител на ответника.
Липсват документи, удостоверяващи заявяването и реалното получаване на стоката.
Поканата за плащане от 26.01.2018г. не доказва реално доставяне и приемане на
стоката. Процесната фактура не е основание за плащане. Твърденията на ищеца, че
ответното дружество отказало да подпише приемо-предавателни протоколи били
недоказани. Поради изложеното, се моли предявените искове, вкл. и заявения в
условията на евентуалност, да бъдат отхвърлени като недоказани.
Добричкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По заявление на ищеца за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК е образувано ч.гр.д. №3772 по описа за 2018г. на
Добричкия районен съд. С разпореждане от 27.09.2018г. е издадена заповед от
същата дата, с която заявлението е уважено изцяло, като е разпоредено длъжникът
“Водоснабдяване и канализация AД” Добрич да заплати следните суми: сумите: 10
072,80 лева, представляваща дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017г.,
договор № ЗОП-2 от 27.03.2017г. и договор № ЗОП-3 от 27.03.2017г., за което е
издадена ф-ра № 10637 от 20.07.2017г. на стойност 10 072,80 лева, заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението (25.09.2018г.)
до окончателното плащане; 1 127,05 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода 20.08.2017г. до 25.09.2018г.; 944 лева, представляваща
сторените разноски по ч.гр.дело № 3772/2018г. по описа на ДРС. Заповедта е
връчена надлежно на длъжника, който в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК е депозирал
възрежение с твърдения, че не дължи претендираното вземане. С разпореждане от
29.10.2018г. заповедният съд е указал на заявителя, че може да предяви иск
относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Съобщението е връчено на 12.11.2018г. Исковата молба е подадена чрез куриер на
дата 12.12.2018г. Предявените искове са допустими, подлежат на преценка по
основателност.
Предявените установителен и в условията на евентуалност
осъдителен иск черпят правното си
основание от разпоредбите на чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД във връзка с чл.318 и сл.
от ТЗ, чл.86 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД.
Съобразно правилата на чл. 154,
ал. 1 от ГПК, по иска за реално изпълнение на задължение за плащане на цената на
доставената стока, ищецът трябва да докаже при условията на пълно и главно
доказване: сключен договор; договорена
цена; поръчка от ответника; доставка на поръчаното от ищеца. По иска за
обезщетение за вреди ищецът трябва да докаже изпадане на длъжника в забава при
плащане на главния дълг и размера на обезщетението.
По евентуалния иск ищецът носи
тежестта да докаже: своето обедняване, обогатяването на ответника, причинна
връзка между двете, както и невъзможност ищецът да се защити с друг иск. В
тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди,
че е налице такова.
От представените по делото доказателства се установява
сключен между страните по делото Договор №ЗОП-1/27.03.2017г. по чл.112, ал.1 от
ЗОП за доставка на водомери за питейна вода за нуждите на „ВиК Добрич” АД, в
три обособени позиции. По обособена позиция 1 ищецът се е задължил да доставя
на ответника водомери за питейна вода с клас на точност В и Ц, водомерни шахти
с монтирани водомери за питейна вода и радио модули за дистанционно отчитане,
по техническа спецификация (приложение 1), в централен склад на възложителя,
под формата на частични доставки, след заявка на възложителя. Съгласно чл. 1 от
договора, заявката следва да се прави от възложителя на посочени електронни
адреси или по факс и да се потвърди от изпълнителя в срок до два дни по същия
начин (чл. 2). За извършените доставки възложителят е поел задължението да
заплаща възнаграждение, съобразно единични цени по ценово предложение
(приложение 3) – така чл. 3 от договора. Уговорено е заплащането да се извършва
въз основа на предоставена фактура и подписан двустранно приемо-предавателен
протокол, в срок до 30 календарни дни от представяне на документите (чл. 4 от
договора).
С представената по делото фактура ищцовото
дружество „Акварор – Бояджиев и синове” ООД е документирало извършена доставка
на водомери, по фактура №10673/20.07.2017г.,
на стойност 10072,80 лв.
с ДДС. От заключението
на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и което се кредитира от съда като компететнтно и обективно изготвено,
се установява, че фактурата е осчетоводена по дебита на сметката със сумата от
10072.80 лв., в кореспонденция кредита на сметка 702 - Приходи от продажба на
стоки със сумата от 8394.00 лв. и кредита на счет.с-ка 4532 - Начислен ДДС на
продажби, със сумата от 1678.80 лв. Така съставената
стопанска операция
отразяват - възникване на вземане от ответното
дружество „ВИК Добрич” АД в размер на
10072.80 лв.;
- признаване на приход от
продажбата на стоки, в размер на 8394.00 лв.; - възникване
за начисляване и внасяне на ДДС от продажба на стоки, в размер на 1678.80 лв. От представен на вещото лице за проверка от ответника „ВИК –Добрич” АД,
счетоводен регистър на счет.с.ка 401 - Доставчици, с аналитична партида „Аквавор - Бояджиев и синове” ООД се установява, че
процесната фактура е осчетоводена по кредита на сметката със сумата от 10072.80
лв., в кореспонденция дебита на сметка
302-Материали, по количество и стойност със сумата от 8394 лв. и дебита на
счет.с-ка 4531 - Начислен ДДС покупки, със сумата от 1678.80 лв. Така съставената
стопанска операция отразява: - възникване на задължение
към дружество ищец „Аквавор-Бояджиев и синове” ООД,
в размер на 10072.80 лв.; - заприходяване на
доставени материали в размер на 8394 лв.; - начисляване
ползването на данъчен кредит в размер на 1678.80 лв. От предоставени от ответното дружество
отчетни регистри по ДДС, вещото лице е установило, че процесната фактура е включена през отчетен период
м.07.2017 г. в дневник за покупки, на ред 79, с право на пълен данъчен кредит,
съответно е участвала при определянето на резултата в подадената
справка-декларация по ДДС пред ТД на НАП с вх.№ 0800-1478402/14.08.2017 г. Вещото лице е
констатирало, че процесната фактура е съставена за
доставка на водомери по процесния договор с обособена позиция 1. Според експерта, в изпратено от
ответника до ищеца писмо с изх. № ВиК-15-92 от 14.01.2019г. с молба за
потвърждаване размера на сумите, отразяващи вземанията/задълженията между
страните, се съдържат данни и записване от ответника, че съгласно счетоводните
книги на „ВИК Добрич“ АД към 31.12.2018г. размерът на вземането/задължението е
89 047,20 лева, включващо и задължението по процесната фактура. Така вещото
лице е направило извод, че посредством потвърждението на разчети –
вземания/задължения между страните по делото е потвърдена и доставката по
процесната фактура, като стойността, която ответникът е следвало да заплати е в
размер на 10072,80 лева. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата за периода, претендиран по исковата молба, е 1124,80 лв. Вещото лице
е приело, че стойността, с която е намаляло имуществото на ищеца вследствие
извършената доставка, съответства по размер на направените от него разходи за
покупката на стоките и възлиза на сумата от 5923,30 лева с ДДС, а обогатяването
на ответника вследствие получените водомери се определя от всички разходи,
които участват при формирането на продажната цена, вкл. и следващата се
печалбата, и възлиза на сумата от 10072,80 лева с ДДС.
Ищецът е
ангажирал по делото и гласни доказателства с показанията на свидетеля Димитър
Петков Бояджиев - технически директор при ищцовото дружество. Свидетелят пояснява,
че страните са в търговски отношения повече от 20 години, като през последните
5-6 години ищцовото дружество е спечелило няколко обществени поръчки за
доставка на водомери на „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД. Последният
договор е от 2017г.
Заявките на водомери по този договор, както и по всички
предишни, са получавани по електронна поща или устно по телефон от управителите
и служители на ответното дружество, след което заявените количества са
подготвяни и предавани на куриерска фирма, заедно с прилежащите необходими
документи - оригинална фактура, приемателно-предавателен протокол и
сертификати. От ответното дружество рядко връщали приемателно-предавателните
протоколи. Свидетелят и други служители на ищеца провеждали разговори с управителите
на ответното дружество относно връщането на подписани приемателно-предавателни
протоколи. Протоколи не са връщани. Съответно не са били връщани и поръчваните
и изпращани на ответното дружество водомери.
Съдът
кредитира показанията на свидетеля Бояджиев като обективни, логични и
кореспондиращи с останалия по делото доказателствен материал.
Писмени
заявки, потвърждения и приемо-предавателни протоколи за всички по вид и количество доставени по
процесната фактура водомери, не са
представени, т.е. липсват доказателства за конкретната дата, на която стоката е
предадена на отвеното дружество. На 10.12.2018г. ищецът е изпратил на ответника
по електронна поща искане за връщане на приемо-предавателните протоколи,
надлежно подписани. Такова не е последвало.
Безспорно
се установява по делото, че между страните е възникнало облигационно отношение по
сключен Договор № ЗОП-1/27.03.2017г. по чл.112, ал.1 от ЗОП за доставка на
водомери.
Включването
на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че
същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както
за съществуването на правоотношението по договор за търговска продажба на
стоката, така и за доставка на същата, съобразно константната практика на ВКС. Налице
е и писмено признание на ответника за съществуване на дълг в размер 89 047,20
лева, включващо и задължението по процесната доставка (съгласно заключението на
вещото лице), направено с искане за потвърждение на салдата с изх. № ВиК-15-92
от 14.01.2019г.
В
настоящия случай са налице категорични доказателства, че ответното дружество е
включило процесните фактури в месечните си дневници за покупко-продажби и в
справки-декларации по ЗДДС, като е ползвало и правото на приспадане на пълен
данъчен кредит по тях. В тази връзка, неоснователно е възражението на
ответника, че не дължи плащане. С оглед изложеното, искът за реално изпълнение
на неплатената цена е основателен и доказан в предявения размер.
Съгласно
разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да заплати цената при
предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи освен
ако между страните не е уговорено друго. От следващия ден купувачът е в забава
и дължи обезщетение за неточното си във времето изпълнение на паричното
задължение. Съобразно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетението за неизпълнение на
парично задължение е в размер на законната лихва от деня на забавата. Според
чл.4 от договора, заплащането на цената следва да се извършва въз основа на
предоставена фактура и подписан двустранно приемо-предавателен протокол, в срок
до 30 календарни дни от представяне на документите. Според заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, ответникът е включил процесната фактура в
дневника за покупки през отчетните периоди: м.юли 2017г., с което според съда е
признал получаването на стоките. При липса на данни за конкретна дата на
получаването на стоката следва да се приеме, че същото е станало в последния
ден на съответния отчетен период, а именно: 31.07.2017г. Не съставлява
доказателство в тази насока представената с исковата молба товарителница,
защото тя не съдържа означение на конкретното съдържание на пратката и на
датата на приемането й от получателя. Така 30-дневният срок за плащане е
започнал да тече на посочената дата и е изтекъл съответно на 30.08.2017г. Считано
от 31.08.2017г. ответникът дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от 10072,80 лв. по
ф-ра № 10673 от 20.07.2017г. за периода от 31.08.2017г. до 25.09.2018г., което изчислено от съда с
помощта на лихвен калкулатор на страницата на НАП възлиза на сумата от 1094.11
лева. При това искът в частта му за
дължимото обезщетение за забава е основателен до размера от 1094,11 лв., а за
разликата до претендираната сума от 1127,05 лева и периода от 20.08.2018г. до
30.08.2017г. същият подлежи на отхвърляне.
При
този изход на спора по главния иск съдът не следва да разглежда предявения в
условията на евентуалост осъдителен иск.
Относно отговорността за разноски:
С оглед частичното уважаване на иска, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски в заповедното производство
в размер на сумата от 941,22 лева.
Като последица от изхода на спора и на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно на уважената част
от иска разноските в исковото производство в размер на 1570,36 лева, от които:
1196, 47 лв. – адвокатско възнаграждение; 149,55 лв. – депозит за вещо лице и
224,34 лв. – държавна такса.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право на разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска за мораторна лихва. Видно от данните по
делото е, че ответникът не е направил разноски, като на основание чл.78, ал.8 от ГПК следва да му бъде
присъдено само юрисконсултско възнагражение. По
реда на чл.37 от ЗПП, във вр. чл.25, ал.1 от НЗПП съдът определя възнаграждение в размер на 150,00 лева. С оглед
предходното, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 0,44 лева, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Добричкият районен съд:
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във връзка
с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „Акварор – Бояджиев
и синове” ООД
със седалище и адрес на управление: град София, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, ул. “Константин Русинов” бл.22, вх.А, ет.8, ап.21, ЕИК *********, представлявано от управителя ***и
ответника “Водоснабдяване и канализация
Добрич” AД със седалище и адрес на управление: град Добрич, бул.
„Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано от изп.директор ***, че ответникът
дължи на ищеца част
от вземането по заповед № 2138 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.09.2018г. по ч.гр.дело № 3772/2018г. по описа на ДРС, а именно:
- сумата от 10 072,80 лева,
представляваща дължима сума по договор № ЗОП-1 от 27.03.2017г., за която е издадена ф-ра № 10637 от 20.07.2017г. на стойност
10 072,80 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на заявлението (25.09.2018г.) до окончателното плащане;
- сумата от 1094,11 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 31.08.2017г. до
25.09.2018г., като ОTХВЪРЛЯ иска
за мораторна лихва за горницата над установения размер от 1094,11 лева до
претендирания от 1 127,05 лева и за периода от 20.08.2017г. до 30.08.2017.
ОСЪЖДА, на
осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, “Водоснабдяване
и канализация Добрич” AД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано
от изп.директор *** да заплати на „Акварор – Бояджиев и синове” ООД със
седалище и адрес на управление: град София, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, ул. “Константин Русинов” бл.22, вх.А, ет.8, ап.21, ЕИК *********, представлявано от управителя ***, сумата от 941,22 лева, представляваща
разноски в производството по ч.гр.дело № 3772/2018г. по описа на ДРС и сумата от 1570,36 лева, представляваща
разноски в производството по гр. 5181/2018г. по описа на ДРС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК, „Акварор – Бояджиев и синове” ООД със
седалище и адрес на управление: град София, район “Изгрев”, ж.к. “Дианабад”, ул. “Константин Русинов” бл.22, вх.А, ет.8, ап.21, ЕИК *********, представлявано от управителя ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация Добрич” AД със седалище и адрес на
управление: град Добрич, бул. „Трети март” № 59, ЕИК *********, представлявано
от изп.директор ***, сумата от 0,44 лева
– юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички
окръжен съд в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: