Решение по дело №32691/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 май 2025 г.
Съдия: Румяна Запрянова Запрянова
Дело: 20221110132691
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 юни 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 9423
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20221110132691 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация
София“ ЕАД, ЕИК *********, представляван от А.С.А.- изпълнителен директор, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, чрез юрк. М.П., против З.
И. Ц., ЕГН **********, с адрес .....
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството му на собственик на топлоснабден имот,
находящ се на адрес ...., с абонатен № 172203, по смисъла на 153, ал.1 ЗЕ се явява клиент на
топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок, считано от
датата на публикуването на фактурите на интернет страницата на ищеца, като обезщетение
за забава се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Посочва, че публикуването
на данни за дължими суми за ТЕ в интернет страницата на дружеството ищец се извършва в
присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на
топлинна енергия било извършвано от „Бруната България“ ООД съобразно сключения между
това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на
подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.
Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Топлофикация
София“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно
съединени осъдителни искове против ответника за осъждането му да заплати следните суми:
главница в размер на 4500,57 лв., представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от
17.06.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 703,54 лв. за периода
от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г., сумата от 70,84 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
1
законна лихва от 17.06.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и сумата от 13,69
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от 31.05.2019 г. до
18.05.2022 г.
С исковата молба ищецът моли за събирането на писмени доказателства и за
допускането и назначаването на съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи.
В съдебно заседание ищцовото дружество, чрез процесуалния си представител,
поддържа предявените искове и направените доказателствени искания. Моли за
допълнително събиране на писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба. С
отговора З. Ц. оспорва предявените искове. Ответницата прави възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на вземанията за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г., които са в размер на 1 863,68 лв. Сочи, че ищецът не е доказал качеството й на потребител
на топлинна енергия като собственик или вещен ползвател на топлоснабдения имот.
Оспорва активната материална легитимация на ищцовото дружество досежно вземането за
стойността на услугата за дялово разпределение. З. Ц. излага съображения за
неоснователност на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава, тъй като
ищецът не е ангажира доказателства за настъпването на падежа на задълженията за
главниците.
Ответницата не оспорва доставката на топлинна енергия, както и нейната стойност.
С отговора ответницата не ангажира доказателства.
В съдебно заседание З. Ц. не се явява и не изпраща представител.
С определение № 9240 от 14.06.2024 г., постановено по въззивно частно гражданско
дело № 6050 по описа за 2024 г. на Софийски градски съд, II-д въззивен състав като трето
лице – помагач на ищеца е конституирано „Бруната“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Братя Бъкстон“ № 85.
Подпомагащата страна не изпраща представител в откритите съдебни заседания и не
изразява становище по предявените искове и направените от ответницата възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е
указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните
валиден договор при ОУ или индивидуален с ответницата; качеството потребител –
собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен
ползвател на топлоснабдения имот за ответницата; квотите в съсобствеността върху
топлоснабдения имот от двамата ответницата; точно изпълнение на договора от ищеца –
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.
При установяване на горните факти в тежест на ответницата е указано да докаже
наведените от нея правоизключващи възражения.
По делото е отделено като безспорно между страните обстоятелството, че в
процесния период е доставяна топлинна енергия и предоставени услуги за дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се на адрес в ...., с абонатен № 172203, както
тяхната стойност.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
2
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на
понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от
ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна
енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена
такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което
ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Като писмено доказателство по делото е приета заповед № РД – 41 – 321 от
23.03.1988 г., според съдържанието на която ответницата е получила като обезщетение за
отчужден поземлен имот, апартамент № ... (сега ж. к. „Света Троица“, видно от
придружителното писмо на директора на дирекция „Инвестиционно отчуждаване“ при
Столична община). Въз основа на това писмено доказателство, съдът приема, че З. Ц. е
собственик на процесния топлоснабден имот. Съдът взема предвид обстоятелство, че
посочената заповед датира от преди почти 30 години, но имотът и към настоящия момент е
данъчно деклариран именно от ответницата (писмо с рег. № 001724 от 01.04.2024 г. на
Столична община $ Финанси), което е индиция, че тя не го е отчуждила. Освен това, З. Ц. не
навежда твърдения, че е прехвърлила описания апартамент, което обостоятелство би било в
нейна тежест за установяване.
С оглед изложеното по делото е установено, че ответницата е собственик на
процесния имот за исковия период. От същото следва, че ответницата е страна по
облигационно правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за
продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР – чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата
„дялово разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец / ФДР/, като стойността
й се формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитане на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
На следващо място, по делото е представен Протокол от 19.09.2002 г. от проведено
Общо събрание на етажните собственици в жилищната сграда, където се намира процесния
имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че
такъв договор е бил подписан, видно от приложения по делото Договор № 1697/23.08.2002
г., сключен между „Бруната България“ ЕООД и ЕС с адрес ...., като решението на ОС на ЕС и
договорът обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл.
правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от
услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово
разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда – етажна собственост (СЕС) се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16-
334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на СЕС се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ),
като според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в СЕС, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото няма спор относно доставката
3
на топлоенергия до имота в посочения обем и цена.
По делото е представен Договор от 09.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД
и „Бруната“ ООД (с предходна фирма „Бруната България“ ООД) относно обстоятелството, че
ищецът и това лице са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо
редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в
обектите на етажната собственост. Между страните не спори и относно обстоятелството, че
през процесния имот до имота е осъществявана услугата по дялово разпределение от
третото лице – помагач, респ. – сградата в режим на ЕС, намираща се на процесния адрес, е
била топлоснабдена през целия исков период.
Предвид изложеното по-горе и от приетите доказателства, в тяхната съвкупност,
настоящият съдебен състав приема, че по делото се установяват безспорно въведените от
ищеца с исковата молба твърдения, че ответницата, в качеството си на собственик на
топлоснабдения имот – ..., находящ се в г..., е потребител на доставяната до имота топлинна
енергия. Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 и чл. 150 ЗЕ, ответницата, като собственик
топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от облигационни отношения по
Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с ищцовото дружество
(актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с Решение по Протокол
№ 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /ЮЛ/ и одобрени с Решение № ОУ-
01/27.06.2016 г. на КЕВР) досежно доставяната до притежавания от нея недвижим имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от нейна страна, че желае да
закупува доставяната в имота от ищеца топлинна енергия. Без значение за валидното
възникване на облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените
параметри на реално доставяната такава.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни Общи условия.
Установена е и цената за доставената до процесния имот топлинна енергия, както и
на предоставената услуга по дялово разпределение.
Дължимите от ответницата суми се дължи от доставената ТЕ за сградна инсталация и
БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното. От приложените по
делото съобщения към общите фактури се установява, че данните от дяловото
разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от изравнителните
сметки.
С оглед изложеното, съдът приема, че претендираните за плащане суми от ответника
са правилно изчислени, отговаря на доставеното и реално потребено количество ТЕ, като
стойността на ТЕ е в съответствие с одобрените от КЕВР за периода цени на ТЕ.
Предвид изложеното на разглеждане подлежи и своевременно релевираното
възражение за изтекла погасителна давност:
Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.
„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично
плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст
предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече
от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на
погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се
прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните
по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне
4
отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент
започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия
месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми,
дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече
от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна
уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на
потребителите за заплащане на месечни вноски (равни или прогнозни) не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен
характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в
установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото
„изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски (равни или прогнозни), а не се касае до
корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.
116 ЗЗД с подаването на исковата молба.
Ето защо вземанията на ищеца, падежирали преди 17.06.2019 г., са погасени по
давност. Следователно процесните вземания за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019
г. са погасени по давност. От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно, компетентно дадено и
неоспорено от страните, се установява, че за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.
дължимата сума за консумирана топлинна енергия е в размер на 1 361,45 лв., а стойността на
мораторната лихва върху тази част от претендираната главница е 346,78 лв.за периода от
15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. Следователно необхваната от погасителната давност остава
главницата в размер на 3 139,12 лв., дължима за отчетен период от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г.
С оглед изложеното исковата претенция за главница за топлинна енергия се явява
частично доказана по основание и размер за сумата до 3 139,12 лв., с оглед което следва да
бъде отхвърлена за горницата до пълния предявен размер от 4 500,57 лв.
Исковата претенция за главница за дялово разпределение следва да бъде уважена в
пълния заявен размер от 70,84 лв., доколкото периодът, за който се претендира, не е обхванат
от погасителната давност.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажбата на
топлинна енергия за битови нужди, приложими за процесния период (одобрени с решение на
КЕВР от 27.06.2016 г.), потребената топлоенергия се заплаща на месечни вноски в 45-дневен
срок от изтичане на месеца, за който се отнася съответното задължение (чл. 33). Падежът
кани потребителя да погаси задължението си в срока по ОУ, поради което изтичането му го
поставя в забава, без да е небходима покана.
Ето защо претенцията за мораторна лихва се явява основателна върху уважената част
от главницата, за която не е изтекла погасителната давност към датата на подаване на
исковата молба.
Както бе посочено по-горе, съгласно заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, стойността на мораторната лихва върху погасената част от
5
претендираната главница за топлинна енергия е в размер 346,78 лв., начислена за периода от
15.09.2019 г. до 18.05.2022 г.
Следователно остава дължима мораторна лихва в размер на 356,76 лв., с оглед което
следва да бъде частично уважен предявеният иск и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 703,54 лв.
Съдът намира, че правилото на чл. 33 от Общите условия не се отнася по аналогия
към главницата за дялово разпределение, тъй като това перо е изключено от редакция на
текста, т.е. за да се присъди търсената върху тази главница мораторна лихва е следвало
потребителят да е бил поканен да плати. По делото няма данни за такава покана, нито дори
за връчване на фактурите на абоната, които да служат за покана за плащане.
Ето защо лихвата за забава върху главницата за дялово разпределение не следва да се
присъжда и искът по нея следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат ищеца и ответницата.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно уважената
част от исковите претенции. Същият е сторил разноски в настоящото производство в размер
на 530,02 лв. от които 330,02 лв. – държавна такса и 200 лв. – депозит за вещо лице по ССчЕ.
Ищецът претендира и разноски за юрисконсултско възнаграждение, като същото следва да
бъде определено в размер на 100 лв. Следователно следва да му се присъдят разноски
съобразно уважената част от иска в размер на 424,89 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски съразмерно
отхвърлената част от исковите претенции. Съгласно Договор за правна помощ и съдействие
от 09.01.2024 г., сключен между ответницата З. И. Ц. и адв. И. Н., последният е предоставил
безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в настоящото производство,
с оглед което е направено искане от пълномощника за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 800. На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. ищецът следва да
заплати на адв. И. Н. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ответника в
исковото производство съразмерно отхвърлената част от иска, а именно – в размер на 260,47
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. И. Ц., ЕГН **********, с адрес .... да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от 3 566,72 лв. (три
хиляди петстотин шестдесет и шест лева и седемдесет и две стотинки), дължима за
доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец
април 2019 г. до месец април 2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в ...., с абонатен №
172203, от която а) 3 139,12 лв. (три хиляди сто тридесет и девет лева и дванадесет
стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна
енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба 17.06.2022 г., до окончателното
изплащане на сумата, б) 356,76 лв. (триста петдесет и шест лева и седемдесет и шест
стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. и в) 70,84 лв. (седемдесет лева
и осемдесет и четири стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово
разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2021 г., ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба – 17.06.2022 г., до окончателното
6
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите претенции за сумата от 1 361,45 лв.
(хиляда триста шестдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки), представляваща
стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба –
17.06.2022 г., до окончателното й изплащане, за сумата от 346,78 лв. (триста четиридесет и
шест лева и седемдесет и осем стотинки), представляваща лихва за забава върху главница в
размер на 1 361,45 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2022 г. и за сумата от 13,69 лв.
(тринадесет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща лихва за забава върху
главница в размер на 70,84 лв. за периода от 31.05.2019 г. до 18.05.2022 г.
ОСЪЖДА З. И. Ц., ЕГН **********, с адрес .... да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, район „Красно
село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц. сумата от сумата от 424,89
лв. (четиристотин двадесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки),
представляваща направени от ищеца разноски за държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление в гр. София, район „Красно село”, ул. „Ястребец” № 23 Б, представлявано от
П.Р.П. и М.С.Ц. да заплати на адв. И. А. Н. – САК, със съдебен адрес гр. Ботевград, ул.
„Свобода“ № 3В, ет. 1, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 260,47 лв. (двеста
и шестдесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в настоящото производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца
– „Бруната“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена чрез Софийски
районен съд до Софийски градски съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7