РЕШЕНИЕ
№ 307
гр. гр. Хасково, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Даниела Й. Банкова
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Даниела Й. Банкова Гражданско дело №
20235640102683 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от
„ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД, ЕИК *********, със седаище и адрес на
управление: гр.Хасково, ул. „Добруджа № 10, вх.Б, ап. 23, ап.18, чрез адв. И.И.
САК, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Уилям Гладстон" № 20-22, офис 18,
против М. А. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Б.Б., общ. Минерални
бани, обл. Хасково, за установяване на вземания за сумата от 500 лева -
главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН- 25947048/25042018,
сключен на 25.04.2018г. между страните; сумата от 97,78 лева - договорна
лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до 25.10.2018г.; сумата от 256,80
лева - мораторна лихва върху просрочената главница за периода от
26.10.2018г. до 25.09.2023г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението в съда и разноските, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2126/2023г. по описа на
РС Хасково, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен чрез
платформа в интернет Договор за потребителски кредит № 000-
КН25947048/25.04.2018г. по силата на който на ответника били предоставени
500 лева, чрез изтегляне на сумата от каса на "Изи пей", която сума се
1
следвало да бъде върната на 6 равни месечни вноски с падежна дата на 25-то
число. Съгласно Договора и Приложение № 1 към него, върху предоставената
сума се дължала и възнаградителна лихва - 40 % годишно, при ГПР 49,02%, с
погасителна вноска от 93,48 лева, която включвала главница и договорна
лихва, а срокът на кредита бил 180 дни. Сумата по кредита в размер на 500
лева била изплатена от страна на ищеца посредством каса на „Изи Пей" АД
срещу разписка. Твърди се, че тъй като ответникът не извършил погасяване на
задълженията си по договора, ищецът депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично изпълнение по реда на чл 410 ГПК за
дължимите суми по договора, а именно сумата от 500 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № 000-КН- 25947048/25042018, сключен на
25.04.2018г. между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД и ответника; сумата от
97,78 лева - договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до
25.10.2018г.; сумата от 256,80 лева - мораторна лихва върху просрочената
главница за периода от 26.10.2018г. до 25.09.2023г. По повод на същото била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 2126/2023г. по описа на РС Хасково за посочените суми.
Тъй като длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение
и с оглед дадените от съда указания, ищецът предявил настоящата искова
претенция по реда на чл.422 от ГПК за признаване на установено, че
ответника дължи на ищеца сумата от 500 лева - главница по Договор за
потребителски кредит № 000-КН-25947048/25042018, сключен на 25.04.2018г.
между „ФОРУКОМ И КОМПАНИЯ" ООД и ответника; сумата от 97,78 лева -
договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до 25.10.2018г.; сумата
от 256,80 лева - мораторна лихва върху просрочената главница за периода от
26.10.2018г. до 25.09.2023г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело №
2126/2023 г. на Районен съд Хасково. Претендира разноски, включително
сторените в заповедното производство.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани като излага
подробни съображения в тази насока / които съображения не следва да се
преповтарят дословно от съда, доколкото препис от отговора на исковата
молба се връчва и на ищеца/. Ответникът оспорва наличието на сключен
договор за потребителски кредит между страните и възникнало валидно
облигационнно правоотношение, както и получаване на сумата от 500 лева по
него. Оспорва автентичността на Договор за потребителски кредит № 000-
КН-25947048/25042018 от 25.04.2018г., Приложение № 1 към договор за
2
потребителски кредит № 000-КН-25947048/25042018, Общи условия, както и
Разписка за извършено плащане от 26.04.2024г., като твърди че не е подписвал
такива. Отделно, излага подробни съображения за това, че договорът за
потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи на осн. чл. 22 ЗПК.
Счита точки 6 и 7 от Приложение № 1 към договора за кредит за нищожни на
основание чл. 146, ал.1 вр. чл. 145 ал.1 и 2 вр. чл. 143, ал.1т.9 от ЗЗП. Намира
краузите за лихви за недействителни като неравноправни. Прави също така
възражение за изтекла давност по отношение както на главницата, така и на
акцесорното задължение за лихви. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, то следва при условията на пълно и главно
доказване, ищецът да установи възникването по надлежен ред на заемно
правоотношение, както и че договореният финансов ресурс е предаден/ усвоен
от ответника- заемател.
В рамките на настоящото производство ищецът не установи, която и да
е от горепосочените материалноправни предпоставки. По делото е представен
Договор за потребителски кредит № 000- КН-25947048/25042018 от
25.04.2018г., за който се твръди да е сключен от разстояние по реда на ЗПФУР,
приложения и общи условия към него. В случая, приложим е редът за
сключване разписан в Закон за предоставяне на финансови услуги от
разстояние (ЗПФУР). Ответникът своевременно е оспорил, както
възникването на правоотношението, така и усвояването на сумата по договора
за кредит, поради което за съда съществува задължение да изследва тези
въпроси.
В чл. 6, ал. 1 ЗПФУР е дадена легална дефиниция, съгласно която
Договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от системата за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние –
едно или повече. В чл. 18 ЗПФУР са посочените подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние между които, че е изпълнил
задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е
3
получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и за изявления,
отправени съгласно този закон се прилага Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Процесният договор за кредит е сключен от разстояние и същият не е
подписан от потребителя с квалифициран електронен подпис или
усъвършенстван електронен подпис, всеки от които по категоричен начин би
могъл да идентифицира лицето-заемател. В рамките на настоящото
производство от ищеца не бяха ангажирани и доказателства договорът да е
подписан от потребителя с обикновен електронен подпис - не са налице данни
свързващи конкретно изявление за сключване на договора с ответника
(съобразно дефиницията на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на
Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година, "електронен
подпис" означава данни в електронна форма, които се добавят към други
данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят
на електронния подпис използва, за да се подписва). Самият договор за кредит
представлява електронен документ съобразно чл. 3, ал. 1 Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги и дефиницията, дадена в
чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на
Съвета от 23 юли 2014 г. (Регламента) относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар.
Съобразно това, "електронен документ" представлява всяко съдържание,
съхранявано в електронна форма- в конкретния случай текстови запис.
Електронният документ съдържа изявления на конкретни лица, като за целите
на настоящия процес е ясен кредиторът, но следва да се установи кое е
лицето- заемател. В конкретния случай, липсва подпис на потребителя
(квалифициран електронен подпис или усъвършенстван електронен подпис),
както и каквато и да било друга уникална сигнатура (обикновен електронен
подпис), която би могла да свърже процесния договор с ответника. В случай
на налично подписване с усъвършенстван ел. подпис (отговарящ на
изискванията на чл. 26 Регламента) или квалифициран електронен подпис, то
би била налице една ясно установена връзка между документа и неговия
автор, доколкото по дефиниция тези видове електронни подписи съдържат
данни ясно идентифициращи лицето, което е автор на изявлението (в тази
насока, са Решение № 70 от 19.02.2014 г., по гр. дело № 868/2012 г., по описа
на IV- то Г. О. на ВКС и Определение № 169 от 06.04.2017 г., по ч. т. д. №
672/2017 г., по описа на ВКС, I- во Т. О.). По отношение на подписването на
документа с обикновен електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от
Регламента, то същият не би могъл да бъде индикация за лицето, с което се
4
договаря, съответно подписва договора за кредит, когато не са налице
логически свързани данни, които титулярят на електронния подпис използва,
за да се подписва. Следва да се отбележи и че чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) №
910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. придава
правна сила на саморъчен подпис единствено на квалифицирания електронен
подпис.
В случая ищецът представя само собствени извлечения от
електронната си система, които са създадени за целите на процеса и чиято
доказателствена стойност е изключително ниска, предвид обстоятелството, че
удостоверяват благоприятни обстоятелства за едностранно издалата ги страна
в процеса като извън тях не се събраха други доказатества за възникване на
облигационното отношение. Предвид това съдът приема, че в настоящото
производство не се събраха доказателства за полагането на електронен подпис
от ответника в представения електронен документ - Договор за потребителски
кредит № 000- КН-25947048/25042018 от 25.04.2018г.,
Предвид това не би могло да се направи извод, че е налице съгласие от
ответника за сключване на договора и че между страните е възникнало
правоотношение. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника
е отправено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко
такива, че то е генерирано чрез посочения от ищеца интернет сайт.
Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод, че
именно ответникът е договарял за сключването на процесния договор, тъй
като липсват данни, от които да се изяснява от какъв "IP адрес" е генерирана
заявката и че този "IP адрес" е ползван от ответника. Отделно, съобразно
раздел. II, чл. 2. 7 и чл. 2. 8 от общите условия на кредитора, верифицирането
на самоличността на лицето, което подава заявката следва да се извърши чрез
попълване на цифров код, който се изпраща чрез "SMS" на мобилен номер на
заемателя. По делото липсват обективни данни такъв код да е изпращан на
потребителя, не са представени и доказателства за това кой е конкретният
мобилен номер ползван от ответника. В този смисъл съдът приема за изцяло
недоказано твърдението, че с ответника е бил сключен договор за
предоставяне на кредит от разстояние. По делото липсват и разменени между
ищеца и ответника съобщения (чрез имейл или друг вид), установяващи
сключването на договор за кредит от разстояние. Възпроизвеждането на
електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките
му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК той се представя по делото именно
върху такъв носител като препис, заверен от страната /вж. Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. /, т.е. при наличието
на изрично оспорване от страна на ответника, сам по себе си
5
възпроизведеният на хартиен носител неподписан договор не би могъл да се
приеме като валидно доказателство, установяващо възникването на
правоотношение между кредитора и потребителя на финансова услуга.
Отделно от гореизложеното, по делото не са представени доказателства
и ответникът да е усвоил заемната сума в размер от 500 лв. Съобразно чл. 5 от
представения на хартиен носител по делото договор за кредит, сумата предмет
на договора се усвоява от заемателя чрез системата на "Easy Pay".
Представената по делото "разписка" за получена сума съдът намира, че е
негодна да установи предаването на паричния ресурс. Посочената разписка
представлява едностранно генериран документ от трето лице за процеса и не
носи подпис на ответника. Предвид това и при изричното й оспорване от
страна на ответника, то не би могло да се приеме, че същата удостоверява
неизгодно за него обстоятелство, а именно – че е получил сумата от 500 лв.
Предаването на сумата от 500 лв. не би могло да се установи и от
представените извадки от разменена електронна кореспонденция между
ищеца и третото лице / "Изи Пей" АД./ Най-ранната кореспонденция датира
от 05.12.2023г., а се твърди усвояване на кредита на каса на Изи Пей на
26.04.2028г. /датата на приложената разписка/. Явно, е че същата е
генерирана в хода на процеса и единствено за целите на исковото
производство, поради което не би могла да бъде обвързваща за
ответника.Отделно, от представената в хода на производството информация от
третото лице, се установява, че дружеството „ИЗИ ПЕЙ АД в качеството си на
доставчик на платежни услуги по смисъла на чл. 3, ал.1, т. 2 от Закона за
платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ и задължено лице по
смисъл на чл.4, т.2 от Закова за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/,
съхранява информация и документация за предоставените от него платежни
услуги при спазване на сроковете на чл. 24, ал. 3 от ЗПУПС, във връзка с
чл.67, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗМИП, а именно 5 години от извършване на
операцията и 5 години от закриване на платежната сметка. В тази връзка за
периода преди 01.03.2020 г. в дружеството не се съхраняват данни и
документи за предоставени от „Изипей“ АД платежни услуги,
представляващи случайни операции, като посочения в писмото на съда превод
попада извън цитирания нормативен срок за случайни операции и по тази
причина не може да предостави изисканата информация или документи,
поради което и представената кореспонденция за усвояване на сумата, датища
след 01.03.2020г. не следва да се кредитира.
Отделно, сумата би следвало да е изплатена на каса в „Изи Пей“. От
приложената справка за задранични преминавания на ответника се
установява, че на 24.04.2018г. е регистирирано излизане на същия и едва на
6
30.04.2024г. е регистрирано влизане на територията на Р. България, което е в
подкрепа на твърденията му, че в този период не се е намирал на територията
на Р. България и е обективно невъзможно да е усвоил заемната сума.
След като не е ангажирал съответни годни информационни източници в
насока установяване предаването/ усвояването на претендираната парична
сума, то съдът приема, че същата не е постъпвала в патримониума на
ответника във връзка с процесния Договор за потребителски кредит.
След като процесният договор за заем не е подписан от посоченото като
заемател лице, налице е изначална липса на съгласие за сключването му от
ответника, поради което той се явява нищожен на основание чл. 26, ал. 2,
предл. 2 ЗЗД. Следователно, в случая липсва валиден договор между ищеца и
ответника, който да породи целените правни последици, поради което
заемодателят няма вземания спрямо ответника на претендираното основание.
Доколкото съдът приема, че между страните не е възникнало заемно
правоотношение (съответно и сумата за главница не е усвоена от
потребителя), то не следва да се подлагат на обсъждане доводите на ответника
за недействителност на кредитното правоотношение и за погасяване на
вземанията по давност, които са заявени единствено в случай че се приеме, че
е налице сключен договор за кредит.
Съобразно гореизложеното и след като в процеса не бе установено
между страните да е възникнало заемно правоотношение и да е предадена в
заем парична сума, то предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми:
500 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 000-КН-
25947048/25042018, сключен на 25.04.2018г. между страните; сумата от 97,78
лева - договорна лихва, дължима за периода от 25.04.2018г. до 25.10.2018г.;
сумата от 256,80 лева - мораторна лихва върху просрочената главница за
периода от 26.10.2018г. до 25.09.2023г., за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №
2126/2023г. по описа на РС Хасково следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, се поражда
право на разноски в полза на ответника. В рамките на исковото производство
и заповедното производство, на ответника са предоставени правни услуги от
адвокат. Съобразно представените договори за правна защита и съдействие в
исковото и заповедното производство, ответникът е заплатил адвокатск
7
възнаграждение в общ размер 700 лева (600 лв. за исковия процес и 100 лв. за
заповедното производство).
Съдът не споделя възражението за прекомерност на същото предвид
обема на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото.
Съобразно изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017 г. по
съединени дела C 427/16 и C 428/16 (постановено по преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните
адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на
разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда.
Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат,
директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване
конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1
ДФЕС. Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по
дело C- 438/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание
член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното
решение чл. 101, § 1 ДФЕС, вр. чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл,
че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на
адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с
национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала
никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от
цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във
връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална
правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. С оглед посочените
по- горе принципни съображения, съдът счита че договореният и заплатен от
ответника адвокатски хонорар в исковото и заповедно производство не е
завишен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "Форуком и компания" ООД, ЕИК
8
********* против М. А. З., ЕГН ********** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 500 лева - главница по
Договор за потребителски кредит № 000-КН- 25947048/25042018 от
25.04.2018г.; сумата от 97,78 лева - договорна лихва, дължима за периода от
25.04.2018г. до 25.10.2018г.; сумата от 256,80 лева - мораторна лихва върху
просрочената главница за периода от 26.10.2018г. до 25.09.2023г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението в съда – 02.10.2023г. до
окончателното и изплащае, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 2126/2023г. по описа на
РС Хасково.
ОСЪЖДА "Форуком и компания" ООД, ЕИК ********* да заплати на
М. А. З., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сума в размер от
600 лева, представляваща направените разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
Хасково в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково:/п/Не се чете.
Вярно с оригинала.
Секретар: С.А.
9