Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………………
11.06.2021 г., гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VІ-22 състав, в съдебно заседание при закрити
врата, проведено на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа докладваното от съдията т.
дело N 409 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството е образувано по молба на „П.М.” ООД по чл.
625 от ТЗ. Молителят твърди, че има
непогасени публични задължения към Национална агенция за приходите за данъци и
осигуровки, както и задължения към търговски партньори, а именно – „Диск ЕС“
ЕООД. Задължениеята към това дружество са за заплащане на цената на доставени
преди 31.12.2010 г. стоки, на обща
стойност от 186764.43 лева. Падежът на това задължение е бил на 31.12.2010 г.,
като последното плащане към този кредитор е извършено чрез прихващане с
насрещно задължение на 30.12.2020 г. Посочва, че от 24.04.2019 г. е
преустановил търговската си дейност,
поради което не очаква приходи, с които да покрие наличните си задължения,
съответно е в невъзможност да погасява
задълженията към кредиторите си. Няма наети работници и служители към
момента. Ето защо моли Съда да обяви
неплатежоспособността му и открие производство по несъстоятелността му с
решение по реда на чл. 630, ал. 1 от ТЗ.
Съдът, след като взе предвид доводите на молителя и
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Дружеството
„П.М.” ООД е регистрирано в Търговския регистър на 28.10.2009
г., като му е предоставен ЕИК ********. Последният обявен годишен финансов отчет на дружеството в Търговския регистър е
за 2019 г., като по електронното дело на
длъжника са обявени и ГФО на дружеството за предходните години.
От
изготвената от служител на СГС служебна справка № 375118/01.04.2021 г. е видно,
че за периода от 01.01.1991 г. до 01.04.2021
г. няма вписвания, отбелязвания и заличавания по отношение на длъжника в
Интегрираната информационна система за кадастър и имотен регистър.
От писмото на МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция” се
установява, че в централна база на АИС-КАТ към 12.04.2021 г. има данни
за регистрирани ППС на името на
длъжника, които са негова бивша и настояща собственост.
Длъжникът е представил ГФО за периода 2010 г. – 2020
г. вкл, ведно с техните съставни части, както и междинен отчет към датата на
подаване на молбата по чл. 625 от ГПК.
От
Националната агенция по приходите е постъпило писмо, към което са приложени заверени преписи от годишните данъчни
декларации по чл. 92 от ЗКПО, подадени от молителя за периода от 2010 до 2020
г. вкл. Представен е
съставения на длъжника ревизионен акт № 22220620001610-091-001/07.12.2020 г. и
ревизионния доклад от 29.09.2020 г. Има наложени обезпечителни мерки върху
имуществото на длъжника, като са представени постановленията за налагане на
обезпечителните мерки. изразяващи се в налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника. Има данни за образувано производство по принудително изпълнение срещу
длъжника – изпълнително дело № 22150006879/2015 г. за задължения, които към
05.03.2021 г. са в общ размер от 641884.74 лева, в това число 147468.44 лева лихва
и 494416.30 лева главница.
Представените от длъжника по делото счетоводни документи и
изпратените от НАП документи са използвани от вещото лице по приетата
съдебно-икономическа експертиза на вещото лице Д.Т., чието заключение, като
неоспорено от молителя, съдът намира за компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението на вещото лице Т. и уточненията, направени в съдебното
заседание на 19.05.2021 г., се установява следното:
При
извършването на анализите за изследвания период
2010
–2020 г. вкл.,
вещото лице посочва, че балансовото число на дружеството, постепенно и
тенденционно спада, като към края на 2020 г. и към датата на представения с
молбата по чл. 625 от ТЗ междинен отчет
спада до едва 2 000 лева /при балансово число в началото на периода от
1617 000 лева/. Дружеството разполага за периода с незначителни по балансова
стойност дълготрайни материални активи спрямо общото балансово число. Това
предполага концентрацията на актива в краткотрайната му част, като считано от
2010 г. до 2019 г. краткотрайните активи представляват между 83 и 100 % от
общия актив, като най-изразена е концентрацията му в перото на материалните
запаси, основни стоки. След 2015 г. те започват да спадат, и достигат до нулеви
стойности към края на 2020 г. и междинния отчет от 16.04.2021 г. Собственият
капитал в обследвания период обаче е незначителен към 2010 г., след което
остава отрицателен и е такъв през целия анализиран период. Това се дължи, както
на ниски отчитани положителни финансови резултати, така и на отчетени за две
години извънредно високи загуби /2012 г. и 2020 г./. Пасивът на дружеството, респективно
задълженията му, надхвърлят общата сума на актива през целия период от 2011 до
16.04.2021 г., като най-голям дял са заемали задълженията към доставчици и
други задължения. През 2019 г. и към края на 2020 г. значително нарастват
публичните задължения на дружеството, в резултат на влезлия в сила акт на НАП.
Изцяло, считано от 2012 г. до 2018 г., а и почти всички задължения към края на 2019
г. са били заведени в баланса като дългосрочни, което дава отражение в
коефициентите за ликвидност. Вещото лице е изчислило и коефициентите на
ликвидност, въз основа на счетоводните записвания и отразеното в ГФО. Съгласно
така направения анализ, от 31.12.2012 г.
до 31.12.2018 г. не може да се определи коефициент с
определена стойност, тъй като няма вписани краткосрочни пасиви, съответно те са
с нулева стойност, а е математически невъзможно да се дели на нула. Към 31.12.2019
г. коефициентът на ликвидност е 4.95, а към 31.12.2020 е 0, както е с нулева
стойност и към датата на междинния отчет. Влошаването на коефициента на обща ликвидност от 2020 г. се обеснява с
категоризирането на всички задължения като краткосрочни, при липса на
краткотрайни активи в баланса. До края на 2018 г. всички задължения на
дружеството са отразени като дългосрочни, поради което няма как същите да се
приемат за изискуеми. С ревизионния акт от 07.12.2020 г. на дружеството да начислени
задължения за ДДС и корпоративен данък за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2019
г., като към 16.04.2021 г. дружетнвото има публични задължения в размер на
644360.37 лева и задължения към „Диск Ес“ ИООД в размер на 186 764.43 лева
и тези задължения са отразени в съставения междинен отчет. Задължението към
търговското дружество е нараствало в годините след неговото възникване през
2010 г., като едва през 2020 г. е отразено в счетоводството като краткосрочно
задължение, съответно подлежащо на изпълнение до края на годината. Към края на
2020 г. и в междинния отчет към 16.04.2021 г. в инвентаризационните описи на
дружеството няма краткотрайни активи, като е описан единствено като дълготраен
актив „телефон“, който е с пренебрежимо ниска стойност и не е в състояние да
удовлетвори нито един от кредиторите.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът достигна до следните правни
изводи:
Неплатежоспособността е правна категория, като легално
определение за нея дадено в чл. 608, ал.
1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба,
неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни определен вид
задължения, а именно: изискуеми парични задължения по търговска сделка,
публични задължения /към държавата или общината/, свързани с търговската
дейност, а от 13.05.06 г.- и частни държавни вземания. Презумпцията на чл. 608,
ал. 3 от ТЗ служи за разпределение на
доказателствената тежест при доказване на състоянието на неплатежоспособност на
търговеца, поради което под "спиране на плащанията" по смисъла на чл.
608, ал. 3 от ТЗ на база на легалното определение на понятието
неплатежоспособност, следва да се разбира не спиране на плащанията на
задълженията на длъжника изобщо, а единствено на задълженията, които са от
изчерпателно изброените в ал. 1 на чл. 608 от ТЗ. Спиране на плащанията на друг
вид вземания е ирелевантно за състоянието на неплатежоспособност, защото
съгласно ал. 1 на чл. 608 от ТЗ, състоянието на длъжника да ги изпълни е без
значение за правно дефинираното състояние на неплатежоспособност. В настоящия
случай, молителят е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608,
ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ, поради което на основание чл. 608, ал. 3 от ТЗ, съдът
приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.
В тежест на длъжника е да обори презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ,
като това може да стане на базата на анализ на имуществено - финансовото
състояние на предприятието на длъжника, от който да се изведе способността му
да погасява задълженията си. С оглед заключението на Съдебно-икономическата
експертиза, Съдът приема, че презумпцията не е оборена и е налице установено
състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на молителя се използват различни икономически и финансови
показатели. Краткотрайните активи на предприятието, за разлика от дълготрайните
активи, които се използват за повече от един отчетен период /1 г./, участват
еднократно в производствения процес и променят натурално - веществената си
форма, при което за длъжника са налице текущи постъпления, които именно са
източника за погасяване /плащане/ на краткосрочните, съответно текущите
задължения на едно нормално развиващо се предприятие. Следователно, водещи
показатели при преценка състоянието на неплатежоспособност, тъй като то е
свързано с възможността на длъжника да поеме плащанията си, са показателите за
ликвидност, които се формират като отношение между краткосрочните активи
/всички или определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на
предприятието. На следващо място, помощните коефициенти на ликвидност /на
бърза, незабавна и абсолютна/ зависят в голяма степен от вътрешната структура
на краткотрайните активи, т.е. от това колко са материалните запаси,
краткосрочните вземания, краткосрочните финансови активи и паричните средства
като процент от общия размер на краткотрайните активи, което от своя страна
зависи от конкретната основна дейност, която осъществява предприятието. Съдът
приема, че по принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност
на длъжника е коефициентът на обща ликвидност /КОЛ/, отразяващ съотношението на
всички краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този
коефициент дава възможност да се оцени способността на дружеството да погасява
задълженията си с всички краткосрочни активи. За норматив при коефициента за
обща ликвидност се приема коефициент 1 /единица/, тъй като при него
предприятието има толкова краткотрайни активи, колкото са неговите краткосрочни
задължения, поради което то е в състояние да плаща задълженията си. Съгласно
изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на ликвидност са извън
границите на референтните си стойности към 31.12.2020 г. и след този момент
продължават да са под норматива.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира,
че длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията
му, без опасност за интересите на кредиторите. Обстоятелството, че има вероятно
неточно счетоводно отразяване на някои от краткорочните задължения на длъжника
като дългосрочни такива за периода пред 2020 г., не променят факта, че обективното финансово
състояние на дружестовто към 31.12.2020 г. не му позволява да покрие
възникналите си задължения с наличните активи, които активи са с почти нулева
стойност.
Предвид гореизложеното молбата по чл. 625 от ТЗ за
откриване на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност
следва да бъде уважена.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността
съдът не е обвързан от посочената такава от длъжника, а следва да прецени
същата съобразно данните по делото. Практиката на ВКС е константна, че
неплатежоспособността на търговец по смисъла на чл. 608 от ТЗ е обективно
финансово състояние на длъжника и възможността му да изпълни паричните си
задължения, което трябва да се прецени с оглед цялостното му финансово
състояние към момента на постановяване на съдебното решение /така решение №
64/09.02.2005 г. на ВКС, по д. № 466/2004 г.; решение № 549/27.10.2008 г. на
ВКС, по т.д. № 239/2008 г./. Съгласно постановеното по реда на чл. 290 от ГПК
решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т.д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое
изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната
дата на неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не
падежът на конкретното неизпълнено задължение. В случая обективно финансовите
показатели на длъжника са влошени трайно към 31.12.2020 г., като към тази дата длъжникът
е имал изискуеми парични задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ТЗ. Ето защо съдът приема, че за начална дата на неплатежоспособността на длъжника следва да се приеме
датата 31.12.2020 г.
Не се установява да е налице реално налично имущество
на длъжника, като кредиторите не са привнесли началните разноски за развитие на
производството по несъстоятелност в дадения от съда срок, поради което по
отношение на молителя следва да бъде постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ със законоустановеното му съдържание.
Мотивиран от горното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ, Съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „П.М.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „****-********и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2020
г.
ОТКРИВА
ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на длъжника „П.М.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „****-********
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „„П.М.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „****-********
ОБЯВЯВА „П.М.” ООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „****-********, в
несъстоятелност.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „П.М.”
ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
ж. к. „****-********
СПИРА производството по несъстоятелност по т.д. № 409/2021
г. по описа на СГС, ТО, 22 състав.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че спряното
производство по несъстоятелност може да бъде възобновено в срок от една година
от вписването на решението, по молба на длъжника или на кредитор, ако те
удостоверят, че е налице достатъчно имущество или се предплатят началните
разноски.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по
чл. 632, ал. 2 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще
прекрати производството по несъстоятелност и ще постанови заличаване на
длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в Търговския регистър, на основание чл. 622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски
апелативен съд, в седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър.
Съдия: