Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.***, 08.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното
заседание на шести януари през две хиляди и двадесета година състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Цецка Симеонова
като разгледа докладваното от съдията Ширкова гр. д.
№ 1639 по описа за 2019 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл.422,ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.430, ал.1 от ТЗ, вр.
чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предявена
е искова молба от „******, със седалище и адрес на управление ***, ***срещу П.В.В. с ЕГН ********** ***, в която се твърди, че на
24.01.2017г. бил сключен договор за заем ***и Договор за допълнителни
услуги ***между „***“ АД и ответника. Ищцовото
дружество твърди, че на 08.09.2017г. било подписано приложение №1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 16.01.2015г., сключен на
основание чл.99 ЗЗД между А.з.с.н.в. и ***АД,
по силата на което вземанията на ***срещу ответника, произтичащи от договора за
кредит били прехвърлени изцяло на ищеца заедно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че „***“ АД упълномощило ***в
качеството на цесионер по Договора за прехвърляне на
вземанията да уведоми длъжниците за извършената цесия
от името на цедента. Твърди, че по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД ответникът бил уведомен за извършената продажба на вземането с уведомително
писмо от 13.09.2017г. Твърди, че писмото било получено от ответника на
19.09.2017г. Ищецът твърди, че по силата на договора за заем между ***и
ответника, ***предоставил на ответника заем в размер на 1500 лева. Твърди, че
условията на договора се съдържат в отделните полета и клетки на договора,
отпечатани от лицевата страна на формуляра „Искане за кредит“ и „Договор за
заем“. Твърди, че подписвайки договора, ответникът е удостоверил, че е получил
сумата от 1500 лева, като съгласно условията на договора задължението му заедно
с лихвата било в размер на 1762,80 лева. Твърди, че съгласно условията в
договора, ответникът се е задължил да върне заема заедно с договорната лихва на
12 равни месечни вноски в размер на по 262,80 лева. Твърди, че при подписване
на договора, ответникът е сключил и друг договор за допълнителни услуги,
съгласно който за предоставения му пакет допълнителни услуги дължи сумата от
158,40 лева, която следвало да върне на 12 месечни вноски в размер на по 13,20
лева. Твърди, че съгласно договора за допълнителни услуги, ***в качеството си
на застрахователен посредник предоставил на ответника финансиране и разсрочване
на сключения с посредничеството на ***АД застраховка „Защита“ към
застрахователна компания „***конкретните условия по която са посочени в
индивидуалната застрахователна полица, предоставена на и подписана от заемополучателя. Съгласно сключената застраховка, заемополучателят се е задължил да върне застрахователната
премия на 12 равни месечни вноски в размер на по 99 лева всяка, или общо сумата
от 1188 лева, като договорът за застраховка покривал следните рискове : смърт,
вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност над 50 %, вследствие
на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП. Твърди, че сключването на застрахователен договор не било
условие за сключване на договора за кредит. Ищецът твърди, че на ответника била
начислена лихва за забава по договора за заем в размер на 85,47 лева, а по
договора за допълнителни услуги в размер на 67,51 лева. Твърди, че срокът на
договора е изтекъл на 03.02.2018г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
Твърди, че ответникът е погасил до момента сумата от 780 лева, с която е
погасена 333,24 лева главница, 110,16 лева договорна лихва, 39,60 лева
допълнителни услуги, 297 лева застрахователна премия. Твърди, че към момента,
ответникът дължи 2482,18 лева, от които главница в размер на 1166,76 лева,
договорна лихва в размер на 152,64 лева, застрахователна премия в размер на 891
лева, сума за пакет по договор за допълнителни услуги в размер на 118,80 лева,
лихва за забава по договора 85,47 лева и лихва по договора за допълнителни
услуги в размер на 67,51 лева. Твърди, че за претендираните суми е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, като длъжникът не е открит за
връчването му и това обуславя правния му интерес от завеждане на исковото
производство. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае
за установено, че ответникът му дължи посочените по горе суми.
В
едномесечния срок е постъпил писмен отговор от определения на ответника особен
представител, с който оспорва предявените искове. Твърди, че ищецът не е
активно легитимиран да претендира сумите. Твърди, че договора за кредит е
недействителен, тъй като не отговаря на изискванията на договор за кредит и
нарушава чл.23 ЗПК.
В
съдебно заседание ищцовото дружество не се
представлява.
Ответникът, чрез назначения особен
представител поддържа становището си в писмения отговор. Изслушани са
заключенията по назначени от съда съдебно икономическа и съдебно-техническа
експертизи, които са приети по делото.
С оглед представените от ищеца и
събрани по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното :
Установява се от представеното писмено
доказателство на лист 6 от делото, че на 24.01.2017г. между „***“ АД и
ответника П.В.В. е сключен договор за заем ***, с който кредитодателят „***“
АД предоставил на ответника в качеството си на кредитополучател потребителски
кредит в размер на 1500 лева. В договора
страните са уговорили в срок до 03.02.2018г. ответникът да заплати 12 месечни
вноски в размер на по 146,90 лева. Страните сключили и договор за допълнителни
услуги, по силата на който кредитодателят предоставил
на кредитополучателя пакет от допълнителни услуги и и финансиране и разсрочване
на сключена с посредничеството на кредитодателя застраховка,
както и пакет „Преференциално обслужване“. Със сключване на договора, страните
са договорили еднократна такса на стойност 75,00 лева, която е дължима в деня
на сключване на договора и се възстановява от кредитополучателя с месечните
вноски по кредита.
Установява се от втората страница на
договора, че ответникът е усвоил изцяло получената сума в размер на 1425 лева в
деня на подписване на договора. От договорената сума в размер на 1500 лева е
приспадната еднократната такса в размер на 75 лева.
От представената съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че по договора ответникът е извършил плащания както
следва : на 23.03.2017г. в размер на 260 лева, на 03.04.2017г. в размер на 150
лева, на 04.04.2017г. в размер на 110 лева и на 06.06.2017г. в размер на 260 лева. С общата сума ответникът е
погасил изцяло първите три вноски и договорна лихва в размер на 2,70 лева от
четвъртата вноска. Установява се от заключението, че първата непогасена вноска
е с падеж 03.06.2017г., като общо неплатени са 8 броя вноски. От заключението
се установява, че по процесния договор както неплатени са отразени главница в
размер на 1166,76 лева, договорна лихва в размер на 152,64 лева за периода
03.06.2017г. – 03.02.2018г., лихва за забава върху главницата в размер на 85,47
лева за периода 04.06.2017г. до 07.12.2018г., лихва за забава върху главницата
за периода 03.02.2018г. до 55,19 лева, неплатени застраховки в размер на 891
лева, неплатена сума по пакет преференциално обслужване в размер на 118,80 лева, лихва за забава върху
доп.договор от 04.06.2017г. до
07.12.2018г.
в размер на 67,51 лева и лихва за забава върху главницата от 03.02.2018г. до
07.12.2018г. в размер на 43,34 лева.
Установява се от представения на лист
17 от делото договор, че вземането по кредита и прехвърлено от кредитодателя „***“ АД на ищеца по делото ***на 16.01.2015г. Срокът по този договор е удължен
с Анекс №1 от 11.12.2015г. за една година и с Анекс №3 с още една година, като
така срокът на договора става до 22.01.2017г. По делото е приложено
Потвърждение от 08.09.2017г., от което се установява, че от страна на цедента е потвърдена извършената цесия на вземанията по
процесния договор, индивидуализирани в Приложение №1/08.09.2017г. По делото е
приложено извлечение от приложението, като видно от същото, вземането,
произтичащо от сключения с ответника договор е цедирано
на ищцовото дружество.
Установява се, че цедента
/кредитодател/ „***“ АД е упълномощило ищцовото дружество ***от името на кредитодателя
да уведоми всички длъжници за сключването на договора
за цесия. Предвид това упълномощаване, ищцовото
дружество, в качеството си на пълномощник на цесионера
е изпратило уведомително писмо до ответника, с което го уведомява за
извършената цесия и което писмо е получено от ответника с обратна разписка на 19.09.2017г.
При така изложеното от фактическа
страна, съдът приема за установено от правна, че между ответника и „***“ АД е
бил сключен договор за кредит, както и към него договор за застраховка и
допълнителен пакет услуги „Преференциално обслужване“. Съдът приема, че
уговорената сума е получена от ответника, което се установява от разписката. По
отношение на договорените ГПР и лихвен
процент, съдът приема, че същите са в рамките на допустимите от закона и не
превишават петкратния размер на законната лихва.
Що се отнася до
клаузата в договора за еднократна такса, която е уговорена в т.15 от
Общите условия, съдът намира същата за нищожна, като противоречаща на чл.10а, ал. 2 ЗПК. В т.15 страните са уговорили, че заемоискателят се съгласява да заплати еднократна
административна такса за оценка на риска, която се удържа и приспада от
подлежащите на предоставяне средства по договора. Съдът приема, че с
уговарянето на тази такса, кредитодателят е заобиколил закона, като е въвел нова такса по отпускането
му, която увеличава годишния процент на разходите по кредита.
По отношение възражението на назначения особен представител на
ответника, че договорът от страна на кредитодателя е
подписан от лице без представителна власт, съдът не споделя тези доводи.
Дружеството кредитодател е търговец по смисъла на ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.301 ТЗ, когато едно лице действа от името на
търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава
действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Безспорно е, че
търговецът е узнал за сключения с ответника договор като е приел направените от
него погасявания и не е възразил, с оглед на което следва да се приеме, че е
потвърдил действията на лицето, което го е представлявало при сключване на
договора за кредит.
С
оглед разпоредбата чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1,
чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем. Тази
недействителност също е особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл.23 ЗПК, а именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада
изцяло. В разпоредбата на чл.10, ал.1 ЗПК е предвидено, че договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по него. Установи се от изготвената
по делото съдебно-техническа експертиза, че различните части на договора са
изписани с различни по вид и размер шрифтове. Самият договор *** е изписан с шрифт с размер 10 пункта, Договорът за
допълнителни услуги към него е изписан с шрифт с размер н 7 пункта,
застрахователната полица е с шрифта с размер 4 и 7 пункта, Общите условия са
изписани с размер на шрифта 9 и 10 пункта, а Искането за потребителски кредит е
с размер 8 и 10 пункта.
С оглед установеното, че текстовата част на
договора е с различни шрифтове и
всичките с размер по-малък от 12 и неспазването на изискването на чл.10, ал.1 ЗПК, процесният договор е недействителен на основание
чл.22 ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД. Съгласно чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно по процесния договор
ответникът дължи единствено главницата в размер на 1500 лева.
С
оглед приетата по делото експертиза, от която се установи, че ответникът е
заплатил част от вноските, а именно сумата от 780 лева, както и с оглед
направеното от процесуалния му представител възражение за прихващане с вече
платените от ответника 780 лева, следва да бъде признато за установено, че ответникът
дължи разликата в размер на 720 лева при приспадане на извършените плащания от
негова страна.
С
оглед гореизложените мотиви следва извод, че единствено основателна и то
частично се явява претенцията относно дължимата главница до сума в размер на 720 лева, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 07.12.2018г. За горницата
над тази сума до пълно претендирания размер от 1166,76 лева искът подлежи на
отхвърляне. На основание гореизложените мотиви следва да бъдат отхвърлени и
исковете, с които се претендира признаването за установено, че ответникът дължи
на ищеца сума в размер на 152.64
лв. - договорна лихва, за периода от 03.06.2017г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за доп.услуги/ до 03.02.2018г./ падеж на последна
погасителна вноски/; сума в размер на
118.80лв. – допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, за
периода 03.06.2017 г./падеж на първата неплатена вноска по договор за доп.
услуги/ до 03.02.2018г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни
услуги/; сума в размер на 891.00лв.
- застрахователна премия по договор за
доп. услуги, за периода от 03.06.2017г. /падеж на първа неплатена вноска по
договор за доп.услуги/ до 03.02.2018г. /падеж на последна вноска по дог.за
доп.услуги/; сума в р-р на 85.47лв.
– лихва за забава по договор за заем, за периода 04.06.2017г. – 07.12.2018г.;
сума в р-р на 67.51 лв. –
лихва за забава по договор за доп. услуги, за периода 04.06.2017г. –
07.12.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на вземането
По отношение на разноските:
Ищецът
претендира разноски за държавна такса в размер на 49,64 лева и юрк.възнаграждение в заповедното производство в размер на
50 лева, държавна такса в размер на 49,64 лева за исковото производство, 312
лева депозит за особен представител, 180 лева депозит за вещо лице и 350 лева
за юрк.възнаграждение в исковото производство.
При
съобразяване на разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.25 НЗПП съдът
счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение на ищеца в исковото производство в размер на 100 лева за
исковото производство. Така разноските на ищеца в исковото производство са в
размер на 641,64 лева.
Като
прецени, че исковете са претендирани в общ размер на
2482,18 лева, а са основателни до сумата от 720 лева, то съдът счита, че за исковото
производство ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 186,12 лева. За
заповедното производство, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 28,90 лева. Ищецът следва да заплати по
сметка на ПлРС разноски за назначената от бюджета на
съда съдебно-техническа експертиза в
размер на 150 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
на основание чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, че П.В.В. с ЕГН **********
*** ДЪЛЖИ
н. „******,
със седалище и адрес на управление ***, ***сумата от 720
лв., представляваща останала незаплатена част от
главница по договор за заем ***/24.01.2017г.,
за която сума има издадена Заповед за изпълнение № 5604/10.12.2018г. по ч.гр.дело
№***. по описа на РС ***, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на завеждане на заповедното производство в съда – 07.12.2018г. до окончателното
й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за горницата над 720 лева до пълно претендирания
размер от 1166,76 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „******, със седалище и адрес
на управление ***, ***против
П.В.В. с ЕГН ********** *** иск да бъде признато за установено, че П.В.В.
с ЕГН **********
ДЪЛЖИ н. „****** сума в размер на 152.64 лв. - договорна лихва, за периода от 03.06.2017г. /падеж на
първа неплатена вноска по договор за доп.услуги/ до 03.02.2018г./ падеж на
последна погасителна вноски/; сума в размер на 118.80лв. – допълнителни услуги по договор за
допълнителни услуги, за периода 03.06.2017г. /падеж на първата неплатена вноска
по договор за доп. услуги/ до 03.02.2018г. /падеж на последна вноска по договор
за допълнителни услуги/; сума в размер на
891.00лв. - застрахователна
премия по договор за доп. услуги, за периода от 03.06.2017г. /падеж на първа
неплатена вноска по договор за доп.услуги/ до 03.02.2018г. /падеж на последна
вноска по дог.за доп.услуги/; сума в р-р на
85.47лв. – лихва за забава по договор за заем, за периода 04.06.2017г.
– 07.12.2018г.; сума в р-р на 67.51
лв. – лихва за забава по договор за доп. услуги, за периода
04.06.2017г. – 07.12.2018г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от
датата на подаване на заявлението – 07.12.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, за които суми има издадена заповед за изпълнение №
5604/10.12.2018г. по ч.гр.дело №***. по описа на РС ***
ОСЪЖДА
П.В.В. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ н. „******, със седалище и адрес
на управление ***, ***сумата
от 186,12 лева, представляваща сторени в исковото прозиводство разноски и сумата от 28,90 лева, представляваща сторени в заповедното
производство разноски, съобразно уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА
„******,
със седалище и адрес на управление ***, ***ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС *** разноски за експертиза в
размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: