РЕШЕНИЕ
№ 20870
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110170109 по описа за 2023 година
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу А. В. А. и М. Д. К., с
която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца
в условията на разделна отговорност сумата от 426,16 лв.– главница, представляваща
стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва от 21.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 9,34 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021
г. до 22.11.2023 г., 20,42 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и 4.11 лв. – мораторна лихва, начислена
върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
22.11.2023 г., при следните квоти:
А. В. А. – ½ част, а именно: сумата от 213,08 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 21.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.11.2023 г., сумата от 10,21 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 2,06 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
22.11.2023 г.;
М. Д. К. – ½ част, а именно: сумата от 213,08 лв. – главница, представляваща
стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г.,
ведно със законна лихва от 21.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението,
сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.11.2023 г., сумата от 10,21 лв. –
1
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.
08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 2,06 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата
за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до
22.11.2023 г.;
Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за
топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.
***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачите не са престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Моли за уважаване на
исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. В. А., с
която същият излага твърдения, че е платил изцяло претендираната от ищеца сума. Прилага
копие от заявление от 19.03.2024 г. до „***“ ЕАД и фискален бон от 19.03.2024 г. за сума в
размер на 266,59 лв.
Ответницата М. Д. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че
не е ползвател на процесния имот, тъй като същият е предоставен за ползване на трето лице,
за което ищецът бил уведомен. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ.
дължимата за нея цена. Моли за отхвърляне на предявените искове.
На 07.06.2024 г. е депозирана молба от ищеца „***“ ЕАД, в която се сочи, на
19.03.2024 г. е постъпило плащане от страна на ответника А. А. в размер на 266,59 лв., с
което са погасени в цялост претендираните от А. А. суми.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:
За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същия е да установи
по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на
топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответника топлинна
енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, както и че
през процесния период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот,
а за ответника е възникнало задължението за заплащане на продажната цена.
В тежест на ответника (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи
по делото погасяване на задълженията си към ищеца.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба
на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за
енергетиката (ЗЕ).
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС,
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
2
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които
регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.
149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към
топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се
извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право
на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи
цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.
В случая страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства –
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело
***/***г., удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“ и
удостоверение за наследници, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“, се установява,
че ответниците А. В. А. и М. Д. К. са собственици на топлоснабдения имот – ап. ***,
находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. *** ет. ***, при квоти 1/2 ид.ч. за А. В. А. и ½
ид.ч. за М. Д. К..
Същите в качеството си на потребители на топлинна енергия са били обвързани с
общите условия на ищцовото дружество за продажба на топлинна енергия, доколкото
съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие
на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Тези
общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,
без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – чл. 150, ал. 2 от закона.
Следователно, писмена форма на договор не е необходима, като за да се явява обвързан
ответника с общите условия на ищцовото дружество е достатъчно общите условия да са
влезли в сила, което обстоятелство не е спорно между страните. По делото не е установено и
ответниците да са упражнили правото си на възражение по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ срещу
Общите условия, действали към процесния период. С оглед изложеното, за ответниците е
възникнало задължение за заплащане на потребената топлинна енергия в топлоснабдения
имот през исковия период.
Неоснователно е възражението на ответницата М. Д. К., че не дължи заплащане на
топлинна енергия, тъй като не е ползвала топлоснабдения имот. Клиенти на топлинна
енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при
публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за
3
битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не
се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
От изложеното следва, че за да обоснове качеството клиент на топлинна енергия на
лице, различно от собственика, респ. вещния ползвател на топлоснабден имот, следва това
лице не само да е ползвало топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ.
вещния ползвател, но и че между това лице и ищеца е възникнало облигационно
правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия за битови нужди.
В случая по делото липсват такива доказателства, поради което именно
ответниците в качеството си на собственици на топлоснадбения имот са задължени да
заплащат продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия.
По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от
проведено на 19.11.2001 г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето
решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“
ЕООД и приложен към него списък, с който собствениците на апартаменти са
упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, както и
договор № ***/*** г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза и
допълнителна такава. Съгласно същите количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната
станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия
период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за
дялово разпределение, че в имота има монтирани 3 отоплителни тела-радиатори, на които са
монтирани три топлоразпределители и 3 бр. термостатни винтили, както и 1 бр. водомери за
отчитане на БГВ. През периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е извършвано дялово
разпределение от трите броя ИРРО, като през втория отоплителен сезон показанията на
същите са занулени /не е потребявана ТЕ за отопление на имот/. За периода от м.05.2020 г. до
м.04.2022 г. потреблението на топла вода е извършвано на база реален отчет на показанията
на един брой технически изправен и узаконен водомер за топла вода, като до края на
процесния период БГВ е отчитан по неговите показатели. През процесния период общият
топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно
изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са
преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и
експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1
ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след
изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.
Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния
период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните
сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период
суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество
енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване. При
4
съобразяване на резултата от изравнителните сметки, изготвяни в края на всеки отчетен
период, съгласно допълнителната експертиза стойността на реално доставеното до имота на
ответниците количество топлинна енергия за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза
на 613,66лв., представляваща разлика между прогнозно начислените суми по фактури
(997,83 лв.) и сумите за връщане от абоната по изравнителните сметки (373,30 лв.), като
посочената стойност е без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на
лихви по тях.
Тук следва да се отбележи, че пораждането на задължението за цената на потребената
топлинна енергия не е обусловено нито от изпращане и получаване от абоната на отделните
месечни фактури, нито от отправянето до него на изрична покана за това.
Съдът кредитира изцяло заключенията на съдебно-техническата експертиза и
допълнителна такава като обективни и компетентно изготвени. Същите са изготвени не само
на база едностранно съставени от ищеца частни документи (извлечение от сметка и
съобщения към фактури), но и въз основа на данните, предоставени на вещото лице от
фирмата за дялово разпределение – изравнителни сметки за потребена топлинна енергия в
имота, отчети на уредите за дялово разпределение и на документи, представени от
топлофикационния район, т. е. изводът за реално доставената до имота топлинна енергия и
нейната стойност е направен не само въз основа на представените от ищеца частни
документи, поради което съдът намира за доказана доставката на ТЕ до имота на
ответниците на посочената в исковата молба стойност през процесния период.
С оглед изложеното, и предвид диспозитивното начало съдът намира, че дължимата
сума за доставена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. до м.04.2022 г. възлиза на сумата
от 426,16 лв., или ответниците, съобразно квотите си в съсобствеността дължат както
следва: А. В. А. – 213,08 лв., и М. Д. К. – сумата от 213,08 лв.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят
и дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято
стойност за периода от м. 08.2021 г. до м.04.2022 г. не се спори, че се равнява на посочения
от ищеца общ размер от 20,42 лв., която не се твърди и не се доказва да е била заплатена от
ответниците. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от общите условия, чл. 61, ал. 1 от Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи се
заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно уговореното
от страните.
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от "***“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от същите Общи условия от
5
2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2, т. е. ако не са
заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Ето защо, купувачът дължи лихва за забава само върху
сумата по окончателната фактура за отчетния период. Тъй като срокът за плащане на
задълженията по общите фактури е определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не
е необходима покана, за да бъде поставена ответницата в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Предвид изложеното лихвата за забава, начислена върху главницата за доставена топлинна
енергия в размер на 426,16 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г. възлиза на сумата
от 9,34 лв., или съобразно квотите си в собствеността ответниците дължат сумите, както
следва: А. В. А. – 4,67 лв., и М. Д. К. – 4,67 лв.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово разпределение
липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради
което приложение следва да намери общото правило, че длъжникът изпада в забава след
покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая, по делото не са представени доказателства за отправена покана от
кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба – 21.12.2023 г., и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорните
претенции за сумата в общ размер от 4,11 лв., начислена за периода от 15.09.2021 г. до
22.11.2023 г., се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
От представените по делото доказателства за плащане – фискален бон от 19.03.2024
г. за сума в размер на 266,59 лв., както и съобразно молба от 07.06.2024 г. от „***“ ЕАД,
която представлява извънсъдебно признание на неизгоден за ищеца факт, се установява, че
след завеждане на исковата молба в съда, ответникът А. А. изцяло е погасил претендираните
от него по делото суми.
Предвид нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК съдът при постановяване на решението си
взема предвид и настъпилите след предявяването на иска факти и извършва преценка
досежно спорното право към датата на устните състезания между страните.
С оглед гореизложеното, и като взе предвид представената от ответника А. А.
фискален бон от 19.03.2024 г. (л.68 от делото), съдът намира, че към датата на устните
състезания вземанията на ищеца по отношение на ответника А. А. са изцяло погасени чрез
извършеното в хода на делото плащане. Ето защо исковете по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на ответника А. А. следва да бъдат отхвърлени като
погасени чрез извършено в хода на делото плащане.
Ответникът М. Д. К. не твърди и не доказва да е погасила претендираните вземания
чрез плащания. С оглед изложеното, предявените искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са основателни и следва да се уважат за сумите, както следва:
сумата от 213,08 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна
енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.12.2023 г. до
окончателно изплащане на задължението, сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава,
начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.11.2023 г.,
и сумата от 10,21 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение
за периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до
изплащане на вземането. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,06 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
6
15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца се дължат разноски съразмерно на
уважената част от исковете. В производството ищецът е направил разноски в общ размер на
450 лв., от които 50 лв. – заплатена държавна такса, 300 лв. – депозит за съдебно-техническа
експертиза, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК). Ответникът А. А. с поведението си е дал повод за завеждане на делото,
поради което и по арг. чл. 78, ал. 2 ГПК следва да понесе разноските в производството
съобразно квотата си в съсобствеността, макар и исковете да са отхвърлени поради
извършено в хода на процеса погасяване. Предвид изложеното и на основание чл.78, ал. 1
ГПК ответникът А. А. следва да бъде осъден да заплати в полза на „***“ ЕАД сумата от 50
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение (при определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК по реда на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.). Съобразно уважената част от
претенциите и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата М. К. следва да бъде осъдена да
заплати на „***“ ЕАД разноски в обща размер на 371,64 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответника М. К. има право на направените в
производството разноски съразмерно с отхвърлената част на претенциите. Същата
претендира и доказва такива в общ размер на 500 лв., от които 400 лв. – адвокатско
възнаграждение, и 100 лв. – депозит за допълнителна СТЕ. Размерът на адвокатското
възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед на
което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е неоснователно.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът „***“ ЕАД следва да бъде
осъден да заплати на ответника М. К. разноски в размер на 4,48 лв., съразмерно на
отхвърлената част от претенциите.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 213,08 лв. –
главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.05.2020
г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва от 21.12.2023 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 4,67 лв. – мораторна лихва за забава, начислена върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.11.2023 г., и сумата от 10,21 лв. –
главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 08.2021
г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.12.2023 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2,06 лв. –
мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение
за периода от 15.09.2021 г. до 22.11.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
„***“ № ***, искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за заплащане на сумата от 213,08 лв. – главница, представляваща стойността на
7
доставената топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., ведно със законна лихва
от 21.12.2023 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 4,67 лв. – мораторна
лихва за забава, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г.
до 12.11.2023 г., сумата от 10,21 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м. 08.2021 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от
21.12.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 2,06 лв. – мораторна лихва,
начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от
15.09.2021 г. до 22.11.2023 г., като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 371,64 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА А. В. А., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, да заплати на
„***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лв., представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***“ № ***, да заплати на М. Д. К., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 4,48 лв., представляваща разноски по делото,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8