РЕШЕНИЕ
№ 2014
гр. Бургас, 05.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20222120107922 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод исковата претенция
на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на
управление в ..........................., подадена чрез пълномощник-юк.П. Б., срещу
ответника А. С. Х., ЕГН **********, адрес в ..................................., за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сума в размер на 1800 лева, представляваща
главница по сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Х. Договор за
потребителски кредит №................./24.12.2015 г., вземането по който е
прехвърлено на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (Цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда на 18.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 396,72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
24.12.2015 г. – 24.01.2016 г., сумата от 956,16 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 30.06.2017 г. – 30.06.2017 г., за които суми
има издадена по ч.гр.д.№3870/2022 г. по описа на РС-Бургас Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1899/16.06.2022 г.
1
Твърди се в исковата молба, че на 24.12.2015 г., между „Кредисимо“
АД и ответника Х. е сключен Договор за потребителски кредит №.................,
по електронен път, по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги
от разстояние /ЗПФУР/, по който „Кредисимо“ АД има качеството на
кредитодател, а ответникът на кредитополучател. Последният получил сумата
от 1800 лева срещу задължението да я върне на една вноска в размер на 1800
лева в срок до 30.06.2017 г., съгласно погасителен план. Между страните бил
уговорен фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен
процент на разходите по кредита в размер на 50 %.
Според обстоятелствената част на исковата молба, при сключване на
договора са спазени всички законови изисквания на Закона за потребителския
кредит, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги (предишно наименование Закон за електронния документ и
електронния подпис), Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние и приложимото законодателство, което го прави действителен
като сключен според повелителните норми на чл.10 и чл.11 от ЗПК. Според
Раздел X, чл.2 от Общите условия за предоставяне на кредити на Заемодателя
/"ОУ"/, неразделна част от Договора за кредит, длъжникът ще дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с всички разноски свързани с
неизпълнение на задълженията му. В Раздел VIII, чл.2.6 от ОУ било
уговорено и правомощие на „Кредисимо“ АД да уведомява длъжника за
забавата чрез водене на кореспонденция, изпращане на съобщения, писма и
стикери.
С Договор за цесия от 02.03.2021 г., „Кредисимо“ АД прехвърлило
вземането си към А. С. Х. по процесния договор на цесионера-ищец в
настоящето производство, за което длъжникът е уведомен на електронната си
поща с имейл от 01.04.2021 г. Вземането е било прехвърлено за сумата от
3152,88 лева.
Твърди се още и това, че до изтичане на крайния срок ответникът не е
изпълнил задълженията си по Договора, поради което и се снабдил със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1899,
издадена на 16.06.2022 г. по ч.гр.д.№3870/2022 г. Претендираната сума за
лихва за забава представлявала обезщетение за забавено плащане в размер на
2
законната лихва, определена с Постановление №426 на МС от 18.12.2014 г. за
просрочени парични задължения. Същата се дължала от ответника на
основание чл.2, раздел X. "Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ,
неразделна част от Договора за кредит, съгласно който член при забавяне на
плащането на погасителна вноска А. С. Х. ще дължи обезщетение за забава в
размер на действащата законна лихва върху всяка забавена погасителна
вноска. Ищецът сочи, че не е начислявал такава за периода 13.03.2020 г. –
13.07.2020 г.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се
разноски, включително и от заповедното производство.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, представя молба-
становище-вх.№27089/18.07.2023 г.
В срока по чл.131от ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител се е възползвал от правото си и депозира писмен
отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. В тази връзка сочи, че договорът не е подписан от
заемополучателя, а авторството на евентуалното електронно изявление не
може да бъде установено, тъй като не е подписано с електронен подпис,
поради което и оспорва валидността на процесния договор. На подробно
изложени в отговора аргументи твърди, че ищцовото дружество не е
извършило валидно предложение за сключване на договор чрез електронни
средства, съдържащо необходимата информация до потребителя, съгласно
чл.8 от Закона за електронната търговия, както и че няма данни за валидно
уведомяване на ответника за извършената цесия. Прави се и възражение за
изтекла погасителна давност по отношение на задължението, тъй като
падежът му е настъпил на 30.06.2017 г. и погасителната давност за главницата
е настъпила на същата дата през 2022 г., а по отношение на претендираните
лихви – на 30.06.2022 г. С отговора се прави и възражение за нищожност на
процесния договор на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.чл.146, ал.1 и чл.143 от
ЗЗП, вр.чл.22 и чл.11, ал.1, т.9 и 10 от ЗПК като се твърди, че клаузите за
уговорен фиксиран процент и за годишен процент на разходите са нищожни
поради противоречие с добрите нрави. На ангажира доказателства.
В съдебно заседание назначеният от съда особен представител
поддържа отговора на исковата молба и оспорва изправността на
3
„Кредисимо“ АД по договора.
Правното основание на предявения иск е по чл.422 ГПК, вр.чл.240 от
ЗЗД, вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводите на страните, намира следното:
Разпределението на доказателствената тежест е такова, че ищецът
следва да докаже валидно сключен договор за кредит, изпълнение на
задълженията си като кредитодател по него, както и валидно сключен договор
за цесия и съобщаване на цесията на длъжника.
В настоящето производство ответникът, чрез назначения му от съда
особен представител оспори, както сключването на процесния договор за
кредит, така и изпълнението на задълженията на „Кредисимо“ АД по него.
Съгласно приетите по делото Общи условия за предоставяне на
кредити кредитополучателят кандидатства за кредит като подава заявление до
Кредисимо по образец, като кандидатстването се извършва на Сайта или по
телефона. Предвидено е в заявлението да се посочат данните на
кредитополучателя, желания размер на кредита и желания начин на
усвояване. След попълване на заявлението Кредисимо изпраща на
кредитополучателя по електронна поща Стандартен европейски формуляр,
съдъжащ цялата преддоговорна информация за кредита. Ако
кредитополучателят е съгласен да се обвърже с договора, подава заявлението
като кандидатства за кредит на Сайта или по телефона. С посоченото
действие договорът за кредит се счита за подписан от кредитополучателя. В
случай, че Кредисимо одобри заявлението, изпраща съобщение на
кредитополучателя.
В настоящото производство макар и да не е приложено подаденото от
ответника заявление до Кредисимо са ангажирани писмени доказателства -
Договор за потребителски кредит №................./24.12.2015 г., Общи условия за
предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за кредит и
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити, от които по несъмнен начин се установява, че
между „Кредисимо“ АД и А. С. Х. е бил сключен посочения договор за
кредит от разстояние.
Съгласно разпоредбата на чл.6 от Закона за предоставяне на
4
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на §1, т.2 от ДР на ЗПФУР,
"средство за комуникация от разстояние" е всяко средство, което може да се
използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице
едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя.
Несъмнено използването на електронни формуляри в интернет, провеждането
на разговори по телефон и изпращането на писма по имейл представляват
средства за комуникация от разстояние и предвид изложените от ищеца
твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения
нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.18 от ЗПФУР, при договори за
предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да
докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на
потребителя, както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на
договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се
прилага разпоредбата на чл.293 от Търговския закон.
В настоящия случай, за доказване на възникналото между страните
правоотношение са представени неподписани документи – договор за
потребителски кредит и общи условия към него, както и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити, за които се твърди, че са потвърдени от ответника с натискането на
бутон на интернет страницата на ищцовото дружество.
Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП, електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено. Съгласно постановеното
по реда на чл.290 от ГПК Решение №70/19.02.2014 г. по гр.д.№868/2012 г. на
ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или
друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява електронен
5
документ (чл.3, ал.1 от ЗЕДЕП). Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията (чл.2, ал.1 от ЗЕДЕП).
Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1
от ЗЕДЕП (в редакцията към 2015 г.) – за електронен подпис се счита всяка
електронна информация, добавена или логически свързана с електронното
изявление за установяване на неговото авторство, като законът въвежда три
форми на електронния подпис – обикновен, усъвършенстван и квалифициран.
Процесният договор за кредит безспорно има характер на електронен
документ като същият е подписан с обикновен електронен подпис. Законът
придава значение на подписан саморъчно документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.4
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава на
подписания писмен документ, като ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 от ГПК), а в
случай че това авторство бъде оспорено, тежестта за доказване истинността
на документа се разпределя съобразно специалното правило на чл.193 от
ГПК. В този смисъл - Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №
868/2012 г., IV г. о., Определение № 169 от 6.04.2017 г. на ВКС по ч. т. д. №
672/2017 г., I т. о.
Разпоредбата на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП допуска страните да се
съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен
подпис стойността на саморъчен. В процесния случай извод за постигането на
подобно съгласие може да се направи чрез тълкуване на т.III.11, вр.т.III.9.,
б."а" от Общите условия към договора за потребителски кредит, съгласно
които ако кредитополучателят кандидатства за кредит на сайта и е съгласен
да бъде обвързан от договора за кредит и ОУ, заявлението се подава с
въвеждането на команда "Декларирам, че съм получил СЕФ на посочения от
мен e-mail и приемам ОУ и Договора" на указаното за това място на сайта от
кредитополучателя, като с извършване на посочените действия заявлението се
счита подадено от кредитополучателя, а ОУ и Договорът – приети и
подписани от същия. Съдът намира, че по силата на посочените клаузи от
Общите условия към процесния договор за кредит страните са постигнали
6
съгласие по смисъла на чл.13, ал.4, изр.2 от ЗЕДЕП, че ще признават
стойността на електронния подпис на саморъчен в отношенията помежду си.
Ето защо следва да се приеме, че представеният договор за кредит
представлява подписан частен електронен документ, който се ползва с
формална доказателствена сила относно авторството на обективираните
волеизявления, съгласно чл.180 от ГПК, поради което и възраженията на
особения представител в този смисъл, съдът приема за неоснователни.
На следващо място, ответникът, чрез назначения му от съда особен
представител е оспорил и изпълнението на задълженията на Кредисимо по
процесния договор за кредит.
Съгласно договора, кредиторът следва да предостави на
кредитополучателя уговорената заемна сума, като в чл. 5 е посочено, че
одобреният кредит се усвоява по посочения в заявлението на
кредитополучателя начин. Липсват както твърдения от страна на ищеца, така
и доказателства досежно конкретния уговорен начин на усвояване на сумата,
както и данни същата да е действително усвоена от кредитополучателя.
С оглед на обстоятелството, че не е доказано изпълнението на
задължението на кредитора да предостави заемната сума на
кредитополучателя, съдът намира, че не се установява възникване на
задължение за ответника за заплащане на търсената сума, представляваща
главница по договора за кредит, както и търсената сума за договорна лихва.
Договорът за потребителски кредит, като вид договор за заем, има
реален характер. Елемент от фактическия състав на самото заемно
правоотношение е действителното предаване на сумата. При липса на
действителна престация правоотношението се счита за невъзникнало. В
случая доколкото въпросният правнорелевантен факт не е установен по
надлежния ред, въпреки указаната доказателствена тежест, то предявените
искове за материални права, произтичащи от процесния договор, се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят като такива без съдът да разглежда
останалите възражения.
При липса на главно задължение, недължима се явява и
претендираната от ищеца сума за лихва за забава.
По гореизложените съображения съдът намира, че предявените
искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
7
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
..................., седалище и адрес на управление в ..........................., иск срещу
ответника А. С. Х., ЕГН **********, адрес в ..................................., за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи
на ищеца следните суми: сума в размер на 1800 лева, представляваща
главница по сключен между „Кредисимо“ ЕАД и длъжника Х. Договор за
потребителски кредит №................./24.12.2015 г., вземането по който е
прехвърлено на ищеца по силата на Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (Цесия) от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва върху
посочената главница, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410
от ГПК в съда на 18.04.2022 г., до окончателното изплащане на задължението,
сумата от 396,72 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода
24.12.2015 г. – 24.01.2016 г., сумата от 956,16 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода 30.06.2017 г. – 30.06.2017 г., за които суми
има издадена по ч.гр.д.№3870/2022 г. по описа на РС-Бургас Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №1899/16.06.2022 г.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8