№ 76610
гр. София, 29.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110126155 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
вх. № 144425/30.04.2024 г. от “А” ЕООД ЕИК: *********, срещу Г. А. З. за сумите 2
000,00 лева (двe хиляди лева), представляваща главница , ведно със законна лихва за
период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 715,12 лева (седемстотин и
петнадесет лева и 12 стотинки), представляваща договорна лихва за период от
14.12.2017 г. до 30.06.2019 г., сумата 1 318,27 лева (хиляда триста и осемнадесет лева и
27 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 14.12.2017 г. до 22.04.2024
г., 2 513,52лева (двe хиляди петстотин и тринадесет лева и 52 стотинки),
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно
със законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1
383,95 лева (хиляда триста осемдесет и три лева и 95 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 14.12.2017 г. до 22.04.2024 г., както и държавна такса в
размер на 158,62 лева (сто петдесет и осем лева и 62 стотинки) и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100,00 лева (сто лева).
При извършената проверка за редовност, допустимост и основателност на
заявлението, съдът намира, че са налице основания същото да бъде отхвърлено в частта
за претендираните вземания за възнаграждение и лихва по договор за поръчителство,
доколкото са налице пречките по чл. 411, ал.2, т.2 ГПК. В случая заявителят
претендира вземания по договор за потребителски кредит по смисъла на глава III ЗПК,
поради което отношенията между страните породени от него, се регулират от
правилата на специалния закон. В чл.4 от договора за кредит е уговорено, че
заемателят може да избере необезпечен кредит или обезпечение чрез предоставяне на
банкова гаранция до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице в срок до 48
часа от подаване на заявлението. В деня на сключване на договора за кредит е сключен
договор за поръчителство. По силата на последния контракт „АЙ“ ЕООД поело
задължение да обезпечи пред „К“ ЕАД задълженията на длъжника по договора за
кредит, а длъжникът се задължил да му заплата възнаграждение месечно за периода на
действие на договора, видно от приложение № 1 към договор за предоставяне на
поръчителство.
1
Предвид изложеното и констатациите при извършена служебна справка в
Търговският регистър по партидата на „К“ ЕАД се установява, че сключеният договор
за поръчителство е с юридическо лице, което е предварително одобрено от кредитора
по договора за кредит и което се явява свързано с него лице, доколкото същия е
едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител. Последното налага
извода, че на кредитополучателя не е предоставено право на избор и възможност за
индивидуално договаряне, респективно сключването договора за поръчителство не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. Същият има за цел да обезщети вредите от
фактическа неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да
претърпи при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 ЗПК изискване към доставчика на финансова
услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да предложи
добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на получените
гаранции. Обвързването на възможността за отпускане на кредит с възмезден договор
за поръчителство със свързано с кредитора лице, на практика прехвърля върху
кредитополучателят финансовата тежест за изпълнение на задълженията на
финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на
кандидатстващите за кредит, за което на кредитора не се дължат такси по силата на
чл.10а, ал.1 и ал.2 ЗПК. Изложеното налага извода, че претендираното вземане, се
основава на неравноправна за потребителя клауза, която се явява нищожна по смисъла
на чл.146, ал.1 ЗЗП.Със сключването на договор за поръчителство се цели едно
допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се
избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до
недействителност на договора за поръчителство, респективно на уговорената в него
клауза за заплащане на възнаграждение на основание чл.26, ал.1, пр.2, вр. с чл.19, ал.4
ЗПК.
Вън от вече изложеното следва да се държи сметка, че съгласно нормата на чл.
33, ал.1 и 2 ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата и обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. Уговореното възнаграждение по договор за предоставяне
на поръчителство, чието заплащане е обусловено от просрочието на главните
задължения, по своето същество е заобикаляне на ограничението на императивната
норма на чл. 33 ЗПК и води до оскъпяване на кредита и неоснователното обогатяване
на кредитора. Предвид гореизложеното и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК
заявлението за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде отхвърлено по
отношение на така посоченото възнаграждение и лихвата върху него.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 80,66 за държавна такса.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, вх.
№ 144425/30.04.2024 г. от “А” ЕООД ЕИК: *********, срещу Г. А. З., В ЧАСТТА за
сумата от 2 513,52 лева (двe хиляди петстотин и тринадесет лева и 52 стотинки),
2
представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство , ведно
със законна лихва за период от 30.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата 1
383,95 лева (хиляда триста осемдесет и три лева и 95 стотинки), представляваща
мораторна лихва за период от 14.12.2017 г. до 22.04.2024 г. и за разноски над сумата от
80,66 лева за държавна такса.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на заявителя пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3