Определение по дело №209/2021 на Административен съд - Велико Търново

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2021 г. (в сила от 1 юли 2021 г.)
Съдия: Ивелина Карчева Янева
Дело: 20217060700209
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 1 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

217

 

гр. Велико Търново,  16.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Административен съд – Велико Търново, тричленен състав в закрито публично заседание на шестнадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                                            

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Диана Костова 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:  Евтим Банев

                                                                                                          Ивелина Янева                    

                                              

разгледа докладваното от съдия Янева административно дело № 209 / 2021г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Фондация „Върховенство на закона“ с адрес гр.София, район Красно село, ул. „Дамян Груев“ № 29, против разпоредбата на чл.3а от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Горна Оряховица. Моли се за отмяна на посочената разпоредба от подзаконовия нормативен акт, като незаконосъобразни, претендира се присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът - Общински съвет Елена не изразява становище.

Настоящият състав намира жалбата за недопустима.

Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.1 АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него, или за които той поражда задължения. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, изрично прогласено в чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, която конституционна норма регламентира обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - актът да засяга лицето, което го обжалва. Този конституционен принцип е предвиден и в разпоредбите на чл.147, ал.1 и чл.186, ал.1 АПК, които нормативни текстове задължават съда да извършва преценка за наличието на правен интерес във всеки отделен случай. Възприемането на становище, че само посочените цели и предмет на дейност на фондацията - жалбоподател сами по себе си са достатъчни, за да обосноват правния му интерес от съдебно оспорване на всеки подзаконов нормативен акт, за който фондацията прецени, че е незаконосъобразен, би се превърнало в надзор за законност върху актовете на администрацията, каквото правомощие е възложено изцяло на Прокуратурата на Република България. Ако се възприеме тезата на жалбоподателя, тогава във всеки случай на оспорване би било достатъчно само бланкетно твърдение, че оспореният подзаконов нормативен акт или разпоредба от него са незаконосъобразни, за да се счете, че фондацията има интерес от оспорването им, което обаче не е така.

Посочените цели в чл.5 от Учредителния акт на Фондация „Върховенство на закона“ (между които отмяна на незаконосъобразни подзаконови нормативни актове и/или отделни техни норми и разпоредби, приемани от Общинските съвети и органите на изпълнителната власт на Република България), не лишават съда от задължението му за преценка относно наличието на изискуема абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното производство. Фондацията не твърди и не сочи доказателства, че тя или някой/някои от нейните членове са или в бъдеще ще бъдат лично, пряко и непосредствено засегнати от оспорените разпоредби. При липсата на такива данни, жалбата се явява процесуално недопустима поради недоказан правен интерес и не следва да се пристъпва към разглеждане на спора по същество. От съществено значение е и обстоятелството, че обжалваният подзаконов административен акт е изцяло с местно значение, а жалбоподателят не обосновава наличие на някаква териториална връзка или отношение с Община Горна Оряховица, на територията на която действа въпросната наредба. Ето защо, съгласно възприетото от съдебната практика, целите на фондацията следва да бъдат постигнати не чрез пряко обжалване по реда на АПК, а чрез сезиране на прокуратурата, която да упражни правомощия си по надзора за законност. В този смисъл напр. решение по адм. д. № 14120/ 2017 г. на ВАС и определения по адм. д. № 9953/ 2017 г., адм. д. № 3297/ 2017 г., адм. д. № 7242/ 2020г. и др., всички постановени от Върховния административен съд.

Различни изводи не обуславя и анализът на Тълкувателно решение № 2/ 12.02.2010 г., постановено по тълкувателно дело № 4 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че юридическите лица с нестопанска цел могат да оспорват подзаконови нормативни актове при наличие на правен интерес от това, какъвто в случая не е налице. В мотивите на Тълкувателно решение № 2 / 12.02.2010 г. е обсъждано правото на оспорване на подзаконови нормативни актове от страна на съсловни /браншови/ организации и други сдружения с нестопанска цел, които имат право да участват в административното производство по издаване на подзаконовия нормативен акт. В конкретния случай обаче жалбата е предявена от фондация, която не е съсловна, съответно браншова организация, не представлява и „друго сдружение с нестопанска цел“ по смисъла на цитираното тълкувателно решение. Правното положение на лицата с нестопанска цел е уредено в Закона за юридическите лица с нестопанска цел, глава Втора от който е озаглавена „Видове лица с нестопанска цел“. Раздел I от тази глава регламентира правния статут на сдруженията, а Раздел II урежда фондациите, като правни субекти с различен правен статут от този на сдруженията.

В този смисъл е налице безпротиворечива практика на ВАС по отношение на правото на Фондация „Върховенство на закона“ - гр. София да оспорва разпоредби от наредби в цялата страна.

Като краен извод настоящият съдебен състав намира, че е налице основанието по смисъла на чл.159, т.4 АПК, за оставяне жалбата на Фондация „Върховенство на закона“ без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея съдебно производство.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, съдът

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И :


          Оставя без разглеждане жалба на Фондация „Върховенство на закона“ с адрес гр. София, район Красно село, ул. „Дамян Груев“ № 29, против
разпоредбата на чл.3а от Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет – Горна Оряховица.  

 

Заличава датата за открито съдебно заседание на 18.06.2021г. от 11:00 часа.

 

Прекратява производството по адм. дело № 209 / 2021 г. по описа на Административен съд – Велико Търново.

 

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ :                  1.

 

                                                                                                      2.