РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Сандански, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Рая Д. Манолева
при участието на секретаря Надежда Ж. Малинова Смиленска
в присъствието на прокурора ТО-Сандански към РП-Благоевград
като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно
наказателно дело № 20211250200314 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “***“ ****, с ЕИК – **********,
представлявано от ****** ************, със седалище и адрес на управление
- гр. *******, ул.“*** ******“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, против Наказателно
постановление № 42-0001403/25.08.2020г. на Директор РД „АА“ София, с
което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.7а ал.1 от ЗАвПр,
на основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Със жалбата си дружеството-жалбоподтел оспорва издаденото НП като
неправилно и незаконосъобразно. Излагат се съображения за допуснати
съществени процесуални нарушения както при съставяне на АУАН, така и
при издаване на атакуваното НП. Иска от съда да отмени НП изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателя - не се явява, представлява се от
надлежно упълномощен представител, който подържа жалбата по изложените
1
в същата съображения. В хода на делото по същество моли съда да отмени
атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като излага подробни
съображения в подкрепа на становището си.
За административно-наказващият орган, редовно и своевременно
призован – не се явява представител и не изразява становище по жалбата.
За Районна прокуратура – Благоевград, уведомени по реда на чл.62,
ЗАНН, представител не се явява и не изразява становище по спора.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по
делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна
следното:
На 23.07.20202 година длъжностно лице при РД“АА“ – София –
актосъставителят А.Г., в присъствието на свидетеля К.К., съставил на
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение Серия А-
2019 № 275802, затова, че на същата дата – 23.07.2020г. около 15.20 часа във
връзка с извършена тематична проверка в сградата на ******* – Благоевград
във връзка със Заповед № РД-12-407/23.07.2020г. на дружеството – „***“
****, изискана с известие № 08-00-56-47/3/01.06.2020г., и след извършена
справка в информационната система на ИА“АА“, ул.“Гурко“ № 5, отдел
„Лицензи“ на превозвача – „***“ ******, притежаващ лиценз на Общността
№ *****, валиден до 31.12.2026г. за международен автомобилен превоз на
товари, е установено следното нарушение:
1.Превозвачът е допуснал или разпоредил извършването на
международен автомобилен превоз на товари с МПС „******“ от категория
N* с рег. №*********** видно от СMR от 02.04.2020г., без да притежава
заверено копие на лиценз №******* и не е вписано в регистъра към лиценза,
с което е осъществил състава на нарушението по чл.7а, ал.1 от ЗАвПр. АУАН
е съставен на място на водача, като същия го подписал без възражения.
Въз основа на този акт, на 25.08.2020г., Директор РД „АА“ – София, е
издал атакуваното наказателно постановление № 42-0001403/25.08.2020г., с
което на жалбоподателя, за извършено нарушение по чл.7а ал.1 от ЗАвПр, на
основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1, т.1 от ЗАвПр му е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 3000 /три хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно
2
заседание на актосъставителя Г. и свидетеля К. – свидетел при установяване
на нарушението и при съставяне на акта, както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.
Показанията и на двамата свидетели следва да се кредитират като
последователни, безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от
останалите събрани доказателства.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваното Наказателно постановление е издадено в съответствие с
установената за това императивна законова процедура и от компетентен
орган.
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на НП, поради което е допустима, а разгледана по
същество - основателна, по следните съображения:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
представител на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното
НП от материално и териториално компетентен орган.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че наказателното
постановление не отговаря на задължителните изисквания към съдържанието
на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН. В НП се сочи, че нарушението се
изразява в това, че превозвачът "допуснал или разпоредил" да се извърши
превоз, без да притежава заверено копие от лиценз № 3428 и МПС не е
вписано в регистър на лиценза. Систематичното тълкуване на чл.96г, ал.1 от
ЗАвП с останалите норми, въздигащи в нарушение определено поведение на
превозвача – чл.96 и сл. от закона, води до извода, че законодателят е
въздигнал в нарушения различни форми на противоправно поведение на
превозвача, според това дали е допуснал или разпоредил извършването на
превоз с моторно превозно средство, за което няма издадено удостоверение за
обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списъка към
3
удостоверението за регистрация, или с моторно превозно средство, което не е
включено в списъка на превозните средства към лиценза на Общността. Под
всяка една от тези форми на поведение се подвеждат различни факти, срещу
които защитата на нарушителя би била различна. И в случая непосочването
конкретно коя от двете хипотези е нарушена от дружеството-жалбоподател,
представлява съществено процесуално нарушение, което неминуемо води до
нарушаване правота на защита. Следователно, в НП липсва съответствие
между описаното от фактическа страна и дадената правна квалификация.
Следва да се посочи, че разпоредбата на чл.7, ал.1 от Закона за
автомобилните превози гласи следното: „Лицензираните превозвачи могат да
осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република
България само с моторни превозни средства, за които има издадени
удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, или заверено
копие на лиценз на Общността“. Очевидно е, че сочената за нарушена
разпоредба не предвижда задължения за превозвача, поради което и
описаните в обстоятелствената част на АУАН и НП факти не могат да
съставляват нарушение на сочените законови разпоредби. Същевременно
приложената към случая санкционна разпоредба на чл.96, ал. 1, т. 1 от Закона
за автомобилните превози съдържа описание на състава на описаното в
АУАН и наказателното постановление нарушение, поради което и при
надлежно установени факти е следвало те да се квалифицират именно по този
законов текст. При това положение и дадената правна квалификация на
описаното поведение не се явява съответна на посочения в чл.7а, ал.1, т.1 от
ЗАвПр текст, което води до неяснота относно това за какво действително
бива наказан жалбоподателя, а това пък засяга адекватното упражняване
правото му на защита. С оглед на това съдебният състав приема, че е
допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, което се явява
основание за отмяната на наказателното постановление.
На следващо място, съдът счита, че при реализиране на
административно-наказателната отговорност са нарушени императивните
разпоредби на чл.42, т.3 и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Както в
обстоятелствената част на акта за установяване на административното
нарушение, така и в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, липсва конкретика относно датата и мястото на извършване
на нарушението. Не става ясно административно наказващия орган коя дата
4
на административното нарушение приема. Същото се отнася и за мястото на
извършване на административното нарушение. Датата и мястото на
извършване на административното нарушение са съществени елементи,
обуславящи индивидуализацията на деянието, и липсата на конкретика по
отношение на тях води до незаконосъобразност на реализираната
административно-наказателна отговорност.
На следващо място съдът намира, че в разглеждания случай, предвид
това, че административното нарушение би могло да се приеме, че е
извършено за първи път, е приложима нормата на чл.28, буква „а” от ЗАНН,
дори да се приеме, че е налице съставомерно бездействие. В разглеждания
случай няма изложени мотиви от административно наказващия орган защо не
може да бъде приложена нормата на чл.28 от ЗАНН, каквото е изискването на
закона. Съдът намира, че в разглеждания случай прилагането на чл.28 от
ЗАНН се явява адекватна мярка, като следва да се укаже на превозвача, че
при последващи проверки, ако се установят подобни неизпълнения от негова
страна, то следва да се приложи цялата строгост на закона, тоест в
разглеждания случай може да се наложи извода, че макар и формално по
характер, нарушението се явява маловажен случай и наказващият орган е
следвало да предупреди задълженото по закон лице, а не да го санкционира.
Предвид гореизложеното обжалваното наказателно постановление се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Видно от приложения в кориците на делото 1 бр. договор за правна
защита и съдействие /л.11 от делото/, по делото са били направени разноски
от жалбоподателя, представляващи адвокатски хонорар в размер на
450.00/четиристотин и петдесет/ лева.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на
разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат само на жалбоподателя.
Последният чрез адвоката си е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 450 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от
жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна
защита и съдействие, приложен по делото, е удостоверено възнаграждението
да е заплатено в брой. Следователно претенцията е основателна в пълния си
размер.
5
Разпоредбата на чл.63, ал.3 ЗАНН препраща към тази на чл.143, ал.1
АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт
или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа,
издал отменения акт или отказ. Съгласно т.6 от допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане
на разноските от юридическото лице в структурата на което е
административният орган. Следователно, в случая разноските следва да бъдат
възложени върху това юридическо лице, от което е част административно
наказващият орган, а това е – РД „АА“ – София.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0001403/25.08.2020г. на
Директор РД „АА“ София, с което на жалбоподателя “****“ *******, с ЕИК
– ******, представлявано от **** ******* ****** със седалище и адрес на
управление - гр. *******, ул.“********“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, за извършено
нарушение по чл.7а, ал.1 от ЗАвПр, на основание чл.53 ЗАНН и чл.96, ал.1,
т.1 от ЗАвПр му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на
3000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА РД „АА“ – София, да заплати на “******“ ***, с ЕИК –
******, представлявано от *** ***** ******, със седалище и адрес на
управление - гр. *******, ул.“*** ******“ № **, вх.*, ет.*, ап.*, сумата от
450(четиристотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Благоевград, по реда на АПК, в четиринадесет дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
6