Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 22.05.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият окръжен
съд, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.
ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА
в.гр.д. № 470 по описа на съда за
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 436/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1355/2018 г. на РС – Плевен
е признато за установено на основание чл.124 от ГПК, че К.М.Д., с ЕГН **********,
с адрес: *** не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. ********** сумата от
1254,31 лв., в т.ч.
1242,36 лв. – главница и 11,96 лв. – лихва, представляващо просрочено
задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. – 31.01.2018
г. С решението съдът е осъдил „Топлофикация Плевен“ ЕАД да заплати на К.М.Д. разноски по делото в размер на 900 лв.и 150 лв за вещо лице,
както и е осъдена „Топлофикация Плевен“ ЕАД да
заплати на Пл.РС разноски в размер на 50 лв. ДТ.
Срещу решението е
постъпила въззивна жалба от „Топлофикация Плевен“ ЕАД, в която
прави оплаквания за неправилност на обжалваното решение, досежно необоснованост и противоречие
с материалния закон, като е направено искане за неговата отмяна, отхвърляне на
предявения иск и присъждане на разноските по делото.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен
отговор, в който се дава становище за неоснователност на жалбата и е направено
искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по
делото.
Въззивникът „Топлофикация Плевен“ ЕАД редовно
призован не взема участие в съдебното заседание, но представя писмена защита в
подкрепа на становището си за неправилност на атакуваното съдебно решение.Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Въззиваемият К.М.Д. се явява
в съдебното заседание и чрез
процесуалния представител адв.А.Д., която оспорва въззивната жалба, а в хода на
устните състезания излага съображения за нейната неоснователност и моли за
потвърждаване на обжалваното съдебно решение и за присъждане на разноските по
делото. В представени по делото писмени бележки пълномощникът доразвива
съображенията си за правилност на атакуваното решение.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно.
Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът
намира същото за частично недопустимо по следните съображения:
К.М.Д. е предявил пред ПлРС отрицателен установителен иск с вх.№5356/22.02.2018 г.
с правна квалификация чл.124 от ГПК против „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с който е поискано
отричане съществуване на вземане за сумата от 1254,31 лв., от която 1242,36
лв. – главница и 11,96 лв. – лихва, представляващо просрочено задължение за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.11.2012 г. – 31.01.2018 г съгласно
издадена фактура от 31.01.2018 г. В исковата молба се твърди, че за това
вземане ответникът е издал фактура № **********/31.01.2018
г., без да е налице основание за фактуриране на количество топлинна енергия,
доколкото в апартамента липсва щранг-лира, като се позовава и на погасителна
давност.
В писмения отговор от ответника е изложена позиция за недопустимост на
предявения иск, основано на възражение, че за част от отричаното от ищеца
вземане е идентично с вземането за сумата от 844,22 лв. – главница
за периода от 01.11.2012 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 263,59 лв. – лихва
върху главницата за периода от 01.11.2012 г. – 05.12.2017 г., за което е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение и
е предявен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, като се твърди, че
впоследствие след постъпило възражение от ответника са предявили и искова
молба, в която са съобразили погасителната давност на претендираната от тях
сума.
Във връзка с така направеното възражение ЛОС е изискал двукратно и по указания от АС-Велико Търново в определение №8/26.02.2020 г. по ч.гр.д.№10/20 г. от РС Плевен справки и доказателства за движението на гр.д.№647/18 г. и гр.д.№1666/18 г. между същите страни. От тях се установява, че по заявление с вх. № 32383/13.12.2017 г., е образувано ч.гр.д. № 9372/2017 г. по описа на РС Плевен и е издадена заповед за изпълнение № 6223/28.12.2017 г. в полза на „Топлофикация Плевен“ ЕАД против К.М.Д. за следните вземания: за сумата от 844,22 лв. – главница за периода от 01.11.2012 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 263,59 лв. – лихва върху главницата за периода от 01.11.2012 г. – 05.12.2017 г. В срока по чл. 414 ГПК по заповедното дело е подадено възражение от К.М.Д., което се основава и на изтекла погасителна давност. С оглед подаденото възражение и позоваването на изтекла погасителна давност, от „Топлофикация Плевен“ ЕАД против К.М.Д. по реда на чл. 422 ГПК е предявен иск за установяване на вземанията по заповедта, но в редуциран размер, а именно: за сумата 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. По този иск е образувано гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен. Производството по това дело все още е висящо, тъй като с определение от 27.11.2019 г., по ч.гр.д. № 619/2019 г. на ОС Ловеч, е отменено определение № 4097/31.10.2018 г. за прекратяване на гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен и от придружителното писмо с вх.№2244/19.03.20 г. на ПЛ.РС се установява, че то е насрочено за 29.04.20 г.
При тези данни съдът
установява, че част от предмета на настоящето дело е идентичен с предмета на гр.д. № 1666/2018 г. на РС Плевен, а именно вземания за сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за
периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. В тази част производството по
настоящето дело следва да се прекрати на основание чл. 126, ал. 2 ГПК, след
като по реда на чл. 422 ГПК „Топлофикация Плевен“ ЕАД е предявила против К.М.Д. иск за
установяване на тези вземания и производството по този иск е висящо. К.М.Д. не
може да търси искова защита чрез отричане на същите вземания, тъй като предявеният
от него отрицателен установителен иск се явява по късно заведен на 22.02.2018
г., а видно от положения на заявлението по чл.410 от ГПК щемпъл, то е подадено
пред Пл.РС на 13.12.2017 г. Затова отрицателният установителен иск се явява
недопустим относно отричане на вземанията сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и за сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за
периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. Първоинстанционният съд се
произнесъл по същество, отричайки с вземанията и за тези суми, поради което
решението се явява недопустимо в тази му част. При констатацията на този порок
и доколкото то се обжалва изцяло, съдът следва да го обезсили в същата му част
и да прекрати производството по делото.
Освен това от справка с вх.№2245/19.03.2020
г. на Пл.РС се установява, че има постановено влязло в законна сила на
23.12.2019 г. съдебно решение по гр.д.№647/18 г. на Пл. РС, с което е
обезсилено решение № 406/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г.
на РС – Плевен, в частта с която признато за
установено, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017
г. и сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г., като е прекратено
производството в тази му част, отменено е решение № 406/05.03.2019
г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. на РС – Плевен в частта, с която
признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД сумата 14,89 лв., като вместо него е отхвърлен предявения от К.М.Д., с ЕГН **********,
с адрес: *** не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 за сумата от 14,89 лв.
(припадаща му се част от общия размер на сумите по две фактури №
**********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г.) и е
потвърдено решение № 406/05.03.2019 г., постановено по гр.д. № 647/2018 г. на РС – Плевен
в останалата му част, с която е признато за
установено на основание чл.124 от ГПК, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация
Плевен“ ЕАД сумата общо 649,85 лв. представляващо просрочено
задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 1.11.2012 г.
до13.12.2017 г. Настоящето производство касае претенция за недължимост на
топлинна енергия между същите страни за периода от 1.11.2012 г. до 31.01.2018
г. т.е. има сила на присъдено нещо за претенцията досежно периода от 1.11.2012
г. до 13.12.2017 г. по гр.д.№647/18 г. на ПлРС. След като има постановено
влязло в сила съдебно решение, то настоящето производство се явява недопустимо
на основание чл.299 ал.1 и във връзка с ал.2 от ГПК производството по делото
досежно горецитираният период и суми следва да бъде прекратено.
В останалата част за
периода от 14.12.2017 г. до 31.01.2018 г. по фактура №**********/31.01.2018 г.,
за сумата 43,52 лв.. и за лихвата от 11,95 лв. решението е допустимо, поради
което въззивната инстанция следва да обсъди неговата правилност и да се
произнесе по същество.
От представения по
делото договор от 17.11.1986 г. съдът установява, че М. А. Д. и Р. А. Д. са
закупили апартамент, находящ се в гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл. 59, вх.
„Г“, ап. 3.
Съгласно
удостоверение за наследници № 14-4941/20.12.2017 г. на Община Плевен се констатира,
че М. А. Д. е починал на 07.03.2010 г. и оставил за свои наследници Р. Ат. Д.-
съпруга и К.М.Д.- син.
За
правилно решаване на спора настоящият съдебен състав е допуснал назначаване на
съдебно-техническата експертиза, изготвена безпристрастно и компетентно от вещо
лице Й.Й.. От заключението се установява, че в процесния апартамент са
демонтирани отоплителните тела, като единственото отопляемо помещение е банята,
в която има монтирана щранг-лира. Щранг-лирата представлява отоплително тяло,
изработено от две гладки тръби, които минават през всички бани във вертикалата
на сградата. В най-горната точка (банята на последния апартамент) двете тръби
са свързани с къса връзка, като по този начин е изградено общо отоплително тяло
за всички бани във вертикалата и делът на отдадената топлинна енергия е един и
същ. На щранг-лирата не се монтират топлоразпределители, като делът от
отдадената топлинна енергия от щранг-лирата се определя съгласно т. 6.9. от
Методиката за разпределение на топлинната енергия в сгради, етажна собственост,
Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяване. Абонатната
станция е доставяла топлинна енергия в рамките на процесния период, като
жилището (апартамент 3) е получавало съответния дял от топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация. При изготвянето на индивидуалните сметки са
прилагани формулите по Методиката за разпределение на топлинната енергия в
сгради, етажна собственост, като изчисленият дял за сградната инсталация на
жилището съвпада с изчисления от фирмата за дялово разпределение. Отопляемият
обем на апартамента е 127,25 м3, а на сградата 4 603,31 м3.
От заключението се установява, че отделните компоненти топлинна енергия, от
които се формира начислената топлинна енергия, са два - дял топлинна енергия
сградна инсталация апартамент, топлинна енергия баня апартамент, като двата
формират количеството обща топлинна енергия за апартамента. Всички те са
изчислявани за процесния период, като сумата от компонентите на отделните
индивидуални сметки се равнява на общата отчетена топлинна енергия от
средството за търговско измерване. Съдът приема, че така депозирано, заключението
отговаря на всички поставени от съда въпроси, поради което то следва да бъде
възприето при постановяване на настоящето решение. Изготвеното от експертът
инж.Златев заключение, депозирано пред първата инстанция не следва да се
кредитира от настоящата инстанция, тъй като то е непълно и неточно.
От
приложеното препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана
електроенергия, в
които е инкорпорирана и съответната фактура №**********/31.01.2018 г., за сумата 43,52 лв., се установяват
начислените месечни задължения за главница и лихва в рамките на периода 1.11.2012 г. до 31.12.2017 г. общо 1254,31 лв, в които е включена главницата
от 1242,36 лв. дължимата лихва 11,95 лв. за същия период. Посочено е, че
безлихвения период за плащане на текущото задължение е до 2.03.2018 г.
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ОТРИЦАТАЛЕН УСТАНОВИТЕЛЕН ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ.124 ОТ ГПК.
В допустимата му част, изключваща размера на
вземанията по гр.д.№1666/18 г. и произнасянето по гр.д.№647/18 г. двете
по описа на Пл.РС, предявеният отрицателен
установителен иск от К.М.Д. *** ЕАД е частично основателен.
Според настоящата инстанция основателно е начислена топлинна енергия, тъй
като Д. притежава по наследство ¼ ид.ч. от правото на собственост върху
процесния апартамент. В качеството му на
титуляр на това право върху топлоснабдения имот, той има качеството на клиент
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и в този смисъл е без значение дали клиентът е
подавал молба за откриване на партида или не и дали живее на адреса. При липса
на доказателства за записване на партидата изцяло на другия съсобственик или на
друго лице, ползвател на конкретно правно основание, ищецът като носител на
съответната идеална част от правото на собственост върху апартамента, находящ
се в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, има качеството клиент на топлинна енергия за битови
нужди. В този смисъл неоснователно е възражението на ищеца, че не е потребител
на топлинна енергия..
След като е съсобственик
на апартамент в сграда, в режим на етажна собственост, която е топлоснабдена,
ищецът е длъжен да участва в разпределянето на топлинната енергия, отдадена
от сградна инсталация, независимо от демонтиране на радиаторите в апартамента. Съгласно
чл. 153, ал. 6 ЗЕ потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, а в чл. 143, ал. 5 ЗЕ е предвидено, че топлинната
енергия, отдадена от сградна инсталация се разпределя между всички клиенти
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. В § 1, т. 38 ЗЕ
е дадена дефиницията на понятието "отопляем обем на имот", съгласно
която в него се включва обема на всички собствени и/или ползвани от абоната
помещения и съответните припадащи се части от общите части на сградата,
предвидени за отопление по проект. Следователно има посочване стойността на компонентите, формиращи начислената
топлинна енергия за апартамента – дял топлинна енергия сградна инсталация и
топлинна енергия баня, като изчисляването е извършено от фирмата по чл. 139а ЗЕ („Нелбо“ АД) съобразно отопляемите обеми
на апартамента и на сградата при прилагане на съответните формули от приложението към чл. 61 от
Наредба № 16-334, видно от заключението
на вещото лице по делото Й.. Нормативната уредба, задължаваща собствениците на апартамент в сграда-етажна
собственост, присъединена към система за централно отопление, да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че не желаят да ползват топлинна енергия не влиза в
противоречие с правото на ЕС, като не е налице противоречие и на нормативната
предвиждаща сметките за топлинна енергия за сградната инсталация да се изготвят
за всеки собственик на апартамент в сградата пропорционално на отопляемия обем
на неговия апартамент (С-708/17). При
това положение за ищецът като съсобственик на апартамента се явява задължен за
стойността на начисленото количество топлинна енергия и за него възникнало
задължението да заплати припадащата му се част от сумата, начислени от
ответника по фактура №**********/31.01.2018
г., Размерът на неговата част е 10,88 лв. главница и се определя като 1/4 от сумата 43,52 лв. главница в съответствие с
притежавания дял в съсобствеността. След като партидата не е прехвърлена само
на ищеца и не е налице солидарност и неделимост на задължението, вземането на
ответника е разделно, поради което „Топлофикация Плевен“ ЕАД няма
основание да претендира цялото задължение от него.
При горните изводи за правомерно начисляване на
топлинната енергия и липса на данни за плащане от ищеца налице са и вземанията главница и лихва в рамките на периода 14.11.2012 г. – 31.01.2015
г. Те обаче са погасени по давност, след като ищецът се позовава на изтекла в
негова полза тригодишна такава. Кратката тригодишна давност е приложима, тъй
като се касае за периодични срочни задължения и за начислени лихви (чл. 111, б.
„в“ ЗЗД). Началният момент на тригодишния срок е от падежа на всяко вземане в
рамките на периода 01.11.2012 г. – 31.01.2015 г., като общият размер на
вземанията за главница е 473,53 лв., а за лихвата - 213,05 лв.
Освен фактури №**********/31.01.2018 г , № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г. и препис-извлечение от сметка за задълженията за консумирана електроенергия от ответника не са представени доказателства за размера на дължимите вземания, начислени в периода след изтичане на погасителната давност, който е част от исковия период 01.11.2012 г. – 31.01.2018 г, поради и което съдът намира, че ответникът не е доказал основателността на претенцията си за лихва спрямо ищеца, а доказателствената тежест е негова, за която ЛОС е указал в определение №645/13.08.2019 г.
Следователно ищецът не дължи заплащане на лихва върху текущото си задължение в размер на сумата от 11,95 лв. след като не става ясно дали тази лихва е начислена върху текущото вземане от 43,52 лв. по фактура №**********/31.01.2018 г. или се отнася и до предходните две фактури, по които вече има произнасяне с влязло в сила съдебно решение за недължимостта й.
По изложените
съображения съдът приема, че в допустимата
му част предявеният отрицателен
установителен иск от К.М.Д. *** ЕАД е основателен за размера на вземанията до
сумата 32,54 лв. главница по фактура №**********/31.01.2018
г за периода от 14.12.2017 г. до 31.01.2018 г., както и за лихва в размер на 11,95 лв, поради което
същият следва да бъде уважен. Искът не е основателен за сумата от 10,88 лв.,
представляваща припадаща се ¼ част на ищеца от общия размер на вземанията за сумата по фактура №**********/31.01.2018
г. поради което и искът му
следва да бъде отхвърлен в тази му част като неоснователен и недоказан.
При тези изводи атакуваното решение следва да се
отмени за сумата от 10,88
лв., както и в частта за разноските, а искът за отричане на вземането за тази
сума – да се отхвърли. Крайните изводи на
двете съдебни инстанции по основателността на иска в останалата част съвпадат,
поради което първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в останалата
му част.
С оглед частичната основателност на въззивната жалба и обстоятелството, че въззивникът ответник е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП) такова следва да се присъди в общ размер от 150 лв. - по 100 лв. за процесуално представителство в първа инстанция и 50 лв. – за подаване на въззивна жалба (чл. 25, ал. 1 НЗПП). От въззивника-ответник са сторени разноски за двете инстанции в общ размер на 225 лв. (25 лв. - такса въззивна жалба и 200 лв. – депозит вещо лице), като към тях следва да се прибавят и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение или общо 375 лв. С оглед частичната неоснователност на въззивната жалба (за 44,49 лв.) и прекратяване на производството, поради недопустимост на иска в останалата част, ищецът следва да заплати на ответника разноски, определени съобразно съотношението на тези суми към общия на вземането, което се отрича (1254,31 лв.), съобразно правилата на чл. 78, ал. 3 и 4 ГПК), а именно в размер на 361,70 лв. за двете инстанции с оглед представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
От
ищеца-въззиваем са сторени разноски в общ размер на 1550 лв, съгласно
представен от него списък на разноските по чл.80 от ГПК, от които 150 лв. за
вещо лице, а останалите 1400 за адвокатски хонорар, но той не е заплатил за
първата инстанция ДТ в размер на 50 лв, поради което Пл.РС е осъдил ответника
да я заплати с оглед изхода от процеса. При сегашният изход от процеса и
направените и за двете инстанции възражения за прекомерност на заплатените
адвокатски възнаграждения от страна на противната страна, то същите следва да
бъдат намалени, като за първата от 900 лв, следва да се намали на 316,96 лв, а
за настоящата от 500 лв, следва да се намали на 316,96 лв. или общо на
сумата 633,92 лв. за двете инстанции на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба
№1/2004 г. Следователно и при тези съображения сторените от въззиваемия ищец
разноски за двете инстанции са в размер общо на 783,92 лв. При това положение той има право на разноски съобразно отхвърлената част
от въззивната жалба (за 44,49 лв.), съобразно правилото на (чл. 78, ал. 3 ГПК),
а именно в размер на 27,80 лв. като следва да бъде осъден да заплати и по
сметка на РС-Плевен ДТ в размер на сумата 48,23 лв. съобразно отхвърлената част
от иска. Сумата от 1,77 лв. от тази ДТ следва да бъде заплатена от „Топлофикация Плевен“ ЕАД съобразно уважената
част от иска.
Водим
от горното и на основание чл. 270 и 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 436/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1355/2018 г. на РС – Плевен, в частта с която признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата от 455,80 лв. - главница за периода от 01.11.2014 г. – 30.04.2017 г. и сумата от 93,48 лв. – лихва върху главницата за периода от 05.01.2015 г. – 05.12.2017 г. на основание чл.126 ал.2 от ГПК, както и в частта, с която е признато за установено, че К.М.Д. не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД сумата общо 649,85 лв. представляващо просрочено задължение за консумирана топлинна енергия за периода от 1.11.2012 г. до 13.12.2017 г. и е отхвърлен предявения от К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: ***, че не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 за сумата от 14,89 лв. (припадаща му се част от общия размер на сумите по две фактури № **********/31.12.2017 г. и № **********/30.11.2017 г.), за която сума има постановено влязло в сила съдебно решение .№406/5.03.2019 г. по гр.д.№647/18 г. на Пл.РС като ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част на основание чл.299 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 436/07.03.2019 г., постановено по гр.д. № 1355/2018
г. на РС – Плевен в частта, с която признато за установено, че К.М.Д. не дължи
на „Топлофикация Плевен“
ЕАД сумата 10,88 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.М.Д., с ЕГН **********,
с адрес: *** иск с правно основание чл.124 от ГПК, че не дължи на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 сумата от 10,88 лв. припадаща му се част от общия размер на сумата
по фактура №**********/31.01.2018 г.за
периода от 14.12.2017 г. до 31.01.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 436/07.03.2019
г., постановено по гр.д. № 1355/2018 г. на РС – Плевен в останалата му част.
ОСЪЖДА К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 сумата от 361,70 лв. представляваща сторени по делото разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Топлофикация Плевен“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна
индустриална зона № 128 да заплати на К.М.Д., с ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 27,80 лв., представляваща
сторените по делото разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА К.М.Д., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на Районен съд-Плевен ДТ за предявения от него иск в размер на сумата
48,23 лв.
ОСЪЖДА „Топлофикация Плевен“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Плевен, Източна индустриална зона № 128 да заплати по сметка на Районен съд-Плевен сумата 1,77 лв.
ДТ върху уважената част от иска.
Решението не подлежи на касационно обжалване
по цена на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.