РЕШЕНИЕ
№ 179
гр. Силистра, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Ж. Ж. И.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200766 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят С. С. М.. ЕГН ********** обжалва Наказателно постановление №
25-1099-001591/ 09.10.2025г., издадено от Й. Д. Д.- началник група, сектор ПП при ОДМВР-
Силистра, с което му е било наложено административно наказание- глоба в размер на 200 /
двеста / лева за извършено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. Изтъква доводи за допуснати
процесуални и материални нарушения при издаването на акта и НП.
Административно-наказващ орган – Й. Д. Д.- началник група, сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР- Силистра, надлежно уведомен, явява се лично.
Жалбоподателят С. М., редовно призован, явява се лично и с упълномощен
проц.представител- адв.И. Р. при АК-Силистра, приета от съда. Заявява, че са налице
нарушения при издаването на обжалваното НП и излага доводи в тази насока. Моли съда да
отмени изцяло обжалваното НП.
По делото с оглед изясняване на обективната истина, съда призова и разпита в
качеството им на свидетели актосъставителят- Г. Й. Г. и свидетелят по акта- Т. Д. Т., както и
свидетелят по отказа на нарушителя да получи препис от АУАН-ът и да го подпише- Р. Й. Р.,
които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги прие и приобщи като
доказателствени средства към делото.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира становище по делото.
Предвид направеното искане в жалбата от страна на жалбоподателят М., съда изиска
1
от АНО видеофайловете от процесното нарушение. Същите бяха предоставени от страна на
АНО и предявени по реда на чл.284 във вр. с чл.110, ал.1 от НПК на страните в съдебно
заседание, които съда след изслушване становището на страните счете за допустими и
своевременно представени, поради което ги прие като надлежни доказателства по делото.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
На 24.09.2025г. около 20,40 часа св.Г. и Т.- служители на ОДМВР-Силистра
изпълнявали служебните си задължения в гр.Силистра, като били позиционирали служебния
си автомобил по ул.“Добрич“, в посока кръговото кръстовище на ДАП. Извършвали
проверка на товарен автомобил когато чули шум от мотори, като малко след това видели два
мотоциклета, които идвали от към ул.“Седми септември“ и направили десен завой, без да
спрат на наличния пътен знак „Б2“ или т.нар. пътен знак „Стоп“ След като и двамата
служители на реда видели тези техни действия, св.Г. излязъл към средата на пътното платно
и подал сигнал със стоп палка по образец, но първият моторист заобиколил служителя на
реда и продължил движението си по ул.“Добрич“ в посока Старата автогара. Вторият
моторист обаче св.Г. успял да спре.
От извършената проверка се установило, че водач на този мотоциклет бил
жалбоподателя С. М.. След като св.Г. проверил документите на жалбоподателя М. му казал,
че ще му състави фиш и наложи глоба за това, че не е спрял на пътен знак „Б2“.
Жалбоподателят М. след като се обадил по телефона заявил, че не желае да му бъде
съставен фиш, а иска да му бъде съставен АУАН, тъй като възнамерявал да го обжалва.
Предвид желанието на водача- жалбоподателя М., св.Г. му изготвил АУАН, но първият
категорично отказал както да го подпише, така и да получи препис от него. Тъй като
жалбоподателят отказал да подпише съставеният му по негово желание АУАН и да получи
препис от него, двамата служители на реда поискали съдействие от техни колеги, които да
удостоверят отказа на водача.
На место пристигнал св.Р. Р.- служител на ОДМВР- Силистра, който при
пристигането си на място установил водача- жалбоподателя М. и двамата негови колеги.
Св.Г. обяснил на своя колега- св.Р. ситуацията, както и това, че водача не желае да подпише
съставеният му по негово желание АУАН и да получи препис от него. От своя страна св.Р.
изрично попитал жалбоподателя М. дали ще подпише съставеният му АУАН, като същия
отново категорично отказал както да подпише АУАН-ът, така и да получи препис от него,
поради което св.Р. удостоверил с подписа си този негов отказ от извършването на
посочените по-горе действия.
Въз основа на установеното на жалбоподателят М. бил съставен АУАН №
GA4487753/ 24.09.2025г. за извършено от него нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, тъй като
органите на реда преценили, че с действията си жалбоподателя М. е създал и опасност за
движението, тъй като е отнел предимството както на идващите коли, така и на пресичащите
по пешеходната пътека пешеходци. Въз основа на съставения АУАН, в законно установения
срок, АНО е издал обжалваното НП № 25-1099-001591/ 09.10.2025г. срещу жалбоподателя С.
2
М. за извършено от него нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в срока по чл.59 от ЗАНН, а по същество-
неоснователна по следните съображения:
АУАН № GA4487753/ 24.09.2025г. и обжалваното НП № 25-1099-001591/ 09.10.2025г.
са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателят М. е било квалифицирано
по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, гласните и писмени доказателства и веществените доказателства,
приобщени по реда на чл.284 от НПК, събрани в хода на съдебното производство, които
съдът кредитира изцяло.
При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП
съдът констатира, че същите са издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно ЗДвП и
приложените по делото заповеди, и в сроковете предвидени в нормата на чл.34 от ЗАНН и
съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Както в
АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено. Нарушението е описано в достатъчна степен от
фактическа страна, поради което нарушителят е разбрал какво точно нарушение му е
вменено. В НП са посочени и данни позволяващи индивидуализацията на нарушителя в
достатъчна степен – посочени са три имена, ЕГН, адрес, както и процесното ППС, които
данни безспорно позволяват да се индивидуализира жалбоподателя.
Авторството на деянието и неговата субективна страна се установява изцяло от
показанията на свидетелите по делото, които са вътрешно непротиворечиви, последователни
и логични, а освен това съответстват и на представените по делото писмени доказателства,
както и на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение. От
показанията на свидетелите по делото се установява, че на процесната дата, час и място
жалбоподателят М. не е спрял на знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!", отнемайки предимството на останалите движещи се по пътя с предимство
автомобили и пресичащи пешеходци по пешеходната пътека, като с тези си действия е
създал опасност за движението.
В тази връзка следва да се вземе предвид и че по делото е налице и приобщен по реда
на чл.284 от НПК видеозапис от видеорегистратор № 04, монтиран на служебен автомобил с
рег. № ;;;, снет на СД. От записа е видно, че към него момент движението в участъка е
интензивно, като са налице множество преминаващи автомобили и пресичащи пешеходци.
Неспирането на пътния знак „Б2“ от страна на жалбоподателя М. действително води до
отнемането на предимството на идващите по пътя с предимство автомобили от една страна,
а от друга страна възпрепятства безпроблемното пресичане на пешеходците по наличната
след пътния знак „Б2“ пешеходна пътека, с което същия е създал опасност за силно
3
натовареното към него момент пътно движение.
При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН, съдът съобрази и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която същият се ползва с презумптивна
доказателствена сила, т.е. удостоверените от контролните органи факти се считат за
установени до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства,
които да опровергават констатациите на контролните органи, а напротив както показанията
на свидетелите по делото, така и приобщеният видеозапис от видеорегистратора на
служебният автомобил, подкрепят и затвърждават удостовереното в АУАН, то последният
също служи като основа на направените от съда фактически изводи.
Съдът намира за достоверни и останалите представени по делото писмени
доказателства, поради това, че същите са еднопосочни и непротиворечиви.
По изложените съображения за достоверност на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, съдът направи въз основа на същите
своите фактически изводи.
От правна страна:
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на
процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл.42 от ЗАНН.
Налице е отказ от страна на жалбоподателя М. както да подпише акта, така и да получи
препис от него, който отказ е удостоверен по надлежния ред чрез подписа на трети,
независим свидетел. В тази връзка настоящия съдебен състав счита направените възражения
от страна на проц.представител на жалбоподателя, че е следвало отказа на нарушителя да
бъде удостоверен чрез подписа на двама свидетели за неправилни и неоснователни, тъй като
съобразно нормата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне един от
свидетелите, посочени в него, а съобразно нормата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, когато
нарушителят откаже да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел.
Всички тези действия са били изпълнени по надлежния ред от органите на реда, като
съставеният АУАН е подписан от неговият съставител- св.Г. и свидетелят по него- св.Т., а
отказа на жалбоподателя М. да го подпише и получи препис от него- с подписа на св.Р., като
по този начин настоящия съдебен състав счита, че са изпълнени изцяло условията на закона,
а направените в тази връзка възражения на проц.представител на жалбоподателя са
неоснователни и неправилни.
НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН.
Съгласно императивната разпоредба на чл.6, т.1 от ЗДвП участниците в движението
съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да
регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с
пътните знаци и с пътната маркировка.
В чл.45 от Правилника за прилагане на ЗДвП са посочени, изобразени и дефинирани
пътните знаци относно предимството - група "Б", измежду които е и пътен знак Б2 "Спри!
4
Пропусни движещите се по пътя с предимство!".
Това задължение е за всеки водач, който се включва в път с предимство при
наличието на поставен знак. Безспорно е установено по делото, че такъв знак е бил поставен
от страната на улицата на кръстовището, от която е излизал санкционираното лице, за да
навлезе в пътя с предимство. Съгласно чл.46, ал.2 от ППЗДвП, пътен знак „Б2“ указва на
водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на "стоп-линията", очертана с
пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Преди да
потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство. Така очертаните правила от законодателят въвеждат задължение за водача на
МПС, да пропусни всяко едно ППС, което се движи по пътя с предимство, независимо от
това в коя пътна лента се движи. Дори и същите да не се движат в собствената си лента,
същите са с предимство пред онези МПС, които са спрели на знак „Б2“ и имат намерение да
се включват в главния път.
От събраните по делото доказателства се установява, че на 24.09.2025 г. в 20,47 часа в
гр.Силистра, по ул.“Седми септември“, на кръстовището с ул.“Добрич“, жалбоподателят М.
не е съобразил своето поведение с пътен знак Б2 "Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!".
Съдът не приема възражението, че жалбоподателят е бил спрял на пътния знак и след
като се огледал е предприел маневрата си, тъй като противното се установява както от
свидетелските показания на двамата полицейски служители- очевидци на нарушението, така
и от приобщеният към делото видеозапис от видеорегистратора от служебният им
автомобил. Действително управлението на моторно превозно средство е свързано със
съобразяване на много обстоятелства – пътна обстановка, трафик, метеорологични условия
и т. н., което може да доведе до объркване на шофьора, пропускане на знак и т.н., което
обаче може да бъде изключително опасно и да доведе до тежки последици за живота,
здравето и имуществото на хората. Въпреки това определени нарушения биха могли да
бъдат възприети като маловажен случай, какъвто обаче настоящият случай не е.
За да бъде направена тази преценка следва да се съобрази дефиницията за маловажен
случай, дадена в пар.1, т.4 от Допълнителната разпоредба на ЗАНН. Съгласно тази
дефиниция "маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към
държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или
с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
Извън тези доводи, настоящия съдебен състав счита, че процесното нарушение не
разкрива белезите на маловажност, а напротив, същото е с такава степен на обществена
опасност, която оправдава санкционирането на извършителя му. Наред с това законодателят
изрично е предвидил разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, съгласно която нормата на чл.28 от
ЗАНН е неприложима към случаите на административно нарушение по ЗДвП.
5
В конкретния случай действително не са настъпили вредни последици, но мястото,
където е извършено нарушението, се характеризира с интензивен трафик, към момента на
деянието е възникнала непосредствена опасност от настъпване на пътно-транспортно
произшествие както с други автомобили, така и с пресичащи пешеходци, и не на последно
място жалбоподателят М. не е проявил критичност към своето поведение, а напротив
започнал е спор с полицейския служител относно необходимостта да се спира на посоченото
кръстовище, въпреки наличието на пътен знак, задължаващ го да го направи.
От субективна страна, предвид формалния характер на нарушението (липсата на
съставомерен резултат), съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН, непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи, като настоящия съдебен състав счита, че процесният
не е от посочената категория. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя
М. при условията на непредпазливост под формата на груба небрежност, доколкото същият
като лице притежаващо правоспособност да управлява МПС е знаел и е бил длъжен да знае,
че следва да съобрази предписанието на пътните знаци и на път, регулиран с пътен знак „Б2“
да спре и да пропусне движещия се с предимство автомобил.
По отношение на наказанието:
Приложима в случая е санкционната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДВП,
съгласно която се наказва с глоба в размер на 200 лв. всеки, който не спазва предписанието
на пътните знаци.
Административнонаказващият орган погрешно като санкционна разпоредба е
посочил пр.3 на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба в размер на 200
лв. всеки, който не спазва предписанието на другите средства за сигнализиране.
Действително може да се приеме, че е налице нарушение на материалния закон, за
което обаче законът изрично е предвидил задължение за съда да постанови съдебен акт, с
който да измени наказателното постановление, като приложи закон за еднакво наказуемо
нарушение, а именно санкционната разпоредба чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП, вместо
посочената в НП санкционна разпоредба на чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП.
Поради това, че размерът на предвиденото наказание е фиксиран, пред съда не е
поставен въпросът за неговата евентуална завишеност, респ. несправедливост.
Дори и хипотетично да не се възприеме този довод на съда, то следва да се има
предвид, че индивидуализирайки приложимата санкционна разпоредба,
административнонаказващият орган е посочил чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП, въпреки, че
дори не е било нужно да уточнява кое от предложенията на т.5 касае процесния казус. Но
дори и с това грешно уточнение, изискването за конкретизация на санкционната разпоредба
е напълно удовлетворено, защото наложилият се в практиката термин "предложение" е
факултативен, а не задължителен елемент от легалната индивидуализационна
характеристика на разпоредбите.
Съгласно чл.26 от Указ № 883 / 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните
6
актове, всеки нормативен акт се състои от членове; членът може да се състои от алинеи,
алинеята – от точки, а точката – от букви. С други думи, най-малката означителна единица за
индивидуализация на всяка разпоредба е буквата, а не "предложението". Последното не е
предвидено като самостоятелен съставен елемент на нормативните текстове. Следователно
при цитирането на дадена разпоредба е необходимо да се посочат нейните нормативно
регламентирани елементи, за да бъде тя конкретизирана в достатъчна степен (в подобен
смисъл вж. решение № 167 / 14.07.2015 г. на АдмС – Габрово по к. н. а. х. д. № 152 / 2015 г. и
решение № 69 / 18.07.2019 г. на АдмС – Силистра по КАНД № 67 / 2019 г.).
След извършена служебна проверка, съдът не констатира съществени нарушения на
материалния закон и процесуалните правила, влечащи след себе си отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Критерият за определяне на съществените нарушения на
процесуалните правила е единен в процесуалната теория и практика - нарушението е
съществено, когато ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение по
въпроса, или когато е довело до ограничаване правата на страните в която и да е фаза на
процеса. В случая нарушителят е узнал за съдържанието на акта, отказал е да го подпише и
да получи препис от него, но въпреки това е могъл да отстоява своята теза. Разбрал е за
съществуването в правния мир на АУАН-ът, издаден по негово изрично желание, имал е
възможност да реализира в пълен обем правата си още от началото на образуваното срещу
него административнонаказателно производство. Не се ограничава и правото му по чл.44 от
ЗАНН в 7-дневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения по него,
свързани с фактическото описание и правната квалификация на деянието. Нарушението,
такова каквото е констатирано е коректно и подробно описано в Наказателното
постановление.
Настоящата съдебна инстанция намира, че от събраните в хода на производството
доказателства се установява по безспорен начин вмененото във вина на жалбоподателя М.
административно нарушение; при съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на наказаното лице.
Деянието е описано в степен на достатъчна конкретност, не създаваща каквато и да е било
неясното относно деянието и дееца, като деянието е подведено правилно под приложите
материално-правни разпоредби.
По изложените съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва
да бъде изменено само в частта относно приложимата санкционна разпоредба.
По разноските:
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
По делото не са налице искания от която и да е страна в процеса за присъждането на
разноските, поради което и съда счита, че не следва да се произнася по този въпрос.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.4 във вр. с чл.63, ал.7, т.1 от
7
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1099-001591/ 09.10.2025г., издадено от
Й„ Д. Д„ на длъжност началник група, сектор ПП при ОДМВР- Силистра, въз основа на
АУАН № GA4487753/ 24.09.2025г., с което на основание чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП на С.
С. М. „ ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
/ двеста лева / за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като вместо санкционната разпоредба на
чл.179, ал.1, т.5, пр.3 от ЗДвП прилага закон за еднакво наказуемо нарушение - санкционната
разпоредба на чл.179, ал.1, т.5, пр.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
8