Определение по дело №1131/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.2 във вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от Р. Р. И. от Г.К. срещу Разпореждане №830 от 07.03.2012г., постановено по ч. Г. д. № 326/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и на изпълнителен лист срещу Н. М. Ф. за сумата от 700 лв., въз основа парично вземане по запис на заповед от 24.08.2011г., ведно със законна лихва за забава.

В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане. Изтъква се, че процесният запис на заповед съдържа изискуемите се по закон реквизити, но съдържал и факултативни елементи, а именно – изявления на издателя за каузалната сделка, представляваща причина за задължението. Жабодателят счита, че факултативните елементи са изявления на посочените в документа лица, които не са задължителни реквизити, но тяхното добавяне е позволено, по аргумент от противното – което не е изрично забранено от законодателя, е разрешено. Целта на посочване в документа на основанието за задължението била да се осигури гражданскоправно доказателство за каузалните отношения, по повод на които е издадена ценната книга. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното разпореждане.

Въззивният съд, като взе предвид доводите в частната жалба, изложеното в подаденото от жалбоподателя заявление и представените с него документи, намира следното:

Обжалваното разпореждане е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Тази инстанция напълно споделя, че записът на заповед представлява едностранна, строго формална абстрактна сделка, по силата на която издателят обещава безусловно да плати на поемятеля или на лице, посочено в заповедта, на посочения падеж определена сума. Посочването в текста на записа на заповед на друга сделка, която е основание за дължимостта на сумата, опорочава абстрактността на изявлението на издателя за безусловността на обещанието за плащане. Поради изложеното, приложеният към заявлението документ по съществото си не представлява запис на заповед, макар в заглавието му да е посочен като такъв, а разписка, удостоверяваща дадена в заем сума между лицата, посочени в него. Т.е., този документ не попада в хипотезата на чл.417, т.1-9 от ГПК, поради което и правилно първоинстанционният съд е отхвърлил заялението.

За пълнота следва да се отбележи също, че оплакванията на жалбодателя, касаещи мотивите в атакувания съдебен акт досежно претенцията на заявитела за лихви за забава, са неоснователни, доколкото по този въпрос е налице задължителна практика, установена с ТР №1/28.12.2005г. на ВКС по т.д.№1/2004г. на ОСГК, съгласно което е недопустимо издаването на изпълнителен лист за закъснителни лихви за периода от падежа на вземането по записа на заповед до подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист, тъй като съдът не може в това производство да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание.

Мотивиран от изложеното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №830 от 07.03.2012г., постановено по ч. Г. д. № 326/2012г. по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.274, ал.4 и чл.280, ал.2 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.