Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 59
гр. Свищов, 03.08.2020г.
Свищовският районен съд в публично заседание на 01.07.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното
от съдията НАХД № 157 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взема предвид:
Производството е по реда на чл.59
и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила е жалба срещу наказателно
постановление №35-0000093/10.03.2020г. на Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. Плевен.
Жалбоподателят С.К.К. с ЕГН **********
*** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно
наказание „глоба“ на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр в размер на 1500лв.
за извършено нарушение по чл.8, § 2, изр.
2 от Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. „ж“, второ
тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Заявява, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно – постановено внарушение на материалния закон
– чл. 93б, ал.7, т.3
от ЗАвПр, който е приложим само когато
не са спазени изискванията на намалената дневна пчивка, определени в Регламент
561/06г. Счита, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения – както в АУАН, така и в НП административнонаказващия
орган не е обосновал изводи относно приложената от него „намалена дневна
почивко“ а не „нормална дневна почивка“, която според жалбоподателя е приложима
в конкретния случай. Развива доводи в тази насока. Моли съда да отмени
процесното наказателно постановление.
В съдебно заседание
жалбоподателят се явява и се представлява от адв. Мародиев от БАК. Поддържа
жалбапа и излага доводи в подкрепа на изложеното нея.
Ответникът по жалбата – Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, редовно призован, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като се запозна с
представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа
обстановка:
На 11.02.2020г. служители на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен – свидетелите Й.Й. и В.М.,
изпълнявайки служебните си задължения се намирали на ГП І-3 )гр.Плевен-гр.Русе)
на км. 25,874 (р-н с.Горна Студена, общ. Свищов и спрели движещо се ППС – влекач
ДАФ Кат.N3 рег. №***** и . От документите
на водача, които свидетелите поискали, установили самоличността на
жалбоподателя. Свидетелите извършили проверка на документите за движение и
експлоатация на ППС. От п.л. №138364/11.02.2020г. установили, че жалбоподателя
извършва превоз на товар – царевица от гр.Гюлянци до гр.Бургас. Влекачът бил
оборудван с дигитален тахограф ДТ SIEMENS A6 1318, №**********, в който жалбоподателят бил поставил дигиталната си карта №000000011734900, поради което извършили и
проверка за спазване на работното време, почивките и прекъсванията за текущия
ден и 28 дни назад, считано от текущия ден. При проверката на тахографа установили,
че водачът е извършвал превоз на товар със същото МПС и на 10-и и 11-и февруари
2020г. За период от 24 часа, който започва от 06,07ч. на 10.02.2020г. и
завършва в 01,51ч. на 11.02.2020г. водачът не е ползвал намалена непрекъсната намалена
дневна почивка най-малко 9 часа, а почивката според тахографските данни е 4 часа
и 16 минути. Свидетелите приели, че водача е извършил нарушение след
превишаване на работния период от 15 часа по UTC време +2 часа за реалното време в Р. България, установено от направена
разпечатка от дигитална карта от 10.02 и 11.02.2020г. Св. Й. съставил АУАН бл.
№260024 от 12.02.2020г., в който описал нарушението и посочил, че е нарушена
разпоредбата на чл.8, § 2, изр. 2 от
Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр. Актът бил съставен в присъствието жалбоподателя и му бил
предявен. Същият, след като се запознал със съдържанието, го подписал и не
направил възражения.
Въз основа на съставения акт на 10.03.2020г.
Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Плевен издал
обжалваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на НП
административно наказващия орган не е възприел изцяло фактическата обстановка,
описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението
била дадена същата правна квалификация, възприета от актосъставителя по чл.8, § 2, изр. 2 от Регламент 561/06г. във вр. с
чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и на
основание чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвПр на жалбоподателя била наложена глоба в
размер на 1500лв.
Видно от отбелязаното в обжалваното НП жалбоподателят е получил
наказателното постановление на 18.03.2020г., а жалбата е входирана в
деловодството на административно-наказващия орган на 24.03.2020г.
Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото
писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на
свидетелите Й.Й. и В.М..
При така установената фактическа
обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима.
Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона
7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по
местоизвършване на твърдяното нарушение.
Разгледана
по същество жалбата е частично неоснователна по следните аргументи:
Съдът
намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно
постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат
всички реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено,
посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова
разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не
са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй
като при реализиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По
отношение на направеното възражение, че административнонаказващия орган е
допуснал нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като
липсват мотиви и обосноваване защо се прилага института на „намалената дневна
почивка“, а не на „нормалната дневна почивка“, съдът намира, същото за
неоснователно. Видно от събраните доказателства – свидетелските показания и приетите
писмени доказателства, безспорно от обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил вменето му нарушение. Според нормата на чл. 78, ал.
1, т. 1 от ЗАв П при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на
товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3, 5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент Съгласно чл. 8, § 2 от
Регламента, уреден в Глава ІІ от същия, за всеки период от 24 часа след края на
предходната дневна почивка или седмична почивка водачът трябва да е ползвал
следващата дневна почивка, като ако частта от дневната почивка, която попада в
този 24-часов период, е поне девет часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната
дневна почивка се разглежда като намалена дневна почивка. Понятието „дневна
почивка“ е дефинирано в Регламента, в разпоредбата на чл. 4, б. „ж“, съгласно
която „дневна почивка“ означава дневен период от време, през което водачът може
свободно да разполага със своето време и който включва „нормална дневна почивка“
и „намалена дневна почивка“. „Намалената дневна“ почивка означава всеки период
с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11 часа, поради което съдът
приема, че в случая жалбоподателят не е ползвал именно тази намалена дневна
почивка. „Нормална дневна почивка“ означава всеки период на почивка с
продължителност от поне 11 часа. Алтернативно тази редовна дневна почивка може
да бъде взета на два пъти, като първият период трябва да бъде непрекъснат
период с продължителност от поне 3 часа, а вторият — непрекъснат период с
продължителност от поне девет часа. В настоящия случай при извършената проверка
на регистрираните от тафографа данни в картата на водача е установено, че на
10.02.2020г. и на 11.02.2020г. водачът не е ползвал намалена дневна почивка от
най-малко 9 непрекъснати часа. Периодът на работната смяна е от 06,07часа на
10.02.2020 г., когато е приключло ползването на преходна почивка, до 01,51часа
на 11.02.2020г. или общо 19,44часа. Жалбоподателят не е ползвал намалена дневна
почивка от поне 9 часа, при работен период от 19часа и 44 минути. Ползваната
дневна почивка за периода е 4 часа и 16 мин. Следователно, водачът на процесното
МПС не е изпълнил задължението си, вменено му от цитираната по-горе разпоредба
да ползва непрекъсната намалена дневна почивка в размер на минимум 9 часа, в
рамките на 24 часа след последната дневна почивка. По този начин жалбоподателят
е осъществил състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл. 8, § 2,
изр. 2 от Регламент /ЕО/ № 561/2006, вр. чл. 4, б. "ж", второ тире,
вр. чл. 78, ал. 1, т. 1 от ЗАв П. В този смисъл неоснователни са изложените от
защита аргумени за неправилно тълкуване от АНО на началото на периода на
преходна дневна почивка. За съда няма съмнение в настоящия случай, че 24
часовия период започва именно от 06,07 часа, каготозапочва работната мяна на
жабоподатея според представените доказатества. Тълкуването по какъвто и да друг
начин нацитираните от Регламент 561 норми би бил неправилен и незоконсъобразен.
Санкционната
разпоредба на чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр (изм. - ДВ, бр. 60 от 2020 г., в
сила от 07.07.2020 г.) предвижда санкция от 500 лв. за водач, който не
спазва изискванията относно намалената дневна почивка, определени в Регламент
(ЕО) № 561/2006, в друг нормативен акт или в AETR, се наказва за намаляване на
времето за намалена дневна почивка. В случая се явява приложима тази санкционна
норма, доколкото намалението е над 2 часа
- 4 час и 44 минути. На жалбоподателят е наложена глоба в размер на
1500лв. Като съобрази горните обстоятелства, съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно която ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни
разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Към
настоящият момент наказателното постановление не е влязло в законна сила,
извършеното деяние не осъществява състав на административно нарушение съгласно
действащата нормативна уредба, по-благоприятна за нарушителя се явява по-ниската
по размер санкция, поради което са налице предпоставките за приложение на чл.
3, ал. 2 от ЗАНН . Атакуваното НП следва да бъде изменено в този
смисъл в санкционната му част, като вместо глоба в размер на 1500 лева, бъде
определена глоба в размер на 500 лева.
Водим от горното и на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №35-0000093/10.03.2020г.
на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. Плевен, с
което на С.К.К. с ЕГН ********** на основание чл. 93 б, ал. 7, т. 3 от ЗАПр за
извършено нарушение на чл.8, § 2, изр. 2
от Регламент 561/06г. във вр. с чл. 4, б. "ж", второ тире и с чл. 78,
ал.1, т.1 от ЗАвПр е наложено административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1500
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба на 500 (петстотин)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-
дневен срок от съобщението пред Административен съд –Велико Търново.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: