Решение по адм. дело №308/2025 на Административен съд - Хасково

Производството по делото е образувано по оспорване на Областен управител на област Хасково, обективирано в негова заповед № АК-04-1 от 04.02.2025г. срещу Решение № 193 прието на заседание от 23.01.2025г. на Общински съвет-Минерални бани, обективирано в протокол № 15 от същата дата.

С Определение № 1660 от 25.02.2025г. постановено по адм.дело № 409/2025г. по описа на АдмС-Хасково, последното е присъединено към настоящото адм.дело № 308/2025г., поради идентичност на предмета, тъй като е било образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура гр. Хасково насочен срещу процесното Решение № 193 взето на заседание от 23.01.2025г. на Общински съвет-Минерални бани .

Оспорващият - Областен управител на област Хасково излага доводи за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, като счита, че сесията проведена на 23.01.2025г. на която е прието оспореното решение е свикана от ненадлежно лице, което е довело и до нарушение на материалният закон. Твърди се също, че липсват мотиви и не е спазено изискването за форма по чл. 59, ал.2, т.4 от АПК, което препятства възможността да бъде осъществен необходимия контрол за законосъобразност на приетия акт.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от процесуален представител, който излага подробни съображения за незаконосъобразност на приетия акт в писмена защита по делото. Моли се за отмяна на оспореното решение. Претендират се разноски.

Оспорващият - Прокурор при Окръжна прокуратура, гр.Хасково излага доводи за липса на изложени мотиви относно правните и фактически основания за предсрочно прекратяване на правомощията на председателя на общинския съвет. Ако се приемело, че основанието може да бъде съотнесено към хипотезата на чл. 24, ал.3, т.2 от ЗМСМА, то в този случай не е била спазена процедурата, предвидена в ал.1 на същата норма – решението да бъде взето с тайно гласуване.

В съдебно заседание оспорването се поддържа от оспорващия прокурор. Моли се обжалваното решение да бъде отменено.

Ответната страна – Общински съвет - Минерални бани, чрез процесуален представител, ангажира становище за недопустимост и неоснователност на оспорванията.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С покана вх.№ 723 от 23.12.2024г. председателя на Общински съвет-Минерални бани свикал заседание на общинския съвет на 30.12.2024г. от 11.00ч., с посочен в поканата дневен ред за заседанието(л.78).

С Докладна записка вх. №727 от 27.12.2024г. на осем общински съветници при Общински съвет – Минерални бани е внесено искане до общинския съвет за освобождаване председателя на същия, с мотив, че е снето доверието към последния от мнозинството в общинския съвет(л.76).

С Решение № 179 от 30.12.2024г.(л.74), взето на проведеното на същата дата заседание(л.81-л.99), Общински съвет – Минерални бани е освободил Председателя на ОбС-Минерални бани г-н М. Л..

В Решението е посочено, че е прието на основание чл. 21, ал.1, т.3, чл.21, ал.2, чл.24, ал.3, т.1 от ЗМСМА, както и Правилник за организацията и дейността на общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинска администрация. Отразено е че в гласуването са участвали 8 общински съветника, от които „за“ са гласували - 8, а „Против“ и „Въздържали се“ няма.

Решенията приети на сесията на общински съвет - Минерални бани са изпратени на Областния управител на Област Хасково с писмо № 730/02.01.2025г. и са постъпили на 07.01.2025г., видно от поставения входящ номер(л.32).

С Писмо АК-08-1 от 14.01.2025г. (л.30-гръб) Областният управител на област Хасково е върнал за ново обсъждане множество решения на ОбС-Минерални бани, всички приети на заседанието от 30.12.2024г., сред които и процесното с № 179.

Писмото е изпратено на ОбС-Минерални бани с пощенска пратка с баркод ИД PS 6300 01LWW3 7, която е предадена на ОПС-Хасково на 14.01.2025г.(л.156-гръб) и видно от известието за доставяне(л.157) е получено на 16.01.2025г.

Заседанието е свикано с покана изх. № 741/16.01.2025г. (л.68)

На проведеното на 23.01.2025г. заседание на Общински съвет Минерални бани(л.58-л.65), Решение № 179 от 30.12.2024г. е прието повторно, като с Решение № 193 от 23.01.2025г.(л.66) отново е взето решение да бъде освободен Председателят на ОбС - Минерални бани г-н М. Л.. В решението е посочено, че се приема на основание чл. 21, ал.1, т.3, чл. 21, ал.2 чл.24, ал.1 от ЗМСМА както и Правилника за организацията и дейността на Общински съвет, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация. В гласуването, съобразно обективираното в протокола от заседанието и в самото решение, са участвали 8 общински съветника, от които „За“ са гласували - 8, а „Против“ и „Въздържал“ се няма.

Протокол № 15 от 23.01.2025г. и приетите на същата дата решения на ОбС-Минерални бани са били изпратени на Областна Администрация, гр. Хасково с писмо изх. № 745/29.01.2025г., заведено с № АК-01-7 от 31.01.2025г. (л.6).

Оспорването на Областния управител до съда е депозирано в АдмС-Хасково с вх. № 1510 от 04.02.2025г. Първоначално, по оспорването насочено срещу общо 21 решения приети на посоченото заседание на ОбС-Минерални бани проведено на 23.01.2025г., е било образувано адм.дело № 268/2025г. по описа на АдмС-Хасково. С определение на съда от 13.02.2025г. производството по това дело е било разделено.

След разделянето е образувано и настоящото съдебно производство, с предмет оспорването на областния управител срещу повторно приетото от ОбС-Минерални бани решение за освобождаване на председателя му, с № 193 взето на заседание от 23.01.2025г.

Протеста на прокурор при ОП-Хасково срещу същото решение е депозиран в АдмС-Хасково с вх. № 2559 от 24.02.2025г.

С Определение № 1855/28.02.2025г. постановено по настоящото производство последното е било прекратено, а оспорванията оставени без разглеждане като недопустими.

Това определение е обжалвано пред Върховен административен съд, който със свое Определение № 6804 от 23.06.2025г. постановено по адм. дело № 4131/2025г. го е отменил и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия и разглеждане на жалбите на Областен управител и на Прокурор при Окръжна прокуратура, гр. Хасково по същество.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата на Областен управител на Област Хасково е депозирана в 7 - дневен срок от съобщаване на оспореното решение. Ето защо и при липса на доказателства представени от Общински съвет-Минерални бани за датата на съобщаване на решението на прокурор при ОП-Хасково, следва да се приеме, че оспорванията са депозирани в срок.

В отменителното определение № 6804/23.06.2025г. постановено по адм.дело № 4131/2025г. на ВАС е прието, че оспореното решение е годен за обжалване от Областния управител и от прокурора акт. В определението е посочено, че Областният управител разполага с нормативно установено правомощие да оспорва пред съответния административен съд всички актове на общинския съвет ако прецени, че са незаконосъобразни, без оглед на вида на правния акт, включително ако той не е административен. Касателно прокурора е възприето, че последния разполага с обща компетентност да следи за актовете на администрацията и на органите на местното самоуправление, произтичаща от Върховния закон, устройствения закон на съдебната власт и общия процесуален закон.

С цитираното отменително определение на ВАС спора по допустимостта на обжалванията е разрешен окончателно. Указанията на касационната инстанция са задължителни за изпълнение от настоящия състав и не съществува правна възможност за ново прекратяване на производството поради недопустимост на оспорванията, на същото правно основание. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция, вкл. най-новата такава изразена в Определение № 9635 от 13.10.2025г. постановено по адм.дело № 9581/2025г. по описа на ВАС.

Ето защо и съобразявайки, както се посочи задължителните указания на Върховният административен съд, настоящият съдебен състав следва да приеме, че оспорванията са допустими.

Разгледани по същество оспорванията са основателни.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е Решение № 193 от 23.01.2025г. на Общински съвет, гр.Минерални бани, с което е освободен председателя на общинския съвет. Решението е прието, след като предходно взетото решение № 179/30.12.2024г. на същия общински съвет, за освобождаване на председателя му е върнато на основание чл. 45, ал.4, изр. 2-ро от ЗМСМА от областния управител за ново разглеждане. В Тълкувателно решение № 3 от 25.07.2023 г. на ВАС по т. д. № 5/2022 г., ОСС, І и ІІ колегия е възприето че в производството по оспорване на решение на общински съвет по смисъла на чл.45, ал.11 във връзка с ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, предмет на съдебен контрол е второто решение на общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение. В мотивите на същото решение изрично е посочено, че според общото правило за допустимост на оспорване само при наличие на правен интерес от него, първоначалният акт на общинския съвет не може да бъде предмет на оспорване, тъй като той, съгласно ал. 7 от ЗМСМА, не влиза в сила, т. е. той не е годен да породи правни последици и следователно е недопустим за оспорване в процесната хипотеза. Този акт е междинен, той е само част от процедурата по приемането на крайния акт и като такъв неговата законосъобразност ще бъде преценявана от съда наред с всички други предпоставки, изискуеми от процесуалния закон.

Съобразно чл. 45, ал.11 от ЗМСМА повторно приетото решение на общинския съвет подлежи на обжалване пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Следователно и предвид, разрешаването на спора относно допустимостта на оспорванията, то с оглед правилото на цитираната норма преценката дали оспорения акт отговаря на изискванията на законосъобразност, следва да се извършва съобразно установените правила в АПК, респ. съдът следва да изследва въпроса дали е налице някое от основанията за отмяна по чл. 146 от АПК.

В случая, за да постанови обжалваното решение ответникът се е позовал на нормите на чл. 21, ал.1, т.3, чл. 21, ал.2, чл. 24, ал.1 от ЗМСМА и общо на Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с Общинска администрация.

Чл. 21, ал.1, т.3 от ЗМСМ предвижда, че Общинският съвет избира и освобождава председателя на общинския съвет. В чл.21, ал.2 от ЗМСМА е посочено, че в изпълнение на правомощията си по ал. 1 общинският съвет приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения, а чл. 24, ал.1 от ЗМСМА предвижда, че общинският съвет избира от своя състав председател на съвета. Изборът се провежда с тайно гласуване. За избран се смята кандидатът, който е получил повече от половината от гласовете от общия брой на съветниците.

Видно от съдържанието на решението, в същото не са изложени фактически съображения за издаването му, нито е налице позоваване на друг подготвителен документ, в който съответно мотиви налагащи освобождаване на председателя да са обективирани. В докладните записки въз основа на които процесното решение е прието, а именно докладна записка с № 727 от 27.12.2024г.(л.76) от с вх.№ 739/16.01.2025г. (л.71) такива също липсват. Такива мотиви не са разисквани и в проведените заседания на общинския съвет, което е видно от приложените по делото протоколи от проведени заседания от 30.12.2024г. и от 23.01.2025г. Посоченото в докладната записка от 27.12.2024г. че е снето доверието към председателя на общинския съвет не кореспондира с нито една от хипотезите на чл. 24, ал.3, т.1-т.3 от ЗМСМА, в която именно норма са предвидени възможните основания за предсрочно прекратяване правомощията на председателя и това според цитираната разпоредба са случаите, в които същия подал оставка(т.1); налице е трайна невъзможност или системно неизпълнение на задълженията си като председател за повече от три месеца с решение на общинския съвет, взето по реда на ал. 1( т.2) и налице е влязъл в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията(т.3). Следователно решението е постановено при порок на формата, а именно липса на изложени фактически съображения за издаването му. В тази връзка необходимо е да се посочи и че въпреки изброените норми в решението, то от същите отново не може да се установи волята на колективния орган. Чл. 21, ал.1, т.3 от ЗМСМА касае принципното правомощие на Общинския съвет да избира и освобождава председателя си, но не съдържа позоваване на конкретна/и хипотеза/и, при която това правомощие може да бъде реализирано. В чл.21, ал.2 от ЗМСМА, са посочени видовете правни актове, които могат да бъдат издавани от общинския съвет, а общото посочване на правилника за организация и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с Общинската администрация също не допринася за изясняване на какво основание е освободен председателя, тъй като не са посочени конкретни разпоредби от местния подзаконов акт. Последното цитирано от местния колективен орган правно основание - чл. 24,ал.1 от ЗМСМА регламентира правомощието на общинския съвет да избира своя председател, начина на провеждане на избора и необходимото мнозинство за да се приеме, че избор е налице. Това основание обаче е изцяло неотносимо към разпоредителната част на обжалваното решение, а и в противоречие с последната, тъй като с оспорения акт не се избира нов председател, а се освобождава действащия такъв.

По делото не се и съдържат документи от които да може да се установи, коя от трите хипотези на чл. 24, ал.3, т.1-т.3 от ЗМСМА местния колективен орган е приел, че е налице в случая. Действително в първоначално приетото решение с № 179/30.12.2024. Общински съвет, гр. Минерални бани е посочил, като правно основание за издаването му разпоредбата на чл.24, ал.3, т.1 от ЗМСМА - подадена оставка от председателя. При новото разглеждане на това върнато решение, тази разпоредба е отпаднала, вместо което е посочена нормата на чл.24, ал.1 от ЗМСМА, която както се посочи е изцяло неотносима. Предвид отпадане на посочената разпоредба от съдържанието на обжалваният акт съдът намира, че не следва да я съобразява, но за пълнота намира уместно да посочи че между страните не е спорно, че М. Л. не е подавал оставка като председател на ОбС-Минерални бани, като изцяло в тази насока са и изявленията на процесуалния представител на ответника в проведеното по делото открито съдебно заседание, а доказателства за обратното от тази страна не са представени.

Поради липсата на мотиви в оспореното решение относно съображенията налагащи освобождаване на председателя на общинския съвет, съдът се оказва в невъзможност да контролира оспорения акт по същество. Необходимо е да се отбележи, че изискването за мотивировка не е самоцелно.Спазването на изискването за излагане на фактически съображения на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като непосочването на доводи защо административният орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна се препятства възможността съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на оспорения акт. Фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право, поради което в тях трябва да е ясно изразено становището на административният орган по разглеждания въпрос. Това е така, тъй като именно въз основа на тях органът черпи основания за упражняване на властта си. В случая това изискване не е спазено, предвид което оспорванията се явяват основателни, а обжалваното решение като неотговарящо на изискванията за форма следва да бъде отменено.

При този изход на спора разноски се следват само на оспорващите страни. Оспорващия прокурор при ОП-Хасково не претендира такива поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

По претенцията на оспорващия Областен управител на област Хасково за присъждане на разноски:

В т.1 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013г. постановено по т.д. № 6/2012г. на Общото събрание на Гражданската и търговската колегия на ВКС е възприето, че разноските са направените от страните разходи по водене на делото, които съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 ГПК са държавни такси и разходи за производството. Разноските за правна защита са разходи за производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл. 78, ал.1 ГПК. Договорът за адвокатска услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване. С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са договорени. От граматическото тълкуване на хипотезите, очертани в чл. 78 ГПК се извежда, че само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.

В хода на производството областният управител е представляван от процесуален представител – адвокат, с когото за целта е сключил договор за правна защита и съдействие от 11.08.2025г.(л.151). В договора е отразено договорено адвокатско възнаграждение в размер от 1000 лева, платимо по банков път, по посочената в същия договор банкова сметка. В конкретният случай и съобразно горецитираното разрешение на въпроса дадено със задължителното за прилагане от настоящия съдебен състав тълкувателно решение, договорът за правна защита и съдействие, предвид посочения в него начин на заплащане на сумата, представляваща адвокатски хонорар няма характер на разписка. Съответно, за да бъде доказано реалното заплащане на сумата, то следва по делото да са представени съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. До изтичане на преклузивния срок - приключване на първото и единствено заседание по делото от тази страна не бяха представени доказателства – банкови документи, удостоверяващи действителното заплащане на това уговорено възнаграждение. Такива не са представени и с писмената защита по делото. След като не са ангажирани доказателства, че сумата е реално постъпила в банковата сметка на упълномощения адвокат, то липсват доказателства за установяване на плащането на адвокатско възнаграждение. В този смисъл и трайната практика на касационната инстанция изразена в Определение № 327/12.01.2021г. постановено по адм.дело № 8372 /2020г. по описа на ВАС, Решение № 1235 от 05.02.2024г. постановено по адм.дело № 3780/2023г. по описа на ВАС, Определение № 4451/10.04.2024г. по а.д.№ 3489/2024г. по описа на ВАС, Решение № 4364/09.04.2024г. постановено по адм.дело № 6306/2023г., Определение № 13049 от 22.12.2023г. постановено по адм.дело № 10014/2023г. по описа на ВАС, Решение № 12643/15.12.2023г. постановено по адм.дело № 485/2023г. по описа на ВАС и мн. др, която настоящия съдебен състав споделя.

В случая се явява доказано заплащане на ДТ по сметка на ВАС по частната жалба срещу първоначално постановеното прекратително определение по делото в размер на 30.00 лева(л.47-гръб от а.д.№ 4131/202г. на ВАС). Предвид това на оспорващия областен управител следва да се присъдят разноски в този размер.

Водим от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 193 прието на заседание от 23.01.2025г. на Общински съвет-Минерални бани, обективирано в протокол № 15 от същата дата.

ОСЪЖДА Общински съвет – Минерални бани да заплати на Областен управител на Област Хасково разноски по адм.дело № 308/2025г. по описа на Административен съд, гр.Хасково в размер на 30.00 лева

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

Решението да се съобщи на страните.