Определение по дело №527/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 664
Дата: 21 ноември 2022 г. (в сила от 21 ноември 2022 г.)
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20223000500527
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 4 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 664
гр. Варна, 21.11.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500527 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Д. С. И., чрез процесуалния му представител адв.А.Г., против
определение №3389/14.09.2022г., постановено по в.гр.д.№422/22г. по описа на
ВОС, гр.о., с което е оставена без разглеждане молба вх.№15879/01.07.2022г.,
подадена от Д. С. И., чрез адв.А.Г., с която е направено искане по реда на
чл.248 от ГПК за изменение в частта за разноските на Решение
№669/25.05.2022 г., постановено по в.гр.д. №422/22г. по описа на ВОС.В
жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата
подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на
ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от
страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна „Елпак“ЕООД, гр.Варна, представлявано от
управителя П.А.К., в депозирания отговор по частната жалба в срока по
чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния представител адв.Н. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.Претендира разноски
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Частната жалба е подадена в срок и против подлежащ на обжалване пред
настоящата инстанция на осн. чл.274, ал.2, изр.1, пр.2 от ГПК съдебен
акт.Разгледана по същество е основателна по следните съображения.
Производството по в.гр.д.№422/22г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
подадената от „Елпак“ЕООД въззивна жалба против решение
1
№1600/08.11.2021г., постановено по гр.д.№11251/20г. по описа на ВРС, 16-ти
състав, с което са отхвърлени предявените от „Елпак“ЕООД против Д. С. И.
искове с пр.осн. 203, ал.2 от КТ, вр. чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
С решение №669/25.05.2022г., постановено по в.гр.д.№422/22г. по описа на
ВОС, обжалваното решение на ВРС е изцяло отменено и вместо него
постановено друго, с което предявените искове са уважени, както и на ищеца
присъдени сторените пред първоинстанцинонния и пред въззивния съд
разноски.Предвид цената на иска/под 5000лв./ решение на ВОС е
необжалваемо.
На 01.07.2022г. е депозирана от Д.И. чрез процесуалния му представител
адв.А.Г. молба с пр.осн. чл.248 от ГПК за изменение на въззивното решение в
частта му относно разноските, оставена без разглеждане с обжалваното
определение, т.к. е прието, че е депозирана след изтичане на преклузивния
срок по чл.248, ал.1 от ГПК, в случая едномесечен от постановяване на
решението, изтекъл на 27.06.2022г./понеделник, първият работен ден след
25.06.2022г., който е неработен ден/събота/.
Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му,
съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното
решение в частта му за разноските.В настоящия случай решението на
въззивния съд е с дата 25.05.2022г.Това обаче не е датата на постановяването
му.Датата на неговото постановяване е датата на неговото обявяване чрез
вписването му в определените за целта книги на съда.Както в Единната
информационна система на съдилищата /ЕИСС/, където се поддържа в
електронен вид срочната книга, така и в Централния уеб базиран интерфейс
за публикуване на съдебните актове/ЦУБИПСА/ решението по в.гр.д.
№422/22г. по описа на ВОС е с посочена датата на постановяване
08.06.2022г.Това е датата, на която същото е подписано електронно и от
последният трети член на състава и датата на която съответно е обявено.До
преди подписването му от всички членове на състава решението не е обявено,
поради което не е видно за страните, нито е предадено в канцеларията на
съда, за да могат те да се погрижат и узнаят съдържанието му/според
разрешенията по т.14 от ТР №6/2012 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС/.То е
получило датата, посочена в титулната му част, с полагане на електронен
подпис от първия от членовете на състава, който го е подписал - 25.05.2022г.,
но това не е датата на обявяването му, което, както се изложи, е станало след
подписването му и от последния трети член, от когато е обявено и съответно е
можело да бъде видяно от страните.Предвид обявяването, съответно вписване
в определените за целта книги на 08.06.2022г., следва да се приеме, че
преклузивният едномесечен срок по чл.248, ал.1 от ГПК не е бил изтекъл към
датата на подаване на молбата от страната - 01.07.2022г., съответно същата е
допустима и подлежи на разглеждане.
Обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и
2
делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия
по молбата.Независимо от резултат, неоснователно е искането на
жалбоподателя по частната жалба за присъждане на разноски в настоящото
производство.Съгласно трайната съдебна практика производството по чл.248
от ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по
повод дължимостта и размера на направените от страните разноски в
съответната инстанция.Произнасянето на съда е по искане на страна за
изменение на вече постановен акт, поради което нови разноски не са дължат,
тъй като интересът в това производство не е самостоятелен като предмет на
адвокатска защита.Поради горното и не следва да се допуска кумулиране на
нови задължения за разноски в процеса.Ето защо и доколкото обжалваното
определение, предмет на разглеждане по настоящото дело, е постановено в
производство по чл.248 от ГПК, разноски в производството по определяне на
разноските по делото не се дължат.Извън горното, дори и да се приеме, че се
дължат, то актът на ВОС не е акт по същество за разрешаване на спора, а
такъв по повод допустимостта на молбата, т.е. с него дължимостта на
разноските не е разрешена като краен резултат.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №3389/14.09.2022г., постановено по в.гр.д.
№422/22г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените
действия по молба вх.№15879/01.07.2022г., подадена от Д. С. И..

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3