Определение по дело №23/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 260216
Дата: 10 декември 2021 г.
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20212300500023
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 януари 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   260216/10.12.21 г.                             

 

                              10.12.2021 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав,  

на 10.1.2021  година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                      ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

                                                                      

секретар:

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 23/2021г. по описа на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба от адв.Н.Г.,***, пълномощник на въззиваемата страна „ОПТИКОМ"ООД  се прави искане за изменeние постановеното по в.гр.д.№ 23/2021 г. по описа на Окръжен съд Ямбол, Решение № 260073 от 13.07.2021 г., в частта му за разноските, като присъдените на въззиваемата страна разноски в размер на 910 лева, за заплатен адвокатски хонорар в производството, бъдат завишени до 1020 лева, като се позовава на § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прилага удостоверение за регистрация на Адвокатско дружество ''МЛАДЕНОВ, РУСЕВ, МЛАДЕНОВА-Адвокатско дружество" по ЗДДС.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от въззивника, с който се оспорва молбата като неоснователна и се излагат съображения.

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

ЯОС намира, че молбата за допълване на решението по делото в частта му за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. По същество, молбата е основателна.

Молителят-въззиваем е подал отговор на въззивната жалби и е претендирал разноските, направени пред въззивната инстанция. Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК, договор за правна помощ, отчет по банкова сметка ***.дружество. Видно от договор от 30.11.2020г. за правна защита и съдействие, въззиваемият е сторил разноски в размер на 1020лв. с вкл. ДДС за адвокатско възнаграждение, платени по банкова сметка. *** него разноски, ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение и отхвърли въззивната жалба. В случая с постановеното решение № 260073 по в.гр.д.№ 23/2021г. по описа на ЯОС, въззивният съд не уважава жалбата на ищеца и потвърждава обжалваното решение на ЯРС, постановено по гр.д.№ 1681/2020г. по описа на ЯРС.

При този изход на делото въззивникът следва да бъде осъден да заплати на насрещната страна, направените пред въззивната инстанция разноски. Направено е от страна на въззивника възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 1020лв. на насрещната страна. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от ЗА. При предявени искове по чл.344, ал.1, т.1 , т.2 и т.3 КТ, съгласно чл.7, ал.5 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според актуалната редакция към момента на сключване на договора за правна помощ - 30.11.2020г., за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Така за исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ минималното възнаграждение е 610лв., съгласно чл.7, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според актуалната редакция към момента на сключване на договора за правна помощ - 30.11.2020г., където е казано, че по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа възнаграждението е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ ( 610лв. съгласно ПМС № 350/19.12.2019 г. за определяне на МРЗ за страната). По иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ с оглед претендираната сума за обезщетение, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното възнаграждение е 300лв. Следователно, минималното адвокатско възнаграждение по делото е 910лв..

Съгласно разпоредбата на § от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за регистрираните по ЗДДС дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност.

Адвокатско дружество ''МЛАДЕНОВ, РУСЕВ, МЛАДЕНОВА-Адвокатско дружество", е субект, регистриран по ЗДДС и следва да начислява този данък съгласно разпоредбите на ЗДДС. Следователно, върху минималното възнаграждение в случая от 910 лв. следва да се начисли ДДС от 20% и общо сумата става 1092лв. Адвокатското дружество е получило възнаграждение от 1020лв. с вкл.ДДС -  без ДДС е 850лв., което е по-малко от минималното в случая. Следователно заплатеното адвокатско възнаграждението не надвишава минималните размери по Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрирано по ЗДДС лице и на въззиваемия следва да се присъдят разноски в размер на 1020лв.

Искането на въззиваемия за изменение на въззивното решение в частта за разноските на въззиваемия е направено в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и като основателно следва да бъде уважено. ЯОС следва да измени решението си в частта за разноските като освен присъдените разноски, присъди на въззиваемия допълнително още 110 лв. до пълния размер на дължимите разноски във въззивната инстанция от 1020лв..

          Тъй като въззивното решение подлежи на касационно обжалване, то съгласно чл.248, ал.3, изр.2-ро от ГПК, настоящият съдебен акт подлежи на обжалване.

          Водим от горното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

          Изменя, на основание чл.248 от ГПК, решение № 260073 от 13.07.2021 г на ЯОС, постановено по в.гр.д. №23/2021г. по описа на ЯОС, в частта за разноските на въззиваемото “Оптиком”ООД ЕИК *********, като

Осъжда С.К.Д. ***, ЕГН **********, да заплати на “Оптиком”ООД - гр. Стара Загора, бул.”Цар Симеон Велики” №1А, ЕИК *********, освен присъдените 910лв., още 110лв. до пълния размер на дължимите разноски във въззивната инстанция от 1020лв..

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.