Решение по дело №61/2016 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 100
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 16 ноември 2021 г.)
Съдия: Цветелина Георгиева Хекимова
Дело: 20163100900061
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 19 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …./…….01.2020г., гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осми януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                     СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА  ХЕКИМОВА

при секретар Нели Катрикова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 61 по описа за 2016г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове от „ИВ ТУР” ООД – гр. Варна, чрез адв.В., срещу „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД – гр. Варна, с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи сумите по заповед за незабавно изпълнение №7181/18.11.2015г. по ч.г.д.№14218/2015г. на ВРС, 12-ти състав, както следва: 33 137,23 лева с ДДС (левова равностойност на 14 119 евро с ДДС), представляваща незаплатена цена (годишна такса) за 2013г. по договор от 01.03.2012г. за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажната собственост, в апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип” от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№ 1413 от 01.03.2012г. по описа на Нотариус Б.В., нотариус с район на действие РС-гр.Варна, per. № 124 на Нотариалната камара на Република България; сумата от 8014,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2013 година до 14.11.2015 година, дължимо по раздел VII, чл. 31 от същия договор, уговорено в размер равен на размера на законната лихва върху дължимата такса за всеки ден забава, на основание чл.417, т.3 от ГПК.

Исковете са основани на твърдения за наличие на валидна облигационна връзка между страните – договор за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажната собственост, в апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип”, от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№ 1413 от 01.03.2012г. по описа на Нотариус Б.В., нотариус с район на действие РС-гр.Варна, per. № 124 на Нотариалната камара на Република България. Твърди се, че в сградата, в която ответното дружество притежава обекти в режим на ЕС, представляваща Апартаментен хотел „Ялта”, съставлява жилищен комплекс от затворен тип в к.к. „Златни пясъци”, гр. Варна по смисъла на чл. 2 от ЗУЕС и притежава всички белези на такъв по смисъла на §1, т. 3 от от ПЗР на ЗУЕС, като редът за управление на такъв вид комплекс е специален и се урежда от специалния ред на ЗУЕС - с договор, с нотариална заверка на подписите, както е в процесния случай. Сочи се, че „Ив Тур” ООД е инвеститор и собственик на земята, а „Дилов инвест” ЕООД е главен изпълнител на строежа на сградата. Излага, че впоследствие „Дилов Инвест” ЕООД е придобило обекти в сградата, които са подробно описани в представения нотариален акт за учредяване на право на строеж № 191, том XXVIIII, дело 6902, вх.рег. № 9550 от 17.04.2007 година по описа на Сл. Вписвания – Варна, като в т. IX от този нотариален акт, още с учредяването на суперфицията, собствениците на обекти в сградата, какъвто е и ответникът, са уговорили и са избрали управлението и поддръжката на общите части на сградата да бъде извършвано от „Ив Тур” ЕООД - Варна, след въвеждането на сградата в експлоатация. Твърди, че поради това страните са сключили и процесния договор през 2012 година. Сочи, че по силата на договора от 01.03.2012г. възложителят „Дилов инвест” ЕООД е възложило, а изпълнителят „Ив Тур” ЕООД се е задължило, срещу заплащане на определеното в договора възнаграждение /такса/, да извършва поддръжка, ремонт и управление на вътрешните и външни общи части на ЕС, които дейности са подробно описани в раздел II от договора. Освен това излага, че съгласно раздел IV, т. 5.1, дружеството-ответник се е съгласило и задължило да заплаща на изпълнителя годишно възнаграждение в размер на 7 евро без включен ДДС на квадратен метър върху ЗП на обектите, описани в Приложение № 1, с обща площ по документ за собственост от 2017 кв.м., като сумата за 1 год. е определена в чл. 5.1 от договора и е в размер на 14 119 евро без ДДС, еквивалент на 27 614.36 лева без ДДС. Излага, че според уговореното в чл. 6 от договора, цената на годишната такса е платима в срок до 30.06. на съответната година, за която се дължи. Твърди, че „Дилов инвест” ЕООД до този момент не е заплащало каквато и да е част от възнаграждението по договора. Ответното дружество не е заплатило дължимата такса за 2013 г., чийто падеж е настъпил съответно на 30.06.2013 година за таксата за 2013 година. От друга страна, твърди, че  дружеството-ищец е изпълнило надлежно задълженията си по договора относно дейностите по неговия предмет по раздел II от същия и е издало на ответника фактура № ********** от 14.10.2013 година за дължимата се от него такса. Твърди още, че ищцовото дружество е отправило до „Дилов инвест" ЕООД нотариална покана per. № 146, том I, акт № 10/12.01.2015 година на нотариус Ж.К., per. № 149 на НК на РБ, с приложена фактура № 214/14.10.2013 г, която покана е връчена на дружеството по реда на чл. 47 ГПК на 28.01.2015 година, и с която е поканило длъжника да заплати таксата в указания му в поканата срок. Сочи, че поради настъпилата забава и на основание чл. 31 от раздел VII от договора, длъжникът дължи и заплащане на законна лихва за всеки ден забава, считано от деня, следващ датата на падежа - от 01.07.2013 година до датата на заявлението по чл. 417 ГПК - 16.11.2015 година, възлизаща в размер на 8014.98 лева. Твърди, че изпълнява задълженията си по договора,  като подробно описва всички, подлежащи на извършване дейности през за процесния период и понастоящем.

В допълнителната искова молба сочи, че датата на процесния договор сградата е била напълно завършена, макар със сериозна забава, по вина на строителя „Дилов инвест” ЕООД, както и са били налице множество недостатъци, като през този период, „Ив тур” ЕООД е заплащало за своя сметка всички разходи по сградата, на партида на дружеството - ток, вода, басейн и пр. Въпреки това, дори и да е сключен с дата преди въвеждането на сградата в експлоатация, договорът твърди, че договорът произвежда действие, считано от 16.10.2012 година, а процесният период обхваща 2013 година, т.е. след въвеждането на сградата в експлоатация. Предвид изложеното и поради неплащане, на 16.11.2015г., кредиторът е упражнил и гарантираните си права в заповедно производство. Въз основа на заявление по чл.417 от ГПК по ч.г.д.№14218/2015г. на ВРС, 12-ти състав е издадена заповед за незабавно изпълнение срещу ответника за дължимите по договора суми.

Ответникът „Дилов инвест” ЕООД, с писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК, чрез адв.Й., изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърди, че между страните липсва валидно договорно правоотношение. Излага, че сградата, в която се намират обектите собственост на ответното дружество, не отговаря на изискванията за комплекс от затворен тип и начина на управление на етажната собственост, следва да бъде съобразена с общия режим, поради което представеният по делото договор за поддръжка и управление на общите части на апартаментен хотел „Ялта” - жилищен комплекс от затворен тип” в к. к. „Зл. Пясъци” с дата 01.03.2012г. не е основание за пораждане на задължение, тъй като същият не отговаря на изискванията на чл. 2 от ЗУЕС /условие за валидността на договора/. В евентуалност твърди неизправност на ищеца по договора във връзка с  поетите в раздел II от договора задължения. Твърди, че ответникът сам е организирал охраната на обектите си и почистването на общите части от сградата, зелените площи и заплащането на консумативите. Отделно сочи, че не е бил уведомен за наличието на задължение във връзка с процесния договор, нито му е връчвана нотариалната покана. Счита, че договорената цена е прекомерна, съобразно поетите ангажименти от страна на изпълнителя и съответно разпределението на направените разходи между всички съсобственици на самостоятелни обекти в сградата. Твърди, че договорът не е приет и подписан от останалите собственици на самостоятелни обекти в сградата, като към датата на неговото подписване не е съществувала етажната собственост, доколкото разрешението за ползване на сградата е издадено на 16.10.2012г.

С отговора на допълнителната искова молба ответникът релевира възражение за нищожност на договора, поради противоречието му със закона, с доводи, че същият не е сключен с всички собственици на самостоятелни обекти и не е вписан в СВ. Претендира отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

За успешното провеждане на установителен иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. Настоящата претенция предпоставя доказване наличието на облигационно правоотношение между страните, по силата на което ответникът е задължен за претендираната сума, изправност на кредитора, неизпълнение от страна на ответниците, настъпила изискуемост на вземанията по договора.

Ищцовото дружество основава претенциите си на твърдение за наличие на валидна облигационна връзка между страните – договор от 01.03.2012г. за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажна собственост в апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип”. Релевирано е от ответната страна възражение за нищожностна договора поради противоречие на закона. При преценка действителността на договора следва да бъде съобразено постановеното на 06.11.2019г. решение по т.д.№1830/2018г. на ВКС, ТК, с което е прогласен за нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД във вр. с чл.2, ал.1 от ЗУЕС по насрещния иск, предявен от „Дилов инвест” ЕООД срещу „Ив тур“ ООД, Договор за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна собственост в апартаментен хотел „Ялта“, комплекс „Златни пясъци“ от 01.03.2012г. с нот. заверка на подписите, сключен между „Дилов инвест” ЕООД като възложител и „Ив тур“ ООД като изпълнител. Решението е влязло в законна сила между същите страни и на основание чл.297 от ГПК е задължително за настоящия състав. При наличие на окончателно решение, с което със сила на присъдено нещо е прогласена нищожността на договора, на който ищецът основава претенциите си за плащане на дължими суми, следва да се приеме за недоказана първата предпоставка по предявения иск, а именно наличие на облигационно правоотношение. Само на това основание предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

При този изход от спора се следват разноски в полза на ответната страна на основание чл.78, ал.3 ГПК в общ размер 2170 лв., вкл. депозити за съдебни експертизи и адв. възнаграждение, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и  писмени доказателства.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „ИВ ТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, срещу „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, искове с правно основание чл. 422 във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК, за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за незабавно изпълнение №7181/18.11.2015г. по ч.г.д.№14218/2015г. на ВРС, 12-ти състав, както следва: 33 137,23 лева с ДДС (левова равностойност на 14 119 евро с ДДС), представляваща незаплатена цена (годишна такса) за 2013г. по договор от 01.03.2012г. за управление и поддръжка на общите части на сграда в режим на етажната собственост, в апартаментен хотел „Ялта” - „Жилищен комплекс от затворен тип” от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№ 1413 от 01.03.2012г. по описа на Нотариус Б.В., нотариус с район на действие РС-гр.Варна, per. № 124 на Нотариалната камара на Република България; сумата от 8014,98 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 01.07.2013 година до 14.11.2015 година, дължимо по раздел VII, чл. 31 от същия договор, уговорено в размер равен на размера на законната лихва върху дължимата такса за всеки ден забава, на основание чл.417, т.3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА „ИВ ТУР” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна ДА ЗАПЛАТЯТ на „ДИЛОВ ИНВЕСТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, сумата 2170 лв. /две хиляди сто и седемдесет лева/, представляваща разноски в настоящото производство.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                    СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: