№ 89
гр. К., 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500087 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С Решение № 52/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 65/2024г., Районен съд – К. е
признал за установено по отношение на ответника М. М. И., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. К., общ. Ч., с. Б.В.. ул. "Д" №*, че Н. Ф. М., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: обл. К., общ. М., с. Г., ул. "Е" №*, К. Ф. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
П., бул. „Д.“ №***, Д. Ф. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:, гр. П., ул. „М.“ №** и А.
У., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. К., ж.к. „В.“, БЛ.*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, са
собственици на основание наследство от Ф. И. К., с ЕГН **********, починал на 07.08.2007
г., на общо 4/5 идеални части (или всеки един от ищците на по 1/5 идеална част) от: 1/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.190 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на
поземлен имот: с. Б.В., местност „Ч.“, с площ 1501, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен
идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000190, при съседи на поземления имот:
ПИ с идентификатор № 03410.10.186, ПИ с идентификатор № 03410.10.187 и ПИ с
идентификатор № 03410.10.191 – възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999
г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 03410.10.205 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед №
РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. с. Б.В.,
1
местност „К.Я.“, с площ 601 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор:
няма, с номер по преходен план: 000205, при съседи на поземления имот: ПИ с
идентификатор № 03410.10.206, ПИ с идентификатор № 03410.10.204 и ПИ с идентификатор
№ 03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска
служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10.206 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. с. Б.В., местност „Е.Я.“, с
площ 600 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по
преходен план: 000206, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор №
03410.10.205, ПИ с идентификатор № 03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение №
00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 4/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.207 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на
поземлен имот: с. Б.В., местност „Е.Я.“, с площ 2408 кв. м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с
предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000207, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.219, ПИ с идентификатор №
03410.10.208, ПИ с идентификатор № 03410.10.7, ПИ с идентификатор № 03410.10.199, ПИ с
идентификатор № 03410.10.204 и ПИ с идентификатор № 03410.10.222 – възстановен на
баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ.
Ч., обл. К.; 5/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.217 на КККР на с. Б.В., общ.
Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор
на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с
адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „Е.А.“, с площ 1500 кв.м, с адрес на поземлен
имот: местност „Е.Я.“, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на
трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с
номер по преходен план: 000217, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор №
03410.10.216, ПИ с идентификатор № 03410.10.434, ПИ с идентификатор №03410.10.218,
ПИ с идентификатор № 03410.10.219 и ПИ с идентификатор № 03410.10.220 - възстановен
на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч.,
общ. Ч., обл. К.; 6/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.403 по КККР на с.
Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „А.Д.“, с площ 500 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000403, при
съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.395, ПИ с идентификатор №
2
03410.10.54, ПИ с идентификатор № 03410.10.402, ПИ с идентификатор № 03410.10.381 и
ПИ с идентификатор № 03410.10.404, възстановен на баща им с Решение № 00149 от
30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 7/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 03410.10.426 По КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със
Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с.
Б.В., местност „Б.Д.“, с площ 1504 /кв.м, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен
идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000426 , при съседи на поземления имот:
ПИ с идентификатор № 03410.10.447 и ПИ с идентификатор № 03410.10.424, възстановен на
баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ.
Ч., обл. К.; 8/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10. по КККР на с. Б.В., общ. Ч.,
обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес
на поземлен имот: с. Б.В., местност „В.Т.“, с площ 7999 кв.м, странно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с
предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000467, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатор № 65841.10.502, ПИ с идентификатор №
03410.10.468, ПИ с идентификатор № 03410.10.469, ПИ е идентификатор № 03410.10.642,
ПИ с идентификатор № 03410.10.778, ПИ с идентификатор № 03410.10.466 и ПИ с
идентификатор № 03410.10.777 – възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999
г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 9/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 03410,10.522 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед
№ РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение
на КККР, засягащо поземления имот от 24.01,2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В.,
местност „Д.Т.“, с площ 5501 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор:
няма, с номер по преходен план: 000522, при съседи на поземления имот: ПИ с
идентификатор № 03410.10.521, ПИ с идентификатор № 03410.10.505, ПИ с идентификатор
№ 03410.10.523, ПИ с идентификатор № 03410.10.524, ПИ с идентификатор № 03410.10.525,
ПИ с идентификатор № 03410.10.527, ПИ с идентификатор № 03410.10.528, ПИ с
идентификатор № 03410.10.532, ПИ с идентификатор № 03410.10.533, ПИ с идентификатор
№ 03410.10.534, ПИ с идентификатор № 03410.10.19 и ПИ с идентификатор № 03410.10.520
– възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по
земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 10/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.579
по на с. Б.В.. общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В.. местност „Б.Д.“, с площ 502 кв.м, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план:
000579, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.913, ПИ с
3
идентификатор № 03410.10.42, ПИ с идентификатор № 03410.10.29 и ПИ с идентификатор
№ 03410.10.914, възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г.. на Общинска
служба по земеделие - с. Ч.. общ. Ч.. обл. К.; 11/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10.868 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „С.“, с площ
3000 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен
план: 000868, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.458, ПИ с
идентификатор № 03410.10.433 и ПИ с идентификатор № 03410.10.427 - възстановен на
баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ.
Ч., обл. К.; 12/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.778 по КККР на с. Б.В.,
общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „В.“, с площ 3238 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: гори и храсти,
категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план:
000778, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.777, ПИ с
идентификатор № 03410.10.466, ПИ с идентификатор № 03410.10.467, ПИ с идентификатор
№ 03410.10.469, ПИ с идентификатор № 03410.10.642, ПИ с идентификатор № 03410.10.907,
ПИ с идентификатор № 03410.500.17 и ПИ с идентификатор № 03410.10.908 – възстановен
на баща им с Решение № 00149 от 26.10.2005 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч.,
общ. Ч., обл. К. и 13/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.435 по КККР на с.
Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „Д.Т.“, с площ 1382 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000435, при
съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.210, ПИ с идентификатор №
03410.10.434 и ПИ с идентификатор №03410.10.7 - възстановен на наследниците на баща
им с Решение № 00149 от 18.06.2001 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч.,
обл. К..
На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК съдът е отменил Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти по давностно владение № 139, том III, рег. № 23962, дело № 5172019 г. от
04.07.2019 г. по описа на нотариус К.Д., с РЕГ.№*** на РНК и с район на действие – РС – М.
и с дв. вх. рег. № 2637 от 04.07.2019 г., акт № 135, том IX, дело 1736 от 2019 г. на СВ – К., в
частта, в която М. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К., общ. Ч.. с. Б.В.. ул.
"Д" №*, е признат за собственик на 4/5 идеални части от описаните недвижими имоти.
Първоинстанционният съд е осъдил ответника М. М. И. да заплати на : ищцата Н. Ф.
М., сумата от 1 060 лв., представляваща сторени разноски по делото за държавна такса и
4
адвокатско възнаграждение; на ищеца К. Ф. И., сумата от 1 000 лв., представляваща сторени
разноски по делото за адвокатско възнаграждение; на ищеца Д. Ф. К., сумата от 3 550 лв.,
представляваща сторени разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение; на
ищцата А. У., сумата от 1 000 лв., представляваща сторени разноски за адвокатско
възнаграждение.
Настоящото производство е образувано по депозирана чрез процесуален представител
от недоволния от решението ответник в първоинстанционното производство М. М. И.,
въззивна жалба. В нея се изтъква неправилност на атакувания съдебен акт, като постановен
в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и при необоснованост на правните изводи. Иска се обжалваното решение да бъде
отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което предявените в производството
искове да бъдат отхвърлени. Излагат се общи съображение, че решаващият съд не успял да
разбере и анализира конкретните твърдения на страните по делото в контекста на
приобщените по делото доказателства, вместо което се задоволил с цитиране на теоретични
принципни постановки. Изтъква се, че ищците са обусловили предявяването на исковата си
претенция с едно единствено твърдение, че като деца и наследници на Ф. И. Камбел,
придобили по 1/5 ид.ч. от процесните недвижими имоти, без самите те да твърдят, че след
смъртта на наследодателят си са влезли във владение на поземлените имоти. В този аспект
се твърди, че останали голословни изводите на първоинстанционния съд, че ищците
осъществявали владение върху претендираните идеални части, тъй като по делото било
безспорно установено, че фактическото владение от м.май 2007 г. било осъществявано
единствено и само от ответника М. М. И. върху всички процесни имоти, като част от тях -
нивите в местностите „В.Т.“, „Е.А.“, „ Е.Я.“,“ К.Я.“ и „Б.“ той и оградил.
Изтъква се също, че дори да се приемело, че страните са съвладелци, не ставало ясно,
защо съдът не отчел упражняваната от ответника фактическа власт и отблъскването на
владението на ищците и недопускането им до процесиите земеделски земи. Недоказани и
логически неиздържани останали твърденията на ищците, че ответникът искал разрешение
от тях да ползва някои от имотите без да им заплаща наем. От събраните по делото
доказателства се установявало, че от 2007 г. в с. Б.В. е останал да живее единствено и само
ответника М. М., който е отблъснал владението на ищците. Отблъскването на владението на
ищците и недопускането им до процесните земеделски земи, категорично сочило на
намерение за своене, което им било манифестирано. Цитира се съдебна практика в този
аспект. Твърди се също, че в производството били допуснати и съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, тъй като от мотивите на постановения съдебен акт не
ставало ясно въз основа на кои доказателства съдът формирал своите фактически и правни
изводи. Не ставало ясно и с кои точно доказателства ищците, на които това било възложено
в доказателствена тежест, са оборили констатациите на нотариуса в процесния констативен
нотариален акт. Въззивникът изтъква също, че като не изпълнил задълженията си по чл. 12,
чл. 154 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, първоинстанционният съд постановил неправилно и
необосновано решение, което следва да бъде отменено.
5
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, въпреки дадената възможност, не са постъпили
отговори от ответниците по въззивната жалба-ищци в първоинстанционното производство
Н. Ф. М., К. Ф. И., Д. Ф. К., А. У..
В съдебно заседание, въззивникът чрез процесуалния си представител, поддържа
въззивната си жалба по изложените в нея съображения. Претендира и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание, въззиваемите, чрез процесуалния си представител, оспорват
въззивната жалба. Претендират присъждане на разноски, за които прилагат и списък по
чл.80 от ГПК.
Окръжният съд, по повод депозираната въззивна жалба и след преценка на
доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата, като подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално
допустима, и като такава подлежи на разглеждане по същество.
Компетентният К.йски районен съд е бил сезиран с искова молба, с която ищците Н. Ф.
М., К. Ф. И., Д. Ф. К., А. У./ А. Ф. М., предявяват против ответника М. М. И., положителна
установителна искова претенция с правно основание чл.124 от ГПК и искане с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК, да им бъде признато в качеството им на наследници по закон
на баща им Ф. И. К., починал на 07.08.2007 г., б.ж. на с. Б.В., община Ч., че са собственици
на по 1/5 ид.ч. от възстановените му с Решение № 00149/30.06.1999 г., Решение №
00149/18.06.2021 и Решение № 00149/26.10.2005 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч.,
общ. Ч., обл. К., тринадесет подробно описани земеделски недвижими имоти -ниви, както и
до този размер от 4/5 ид.ч. да бъде отменен и издадения на ответника Нотариален акт за
собственост на недвижими имоти по давностно владение № 139 от 04.07.2019 г., том III, рег.
№ 23962, дело № 517/2019 г. на нотариус К.Д., с РЕГ.№*** на НК, с дв. вх. рег. № 2637 от
04.07.2019 г., акт № 135, том IX, дело № 1736/ 2019 г. на СВп – К..
Исковата молба е мотивирана с твърденията, че никой от наследниците –ищци не се е
отказал от наследството на баща си, не са се договаряли за поделяне на същото и не са
давали съгласието си за придобиването им от един от наследниците.
В отговора по чл.131 от ГПК, ответникът М. М. И., в качеството му на един от
наследниците по закон по право на заместване на баща си М. И., починал на 04.05.2007 г.,
твърди, че ищците- деца на дядо му Ф. И. К., са се изселили след 1989 г. в Р.Турция, като в
с.Б.В. останал да живее само бащата на ответника. След години чичо му Д. Ф. се върнал в Р.
България, установил се да живее в гр. П. и преди около пет години се върнал и си построил
къща в с. Б.В.. Изтъква, че след смъртта на баща му, неговият дядо и наследодател пред
всички наследници заявил, че земеделските земи в селото, съгласно родовите традиции, ги
дарява на своя внук, като единствен син на първородния му син, като му предал и
владението върху тях. Твърди в отговора си, че е владял процесните поземлени имоти явно,
непрекъснато и необезпокоявано от края на м. май 2007 г., с ясното съзнание, че те са негова
изключителна собственост. С оглед на това прави възражение за изтекла в негова полза
6
придобивна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно
следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в
обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон /т. 1 на
Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/.
При така очертаната рамка на въззивната проверка, настоящата инстанция намира
процесното първоинстанционно решение за валидно и допустимо, а за да съобрази неговата
правилност, с оглед релевираните във въззивната жалба доводи, съобрази следното :
От фактическа страна е безспорно в производството, че ищците Н. Ф. М., К. Ф. И., Д.
Ф. К., А. У./ А. Ф. М. и ответникът М. М. И., са наследници по закон на Ф. И. К., б.ж. на с.
Б.В., Община Ч.. Първите четирима като деца на наследодателя, а ответникът- внук, по
право на заместване на баща си М. Ф. И. - син на наследодателя, починал преди него. /л.11
от първоинст.д.–Удостоверение за наследници № 007/11.03.2024 г. на Община Ч./. Синът М.
починал на 04.05.2007г., като наследодателят - баща му Ф. не дошъл от Р. Турция на
погребението му, тъй като вече бил болен /св. О. М./, поради което определено не е могъл от
момента на смъртта на сина си, пред всички наследници, съгласно традициите на рода, да
остави на внук си М. владението на всички описани в процесния нотариален акт земеделски
имоти, както последният твърди. Бащата Ф. И. К. починал в Р. Турция на 07.08.2007 г.
От представените по делото множество удостоверения за регистрирани пътувания на
ОД на МВР- К., се установява казаното и от всички свидетели- Б.И.; О.М.; Р.А. и Е.А., че с
изключение на ищеца Д. Ф., който се върнал в Р. България и се установил преимуществено в
гр. П., и който през 2008 г. си построил къща /л.251-253/ в с. Б.В. /според св. О.М., също
върху наследствен имот, но дали същият е в обхвата на процесните имоти, не е установено в
производството/, останалите ищци продължили да живеят в Р. Турция, а ответникът М. М. И.
се установил да живее в Холандия.
Не е спорно между страните и, че така подробно описаните недвижими имоти –
земеделски земи- ниви, са възстановени на наследодателя им с Решение № 00149/30.06.1999
г., Решение № 00149/18.06.2021 и Решение № 00149/26.10.2005 г. на Общинска служба по
земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К..
Не е спорно и обстоятелството, че с констативен Нотариален акт за собственост на
недвижими имоти № 139 от 04.07.2019 г., том III, рег. № 23962, дело № 517/2019 г. на
нотариус К.Д., с РЕГ.№*** на НК, с дв. вх. рег. № 2637 от 04.07.2019 г., акт № 135, том IX,
дело № 1736/ 2019 г. на СВп – К., ответникът – въззивник М. М. И. е признат за собственик
по силата на давностно владение на процесните подробно описани 13 /тринадесет/
недвижими имот по КККР на с.Б.В., Община Ч., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 24.10.2020 г.
Всъщност основният спорен в производството въпрос е, е ли е въззивникът в
настоящото производство, ответник в първоинстанционното такова, на основание давностно
7
владение, едноличен собственик на всички или на някои от процесните подробно описани 13
/тринадесет/ недвижими имот по КККР на с. Б.В., Община Ч. ?
За да отговори на този въпрос, съдът съобрази константната съдебна практика, в
частност Тълкувателно решение № 11/21.03.2013 г., постановено по тълк.д. № 11/2012 г. на
ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/06.08.2012 г., постановено по тълк.д. № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС.
Съблюдавайки тяхната относимост в казуса /без разбира се да изпада в схоластично
цитиране на теоретични принципни постановки, с оглед изричния довод в сезиращата го
жалба/, въззивният съд съобрази:
-Че притежаваният от ответника нотариален акт, с който се признава право на
собственост върху недвижими имоти по реда на чл. 587 от ГПК, не се ползва с материалната
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 от ГПК, за фактите относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост. А дори да приемем, че същият
като снет до знанието на останалите сънаследници- ищци, според направеното от тях
признание на факта в исковата молба, може да бъде считан за начален момент за течене на
нова придобивна давност за всички посочени в него имоти, то определено до датата на
завеждане на съдебното производство не е изтекъл законовия срок по смисъла на чл.79, ал.1
от ЗС.
- Че при спор за придобиване по давност на съсобствен имот от един от
съсобствениците, следва в производството да се даде отговор на въпроса дали той владее
изключително за себе си конкретен имот и от кога. По начало упражняването на
фактическата власт продължава на основанието, на което е започнало, докато не бъде
променено това основание, защото след като основанието, на което съсобственикът е
придобил фактическата власт върху вещта признава такава и на останалите съсобственици,
то го прави държател на техните идеални части и е достатъчно да се счита оборена
презумпцията на чл.69 ЗС.
- както и че, независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, вкл. и
по наследство, какъвто е настоящия казус, е възможно този от съсобствениците, който
упражнява фактическа власт върху чуждите идеални части, да превърне с едностранни
действия държането им във владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата
идеална част, съсобственикът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици, намерението си да
владее техните идеални части за себе си.
Или, от казаното до тук и от обстойния анализ на твърденията на страните по делото в
контекста на приобщените по делото гласни и писмени доказателства, се налагат следните
изводи, а именно: че след 1989 г., наследодателят Ф. и съпругата му, и всеки от двамата му
сина – Д. и К., и дъщерите му - Н. и А., се установили да живеят в Р. Турция /св.Б.И.;
св.О.М.; св.Р.А./. В с. Б.В. останал да живее само синът му М. със семейството си -жена,
дъщеря и син М., като се грижил за нивите, възстановени на баща му Ф. по реда на ЗСПЗЗ.
8
Част от тези ниви, намиращи се непосредствено под къщата му в местностите „Е.А.“, “Е.Я.“
и „К.Я.“ той оградил и със знанието на всички, в тях сеел земеделски култури за препитание
на семейството си /домати, краставички, фасул, картофи и др./св.Р.А.; св. Е.А./, и тези така
оградени ниви синът му М., с помощта на майка си, сестра си и зет си, продължил от
момента на смъртта му, да владее и обработват за себе си и за препитание на семейството
си./ св.Е.А./.
В производството е установено и обстоятелството, че през м.май 2007 г., още преди да
е открито наследството на дядо му Ф. И., ответникът декларирал четири блока- ниви за
земеделско стопанство. По делото е установено и обстоятелството, че същият е бил
регистриран като земеделски производител -данни за това са събрани за 2014 г., когато е
получил и субсидии по схеми и мерки за подпомагане, за 2015 г., за 2016 г. и за 2017г. /л.88-
111/. Но и така извършените от ответника действия не могат в производството да се приемат
за такива, с които да е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението си да
владее техните идеални части от тези конкретни поземлени имоти за себе си, първо поради
това, че идентифициращият им номер е посочен като номер на парцел по ИСАК и отсъстват
по делото доказателства за идентичност, поради което не е и възможна в производството
идентификацията им с конкретни процесни имоти. А и защото, не може да се приеме за
установено и, че това действие на ответника е демонстрация на своене, тъй като при самото
деклариране, ответникът сам е посочил, че е ползвател на земеделските земи през 2007 г. /
л.88 – 91/, а е декларирал, че получава субсидиите по схемите и мерките за подпомагане за
2014 г., за земеделските земи с неконретизирано основание за ползването им - „собственост /
съсобственост“/ л.99 /.
Доказано е в производството обаче обстоятелството, че след смъртта на баща си, в
нива в местността „В.Т.“ от около 8 дка /посочена под № 8 в процесния нотариален акт с
идентификатор № 03410.10.467/, която ответникът с помощта и на наети работници
обработвал от около 15 години назад, приемайки я от баща си /св. Е.А./, първоначално сеел с
царевица, в последствие сам обградил/ св. О.М.; св. Е.А.; св.Р.А./ и посадил в нея донесените
му от св. Р.А. от Р. Турция 150 бр. орехови фиданки. Според св. О.М. тези обстоятелства са
станали известни на останалите сънаследници, като и намиращият се непосредствено в
населеното място сънаследник Д. Ф. не се противопоставил на това / а се разсърдил само
когато узнал вече факта на съществуване на акта за собственост на племенника му М. през
2023 г./ Т.е., от извършения анализ на цитираните свидетелски показания, следва да се
приеме, че ответникът с тези си действия, определено станали известни на сънаследниците-
ищци /св. Б.И.; О.М.; Р.А. и Е.А./, е обективирал действия на своене на имота, като така
установената продължителност се явява достатъчна по смисъла на чл.79, ал.1 от ЗС за да го
направи едноличен собственик на същия.
Настоящият въззивен състав, с оглед изложеното по-горе, намира, че по отношение на
недвижимите имоти - ниви, намиращи се непосредствено под къщата му в местностите
„Е.А.“/ посочена под № 5 в процесния нотариален акт с идентификатор № 03410.10.217/,
“Е.Я.“ /посочени под № 3 и №4 в процесния нотариален акт с идентификатори №
9
03410.10.206 и № 03410.10.207/, „К.Я.“ /посочена под № 2 в процесния нотариален акт с
идентификатор № 03410.10.205/ и нива в местността „В.Т.“ /посочена под № 8 в процесния
нотариален акт с идентификатор № 03410.10.467/, може да бъде направен извод, че
сънаследникът-ответник като е упражнява реална фактическа власт върху тези имоти, вкл. и
по отношение чуждите/на сънаследниците/ идеални части, е превърнал с едностранните си
действия държането им във владение, и чиято продължителност го е направила едноличен
собственик на същите. В подкрепа на казаното е и установеното в производството от всички
събрани гласни доказателства обстоятелство, че Д. Ф., в качеството си на един от
наследниците, единствен постоянно живущ в Р. България, в продължение на живота си в с.
Б.В., считано от 2008 г./повече от петнадесет години/, не е предприел действие реално да
владение или да се противопостави на реалното владение на М. по отношение на така
посочените имоти, което пък води и до извод, че той и останалите наследници са приели
афишираното от страна на ответника М. И. намерение за своене. В производството, в
подкрепа на казаното може да бъде прието и обстоятелството, че афиширането на
ответника е прието и от останалите сънаследници, постоянно живущи в Р. Турция от около
25 години, доколкото и при установените им спорадични връщания в Р. България, не само не
са предприели действия по отношение на реалното владение на така посочените имоти, но и
не са се и връщали изобщо в селото, за да могат да се противопоставят на реалното
владение на М. по отношение на така посочените имоти
Поради което, следва обжалваният съдебен акт да бъде отменен в тази му част, с която
е прието, че така посочените земеделски имоти-ниви имат наследствен характер и ищците
имат своите наследствени части. Вместо което искът на ищците в тези им части следва да
бъде отхвърлен, вкл. и следва да бъде отхвърлено в тези му части и искането с правно
основание чл.537, ал.2 от ГПК.
По отношение на останалите имоти, описани в процесния нотариален акт, в
производството не се събраха убедителни гласни и/или писмени доказателства,
установяващи конкретни действия, че сънаследникът - ответник М. И. е владял конкретни
индивидуализирани имоти и по какъв начин, дали той е владял изключително за себе си
конкретен имот и дали е афиширал по отношение на сънаследниците такава промяна.
Според св. Б.И. и св. О.М., М. не е владял и обработвал имотите, „нивите били пусти“.
Свидетелят Р.А. е индивидуализирал само посочените в предходни абзаци имоти, същият е
посочил и, че чрез заплащане на други хора, М. е почиствал и/или орал, и/или сял някои
ниви, но не всяка година и не редовно. Посочил е и други ниви, като ограденият имот в
местността „Б.“, който обаче не е предмет на настоящия спор. И св. Е.А. не е конкретен в
индивидуализацията и факта на владението, осъществявано от М. по отношение на
останалите процесни земеделски имоти, като част от неговите показания касаят и принципни
постановки, как се е процедирало в селото.
При този изход на делото, доколкото изрично е поискано присъждане на разноски и от
страна на ищците, и на ответника, вкл. и за въззивно производство, и извършването на
такива се доказва по делото, присъждането на разноски следва да стане съразмерно
10
уважената част на исковата претенция, респ. отхвърлената част на исковата претенция,
съразмерно уважената част на въззивната жалба, респ. съразмерно отхвърлената й част.
Или, за първоинстанционното производство на ответника се следват 1 135.79 лв. за платена
такса и за адвокатско възнаграждение, съразмерно отхвърлената част на исковата претенция,
а за въззивното производство на въззиваемия се следват разноски в размер на 1 864.15 лв. за
платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част на
въззивната жалба. За първоинстанционното производство, съразмерно уважената част на
исковата претенция, се следват разноски на ищцата Н. Ф. М. в размер на 459.54 лв., на
ищеца К. Ф. И. в размер на 433.52 лв., на ищеца Д. Ф. К. в размер на 1 539 лв. и на ищцата
А. У. в размер на 433.52 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса. За
въззивното производство за всеки от четиримата въззиваемите, съразмерно отхвърлената
част от въззивната жалба се следват разноски в размер от по на 849.71 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Ето защо, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 52/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1065/2024г. по описа на
Районен съд - К., В ЧАСТТА МУ, с която е признато за установено по отношение на
ответника М. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К., общ. Ч., с. Б.В.. ул. "Д"
№*, че ищците Н. Ф. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К., общ. М., с. Г., ул. "Е"
№*, К. Ф. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Д.“ №***, Д. Ф. К., с ЕГН
**********, с постоянен адрес:, гр. П., ул. „М.“ №** и А. У., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. К., ж.к. „В.“, БЛ.*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, са собственици на основание наследство от
Ф. И. К., с ЕГН **********, починал на 07.08.2007 г., на общо 4/5 идеални части (или всеки
един от ищците на по 1/5 идеална част) от : 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10.205 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. с. Б.В., местност „К.Я.“, с
площ 601 кв.м, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по
преходен план: 000205, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор №
03410.10.206, ПИ с идентификатор № 03410.10.204 и ПИ с идентификатор № 03410.10.199 -
възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по
земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 3/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.206
по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. с. Б.В., местност „Е.Я.“, с площ 600 кв.м,
с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план:
000206, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.205, ПИ с
11
идентификатор № 03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999
г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 03410.10.207 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед №
РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на
КККР, засягащо поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В.,
местност „Е.Я.“, с площ 2408 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска,
начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор:
няма, с номер по преходен план: 000207, при съседи на поземления имот: ПИ с
идентификатор № 03410.10.219, ПИ с идентификатор № 03410.10.208, ПИ с идентификатор
№ 03410.10.7, ПИ с идентификатор № 03410.10.199, ПИ с идентификатор № 03410.10.204 и
ПИ с идентификатор № 03410.10.222 – възстановен на баща им с Решение № 00149 от
30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 5/ ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 03410.10.217 на КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със
Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно
изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с.
Б.В., местност „Е.А.“, с площ 1500 кв.м, с адрес на поземлен имот: местност „Е.Я.“, с
трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива,
категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план:
000217, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.216, ПИ с
идентификатор № 03410.10.434, ПИ с идентификатор №03410.10.218, ПИ с идентификатор
№ 03410.10.219 и ПИ с идентификатор № 03410.10.220 - възстановен на баща им с Решение
№ 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 8/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.467 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на
поземлен имот: с. Б.В., местност „В.Т.“, с площ 7999 кв.м, странно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с
предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000467, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатор № 65841.10.502, ПИ с идентификатор №
03410.10.468, ПИ с идентификатор № 03410.10.469, ПИ е идентификатор № 03410.10.642,
ПИ с идентификатор № 03410.10.778, ПИ с идентификатор № 03410.10.466 и ПИ с
идентификатор № 03410.10.777 – възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999
г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К., както И В ЧАСТТА МУ,
досежно присъдените на ищците разноски, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Ф. М., с ЕГН **********, с постоянен адрес: обл. К.,
общ. М., с. Г., ул. "Е" №*, К. Ф. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., бул. „Д.“
№***, Д. Ф. К., с ЕГН **********, с постоянен адрес:, гр. П., ул. „М.“ №** и А. У., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. К., ж.к. „В.“, БЛ.*, ВХ.*, ЕТ.*, АП.*, като наследници на
Ф. И. К., с ЕГН **********, починал на 07.08.2007 г., иск с правно основание чл.124, ал.1 от
ГПК, да бъде признато по отношение на М. М. И., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
12
обл. К., общ. Ч., с. Б.В.. ул. "Д" №*, че ищците са собственици на по 1/5 ид.ч. от : 2/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.205 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на
поземлен имот: с. с. Б.В., местност „К.Я.“, с площ 601 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с
предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000205, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.206, ПИ с идентификатор №
03410.10.204 и ПИ с идентификатор № 03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение №
00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 3/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.206 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на
поземлен имот: с. с. Б.В., местност „Е.Я.“, с площ 600 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с
предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000206, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.205, ПИ с идентификатор №
03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска
служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10.207 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност .,Е.Я.“, с площ
2408 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен
план: 000207, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.219, ПИ с
идентификатор № 03410.10.208, ПИ с идентификатор № 03410.10.7, ПИ с идентификатор №
03410.10.199, ПИ с идентификатор № 03410.10.204 и ПИ с идентификатор № 03410.10.222 –
възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по
земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 5/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.217 на
КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „Е.А.“, с площ 1500 кв.м, с
адрес на поземлен имот: местност „Е.Я.“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен
идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000217, при съседи на поземления имот:
ПИ с идентификатор № 03410.10.216, ПИ с идентификатор № 03410.10.434, ПИ с
идентификатор №03410.10.218, ПИ с идентификатор № 03410.10.219 и ПИ с идентификатор
№ 03410.10.220 - възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска
служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 8/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10.467 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
13
поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „В.Т.“, с площ
7999 кв.м, странно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен
план: 000467, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 65841.10.502, ПИ с
идентификатор № 03410.10.468, ПИ с идентификатор № 03410.10.469, ПИ е идентификатор
№ 03410.10.642, ПИ с идентификатор № 03410.10.778, ПИ с идентификатор № 03410.10.466
и ПИ с идентификатор № 03410.10.777 – възстановен на баща им с Решение № 00149 от
30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К..
ОТМЕНЯ Решение № 52/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1065/2024г. по описа на
Районен съд - К., В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК, е отменен
Нотариален акт за собственост на недвижими имоти по давностно владение № 139, том III,
рег. № 23962, дело № 5172019 г. от 04.07.2019 г. по описа на нотариус К.Д., с РЕГ.№*** на
РНК и с район на действие – РС – К. и с дв. вх. рег. № 2637 от 04.07.2019 г., акт № 135, том
IX, дело 1736 от 2019 г. на СВ – К., В ЧАСТТА МУ, с която е признато, че М. М. И., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: обл. К., общ. Ч.. с. Б.В.. ул. "Д" №*, не е собственик на 4/5
ид.части от : 2/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.205 по КККР на с. Б.В.,
общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от
24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. с. Б.В., местност „К.Я.“, с площ 601 кв.м, с трайно
предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на
земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000205, при
съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.206, ПИ с идентификатор №
03410.10.204 и ПИ с идентификатор № 03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение №
00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 3/
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.206 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К.,
одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с
последно изменение на КККР, засягащо поземления имот от 24.10.2020 г., с адрес на
поземлен имот: с. с. Б.В., местност „Е.Я.“, с площ 600 кв.м, с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с
предишен идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000206, при съседи на
поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.205, ПИ с идентификатор №
03410.10.199 - възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска
служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 4/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10.207 по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност ,Е.Я.“, с площ
2408 кв. м., с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен
план: 000207, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 03410.10.219, ПИ с
идентификатор № 03410.10.208, ПИ с идентификатор № 03410.10.7, ПИ с идентификатор №
03410.10.199, ПИ с идентификатор № 03410.10.204 и ПИ с идентификатор № 03410.10.222 –
14
възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска служба по
земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 5/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 03410.10.217 на
КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от 25.06.2018г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо поземления
имот от 24.10.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „Е.А.“, с площ 1500 кв.м, с
адрес на поземлен имот: местност „Е.Я.“, с трайно предназначение на територията:
земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен
идентификатор: няма, с номер по преходен план: 000217, при съседи на поземления имот:
ПИ с идентификатор № 03410.10.216, ПИ с идентификатор № 03410.10.434, ПИ с
идентификатор №03410.10.218, ПИ с идентификатор № 03410.10.219 и ПИ с идентификатор
№ 03410.10.220 - възстановен на баща им с Решение № 00149 от 30.06.1999 г. на Общинска
служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К.; 8/ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
03410.10. по КККР на с. Б.В., общ. Ч., обл. К., одобрени със Заповед № РД-18-1280 от
25.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо
поземления имот от 24.01.2020 г., с адрес на поземлен имот: с. Б.В., местност „В.Т.“, с площ
7999 кв.м, странно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 8 /осма/, с предишен идентификатор: няма, с номер по преходен
план: 000467, при съседи на поземления имот: ПИ с идентификатор № 65841.10.502, ПИ с
идентификатор № 03410.10.468, ПИ с идентификатор № 03410.10.469, ПИ е идентификатор
№ 03410.10.642, ПИ с идентификатор № 03410.10.778, ПИ с идентификатор № 03410.10.466
и ПИ с идентификатор № 03410.10.777 – възстановен на баща им с Решение № 00149 от
30.06.1999 г. на Общинска служба по земеделие - с. Ч., общ. Ч., обл. К..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52/17.02.2025 г., постановено по гр.д. № 1065/2024г. по
описа на Районен съд - К., в останалата му част.
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН **********, да заплати разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно на уважената част от исковата претенция, а именно на Н. Ф. М., с
ЕГН **********, сумата от 459.54 лв., на К. Ф. И., с ЕГН **********, сумата от 433.52 лв.,
на Д. Ф. К., с ЕГН **********, сумата от 1 539 лв. и на А. У., с ЕГН **********, сумата от
433.52 лв.
ОСЪЖДА М. М. И., с ЕГН **********, да заплати разноски за въззивното
производство, съразмерно на отхвърлената част на въззивната жалба, а именно на Н. Ф. М.,
с ЕГН **********, сумата от 849.71 лв., на К. Ф. И., с ЕГН **********, сумата от 849.71 лв.,
на Д. Ф. К., с ЕГН **********, сумата от 849.71 лв. и на А. У., с ЕГН **********, сумата от
849.71 лв.
ОСЪЖДА Н. Ф. М., с ЕГН **********, К. Ф. И., с ЕГН **********, Д. Ф. К., с ЕГН
**********, и А. У., с ЕГН **********, да заплатят разноски за първоинстанционното
производство, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция, на М. М. И., с ЕГН
**********, в размер на сумата от 1 135.79 лв.
ОСЪЖДА Н. Ф. М., с ЕГН **********, К. Ф. И., с ЕГН **********, Д. Ф. К., с ЕГН
15
**********, и А. У., с ЕГН **********, да заплатят разноски за въззивното производство,
съразмерно на уважената част на въззивната жалба, на М. М. И., с ЕГН **********, в
размер на сумата от 1 864.15 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16