Решение по дело №1861/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 61
Дата: 3 януари 2024 г. (в сила от 26 януари 2024 г.)
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110101861
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. С., 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П.П.С
при участието на секретаря Л.Л.А
като разгледа докладваното от П.П.С Гражданско дело № 20231110101861 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 03.01.2024 година град С.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С

Секретар Л.А
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С
гражданско дело номер 1861 по описа за 2023 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. В. Я., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ ********, адв. Д., срещу „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к.
„М.“, Б.П № 1, ***, представлявано от В.Б.Т, за установяване по отношение на ответника, че
ищцата не му дължи сумата от 347,90 лв., представляваща главница за доставени ВиК
услуги за периода от месец декември 2018 г. до месец ноември 2019 г., начислена по партида
с клиентски № ******** за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „С.Р“, ул. „Х.П“ *******,
поради липса на облигационно отношение, липса на доставка на услуги и погасяване на
вземането по давност, претендира направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че ответното
дружество претендирало от нея сума за доставена питейна вода и отведени и пречистени
отпадъчни води за клиентски № ******** в размер на 347,90 лв. за имот, находящ се на
адрес: гр. С., ж.к. „С.Р“, ул. „Х.П“ *******. Оспорва дължимостта на претендираните суми,
като твърди, че между страните липсват облигационни отношения, ищецът не притежава
качеството потребител на ВиК услуги, доставяни от ответника. Оспорва наличието на
водоснабдяване на имота. Оспорва спазване на изискванията от ответника за отчитане на
общия и на индивидуалния водомер. Изложени са твърдения и за нарушение на Общите
условия от страна на ответника. Оспорва се дължимостта на претендираните суми за
доставени количества вода. Оспорва се и методиката, по която са били начислявани суми за
доставени от ответника услуги. Претендираната от ответника обща сума за процесния
период се оспорва като погасена по давност, в която връзка са изложени подробни
съображения. Позовава се на съдебна практика. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника „С.В” АД. Ответникът, чрез процесуалния си представител, не
оспорва погасяване на претендираните вземания по давност, като признава иска на
предявеното основание и за претендирания размер. Твърди, че между страните на същото
основание е образувано гр.д. № 18337/2022 г. по описа на СРС, 40 състав, като по
посоченото дело било установено, че по повод на заявление от 27.11.2011 г., подадено от
В.И.Я, в качеството му на съсобственик с дъщеря му Н. В. Я., е била открита партида на
името на В.И.Я за процесния имот. Също така твърди, че процесният имот бил закупен от
ищцата на 18.12.2001 г., след което партидата била открита на името на ищцата. Позовава се
на влязло в сила съдебно решение. Излага твърдения, че ищцата била потребител по
смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
2
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Оспорва
изложените твърдения в исковата молба и твърди наличие на облигационни отношения
между страните по силата на влезли в сила Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите на ВиК оператор „С.В“ АД, достъпни на електронната страница на
дружеството. Позовава се на реално начислени суми за ползвани услуги, като в отговора на
исковата молба подробно описва вида и стойността на доставените услуги. Моли съда да
постанови решение съобразно с извършеното признание на иска, както и да възложи
разноските по делото на ищцата.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
Предявената искова претенция е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК, направено е
искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения заверен препис от Писмо с изх. № 4835 от 29.12.2020 г., изпратено
от ответника до пълномощника на Н. Я. се установява, че на името на посоченото лице е
била открита партида с клиентски № ******** за обект на адрес: гр. С., ж.к. „С.Р“, ул. „Х.П“
*******, като към писмото е приложена справка за формираните задължения и извършени
плащания.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че „С.В” АД е дружество, регистрирано по
Търговския закон с предмет на дейност предоставяне на водоснабдителни и канализационни
услуги, като доставя такава на живущите в района, в който имот притежава ответникът. По
делото не се спори, че ищцата е ползвател на имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „С.Р“,
ул. „Х.П“ *******, за който е била открита партида с клиентски № ********. Спори се
наличието на договорни отношения между страните, извършването на доставка на ВиК
услуги и техния размер.
Съгласно публикуваните на сайта на „С.В“ АД Общи условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В“ АД, ищцата се явява потребител на
ВиК услуги през исковия период по смисъла на чл. 2 от Общите условия. Съгласно чл. 68,
ал. 1 от Общите условия последните влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им
в централен и местен ежедневник. Съгласно чл. 68, ал. 2 на същата норма в срок от 30 дни
след влизането им в сила потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия. По делото не
са представени доказателства от страна на ответника за внесено предложения за условия,
различни от общите такива. Ето защо съдът приема, че между страните са налице договорни
отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 8, т. 6 от Общите условия ВиК операторът има право да отчита
показанията на средствата за измерване, при условията и сроковете, определени в Общите
3
условия и да издава фактури за дължимите суми.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното
количество за процесния период и по отношение на процесния имот от ответника, както и
стойността на предоставените услуги. Видно от събраните по делото доказателства,
стойността на доставените ВиК услуги за процесния период възлиза на 425,38 лв.,
начислени за клиентски № ******** с титуляр Н. В. Я..
За съда се налага извод, че между страните са били налице договорни отношения,
като от представената справка за периода от 13.07.2016 г. до 11.12.2020 г. се установява, че
са били извършвани частични плащания на 27.08.2016 г., 28.08.2017 г., 28.06.2020 г. и
02.09.2020 г. Извършените по процесната партида плащания представляват по съществото
си извънсъдебно признание не само за наличие на договорни отношения, но и за извършена
доставка на ВиК услуги. Ето защо исковата претенция, предявена на основание липса на
договорни отношения между страните и на основание липса на доставка на услуги следва да
бъде отхвърлена като неоснователна. Възражението на ответника за наличие на друго
висящо дело между същите страни като недоказано следва да бъде оставено без уважение.
Съдът следва да се произнесе по претенцията на предявеното основание за изтекла
погасителна давност.
По отношение на претендираната главница, представляваща стойността на доставена
топлинна енергия, съдът приема, че е приложим тригодишния давностен срок, съобразно с
чл. 111, б. ”в” от ЗЗД. Задължението за плащане на доставени ВиК услуги представлява
задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл
е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо. В случая давността тече от деня на падежа, тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия
са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за ВиК услуги са
били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Следователно, за претендираната сума, дължима за ВиК услуги относно процесния период
тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане.
Това означава, че към датата на предявяване на исковата молба – 01.06.2023 г. тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на вземането, за което е била издадена фактура
през месец април 2020 г. За съда се налага извод, че вземането на ответното дружество за
периода от месец декември 2018 г. до месец ноември 2019 г. в претендирания размер от
347,90 лв. е погасено по давност, поради което и претенцията следва да бъде уважена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира,
същото за основателно, съразмерно на уважената част от иска, като в полза на ищеца следва
4
да бъдат присъдени разноски в размер на 51,55 лв., от които: сумата от 50 лв. – платена
държавна такса и сумата от 1,55 лв. – такса за превод. На ищеца се дължат разноски за
адвокат. От представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че
ищецът е упълномощил адвокат, който се е задължил да предоставя на ищеца безплатна
правна помощ по реда на чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. Ето защо на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на
400 лв., представляващо минималното такова по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, което възнаграждение е определено
към момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие.
По отношение на направеното искане от ответника за присъждане на направените по
делото разноски, същото съобразно с чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК се явява неоснователно,
поради което разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявената искова претенция от Н. В. Я., с ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“ ********, адв. Д., срещу „С.В” АД, с ЕИК
**********, С., ж.к. „М.“, Б.П № 1, ***, представлявано от В.Б.Т, с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, че Н. В. Я. не дължи на „С.В” АД сумата от 347,90 лв. /триста четиридесет
и седем лева и деветдесет стотинки/, представляваща главница за доставени ВиК услуги за
периода от месец декември 2018 г. до месец ноември 2019 г., начислена по партида с
клиентски № ******** за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „С.Р“, ул. „Х.П“ *******,
поради погасяване на вземането по давност, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция поради
липса на облигационно отношение и липса на доставка на услуги.
ОСЪЖДА „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.“, Б.П № 1, ***, представлявано
от В.Б.Т, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. Я., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.“
********, адв. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 51,55 лв. /петдесет и един
лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА „С.В” АД, с ЕИК **********, С., ж.к. „М.“, Б.П № 1, ***, представлявано
от В.Б.Т, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат С. Й. Д., от САК, с ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул.
„Г.“ № 31, ет. 1, офис – партер, сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение по чл. 36, ал. 2 във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6