№ 28871
гр. София, 05.07.2025 г.
С. РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В.В.М.
като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20231110124830 по
описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 143953 от 30.04.2024 г. на ищеца - „Т. С.“
ЕАД, с искане за изменение в частта за разноските на постановеното по
настоящото гражданско дело решение № 7477 от 23.04.2024 г. В молбата се
твърди, че присъденото на ответника адвокатско възнаграждение в размер 500
лв. е прекомерно, като не съответства на действителната правна и фактическа
сложност на делото.
В дадения от съда едноседмичен срок е постъпило становище от
ответника - И. В. Ж., с доводи за неоснователност на искането.
С. районен съд, 119 състав, след като обсъди доводите на страните и взе
предвид данните по делото, намира следното:
Молбата е подадена в законоустановения срок за обжалване на
постановеното съдебно решение, от легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по
следните съображения:
С постановеното по настоящото гражданско дело решение са изцяло
отхвърлени предявените от „Т. С.“ ЕАД срещу И. В. Ж. кумулативно
обективно съединени искове като неоснователни. При този изход на спора,
право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има само ответникът в
производство. Такива са своевременно поискани и присъдени в доказания по
делото размер – 500 лева, съобразно представения договор за правна защита и
съдействие от 17.08.2023 г. (л. 62 от делото), видно от който е уговорено и
заплатено изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в размер 500 лева, в
който случай договорът служи за разписка за платената сума.
Ищецът още с исковата молба е релевирал възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение в производството. Такова е направено и с
молба от 27.11.2023 г., депозирана преди насроченото по делото съдебно
заседание.
1
Съдът обаче е пропуснал да се произнесе по своевременно релевираното
от ищеца с исковата молба възражение за прекомерност на така
претендираните от ответника разноски.
Във връзка с направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът
съобрази следното:
Фактическите състави по чл. 78, ал. 1, 2, 3 и 4 ГПК предвиждат
задължение на страната, предизвикала спора, да възстанови разноските, които
насрещната страна е била принудена да направи по защитата си, и уреждат
възможността тази деликтна по характера си обективна отговорност да се
ангажира с крайния съдебен акт в зависимост от неговия изход.
С възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК задължената да възстанови
разноските страна поставя пред съда спор за обективните предели на
отговорността си, с твърдение, че насрещната страна съществено е надценила
труда на своя адвокат.
Ако за другите разноски спорът е излишен, защото размерът им е
определен от закона (държавната такса) или от съда (по доказателствата), с
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК се оспорва причинно-следствената връзка
на поведението на страната, предизвикала спора, с размера на адвокатското
възнаграждение, което насрещната страна е уговорила и изплатила.
Отговорната за разноските страна е трето лице за правоотношението по
уговореното възнаграждение. Законът изключва възможността да се намеси в
договор между други (чл. 20а ЗЗД), като тази възможност не е налице и за
съда. С преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът установява пределите/границите
на деликтната отговорност на страната, предизвикала спора (чл. 51, ал. 1, изр.
1 ЗЗД), като критерият е обективен.
С изискването заплатеното адвокатско възнаграждение да е „съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото“, преценката се
концентрира върху характеристиките на защитата, възложена по конкретното
дело. С изискването да е „прекомерно“, законът допуска уговореният
паричен еквивалент да не съответства на пазара, при който адвокатите
уговарят възнаграждения за дела с подобна фактическа и правна
сложност, и отчита, че от страната не може да се изисква в детайли да познава
този специализиран и квалифициран пазар, нито да се очаква да възложи
защитата на адвоката, оценяващ най-ниско труда си.
В случай, че установи, че възнаграждението, към момента на
сключване на договора, е уговорено в съществено отклонение от мярката,
наложена от този пазар, съдът намалява отговорността на страната,
предизвикала спора, до обичайния и разумен размер.
Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 г., всеки
национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено
надценен. Платеното в повече няма за причина поведението на страната,
предизвикала спора. То има за причина поведението на насрещната, която не е
положила дължимата грижа, а уговореното в повече остава в нейна тежест (в
2
този смисъл и определение № 2995/13.06.2024 г. по ч.гр.д. № 991 по описа за
2024 г. на ВКС, IV г.о.).
В конкретния случай, съдът намира, че с оглед фактическата и правна
сложност на повдигнатия съдебен спор, неговата продължителност, реално
осъществената от упълномощения адвокат процесуална дейност,
договореният размер за представителство в размер на 500 лева не се явява
явно/съществено прекомерен. На първо място следва да се посочи, че
същият е уговорен в размер близо до минималния такъв, предвиден в
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ, в приложимата редакция, който
размер служи за ориентир. В тази връзка неоснователни са доводите в молбата
за явна прекомерност. Макар делото да не се отличава с голяма фактическа и
правна сложност, това обстоятелство само по себе си не води до извод за
намаляване на платеното адвокатско възнаграждение, както беше разяснено
по-горе, доколкото при преценката си за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, съдът извършва преценка дали възнаграждението
съответства на пазара, при който адвокатите уговарят възнаграждения за дела
с подобна фактическа и правна сложност. В случая, възнаграждението не е
уговорено в съществено отклонение от мярката, наложена от този пазар.
С оглед на гореизложеното, изпълнени са изискванията на
процесуалния закон за присъждане на заплатените от ответника разноски в
производството за възнаграждение за адвокат, който не се явява
явно/съществено прекомерен. Молбата на ищеца по чл. 248 ГПК като
неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 143953 от 30.04.2024 г. на
ищеца - „Т. С.“ ЕАД, по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение в частта за разноските
на решение № 7477 от 23.04.2024 г., постановено по гр. д. № 24830/2023 г. по
описа на СРС, 119 състав чрез намаляване на присъдените в полза на
ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за исковото
производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването, съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при С. районен съд: _______________________
3