Р Е Ш Е
Н И Е
Номер 521 29.11.2019 г. гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в състав:
Председател:
СВЕТЛАНА ЧОЛАКОВА
секретар Пенка Тоцева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №1446 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК.
Депозирана е искова молба от “Гаранционен фонд България” ЕООД гр. С.,
против С.П.П., с която е предявен иск за установяване дължимостта на сумата 363,55лв., от които
201,78лв. остатъчна главница, 5,56лв. договорна лихва за периода от 16.08.18г.
до 17.04.19г., 88,20лв. – остатъчна главница по т.1 и 61лв. – главница по
т.2/за СМС известяване/ по договор за допълнителни слуги от 16.08.2018г.,
7,01лв. – лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от
18.09.2018г. до 17.04.2019г. Претендира и за заплащане на направените разноски.
Сочи се, че търговец, който осъществява гаранционни услуги. В полза на Фреш
кредит ЕООД, което е регистриран като институция по ЗКИ. Между Фреш Кредит ЕООД
и ответника сключен договор за потребителски кредит №0003607 от 16.08.18г. и
свързания с него договор за допълнителни услуги от 16.08.2018г. Между
кредитодателя и трето лице - ищеца като поръчител е сключен договор от
16.08.18г. за гаранционна сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към
Фреш Кредит ЕООД. На длъжника е предоставена сума в размер на 300лв., с краен
падеж 18.02.19г. Длъжникът се задължил да погасява разсрочено дължимите по
двата договора суми/по кредита-главница и възнаградителна лихва и допълнителна
услуга по т.1 от договора за допълнителни услуги – финансиране на
възнаграждението от 176,40лв. на трето лице-поръчител/ ведно с допълнителни
услуги по т.2 от договора за допълнителни услуги/за СМС предизвестяване/ По
двата договора е извършено плащане към 17.04.19г.: 98,22лв. главница, 13,58лв.
договорна лихва по договора за кредит; 88,20лв. по договора за допълнителни
услуги. По последния договор задължението е съгл. чл.3 ал.2, чл.4, въз основа
на отделно искане от длъжника е сключен, съгласно който кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя допълнителна услуга, като е поел задължението
да заплати на вноски/вместо кредитополучателя/ на трето лице-поръчител
дължимото му се възнаграждение по договора за поръчителство. Съгласно ДДУ
кредитополучателя връща/изплаща на кредитодателя така предоставената сума на
равни месечни вноски, заедно със сумите по ДПК-съгласно график за плащанията,
неразделна част от ДДУ. Предвид
просрочия на длъжника за плащане на задълженията по горепосочените договори,
ищецът е упражнил правото си на вземане към поръчителя като на 17.04.19г.
писмено го е поканил в 30-дневен срок да заплати задълженията, в общ размер на
363,55лв., която е сбор от остатъка от главниците по двата договора,
неизплатена възнаградителна лихва по договора за кредит и лихва за забава от
датата на първото просрочие до датата на поканата за плащане. Съответно на
17.04.19г. ищецът е погасил към Фреш Кредит ЕООД дължимите от него задължения
на длъжника, съобразно поканата за плащане. На основание чл.74 ЗЗД ищецът
изпълнявайки чуждо задължение е встъпил н правата на кредитора по посочените
договори. За заплащане на сумите по ч.гр.д. №786/2019г. на РРС е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, връчена по реда на чл.47 ал.5 ГПК.
В предоставения срок ответникът чрез
особен представител депозира отговор, намира исковете за неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следните фактически обстоятелства: Между Фреш Кредит ЕООД и ответника сключен договор за
потребителски кредит №0003607 от 16.08.18г. и свързания с него договор за
допълнителни услуги от 16.08.2018г. Между кредитодателя и трето лице - ищеца
като поръчител е сключен договор от 16.08.18г. за гаранционна
сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На
длъжника е предоставена сума в размер на 300лв., ГЛП-21,55% и ГПР-47,44%, с
краен падеж 18.02.2019г., вносима на 6 бр. месечни погасителни вноски всяка в
размер на 53,19лв. с краен падеж 18.02.19г. съгласно погасителен план и график на плащанията. Длъжникът се задължил да погасява разсрочено
дължимите по двата договора суми/по кредита-главница и възнаградителна лихва и
допълнителна услуга по т.1 от договора за допълнителни услуги – финансиране на
възнаграждението от 176,40лв. на трето лице-поръчител/ ведно с допълнителни
услуги по т.2 от договора за допълнителни услуги/за СМС предизвестяване. По двата договора е
извършено плащане към 17.04.2019г.: 98,22лв. главница, 13,58лв. договорна лихва
по договора за кредит, 88,20лв. по договора за допълнителни услуги.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №786/2019 г. е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за процесните суми.
Въз основа на
така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни
изводи: Предявеният
установителен иск е допустим, тъй като чл.415 от ГПК предвижда, след като е
издадена заповед за изпълнение и има подадено възражение от длъжника,
заявителят може да предяви установителен иск за сумата, която му е присъдена
със заповедта за изпълнение. Между Фреш Кредит ЕООД и ответника сключен
договор за потребителски кредит №0003607 от 16.08.18г. и свързания с него
договор за допълнителни услуги от 16.08.2018г. Между кредитодателя и трето лице
- ищеца като поръчител е сключен договор от 16.08.2018г. за гаранционна
сделка/поръчителство/ за задълженията на длъжника към Фреш Кредит ЕООД. На
длъжника е предоставена сума по ДПК в размер на 300лв. видно от приложената
разписка от 16.08.2018г. Между страните по ДПК е сключен и договор за
допълнителни услуги от същата дата, по силата на който кредиторът е финансирал
дължимата от клиента като възнаграждение сума, уговорена в договор за
гаранционна сделка/поръчителство/ сключен
между кредитополучателя, кредитора и гаранта-ищец. В същия страните се
съгласили срещу предоставената гаранционна услуга кредитополучателят да заплати
на гаранта възнаграждение в размер на 176,40лв. а месечни вноски от 29,40 лв. на падежните вноски на договора
за кредит с краен падеж 18.02.2019г. В случая тези договори не са оспорени от
ответника. Ответникът от своя страна е заплатил част от месечните вноски, които
представляват по същността си извънсъдебно признание, че е получил сумата
предмет на договора, поради което дължи нейното връщане. Поради неизпълнение на
задълженията на длъжника-ответник с покана за плащане от 17.04.2019г.
кредиторът е поискал изпълнение от гаранта – ищеца в настоящото производство на
остатъка от дължимите суми по договора за кредит и договора за допълнителни услуги в размер на
363,55лв., които е заплатил. Съгласно
чл.74 от ЗЗД този, който е изпълнил едно чуждо задължение като е имал правен
интерес да стори това, встъпва в правата
на удовлетворения кредитор. Същото има регресно право спрямо длъжника да иска
да му възстанови това,което е изпълнено
на кредитора. От изложеното следва, че ищецът има право на иск срещу длъжника.
Не се доказа длъжникът да е заплати претендираните суми, поради което
претенцията е основателна. Следва да бъде присъдена и законната лихва от 19.04.2019г.
- подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
На ищеца следва да бъдат присъдени направените по настоящото производство
разноски на основание чл.78 ал.1 от ГПК. Извършени са разноски за заплатена държавна
такса от 125лв., сумата 150лв. за особен представител на ответника, или в общ размер
275 лв.
Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. на ОСГТК, съдът в това производство се
произнася по дължимостта на разноските в заповедното производство. Поради което
ответникът следва да заплати на ищеца и сумата 75лв. за разноските по ч.гр.д. №786/2019г.
на РРС, включваща заплатената държавна такса в размер на 25 лв.
Воден от гореизложеното, Разградският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.П.П.,
ЕГН**********, адрес ***, че дължи на “Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК203924036, седалище гр.Бургас, ж.к. Славейков бл.161
партер сумата 363,55лв./триста
шестдесет и три лева и петдесет и пет стотинки/, от които 201,78лв./двеста и
един лева и седемдесет и осем стотинки/ остатъчна главница и 5,56лв./пет лева и
петдесет и шест стотинки/ договорна
лихва за периода от 16.08.2018г. до 17.04.2019г. по Договор за потребителски
кредит №0003607 от 16.08.2018г., 88,20лв./осемдесет и осем лева и двадесет
стотинки/ – остатъчна главница по т.I и 61лв./шестдесет и един лева/ – главница по т.II/за СМС известяване/ по
Договор за допълнителни слуги от 16.08.2018г., 7,01лв./седем лева и една
стотинки/ – лихва за забава по договора за потребителски кредит за периода от
18.09.2018г. до 17.04.2019г., ведно със законната лихва от 19.04.2019г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА С.П.П.,
ЕГН**********, адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на “Гаранционен
фонд България” ЕООД, ЕИК203924036, седалище гр.Бургас, ж.к. Славейков бл.161
партер сумата 275лв. /двеста седемдесет
и пет лева/ за направените по делото разноски, както и сумата 25лв./седемдесет
и пет лева/ за разноски по ч.гр.д. №786/2019г. на РРС
Решението подлежи на
обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: