Р Е Ш Е Н И Е №74
гр. Габрово, 27.09.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ............... колегия в открито съдебно заседание на
шестнадесети септември ................. през две хиляди двадесет и втора
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
при
секретаря …...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и
в присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ Адм. Д №157 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Жалбоподателят Б.Г.П. *** е обжалвал Заповед за налагане
на принудителна административна мярка №22-0341-000145/02.06.2022г. на
полицейски инспектор в ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево. В жалбата си Б.П.
излага, че обжалваната Заповед била незаконосъобразна и необоснована. Същата
била издана от некомпетентен орган, като липсвали съответните доказателства,
които да обосноват извода за материална и териториална обвързаност на издателя
на заповедта. Освен това оспореният акт бил немотивиран.
Жалбоподателят оспорва нарушението, включително време,
място, описани обстоятелства, като твърди, че извършената проверка от
полицейските органи била незаконосъобразна. Налице било несъответствие между
описаното в обстоятелствената част на акта и диспозитива, като това
представлявало съществено нарушение на процедурните правила при образуване на
производството по ангажиране на административната отговорност, което
накърнявало правото на защита на жалбоподателя. В оспорената заповед за
налагане на ПАМ били налице множество съкращения, което правело текста й неясен
и било недопустимо за официален документ.
Според жалбоподателя атакуваната заповед била издадена
при неспазване на изискванията на чл. 35 от АПК, тъй като не били обсъдени
всички факти и обстоятелства от значение за случая. Постановена в разрез с
целите на закона.
Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения
отмяна на обжалваната Заповед №22-0341-000145/02.06.2022г. на полицейски
инспектор в ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево.
Ответникът по жалба, редовно призован за съдебно
заседание не се явява, като за него не се явява упълномощен по делото
процесуален представител, който взема становище по жалбата и изложените в нея
доводи.
Административният съд като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред
настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за
неоснователна.
Със Заповед №22-0341-000145/02.06.2022г. на полицейски инспектор в ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево на осн. чл. 171, т. 1,
б.”б” от ЗДвП е постановил временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки:
- временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач:
б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо
средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде
биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.
174, ал. 4 установените стойности са определящи;
В случая така цитираното
нарушение- за управление на моторно превозно средство от водач- Б.П. който не е
собственик и управлява моторно превозно средство собственост на „***************“ЕООД, който по време на проверка е установено, че е във видимо нетрезво
състояние и мирише на алкохол, като отказва да му бъде извършена проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер 7510/0078 за установяване употреба на
алкохол. На Б.П. е издаден талон за медицинско изследване №0054590 и 7бр.
холограмни стикери с №А-053814, като няма данни дали проверявания водач Б.П. го
е получил и дали е дал кръвна проба за установяване на употребата на алкохол.
За констатираното противоправно
деяние на Б.Г.П. е съставено НП №22-0341-000254 от 14.07.2022г., в което са
описани цитираните по- горе и установени по време на проверката фактически
обстоятелства.
Настоящият съдебен състав не
следва да обсъжда дали е правилно и законосъобразно издаден посоченото по- горе
НП, тъй като то следва да бъде обсъждано в отделно производство и по друг ред.
Предмет на съдебен контрол е
оспорената обжалваната
Заповед №22-0341-000145/02.06.2022г. на полицейски инспектор в ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево.
С оглед така
установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 140, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 146 от АПК, проверката на
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт обхваща
установяване компетентността на издалия го орган, спазена ли е изискваната от
закона форма, спазени ли са материалните и процесуалните разпоредби при
издаването му, както и дали е съобразен с целта на закона. Съдът е длъжен въз
основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността
на ИАА на така посочените основания, като не се ограничава само с основанията
посочени от оспорващия.
Съдът намира, че
оспорения административен акт е издаден от компетентен орган и в изискваната от
закона форма.
Съгласно чл. 172,
ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171,
ал.1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол
по този закон съобразно тяхната
компетентност. Оспорвания акт е издаден от полицейски инспектор в ОД на МВР
Габрово, РУ Севлиево в това му качество и е налице необходимата компетентност,
в уверение на което е представена като доказателство по делото Заповед №264з-894/06.04.2022г.
и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.
В обжалваната
Заповед изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, подробно
изложени в съдържанието на Акта за установяване на административното нарушение
№АД161528/01.06.2022г. и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК,
следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.
Настоящият състав
не констатира при издаване на обжалваната Заповед да е допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие на
материалноправни норми. Не е налице нарушение на разпоредбите на чл. 34 и чл. 35 от АПК.
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП/Изм.
- ДВ, бр. 101 от 2015 г., в сила от 22.12.2015 г.- редакция към момента на
нарушението/ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки: - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач:
б) който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174,
ал. 4
установените стойности са определящи;
При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е водачът да управлява
моторно превозно средство и при извършена проверка от контролните органи да
бъде установено управление на МПС, при което водачът да откаже да бъде проверен
с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване. Към момента на проверката е установено именно това
обстоятелство, като същото е надлежно описано в съставения АУАН и впоследствие
в НП. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните
длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В конкретния
случай категорично се установява по делото, че жалбоподателят е управлявал
цитираното МПС и при проврерката е установено че отказва да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Предвидените в ЗДвП ПАМ, включително и тези като настоящата имат за цел да
превантират извършване на правонарушения, изброени подробно в ЗДвП. В този
смисъл целта на принудителните административни мерки по посочения закон имат не
толкова санкционен характер колкото възпиращо и превъзпитаващо въздействие
върху нарушилите разпоредбите на ЗДвП се водачи на МПС, като по този начин се
осигурява безопасността на движението. В този смисъл наложената ПАМ е в
съответствие с целта на закона.
Както беше
посочено по- горе, противоправното деяние е констатирано със съставен АУАН от
компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното пред
административно - наказващият орган.
Съдът намира, че
не е налице основание за отмяна на оспорената Заповед, тъй като безспорно са
установени материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ. За да
е законосъобразен административният акт, следва да се издаде и за постигане
целите на закона, а не на друга цел, което води до превратно упражняване на
власт. В случая с процесната Заповед не е преследвана цел различна от
законоустановената – за осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения/чл. 171, ал.1 от ЗДвП/,
поради което не е налице основание за отмяна и по чл. 146, т. 5 от АПК.
Факта, че
впоследствие е постановено НП въз основа на констатациите залегнали в
АУАН№АД161528/01.06.2022г. касаещи наказателната отговорност на дееца не влияе
на законосъобразността на оспорената Заповед. В текста на ЗДвП е записано, че
предвидената ПАМ се налага със срок до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
По изложените
съображения, жалбата следва да се отхвърли като неоснователна и недоказана. Постановения административен акт,
предмет на настоящото съдебно оспорване е правилен, законосъобразен и
обоснован. Притежава всички изискуеми реквизити, мотиви. Издаден е от
компетентен административен орган в кръга на правомощията му. Не са налице
посочените в жалбата недостатъци, а именно липса на мотиви и несъответствие
между описаното в обстоятелствената част на акта и диспозитива на същия. Дори и
да са налице съкращения при изписването на фактическата обстановка, то същите
не влияят на съдържанието на акта, като от мотивите може да се установят
фактите и обстоятелствата по случая.
Предвид изложеното по- горе настоящият съдебен състав на
АС Габрово счита, че жалбата на Б.Г.П. следва да бъде оставена без уважение. Заповед
№22-0892-000113/26.05.2022г. на мл. инспектор в Сектор ПП при ОД на МВР Габрово е правилна и законосъобразна.
С оглед изхода на делото, а именно отхвърляне на
оспорването и предвид факта, че ответника по делото не е заявил искане за
присъждане на разноски, то такива не следва да се коментират в настоящия
съдебен акт.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
ОСПОРВАНЕ на Б.Г.П. *** против Заповед №22-0341-000145/02.06.2022г. на полицейски инспектор в ОД на МВР Габрово, РУ Севлиево като неоснователно и
недоказано.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване на осн. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :