Протокол по дело №234/2023 на Административен съд - Смолян

На поименно повикване в 13:15 часа, се явиха:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ М. В. С., редовно и своевременно призована, се явява лично и с адв. М. Д., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ по жалба – Началник РУ – [община], към ОДМВР – [област], редовно и своевременно призован, се представлява от юриск. В., редовно упълномощен.

 

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

 

АДВ. Д.: Да се даде ход на делото.

ЮРИСК. В.: Да се даде ход на делото.

 

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, и затова

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

ДОКЛАДВА СЕ жалбата на М. В. С. против Заповед рег. № 252з-235/17.08.2023 г. на началник Районно управление „Полиция“ [населено място].

 

АДВ. Д.: Поддържаме си жалбата по изложените съображения.

ЮРИСК. В.: Оспорваме така депозираната жалба.

Във връзка с даденото ни указание в предходно съдебно заседание, в днешното такова представям длъжностна характеристика, протокол за запознаване с длъжностна характеристика и акт за встъпване в длъжност.

АДВ. Д.: Нямам възражения да бъдат приети, даже ние сме ги поискали. Няма да представяме други доказателства.

ЮРИСК. В.: Моля да бъде допуснат до разпит полицейски служител. Други доказателствени искания нямаме.

АДВ. Д.: Нямам възражения по отношение на разпита на свидетеля.

 

СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства - Акт за встъпване в длъжност на М. В. С. и длъжностна характеристика за длъжността Младши автоконтрольор ІІ-І степен в сектор/група „Охранителна полиция“, група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“, участък към районно управление при ОДМВР, както и Протокол за запознаване с длъжностна характеристика.

СЪДЪТ намира, че следва да бъде допуснат до разпит водения от ответника свидетел.

Предвид изложеното, съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА описаните в съобразителна част на определението писмени доказателства.

 

ДОПУСКА до разпит водения свидетел.

 

СНЕ се самоличността на свидетеля, както следва:

В. С. Г., [възраст], български гражданин, [семейно положение], неосъждан, без родство и дела със страните по делото.

 

На свидетеля се напомни наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Свидетеля обеща да говори истината.

 

СВИДЕТЕЛЯТ Г.: Знам за какво се води делото, тъй като главния виновник съм аз. На 19.06.2023 г. сутринта, осем без десет някъде, излязохме долу до магазинчето, на у. „В. Л.“, там пием кафе сутрин, преди работа заедно със съпругата ми и още имаше 3-4 души. Това беше делничен ден, бях даже в отпуск и след отпуск първи ден, седнахме да пием кафе около осем часа, осем без пет някъде спря автомобил по средата на пътя между двете платна и от него се показа без да слиза Н. Б., видимо беше пиян, доколкото си спомням. Аз го познавам и той ме познава. Каза ми, че искам да ме види да ме поздрави. Аз му казах да дава, че задръства движението, още не беше слязъл. Въпреки всичко той слезе, обаче при слизането започна за залита и се виждаше, че е видимо пиян. Зад него спряха автомобили и започнаха да свирят, не могат да минат. Там сутринта, на 20-30 метра е детската градина и е пълно с автомобили, карата децата точно в този час пик. Аз му взех ключовете и преместих автомобила най в дясно към тротоара, за да може да освободя пътя. След като видях, че е видимо в нетрезво състояние се обадих на дежурния оперативен, да прати колега, който да го пробва за алкохол, тъй като има много свидетели и всички видяха, че той е пиян и неадекватен. Докато чакаме да дойде наряда, не знаех кой ще дойде, поръчах на лицето едно кафе и седна при мен, тъй като след като се обадих започна да става агресивен срещу мен и съпругата ми и другите свидетели. Поръчах му едно кафе, седна при мен и започна да пие кафето и изчакахме да дойде наряда. Дойде колежка С., сама беше, минахме на отсрещния тротоар, зад колата, обяснях й ситуацията, обясних й кога е станало, какво е станало. И тя каза, че не може да е пробва, тъй като не е спрян съгласно ЗДвП. Питах я какво ще правим. Каза да си му върна ключовете, тя ще го чака да тръгне и ще го хване наново. Аз си му върнах ключовете, казах й, че си тръгвам, запалих колата заедно със съпругата ми и си отидох.

Мисля, че той заключи автомобила и тръгна пеш, тогава си тръгнах аз. Аз й казах на С., че е видимо пиян, то се виждаше, човека беше агресивен, неадекватен и другите го видяха, обясних й цялата ситуация. Обяснях й, че съм го видял как управлява моторното превозно средство, аз иначе нямаше да се обадя. А пък ако не се обадя там има много хора и ще кажат, че прикривам престъпление. И най-вече можеше да направи беля, както ви казах в час пик има поне 30 коли, които си карат децата там.

Аз съм младши полицейски инспектор „КОС“. Същия ден съм бил на работа, с униформа. Нямаше как да не преместя автомобила, защото пътя беше затворен, детска градина е там и стана задръстване. Ако му бях разрешил той да го премести, можеше да направи беля, по-добре е аз да го преместя. Предложих му кафе с цел да го успокоя малко и да изчакаме наряда. Не знам дали има такова изискване специално за кафе да не се употребява преди изпробване. Ако съм му взел бира или алкохол е друго, но съм му взел кафе. Значи ако на човека му е лошо, не може да пие вода ли?

 

АДВ. Д.: Нямам други въпроси към свидетеля.

ЮРИСК. В.: Нямам други въпроси към свидетеля.

 

СВИДЕТЕЛЯТ В. Г. беше освободен и напусна съдебната зала.

 

АДВ. Д.: Ние други доказателствени искания нямаме.

ЮРИСК. В.: Нямаме други доказателствени искания, считаме делото за изяснено, моля да дадете ход на съдебните прения.

 

СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО:

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА С.: Повода, по който не съм го тествала и причините, първо, че е местен автомобила. На въпросна дата отидох на място, там бяха Г. и съпругата му. След като ме извикаха, отидох на място и видях, че автомобила е преместен, даде ми ключовете, при което аз казах на свидетеля, който разпитахме, че няма право да го мести. Възникна един спор между Г. колегата и водача, че всичко е на лична основа и взеха да се карат на пътя, че той иска да го натопи на такъв начин. Обадих се на инспектора. Каза, че са го докарали, просто не е видял правилно, каза че не е управлявал. Човека беше на 15-20 от автомобила. След това се обадих на инспектора на КАТ, която е в [община], Д. Ч., обясних му обстановката и той каза, че не е сигурен дали имам право да го тествам, защото много от обстоятелствата не позволяват и аз съм на място, аз да преценя. След като го видях, че пие кафе, това ми беше като заключение, че не мога да го тествам, защото той реално в чаша от кафе може да пие алкохол. Няма право нищо да консумира преди теста за алкохол, преди пробата. Г. не изчака да види дали водача ще си тръгне сам, пеша или с автомобила, аз изчаках, предупредих го да не се качва и след като се уверих, че си тръгва пеш, тогава се прибрах и аз. Г. не е бил на място, когато си е тръгнал водача. Той си тръгна много по-рано.

АДВ. Д.: Поддържам така представената жалба като моля да отмените заповед с посочения номер на началник на Районно управление „Полиция“, с която на доверителката ми е наложена съответното наказание. Считам същата за незаконосъобразна, немотивирана и необоснована и е постановено при нарушение на материалния закон и производствените правила и налагаща едно явно несправедливо наказание.

Във въпросната заповед дисциплинарно-наказващият орган е приел, че доверителката ми не е изпълнила разпоредбите на чл. 81, ал. 2, т. 14 и чл. 81, ал. 2, т. 18, във връзка с чл. 80, ал. 1 от Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, с което е преценил, че е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР.

Нарушението на служебната дисциплина, за което й е наложено това дисциплинарно наказание е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 15 и ал. 2 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 194 дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди, разпореждания и т.н., касателно чл. 81, ал. 2, т. 14 от горепосочената Инструкция за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътно движение, което вменява служителят, осъществяващ дейност по контрол на пътното движение е длъжен да изяснява и отразява обективно и точно обстоятелствата при допуснати нарушения на правилата за движение, което в конкретния случай доверителката ми е направила, т.е. тя е отразила обективно и точно това, което е констатирала на място. Както съответния служител е длъжен да предотвратява и пресича престъпни и противообществените действия на гражданите. Според обстоятелствата тя това го е извършила и в последствие.

Отделно от това, нарушението, за което е наказана във въпросната заповед, е без необходимата в такива случаи задължителна конкретика. Нарушението е посочено общо, т.е. не е посочено деянието, действието или бездействието конкретно, с което се приема, че е извършила дисциплинарното нарушение, за което е наказана. Във въпросния ден тя не е извършила дейност по контрол на пътното движение, а е изпратена по сигнал. В днешно съдебно заседание тя обясни, че се е свързала с прекия й началник, който осъществява контрол по КАТ в [населено място], който също не е знаел как да се процедира във въпросния случай предвид обстоятелството, че са се случили събития преди тя да пристигне и да констатира точно кой е управлявал автомобила, същия е местен и съответно е заявил тя да прецени на място, което го е направила предвид все пак и нейната оперативна самостоятелност, която тя притежава като служител на полицията и предвид всички тези обстоятелства, тя е взела решението в този момент, за което й е наложено наказанието.

В самата заповед, оспорвана от нас, на стр. 2, е прието, че безспорно е установено и доказано, че е извършила вмененото й нарушение, а именно, че на 19.06.2023 г. след получен сигнал не е взела отношение по компетентност, въпреки даденото разпореждане на дежурния от ОДЧ да изпробва водача и отказала с мотив, че не го е установила лично и че водача не е бил в автомобила, което е точно така и тази обосновка на дисциплинарно-наказващия орган е в противоречие с посочения от него състав на чл. 81, ал. 2, т. 18 от Инструкцията, а именно, че служителят е длъжен да предотвратява и пресича престъпни и противообществените действия на гражданите.

В заповедта за налагане на наказанието не конкретизирано изобщо как и по какъв начин във въпросния тя е осъществявала контрол на пътното движение, имайки предвид текстовете, посочени в заповед, за което й е наложено наказание. Лицето, за което се е твърдяло, че е водач, тя не го е спряла за проверка при управление на МПС, същият е бил на разстояние от автомобила, автомобила е бил местен, още повече, че на същия му е било давано да пие кафе, което на всички ни е известно, че не е следвало да бъде извършвано предвид сигнала, който е подаден и предвид това, което се очаква, същия да бъде изпробван за употреба на алкохол. Правните основания, за които е наложено наказание на доверителката ми са посочени в заповедта общо, без задължителната конкретизация. Всички други съображения подробно съм ги изложила в жалбата.

Предвид всичко изложено моля да отмените цитираната заповед като незаконосъобразна, необоснована, като също така моля да присъдите и направените от доверителката ми разноски.

ЮРИСК. В.: Аз Ви моля от името на дисциплинарно-наказващия орган началника на Районно управление-Д. да постановите съдебен акт, с който да отхвърлите жалбата срещу атакуваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание, с която на младши инспектор М. В. С. - младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“, в Районно управление-Д. е наложено дисциплинарно наказание „п.“. Считам, че изложените от жалбоподателката съображения и развитите тези в днешно съдебно заседание от процесуалния представител, не могат да обосноват отмяната на дисциплинарния акт. В случая считам, че не са налице отменителните основания, регламентирани в чл. 146 от АПК. Не може да бъде споделено оплакването в жалбата, че описанието на дисциплинарното нарушение в заповедта било общо, без необходимата в такива случаи конкретика, което затруднявало реализирането на правото защита на наказаното лице. Считам, че в административния акт се съдържат конкретни факти по случая – кога, къде, какво и при какви обстоятелства е извършила С., поради което не е допусната непълното или липса на конкретика, представляваща съществено нарушение на административно-производствените правила и представляваща самостоятелно основание за отмяна на заповедта, както необосновано се стреми да наложи жалбоподателката.

На следващо място не мога да се съглася и с превратното и стеснително тълкуване на закона, което се стреми да наложи С. с необоснованото си твърдение, че в деня на извършване на дисциплинарното нарушение, същата не е осъществявала контрол на пътното движение, а е била изпратена по сигнал. Явно наказаната служителка счита, че след като е изпратена по сигнал, независимо, че същата не е заварила водача в автомобила, то тя няма задълженията, визирани в Инструкция № 8121з-749/20.10.2014 г. за реда за организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Считам, че след като тя е материално и териториално компетентно лице по ЗДвП и в сочения ден е изпълнявала служебните си задължения по това направление, последната е била длъжна при посещение и отработване на сигнала да тества за употреба на алкохол посоченото в сигнала лице, още повече, че гражданина, който е установил признаците на употребения алкохол и качеството на водач на въпросния нарушител, е друг униформен колега и служител на Районно управление-Д. и предвид посочено в жалба, не, напротив в този случай служителят на МВР не действа в условията на оперативна самостоятелност, а обратно в условията на обвързана компетентност и наказания младши автоконтрольор е следвало да изясни обективно и точно обстоятелствата при допуснатото нарушение на правилата за движение, да предотврати и пресече престъпната и/или противообществена проява на сочения гражданин и да отстрани причините и предпоставката, създаваща опасност за живота и здравето на гражданите, като извърши тест за употреба на алкохол спрямо сочения водач на моторно превозно средство и предприеме по-нататъшни действия по компетентност. Като не е направила това, същата е нарушила посочените в обжалваната заповед разпоредби от Инструкцията за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, поради което считам, че М. С. следва да понесе дисциплинарна отговорност за извършеното нарушение.

По отношение на направеното изявление от г-жа С. във връзка с ангажирането на телефонния разговор, който е провела с г-н Д. Ч., който е инспектор Пътен контрол в Районно управление-[община], моля съдът да съобрази в депозираните писмени обяснения от него за нуждите на проверката г-н Ч. изрично посочва, че същия не е бил уведомен, че гражданинът, който е установил управлението на моторното превозно средство от нарушителя, от така наречения нарушител, е друг служител на Районно управление-[община].

По отношение на твърденията за конфликт на личностна основа между г-н Г. и установения водач на моторното превозно средство, моля съдът да отчете многобройните писмени сведения, събрани в хода на административното производство, в нито едно от които се навеждат такива възражения или обстоятелства.

В заключение подробни съображения по направените оплаквания в жалбата, включително и по тези за допуснати процесуални нарушения, за процесуална икономия поставям под формата на писмени бележки, с препис за процесуалния представител на жалбоподателя, като в този смисъл моля за Вашия съдебен акт, като моля също да ни бъдат присъдени разноски по делото - възнаграждение за юрисконсулт, както и в условията на евентуалност правя възражение за прекомерност на уговорения адвокатски хонорар.

 

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

 

Протоколът изготвен в с.з.

Заседанието закрито в 13:40 часа.