Р Е Ш Е Н И Е
№ 20.10.2021 година
гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и първа година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СТОЙЧО ПОПОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №4588
по описа на 2021 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №4588/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П.Р.В. ЕГН ********** от гр.София срещу решение от 11.12.2020 г постановено по гр.д.№35039/2019 г на СРС , 175 състав , в
частта , с която въззивникът е осъден да заплати на основание чл.59
ал.1 ЗЗД на И.К.Л. ЕГН ********** от гр.София /починал в течение на въззивното
производство като на негово място са конституирани наследниците му Н.И.Л. ЕГН **********
и С.И.С. ЕГН ********** *** / сумата от 2212,89 лева обезщетение за ползване
без правно основание на собствената на Л. ½ идеална част от апартамент №2 в гр.София ж.к.Гоце Делчев ул.****за
периода 24.12.2017 г – 20.02.2019 г ; ведно със законната лихва от 19.06.2019 г
до окончателното заплащане на сумата . Решението на СРС се обжалва и в частта
за разноските .
Въззивникът
излага доводи за неправилност на решението на СРС , Показанията на разпитаните свидетели
относно причините Л. да напусне жилището са противоречиви – едните твърдят , че
това е станало поради обидно отношение на ответника , а други – поради
собствено решение . СРС не е изложил мотиви , защо е кредитирал показанията на
първата група свидетели и особено на св.С. , която е дъщеря на ищеца и е
заинтересована . Липсва връзка между обедняването на ищеца и обогатяване на
ответника , защото последният не го е лишил от ползване . Ищецът не е искал
достъп до имота и не е искал да го ползва .
Въззиваемата страна И.Л. е подал
писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . Налице е фактическия състав на чл.59 ЗЗД , защото В. се е нанесъл в семейното жилище без негово съгласие и до
момента продължава да го ползва . Бившата му съпруга и В. са се държали грубо и
арогантно към него като човек на преклонна възраст и не са грижили за него . Не
трябва да се кредитират неверните показания на дъщерята на ответника.
В о.с.з наследниците на И.Л. оспорват
въззивната жалба.
Въззивната жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на жалбоподателя на 04.01.2021 г и е обжалвано в срок на 18.01.2021 г /по ел.пощата
и подписано с електронен подпис , друг екземпляр е подаден по пощата на
12.02.2021 г / .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.
След преценка на доводите в
жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
В
мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК ,
подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните
. Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият
съд извършва служебна
проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива
пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен
само до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1
от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на
ВКС .
За да уважи иска СРС е приел следното . Безспорно процесният имот е съсобствен /бивша СИО/
на първоначалния ищец и С.Л., а ответникът е син само на С.Л.. Решението за
развод на първоначалния ищец и С.Л.е влязло в сила на 20.02.2019 г , като с
исковата молба се претендира обезщетение за периода , в който страните са
били все още в брак . Трябва да се кредитират показанията на св.С. /дъщеря
на ищеца/ , че ответникът е прибивавал в имота през 2017 г . Ищецът бил
принуден да се изнесе на 24.12.2017 г поради обидно отношение към него от
ответника и тогавашната му съпруга Л./а не доброволно/. За периода от
24.12.2017 г до 20.02.2019 г се дължи обезщетение за ползване , като ищецът е
обеднял от невъзможността да ползва имота си , а ответникът се е обогатил
неоснователно .
Решението на
СРС е неправилно в обжалваната част . Действително
според трайната практика на ВКС с разпоредбата
на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската отговорност
на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго, като бъде
осъден да върне онова с което се е обогатил, за да бъде възстановено
имущественото равновесие между субектите, до размера на обедняването.
Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването
на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в
обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността
собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по
друг начин. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която
собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД - т.е. общата хипотеза на
неоснователното обогатяване. Имуществените облаги имат материално естество, те
са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на
обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на
обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При
последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай , че
разходите са били необходими и ответникът по иска по чл. 59 ЗЗД е трябвало да
ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за
тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е
нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат
да имат и специалните качества или потребности на обогатения.
В случая СРС не е взел предвид особеностите на случая – първо , че имотът е съсобствен между ищеца и С.Л.и второ , че ответникът
е бил допуснат в имота от Л.като негова майка , която също е живяла
и живее в имота . Фактът , че Л.е живяла в имота за процесния период е
безспорно установен от св.С. и св.Б., а и не се оспорва в исковата молба и в
отговора на въззивната жалба .
По
въпросите на ползване на имота от съсобственик е постановено Тълкувателно
решение №7/2012 г от 02.11.2012 г по тълк.дело №7/2012 г на ОСГК на ВКС . В мотивите на същото е посочено , че под лично
ползване трябва да се има предвид служене с вещта както чрез непосредствени действия на съсобственика ,
така и чрез действия на осъществени от член на неговото семейство или чрез
трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. Именно такъв е и
процесният случай , в който ответникът е бил допуснат безвъзмездно в
имота от другия съсобственик - С.Л.като нейн син .
Както е посочено в определение №73 от 31.01.2019 г по гр.д. № 3046/2018 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС ако ползващият съсобственик е допуснал безвъзмездно / например , чрез за заем за послужване/ трето за
съсобствеността лице , което
само или заедно с него ползва общата вещ, то настъпва - евентуално - неоснователно разместване на
блага между правните сфери на съсобствениците на общата вещ , а не между единия
от тях и третото лице/. При наличието и на останалите предпоставки по чл.31 ал.2 ЗС лишеният от
възможност пряко да си служи с вещта съсобственик има право на парична
компенсация. Също и според мотивите на решение №179 от 23.07.2015 г по гр.д. № 3104/2014 г, ГК , ІV ГО на ВКС при безвъзмездно ползване
от трето лице се прилага чл.31 ал.2 ЗС между съсобствениците , а не чл.59 ал.1 ЗЗД между съсобственика и третото лице.
В случая
съсобственикът Л.е дала съгласие ответникът да ползва безвъзмездно процесния
недвижим имот и претенцията по чл.59 ал.1 ЗЗД е
неоснователна. Ищецът
разполага със защитата по чл.31 ал. 2 ЗС срещу другия съсобственик , който е допуснал ответника да
ползва имота.
Не следва друго от факта , че за процесният
период ищецът и С.Л.са били в брак . Както е посочено в решение №99 от
05.03.2010 г по гр.д. № 533/2009 г, ГК , ІІІ ГО на ВКС иск по чл.31 ал.2 ЗС
може да се води и при фактическа раздяла между съпрузи .
Само за пълнота трябва да се отбележи , че по делото
няма данни за писмена покана от ищеца до съсобственика му Л.за ползване
на имота . Ищецът сам се е изнесъл от имота поради разногласия с тогавашната си
съпруга и сина й , а според решението за развод вина за влошените отношения
имот и двамата съпрузи .
При липса на покана законът презюмира , че
неползващият съсобственик е съгласен имотът му да се ползва без обезщетение от
другия съсобственик и евентуално обедняване на неползващият / в случая
съсобственик-съпруг/ е ирелевантно. С оглед цитираното тълкувателно решение третото
лице ползва целия имот от името и за сметка на ползващия съсобственик . Отсъства правна логика третото лице да бъде
поставено в положение да дължи обезщетение , след като самият ползващ
съсобственик не дължи и не му се иска такова.
Абсурдно е „разграничението“ направено в исковата
молба , че третото лице ползвало „идеалната част“ на ищеца , а другата се
ползвала от Л.. От гл.т. на чл.31 ал.2 ЗС и Тълкувателно решение №7/2012
г от 02.11.2012 г по тълк.дело №7/2012 г на ОСГК на ВКС имотът е ползван изцяло от Л.- лично и чрез сина й
.
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се
отмени в обжалваната част /включително и в частта , в която въззивникът е
осъден да заплати разноски пред СРС/ искът да се отхвърли . Пред СГС разноски
се дължат от въззиваемите страни .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 11.12.2020 г постановено по гр.д.№35039/2019 г на СРС , 175 състав , в частта , с която П.Р.В. ЕГН ********** от гр.София
е осъден да заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД на И.К.Л. ЕГН ********** от
гр.София /починал в течение на въззивното производство като на негово място са
конституирани наследниците му Н.И.Л. ЕГН ********** и С.И.С. ЕГН ********** ***
/ сумата от 2212,89 лева обезщетение за ползване без правно основание на
собствената на Л. ½ идеална част от
апартамент №2 в гр.София ж.к.Гоце Делчев ул.****за периода 24.12.2017 г
– 20.02.2019 г ; ведно със законната лихва от 19.06.2019 г до окончателното
заплащане на сумата ; както и в частта , в която П.Р.В. ЕГН ********** от гр.София е осъден да
заплати на И.К.Л. ЕГН ********** от гр.София сумата от 322,60 лева
разноски пред СРС ; и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Н.И.Л. ЕГН **********
и С.И.С. ЕГН ********** *** / конституирани като наследници на починалия
първоначален ищец И.К.Л. ЕГН ********** от гр.София / да се осъди П.Р.В. ЕГН **********
от гр.София да им заплати на основание чл.59 ал.1 ЗЗД по ½ част от
сумата от 2212,89 лева обезщетение за ползване без правно основание на тогава
собствената на И.Л. ½ идеална част от апартамент №2 в гр.София ж.к.Гоце
Делчев ул.****за периода 24.12.2017 г – 20.02.2019 г ; ведно със законната
лихва от 19.06.2019 г до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА всеки от Н.И.Л. ЕГН ********** и С.И.С.
ЕГН ********** *** да заплати на П.Р.В. ЕГН ********** от гр.София сума от по
22,13 лева разноски пред СГС .
Решението може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчване на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.