№ 416
гр. Дупница, 29.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Маргарита Пл. Алексиева
при участието на секретаря Деа Д. Иванова
като разгледа докладваното от Маргарита Пл. Алексиева Административно
наказателно дело № 20231510201012 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0348-000835 от 15.08.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Й. М. А., с
адрес: гр. С.............., ул.В............. № ......... с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на оспореното
НП. Иска се неговата отмяна. В приложени по делото писмени бележки се прави
алтернативно искане за прилагане на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН ако съдът счете, че не са налице
условията на чл. 11 от ЗАНН вр. с чл. 9, ал. 2 от НК.
Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание. Представлява
се от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С., който поддържа жалбата и
навежда допълнителни съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното
постановление. Иска същото да бъде отменено изцяло.
Въззиваемата страна, редовно призована, изразява писмено становище в
съпроводително писмо за неоснователност на жалбата, не взема участие и не се
представлява.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят работи като монтьор от две години. Закупил мотопед марка ,,П........“
1
с номер на рама .................... който оставил в гаража на приятеля си Е.П. находящ се на ул.
,,Иван Вазов“ № 24. На 11.07.2023 г. двамата ремонтирали мотопеда и около 21.00 ч.
жалбоподателят го изкарал от гаража, за да го тества след ремонта. В това време
полицейските служители Б. Г. и Д. Д. в изпълнение на служебните си задължения
извършвали обход на кв. Гюргево в гр. Сапарева баня. На ул. ,,Иван Вазов“ пред дом № 28
възприели управлението на мотоциклет като при извършената от тях проверка се
установило, че моторното превозно средство – мотоциклет ,,П........ Ин Джет“ не е
регистрирано по надлежния ред и е без регистрационни табели. В момента, в който
полицейските служители подали звуков и светлинен сигнал водачът преустановил
управлението на мотоциклета. Пред тях водачът обяснил, че мотоциклетът е след ремонт и
го е изкарал на проба, за да провери дали е ремонтиран както трябва. След извършен оглед
на превозното средство се установило, че същото е мотопед. На мястото, на което водачът
спрял, не са създадени предпоставки за настъпване на ПТП. Непосредствено след това и
жалбоподателят, а след това и свидетелят Д. направили опит да го запалят, но не успели и
натоварили същия в служебния автомобил и го закарали в РУ – Дупница.
С оглед констатираните въз основа на справката обстоятелства св. Г. в присъствието
на свидетеля Д. и на жалбоподателят А. съставил процесния АУАН, за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП. Актът е подписан от актосъставителя и свидетеля при установяване на
нарушението и съставяне на АУАН, както и от жалбоподателя без възражения, след което
му бил връчен срещу подпис и препис от АУАН.
Така съставеният и подписан АУАН, ведно с образуваната по него преписка е бил
изпратен от АНО по компетентност на Районна прокуратура - гр. Кюстендил. ТО-Дупница,
с оглед данни за престъпление.
С постановление от 18.07.2023 г., прокурор при РП - Кюстендил е прекратил бързо
досъдебно производство вх. № 2664/2023 г. по описа на РП-Кюстендил, ТО-Дупница и БДП
№ 436/23 г. по описа на РУ гр. Дупница за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и е изпратил
материалите на АНО за произнасяне по компетентност.
След връщане на материалите при АНО, същият на основание прокурорското
постановление е издал обжалваното Наказателно постановление № 23-0348-000835 от
15.08.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на
Й. М. А., с адрес: гр. С.............., ул.В............. № ......... с ЕГН **********, на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания ,,Лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните по
делото гласни и писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло изложеното при разпита и
от свидетелите Г. и Д., които добросъвестно разказват това което знаят или си спомнят за
случая. Съдът не намира основания да не се довери и на заявеното от свидетеля П., който
макар и да е приятел и да е доведен от жалбоподателя под страх от наказание пред съда
свидетелства, че малко преди да бъде спрян от полицейските служители ремонтирали
2
мотопеда в неговия гараж, след което А. го изкарал да го пробва дали ще запали, привел го
в движение и го управлявал не повече от 40 метра, когато бил спрян за проверка от
полицаите.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия
преклузивен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за
разглеждането й. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следното:
Въз основа на извършена цялостна служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е
формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.
По повод възраженията в жалбата и в пледоарията следва да се акцентира, че в текста
на НП е посочено в пълния му обем изпълнителното деяние - неизпълнение на задължението
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, а именно по пътищата да се движат само МПС-та, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. Безспорно от справката на място с техническо средство от св. Г. е било установено
нерегистрирането на мотоциклета, като правилно АНО е скрепил фактическата обстановка
със санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, предвиждаща наказание за водач,
управляващ МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Според съдебния състав е
напълно ясно и недвусмислено, че нарушението е описано достатъчно точно, тъй като при
нерегистрирано МПС няма как да има поставени регистрационни табели, поради което
формата на противоправното деяние е наказуема по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Не е дадено
описание на две нарушения или хипотези, както се сочи неправилно в жалбата и писмените
бележки на страната, доколкото посоченото такова е едно - управление на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред.
Доколкото принципно АУАН, в случая постановлението за прекратяване на ДП,
очертават предмета на обвинението с всички признаци от неговия състав, то в случая
предявеното срещу жалбоподателя обвинение с НП се явява коректно от обективна страна.
В постановлението за прекратяване на БДП и в НП е наведена фактическа обстановка, която
е идентична откъм обективните елементи от състава на административното нарушение и се
намира в пълна корелация с визираните правни норми от ЗДвП. Не е допуснато съществено
процесуално нарушение, което да се отразява пряко на правото на защита на
санкционирания субект в аспекта да разбере за какво административно нарушение е
привлечен към отговорност.
Административнонаказателното производство срещу жалбоподателя за нарушение по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е образувано по общия ред предвиден в чл. 36, ал. 1 от ЗАНН със
съставяне на АУАН с № 833203 от 11.07.2023 г. Този акт, ведно с материалите събрани по
преписката е бил изпратен по компетентност на РП-Кюстендил, което се установява
категорично от цитираното в диспозитива на НП Постановление № 2664 от 18.07.2023 г., на
3
прокурор при РП - Кюстендил за прекратяване на наказателното производство и е изпратил
същата на АНО за произнасяне по компетентност. Това Постановление е изрично цитирано
и посочено и в представената по делото Справка за нарушител/водач на жалбоподателя в
графата “Наказателни постановления“ – л. 14 от делото. АНО не е прекратявал с резолюция
висящото пред него административнонаказателно производство, образувано по изпратения
на прокуратурата АУАН. Поради това не е налице допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила. В случая за констатираното нарушение е бил съставен АУАН в
законовия 3 месечен срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, след установяването му, като след
преценката на полицейските органи, че деянието разкрива признаци на извършено
престъпление актът е изпратен, ведно с материалите на прокурора по компетентност във
връзка с воденото бързо досъдебно производство. При изпращането на преписката
административно-наказателното производство не е било изрично прекратено на основание
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, но това процесуално нарушение /пропуск/ не може да бъде счетено за
съществено, с оглед предвидената в закона последваща възможност за реализиране на
административнонаказателната отговорност в приложение на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, като
ефектът от липсата на прекратяване е единствено, че срокът за издаване на НП не е спрял да
тече, но в случая той е спазен с издаването на процесното постановление в шестмесечния
срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, а именно обжалваното НП е издадено на 15.08.2023 г., от
изрично упълномощен и компетентен АНО. Изцяло в този смисъл виж и изложеното в
решение № 118 от 25.05.2021 г. по к. адм. н.д. № 86/2021 г. на Административен съд –
Кюстендил. В същото е направен извод, че административно - наказателното производство
не е прекратено по АУАН, по смисъла на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, поради което няма пречка
след постановлението на прокурора да се издаде НП.
За по-голяма прецизност административнонаказващият орган дори сам е посочил в
НП, че то се основава на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
За да бъде едно нарушение на административно-процесуалните правила, основание за
отмяна на НП, същото задължително трябва да е съществено. Доколкото в ЗАНН не е
посочено, кога едно процесуално нарушение е съществено, то на основание чл. 84 от ЗАНН,
приложение следва да намерят разпоредбите на НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 348, ал.
3, т. 1 от НПК, съществено е това процесуално нарушение, което е довело до ограничаване
процесуалните права на страните в процеса. В случая такива права не са били ограничени.
Относно възраженията във връзка със съдържанието на АУАН и НП при описание на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП виж. актуалната практика на касационната инстанция
отразена в относимото към случая решение № 55/04.03.2020 г. по КАНД $ 371/2019 г. по
описа на АС – Кюстендил за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, "По пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани... ". В
случаите, когато са нарушени правилата на посочената разпоредба, в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП се предвиждат кумулативно следните наказания: "лишаване от право да управлява
моторно превозно средство" за срок от 6 до 12 месеца" и "глоба" от 200 до 500 лв., за водач,
4
който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред.
С поведението си на пътя, жалбоподателят е извършил от обективна страна
описаното в АУАН и НП нарушение на правилата за движение установени в чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е управлявал МПС, което не е било предварително регистрирано по
надлежния законов ред и с поставена регистрационна табела на него след закупуването му.
От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е
извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл - жалбоподателят като
правоспособен водач, напълно съзнателно е нарушил правилата за движение по пътищата -
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП – съзнавал е общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е настъпването на обществено опасните последици и пряко е целял
реализирането на същите, доколкото много добре е знаел, че управлява новозакупено и
нерегистрирано МПС, което няма издадени и поставени регистрационни табели.
Предвиденото в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП административно наказание "глоба" е наложено
в минимален размер, който съдът няма възможност да ревизира. Същото важи изцяло и по
отношение на кумулативно наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС"
за срок от 6 месеца, което също е наложено в предвидения от закона минимум, поради което
и не може да бъде изменено.
Въпреки всичко гореизложено съдът приема, че така определените по вид и размер
минимални наказания "глоба" от 200, 00 лева и най-вече и основно "лишаването от право да
управлява МПС" за срок от 6 месеца не съответстват изцяло на целите на наказанието по чл.
12 от ЗАНН, както и на обществената опасност на самото деяние и на нарушителя.
Преценка дали допуснатото административно нарушение представлява маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност, с оглед на засегнатите от
деянието обществени отношения, липсата или незначителността на причинените в резултат
на деянието общественоопасни последици, причините и условията, мотивирали
извършителя да пристъпи към осъществяване на същото, наличието или липсата на данни за
други извършени нарушения, както е в случая, като е без значение дали нарушението е
резултатно или формално. В тази насока съдът приема, че са налице кумулативните
законови предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят е маловажен и
според съда разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Съгласно дефиницията дадена в пар. 1, т. 4 от ЗАНН
"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата
или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. ". В настоящия случай се касае за еднократно, много кратко като разстояние
и време управление на нерегистрирано МПС, което е предприето единствено с цел и
намерение за проверка на извършения по-рано ремонт. Управляван е мотопед в малко
населено място, явно с ниска и разрешена за движение скорост, от правоспособен водач,
5
който притежава СУМПС от съответната категория. Няма данни да е създадена някаква
пряка и непосредствена опасност за останалите участници в движението или пешеходци. Без
съмнение нарушението е извършено от водач, който няма никакви актуални нарушения по
ЗДвП в последните 14 години. Поради всичко това и изложените други обстоятелства съдът
приема, че наложеното наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6
месеца не би било съответно на смисъла и целта на закона, а именно чл. 12 от ЗАНН и
представлява една абсолютно нереципрочна и ненужна репресия спрямо подобен тип
нарушител с много ниска обществена опасност и за деяние като гореописаното такова, което
чисто формално съдържа признаците на административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП.
При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 от ЗАНН
наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните"
случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато
деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да
приложи чл. 28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган освобождава
нарушителя от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да
почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при
"оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Става въпрос за
особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в
закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл. 28 от ЗАНН да не наложи
наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови
последици. Доколкото преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол,
неприлагането на чл. 28 от ЗАНН от административнонаказващия орган при наличие на
предпоставките за прилагането му е основание за отмяна на наказателното постановление
поради издаването му в противоречие със закона. Tова е така, защото правомощието му да
санкционира, като АНО включва и преценката му за маловажност на случая - виж
Тълкувателно решение № 53 от 11.04.1986 г. по н. д. № 49/83 г., ОСНК. Като и в: решение
№ 281 от 21.12.2020 г. по к.адм.н.д. № 246/2020 г. на АС - Кюстендил; решение № 211 от
17.07.2019 г. по к. адм. н. д. № 167/2019 г. на АС – Кюстендил и др.
Предвид изложеното, съдът счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и следва
да бъде отменено изцяло, като за констатирания безспорно според съда "маловажен случай"
на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП наказващият орган не е следвало да налага наказание
на нарушителя, като е следвало само да го предупреди писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще
му бъде наложено административно наказание, както предписва чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав няма пречка с решението си да стори това.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. с ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0348-000835 от 15.08.2023 г., издадено от
Началник група в ОДМВР гр. Кюстендил, РУ-Дупница, с което на Й. М. А., с адрес: гр.
С.............., ул.В............. № ......... с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от
ЗДвП са наложени административни наказания ,,Лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца и ,,глоба“ в размер на 200.00 лв., за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 28 от ЗАНН ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя
Й. М. А., с адрес: гр. С.............., ул.В............. № ......... с ЕГН **********, че при извършване
на друго административно нарушение от същия вид - по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния
акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и
по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
7