РЕШЕНИЕ
№ 289
гр. Пловдив, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
гражданско дело № 20255300500305 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 4423 от 11.11.2024г. постановено по гр.д.№ 3542 по описа
за 2023 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., СЕ ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, представлявана от *** Г.Н.М., ДА ЗАПЛАТИ на И. Ж. Т., ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: ***, адв. Т. Т., сумата 2 409, 76 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 1 863, 1 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
06.03.2020 г. - 07.03.2023 г., заедно с мораторна лихва върху тази сума за
периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният
труд, до 09.03.2023 г. в размер общо на 337, 62 лева, заедно със законната
лихва върху главницата, начиная от 09.03.2023 г., до окончателното й
изплащане, както и направените разноски за производството по делото в
размер на 1 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
1
Районен съд – гр. Пловдив – 146, 37 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ, като
ЗА РАЗЛИКАТА над уважения до пълния предявен размер от 2 588, 03 лева
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.178, ал.1, т.3 във връзка с чл.187, ал.5,
т.2 от ЗМВР.
ОСЪЖДА И. Ж. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – гр. П., с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност в размер на 300 лева.
С Определение № 16097 от 27.12.2024г. по гр.д.№ 3542/2023 г. на
Районен съд Пловдив, VIII гр.с., ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от
ищеца по делото И. Ж. Т., ЕГН **********, от ***, със съдебен адрес: ***,
адв. Т. Т., Молба вх. № 117456/15.11.2024 г. (наименована "Възражение") за
изменение на Решение № 4423/11.11.2024 г., постановено по гр. дело №
3542/2023 г. по описа на ПРС – VІІІ гр. състав В ЧАСТТА МУ ЗА
РАЗНОСКИТЕ касателно присъденото юрисконсултско възнаграждение от
300 лева.
Недоволен от първоинстанционното решение е останал ответникът
Областна дирекция на МВР – гр. П., представляван от *** Г.Н.М., който чрез
пълномощника гл.юрисконсулт И. П. е подал въззивна жалба срещу
решението, в частта му, с която е осъден да заплати на И. Ж. Т., СУМАТА 2
409, 76 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 863, 1 часа
нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през
периода 06.03.2020 г. - 07.03.2023 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху
тази сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число
на месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощният труд, до 09.03.2023 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 337, 62 лева, ЗАЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 09.03.2023 г.,
ДО окончателното й изплащане, КАКТО И направените разноски за
производството по делото В РАЗМЕР НА 1 000 лева, а в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 146, 37 лева ДТ и
100 лева депозит за ССЕ.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението в
обжалваната част е неправилно и необосновано, издадено в противоречие на
материалния закон, Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-
2
435/2023 г. по описа на СЕС и Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. На първо място се съдържат
оплаквания за неправилно приложение на материалния закон - чл.9, ал.2 от
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС
№ 4 на МС от 17.01.2007 г. и се развиват доводи, че нейното приложение е
изключено спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с
Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на
ОСГК на ВКС. Поддържа се, че тълкувателното решение е постановено в
съответствие с изводите на СЕС по дело № С-262/20 г., които са повторени в
Определението по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС и последното не е в
противоречие с тълкувателното решение. На второ място се обсъждат
мотивите в Определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г.
по описа на СЕС като се твърди, че същото не съдържа изводи, различни от
направените по дело № С-262/20 г. и в тълкувателното решение. Излагат се
подробни съображения, че не са налице предпоставките за неравно третиране
на служителите на МВР, както и че по отношение на същите не може
едновременно да се прилагат разпоредбите на ЗМВР и на КТ и въз основа на
тях да получават двойно заплащане. На трето място се развиват съображения,
че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по отношение
продължителността на труда. Искането към въззивния съд е да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната част и да постанови ново, с
което да се отхвърли исковете за главница и мораторна лихва. Претендират се
разноските по делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение, при евентуално отхвърляне на жалбата, за намаляване на
разноските за адвокатско възнаграждение за въззивното производство на
насрещната страна и присъждането на такива под минималния размер по
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от И.
Ж. Т., ЕГН **********, чрез пълномощника адвокат Т. Т., с който се оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Поддържа се, че решението на ПРС е
правилно, обосновано и законосъобразно с позоваване на приетото по делото
заключение на ССчЕ и практиката на СЕС. Оспорва се решението в частта на
разноските, в която ищецът е осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение, за което е подадено и възражение по чл.248 ГПК. Намира се,
3
че присъденото юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева не е
съобразено в процентно съотношение с непризнатата част на иска,
незаконосъобразно е и прекомерно завишено. Моли се за потвърждаване на
обжалваната част на решението и изменението му в частта на присъдените
разноски от 300 лева за юрисконсултско възнаграждение. Претендират се
разноските по делото за въззивното производство по приложен договор за
правна помощ и списък по чл.80 ГПК. Не се правят доказателствени искания.
Постъпила е и частна жалба от И. Ж. Т., чрез адвокат Т. Т., срещу
постановеното по делото Определение № 16097 от 27.12.2024г., с което се
оставя без уважение подадената от ищеца Молба вх. № 117456/15.11.2024 г.
(наименована "Възражение") за изменение на първоинстанционното решение
в ЧАСТТА МУ ЗА РАЗНОСКИТЕ касателно присъденото юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева на Областна дирекция на МВР – гр. П.. Излагат се
доводи, че към момента на определяне на юрисконсултското възнаграждение,
районният съд не е съобразил приложимите разпоредби от Закона за правната
помощ, към които препраща чл.78, ал.8 ГПК, както и че същото е завишено
предвид отхвърления размер на исковата претенция от 178, 27 лева. Моли да
се отмени обжалваното определение като се присъди юрисконсултско
възнаграждение в предвидения минимален размер.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба от
ОД на МВР – гр. П..
Първоинстанционното решение не е обжалвано и е влязло в сила в
отхвърлителната си част.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба и частната жалба са подадени в срок, изхождат от
легитимирани страни и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явяват процесуално допустими.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР вр. с чл.
4
86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът И. Ж. Т. твърди, че заема длъжност „***“ в група „***“ на
Сектор „***“ към Трето РУ при ответната ОД на МВР - гр. П.. През периода
от 06.03.2020 г. до 07.03.2023 г. и до датата на подаване на исковата молба
/09.03.2023г./ е изпълнявал служебните си задължения на смени, всяка от
които с продължителност от 12 часа, съгласно изготвени и утвърдени от
Началника на РУ месечни графици при сумирано отчитане на работно време.
Посочва, че през процесния периода е полагал нощен труд, за който не му е
заплатено допълнително възнаграждение. Претендира присъждането на
сумата от 2 588, 03 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 2
264 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен
през периода 06.03.2020 г. - 07.03.2023 г., заедно с мораторна лихва върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощният труд, до датата на подаване на исковата молба, в размер общо на 337,
62 лева, заедно със законната лихва върху главницата.
Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК оспорва предявените
искове по основание и размер. Не оспорва, че ищецът е *** на ОД на МВР,
включително през процесния период, както и осъществяваната от него
дейност по утвърдени графици, при режим на труд – дневни и нощни смени
при сумарно изчисляване на работното време. Възразява, че в случая е
изключено приложението на разпоредбите на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата съгласно Тълкувателно
решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Районният съд е постановил решение, с което в обжалваната част е
приел за безспорно, че ищецът е работил като *** в ответната ОД на МВР - гр.
П. на длъжност “***“ в Сектор „***“ към Трето РУ при ОД на МВР – гр. П..
Позовал се е на събраните по делото писмени доказателства и заключението
на ССЕ, за да приеме, че през процесния период ищецът е положил общо 1 630
часа нощен труд, полагащото му се за които възнаграждение му е било
изплатено от ответника, като отчитането на положения нощен труд се е
извършвало на тримесечие, а заплащането му – на 1-во число от месеца,
следващ последния месец от тримесечието, в което е бил полаган. Намерил е
5
за приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата от 2007 г. с довода, че е специална норма
по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените
от тях случаи, поради което положеният от ищеца нощен труд за периода е
следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно да
бъде допълнително заплатен. Ето защо и предвид изводите на ССЕ, районният
съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд през процесния
период след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143 стават 1
863, 1 часа и за тях на ищеца се полага допълнително възнаграждение в размер
общо на 2 409, 17 лева, ведно с мораторната лихва върху тази сума за
посочения в исковата молба период в размер общо на 339, 69 лева. По
изложените съображения и позовавайки се на Определение от 29.07.2024 г.,
постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС – VІ състав, което е
посочил, че е с приоритет пред Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по
тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, ПРС е постановил
обжалваната част на решението.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото
е валидно и допустимо в обжалваната му част, както и при
постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни
материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на
решението по изложените във въззивната жалба доводи.
По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка
следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически
изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от
страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена
различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от
страните по делото.
Не са спорни обстоятелствата, които се установяват и от събраните по
делото доказателства, че в исковия период между страните по делото е
съществувало служебно правоотношение, възникнало на основание Закона за
МВР, като ищецът е изпълнявал длъжността “***“ в Сектор „***“ към Трето
РУ при ОД на МВР – гр. П.. От заключението на приетата по делото съдебно-
6
счетоводна експертиза се установява, че в спорния период ищецът е положил
общо 1630 часа нощен труд. Ищецът твърди, че тъй като съгласно КТ
нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа, то
положеният от него нощен труд следва да бъде преизчислен с коефициент
1,143 спрямо нормалната продължителност на работното време от 8 часа
дневно, както е предвидено в чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата.
Спорният въпрос е правен, а именно следва ли при отчитане на
извънредния труд, положен от ищеца в процесния период, да се прилагат
разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ по аналогия на основание чл.
46 ЗНА. Този въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г.
на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и
заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство
на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат
разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи
и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така
формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно
продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в
брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл. 187, ал. 1
ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на
работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно"
означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в
която работният ден се разполага – през деня, в неговата "светла" част и през
нощта – в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа.
Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че
разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното
време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на
работниците и служителите по трудово правоотношение.
Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма
продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР,
се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1
ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл. 187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови
7
норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд,
включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните
актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален
административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да
определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително
в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но
липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за
преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две
предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и
по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на
частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване
на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни.
Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би
обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на
отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се
прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – "8
часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се
разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на
ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на
служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като
неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на
МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми –
допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1
ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР,
обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1
ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал.
5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и
поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл. 69, ал. 2 КСО,
пенсиониране при условията на I категория труд – чл. 69 КСО и др.
Така приетото тълкуване на закона не противоречи на вторичното право
на ЕС. Според Решение на СЕС по дело С-262/20, разгледано и в
тълкувателното решение, член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно
някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в
смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да
8
предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците
от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от
предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При
всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за
защита под формата на продължителност на работното време, заплащане,
обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира
особената тежест на полагания от тях нощен труд /т.55/. Прието е, че чл.20 и
чл.31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се
тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава
- членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за
работниците в частния сектор да не се прилага за работниците в публичния
сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането
се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от
закона цел на посоченото законодателство и е съразмерно на тази цел /т. 80/.
Изводите в Решение на СЕС по дело С-262/20 са споделени в
Определение от 29.07.2024 г. по С-435/2023 на СЕС, образувано по
преюдициално запитване от Окръжен съд Смолян. Съдът на Европейския
съюз дава следните отговори на поставените въпроси: 1. Член 12, буква а) от
Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време и
членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да
се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която по въпроса за
нормалната продължителност на нощния труд въвежда разлика в третирането
на група работници от публичния сектор, натоварени със съществените задачи
по охрана на обществения ред и защита на населението, спрямо друга група
работници от публичния сектор, натоварени със същите задачи, или спрямо
работници от частния сектор, освен ако тази разлика в третирането се
основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от
закона цел на това законодателство и е съразмерна на тази цел. 2. Член 12,
буква а) от Директива 2003/88 и членове 20 и 31 от Хартата на основните
права трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат прилагане на
задължителна национална съдебна практика, ако прилагането води до
резултат, несъвместим с тези разпоредби от правото на Съюза, и по-
специално до разлика в третирането, която не се основава на обективен и
разумен критерий.
9
При отговора на първия и втория въпрос в Определение от 29.07.2024 г.
по С-435/2023, СЕС е мотивирал изводите си с възприетото разрешение по
дело С-260/20г. и въз основа на него е постановил определението си.
В аспекта на изложеното настоящият съдебен състав намира, че
изводите в определението по дело С-435/2023 на СЕС са в унисон с тези по
дело С-260/20г., решението по което е взето предвид при постановяване на ТР
№ 1/15.03.2023 г. по тълк.д. № 1/2020 г.
Ето защо следва да се приеме, че не е налице основание положените от
ищеца в процесния период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в
дневен такъв с коефициент 1, 143, поради което предявеният иск на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР се явява неоснователен.
Като е достигнал до различни от горните правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт в обжалваната
част. В тази част решението на районния съд следва да бъде отменено като
неправилно и вместо това да се постанови ново решение, с което да бъде
отхвърлена исковата претенция ведно с акцесорния иск за мораторна лихва
по чл.86 ЗЗД.
По частната жалба – съдът се произнася по частната жалба при
разглеждането на общия въпрос за дължимите за производството разноски
предвид изхода на правния спор.
С оглед отхвърлянето на исковата претенция, на Областна дирекция на
МВР – гр. П. се следват разноските за първоинстанционното и въззивното
производство.
За първоинстанционното производство на Областна дирекция на МВР –
гр. П. следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 150 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150
лева за въззивното производство, ведно с разноските за платена държавна
такса от 73, 19 лева.
Ето защо, първоинстанционното решение ще бъде изцяло отменено в
частта за разноските и ще се присъдят разноски съобразно гореизложеното.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
10
ОТМЕНЯ Решение № 4423 от 11.11.2024г. постановено по гр.д.№ 3542
по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., в частта, с която
Областна дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от *** Г.Н.М., СЕ ОСЪЖДА да заплати на И.
Ж. Т., ЕГН **********, СУМАТА 2 409, 76 лева, представляваща
допълнително възнаграждение за 1 863, 1 часа нощен труд, приравнени на
дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 06.03.2020 г. -
07.03.2023 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази сума за периода от
датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на месеца, следващ
последния месец от тримесечието, в който е бил полаган нощният труд, до
09.03.2023 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 337, 62 лева, ЗАЕДНО СЪС ЗАКОННАТА
ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 09.03.2023 г., ДО окончателното й
изплащане, КАКТО И направените разноски за производството по делото В
РАЗМЕР НА 1 000 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр. Пловдив – 146, 37 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ, както
и се ОСЪЖДА И. Ж. Т., с посочените ЕГН, адрес и съдебен адрес, ДА
ЗАПЛАТИ НА Областна дирекция на МВР – гр. П., с посочените ЕИК,
седалище и адрес на управление и Законен представител, юрисконсултско
възнаграждение по съразмерност в размер на 300 лева, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Ж. Т., ЕГН **********, против Областна
дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: ***, иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за сумата в размер на 2 409, 76 лева,
представляваща допълнително възнаграждение за 1 863, 1 часа нощен труд,
приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода
06.03.2020 г. - 07.03.2023 г., ЗАЕДНО С МОРАТОРНА ЛИХВА върху тази
сума за периода от датата на падежа на всяко едно вземане – 1-во число на
месеца, следващ последния месец от тримесечието, в който е бил полаган
нощният труд, до 09.03.2023 г. В РАЗМЕР ОБЩО НА 337, 62 лева, ЗАЕДНО
СЪС ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, НАЧИНАЯ ОТ 09.03.2023 г.,
ДО окончателното й изплащане.
В останалата необжалвана част решението на първоинстанционния съд е
влязло в сила.
ОСЪЖДА И. Ж. Т., ЕГН **********, от ***, ДА ЗАПЛАТИ на
11
Областна дирекция на МВР – гр. П., ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявана от *** Г.Н.М., разноски в общ размер на 373,
19 лева, от които 300 лева – юрисконсултско възнаграждение за
първоинстанционното и въззивното производство и 73, 19 лева – платена
държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12