РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 20.06.2017год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№1854 по описа за 2017 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от КВЗАЧС-М.-Плевен
против К.Г.К. и Ю.С.Г., в която се твърди, че ищецът е предоставил заем на
ответниците, при условията на солидарност в размер на 3000лв. и краен срок
20.01.2015г.Твърди се, че дължимия остатък е в размер 1891,28лв. лихва и
главница.Твърди се, че е подадено заявление по чл.410 за посочената сума и издадена
заповед по ч.гр.д.№9435/2016г. по описа на ПлРС. Твърди
се , че тъй като длъжниците са подали възражение е предявен и настоящия иск.Претендират
се и разноски.
Ответниците са оспорили предявените искове
и са направили възражение за давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№9435/2016г. по описа на ПлРС е, че от страна
на кооперацията е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №5908/15.12.2016г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответниците за сумата 1891,29лв.,
остатък от задължение по паричен заем, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението 14.12.2016 г. до
окончателното изплащане на вземането .
Вземането произтича от следните обстоятелства: сключен договор за заем от
18.01.2012г.
В законовия
двуседмичен срок е подадено възражение от страна на длъжниците и е разпоредено
на кредитора да предяви иск за вземането си.
Спорен по делото е въпросът: дължи ли се посочената сума и основателно ли
е възражението за давноста,
а за поръчителя и по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
По делото
е представен договор
от 18.01.2012г., сключен между страните, ищецът като заемодател, а ответниците като заемополучатели , при условията
на солидарност, за сумата
3000лв. и краен срок 18.01.2015г.Налице
е частен диспозитивен документ, който
може да бъде оспорен относно неговата автентичност.Не са оспорени подписите на страните, поради което съдът
приема, че е налице валиден договор.Същият
съдържа всички необходими реквизити, а за участиците важи посочената в договора дата. Не са
представени доказателства,
че същата е недостоверна.Още повече, че са изплащани суми
по него, което е индиция за
извънсъдебно признание. Приложения договор пмежду странит има силата на зокон
и важи като такъв между тях.Назначена
е СИЕ, която е установила, че общото
задължение към датата на заявлението е
1875,98лв.- главница и наказателна
лихва.Същото е прието, като безспорно и обективно и е допуснато изменение на исковата претенция по чл.214 от ГПК.
По отношение на спорния
въпрос за изтекла давност, съдът намира, че възражението е неоснователно.
Съгласно задължителната съдебна практика, е че
при договора за заем,е налице едно задължение, както и неделимо
плащане и договореното връщане на заема
на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора.При това положение е приложим
петгодишния давностен срок, който тече от датата на
последната падежна вноска-18.01.2015г. и към датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК-14.12.2016г., не е изтекъл./Решение№28/05.04.2012г. по
гр.д.№523/2011г. на ВКС по чл.290 от ГПК,Решение№261/12.07.2011г. по
гр.д.№795/2010г. по чл.290 от ГПК.Съгласно чл.114 ЗЗД давността тече от
момента, в който вземането стане изискуемо, т. е. тъй като се касае за единно задължение, то
давността започва да тече от настъпването на изискуемостта на цялото
вземане, в случая с изтичане срока на
договора.
По отношение
на поръчителят, съдът приема, че искът се явява недопустим, тъй като договорът
е изтекъл на 18.01.2015г., когато е настъпила изискуместта
на задължението, а заявлението е депозирано на 14.12.2016г., от която дата се
приема, че е депозирана ИМ при подадена такава, след възражение по чл.414 от ГПК, то е изтекъл преклузивния шест месечен срок по
чл.147 от ЗЗД, поради което искът се
явява недопустим и следва да се прекрати производството .В тази връзка и
предвид указанията в ТР№4/2013г., следва да се обезсили издадената заповед
спрямо поръчителя и се прекрати производството по отношение на него, с оглед
изложените мотиви по – горе.
Ищецът
твърди, че до датата
на падежа, длъжникът не е изпълнил
задължението си. По правната
си същност това е твърдение
за отрицателен факт, което
освобождава ищеца от
тежестта на доказването
му, която е лежала върху ответника, който е следвало да ангажира
доказателства, че е изпълнил задължението си.
Не е налице свръхпрекомерност при съпоставка на неустойка и законна
лихва за същия период и при съпоставка на общото задължение и неустойката.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените
услуги и с поведението си е станал
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца, съобразно уважените претенции. Съдът приема направеното
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в заповедното производство
предвид разпоредбата на чл.7, ал.2, т.7 от
Наредба №1/2004г., който следва да е в размер на 181,50лв.Дължимата
сума, съобразно изменената претенция за д.т. и адвокатски хонорара, който е
съобразен с Наредба№1/2004г. е 217,72лв.
Следва да
се осъди ответницата К.К. да заплати на ищеца направени разноски в настоящето производство
общо в размер 544,64лв..В настоящето производство, хонорара е съобразен с
Наредба №1/2004г., фактическата и правна сложност на делото и не са налице
условията за неговата редукция, тъй като е и под минимума.
При този
изход на процеса по отношение на Ю.Г. и на осн.
чл.78, ал.4 от ГПК, следва ищецът да заплати на ответника сумата 500лв. за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн.
чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата
К.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, ЧЕ ДЪЛЖИ на кредитора КВЗКАЧС – М., гр. Плевен, БУЛСТАТ BG114008894, със седалище и адрес на управление:***,
ст.401, законен представител Ц.И.Ф., пълномощник: адв.
И. П. Ц., съдебен адрес:***, офис 30, сумата общо 1875,98лв. , представляваща
частично непогасен заем за текущи нужди от
18.01.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението 14.12.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед №5908/15.12.2016г. по ч. гр.д.№9435/2016г. на ПлРС.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, адрес: *** на осн. чл.78, ал.1
от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на КВЗКАЧС – М., гр. Плевен, БУЛСТАТ
BG114008894, със седалище и адрес на управление:***, ст.401, законен
представител Ц.И.Ф., пълномощник: адв. И. П. Ц.,
съдебен адрес:***, офис 30, сумата общо 544,64лв., представляваща деловодни разноски,
по настоящето дело.
ОСЪЖДА К.Г.К., ЕГН **********, адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на КВЗКАЧС – М., гр. Плевен, БУЛСТАТ
BG114008894, със седалище и адрес на управление:***, ст.401, законен
представител Ц.И.Ф., пълномощник: адв. И. П. Ц.,
съдебен адрес:***, офис 30, сумата общо 217,72лв. - разноски по ч.гр.д.№9435/2016г.
по описа на ПлРС.
ПРЕКРАТЯВА частично производството
по гр.д.№6825/2016г. по описа на ПлРС, по отношение
на Ю.С.Г., ЕГН **********, адрес: ***, поради недопустимост на предявения
установителен иск за сумите по издадената заповед №5908/15.12.2016г. по ч. гр.д.№9435/2016г. на ПлРС.
ОБЕЗСИЛВА частично
заповед №5908/15.12.2016г., издадената заповед по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№9435/2016г. на ПлРС, по отношение на Ю.С.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***.
ОСЪЖДА КВЗКАЧС – М., гр. Плевен, БУЛСТАТ
BG114008894, със седалище и адрес на управление:***, ст.401, законен
представител Ц.И.Ф., пълномощник: адв. И. П. Ц.,
съдебен адрес:***, офис 30, на осн. чл.78, ал.4 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на Ю.С.Г., ЕГН **********,
адрес: ***, сумата общо 500лв., представляваща деловодни разноски, по
настоящето дело.
Решението подлежи на
обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :