№ 576
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Е. Св. Шипковенска
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Е. Св. Шипковенска Търговско дело №
20221100901975 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
подадена от „Промекс-Щ. и СИЕ“ СД, с ЕИК: *********, на чието място в
хода на производството е конституиран като ищец неговия правоприемник
„ПРОМЕКС Щ.“ ООД, ЕИК ********* против Dassault Systemes SolidWorks
Corporation, учредено в щата Делауеър, САЩ, със седалище гр. Уолтам,
Масачузетс, САЩ, пощ. код 02451, ул. Уайман № 175. Преписи от исковата
молба и приложенията към нея са били редовно връчени на ответника – по
реда на Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни
документи по граждански или търговски дела от 15 ноември 1965 г., като в
указания срок не е постъпил писмен отговор.
Ищецът твърди, че на 28.09.2022 г. на общ имейл на дружеството било
получено уведомление със съдържащи се в него фактически твърдения за
неоторизирано използване на софтуерна програма – SolidWorks, разработена
от ответното дружество като ответникът твърди, че е установил използването
на незаконни копия на общо пет машини /компютърни системи/. Ищцовото
дружество сочи, че е клиент на ответника, като между тях съществували
трайни търговски отношения, въз основа на закупени от ищеца лицензи, а
именно- пет лиценза за „SolidWorks“ и два софтуера „Bystronic“, базирани на
„SolidWorks-ByBeding“. Всяка година ищцовото дружество заплащало на
ответната страна суми в немалък размер за нови версии на софтуера и за
неговата годишна поддръжка. След така полученото уведомление ищецът
1
извършил вътрешна проверка и установил, че на неговите компютърни
системи няма инсталирани други софтуерни продукти, освен тези, които си е
купил от ответника. Въпреки това, ответникът изпратил до ищеца покана за
заплащане на обезщетение за нелегално използване на софтуерни продукти, с
размер на обезщетението от 51 896 евро. Ищецът установил при извършената
от него проверка, че изобщо не разполага с компютърни системи с
идентификатори, каквито ответникът твърди в поканата, че е засякъл. Ищецът
счита, че претендираното от ответника обезщетение от ответника е
недължимо, тъй като не е налице противоправно поведение, реализирано от
него, изразяващо се в противоправно използване на софтуерна програма, а
претендираното обезщетение е произволно определено от ответника и не
кореспондира с действително причинената вреда. Уточнява, че използването
на софтуерната програма, произведена от ответника, без разрешен достъп до
нея /с предоставяне на потребителско име, или с предоставяне на парола или
друг начин/ било невъзможно. Освен закупените от ответника 5 лиценза,
процесната софтуерна програма не била използвана на нито една от
компютърните машини, с които разполага дружеството. Също така ищецът не
разполагал с компютърните машини, за които ответникът твърди, че такива
нелицензирани програми са били инсталирани и никога не е разполагал с тях.
На следващо място са изложени твърдения, че посочената информация била
получена от ответника чрез използването на „шпионски“ софтуер, който
извършил шпиониране и записване на информация от други приложни
програми, които се намирали на всеки от компютрите. Ищецът не е бил
предварително уведомен, нито е дал разрешение на неговите компютърни
системи да се инсталира шпионски софтуер, поради което поведението на
ответника било неправомерно. При това положение ответникът не можел да
черпи права от своето незаконосъобразно поведение. Отделно от това
предоставените от ответника технически данни не можели да послужат за
доказателство в настоящия процес, тъй като те били извадени от база данни,
която се намира под контрола на ответника, същата не била сертифицирана по
БДС и не била независима от него, поради което подлежала на попълване и
манипулация от него. Също така се твърди, че начинът, по който е изчислена
претендираната сума бил неправилен и незаконосъобразен, а размерът на
същата е произволно определен, без правно основание за това. В този смисъл
претендираната сума била изчислена при начална липса на основание.
По изложените съображения ищецът моли да бъде признато за
установено, че не дължи на ответното американско дружество сумата от 51
896,00 евро, представляваща обезщетение за „неоторизирано“ използване на
софтуер. Претендира разноски.
Ответникът Dassault Systemes SolidWorks Corporation, учредено в щата
Делауеър, гр. Уолтам, САЩ не е депозирал отговор на исковата молба в
предоставения срок. С молба вх. № 25071 от 05.03.2024 г. ответникът чрез
упълномощен по делото процесуален представител адв. М. възразява срещу
допустимостта на предявения от ищеца иск поради липса на правен интерес от
2
предявяване на отрицателна установителна претенция. По делото не било
надлежно обосновано, че между страните съществува правен спор, от който се
засяга право на ищеца. Ответникът оспорва основателността на предявения
иск с твърдения, че от страна на ищеца е налице извънсъдебно признание за
неправомерно ползване на авторско произведение - програмата SolidWorks, на
4 компютърни машини през 2021 и 2022 г. През месеците август, септември и
октомври 2022 г. между страните била разменена кореспонденция по
електронна поща по повод установени от ответника случаи на неразрешено
използване на софтуер с марка SolidWorks от страна на ищеца. От отговор на
ищеца с имейл от 29.09.2022 г., подписан от служителката Л.М. до
представител на ответника Б.М. се установява, че ищецът признава факти от
твърдението на ответника относно неправомерното използване на софтуера
SolidWorks. В това писмо служителката на ищеца е потвърдила, че четири от
петте МАС адреса, предявени от ищеца отговарят на МАС адресите на
компютри, използвани от ищеца, както и заявява, че след вътрешно проверка в
предприятието на същите четири компютъра бил инсталиран определен вид
софтуер, за което е било изтъкнато, че бил използван за практикуване / учене
от служители на ищеца, които вече напуснали. Ответникът поддържа, че е
интегрирал софтуерен механизъм за сигурност във всички версии на
компютърната програма SolidWorks, които му позволявали да констатира
случаи на неразрешено използване на своите произведения, чрез
инсталирането им и по- нататъшното им изпълнение на компютри на трети
лица, както и да събира данни за идентифициране на нарушителя.
Софтуерната компонента, съставляваща този механизъм за сигурност се
активирала при всеки случай на неправомерно използване от трето лице. Тази
защита не включвала „шпионски софтуер“, както твърдял ищеца, а т.нар.
„PHT технология“, която не позволява на ответника да придобива достъп до
средата на нарушителя на права върху софтуер, а единствено да
идентифицира трети страни, които използват „пробита“, т.е. компрометирана
версия на софтуера в своята търговска дейност. Твърди, че съгласно точка 13.1
от Споразумението за клиентски лиценз и онлайн услуги на SolidWorks ясно и
недвусмислено се декларирало пред потребителя, че в съответната
инсталирана версия на софтуера има вграден механизъм за сигурност, който
може да открива, събира и предава данни, свързани с инсталирането или
използването на незаконни копия на програмата и е включен механизъм за
сигурност в софтуерните предложения на ответника, за да предотвари и /или
елиминира незаконната им употреба. В този смисъл е налице правомерен
начин на използване на механизма за сигурност в процесния софтуер.
Посредством описания механизъм, използван в софтуера SolidWorks и
употребяващ PHT технология, ответникът установил, че ищецът е използвал
неправомерно следните версии на софтуера, както следва: SolidWorks 2017,
SolidWorks 2019, SolidWorks 2020, SolidWorks 2021, и SolidWorks 2022 г.
Ответникът е носител на авторските права върху тези компютърни програми,
идентифицирани още като различни версии на компютърната програма
3
SolidWorks. Случаите на неправомерното използване били засечени през 2021
и 2022 г., което било видно от технически доклад, изготвен от CJCH Solicitors
– упълномощени представители на ответника в Обединено Кралство
Великобритания и Северна Ирландия. Техническия доклад предоставял
подробни данни за компютърните машини на ищеца, на които била засечена
нелицензирана употреба, идентифицирани чрез МАС адреси, име на домейн,
IP адрес, и съдържал данни за версиите на софтуера, които били използвани
неразрешено и периода, в който били използвани неразрешено. Ответникът е
изчислил, че цената на неправомерното използване на версии на софтуера за
годините 2021 и 2022 г. от ответника възлиза на 51 896 евро, която била
посочена в имейл, адресиран до ищеца на 29.09.2022 г.
Ищецът оспорва твърденията на ответника, изложени в молбата от
05.03.2024 г. като неоснователни. Поддържа, че е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск, тъй като изпратеното от
ответника уведомление за плащане на процесното обезщетение създавало
правна несигурност за ищеца и представлявало достатъчно основание за
допустимостта на предявената установителна претенция. Поддържа, че не
дължи обезщетение на ответника, тъй като не е налице противоправно
поведение от страна на ищеца, изразяващо се в противоправно използване на
софтуерна програма, както и не били доказани вреди или пропуснати ползи
съгласно чл. 95 ЗАПСП.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, намира следното от фактическа и правна
страна:
Предявената отрицателна установителна претенция с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 95 ЗАПСП се явява допустима по
следните съображения:
В мотивната част на Тълкувателно решение № 8 от 27 ноември 2013 г.
по т. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че правният спор накърнява
не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера
на другата страна, която затова отрича претендираното право, защото то
засяга определени нейни права. Всяка от двете страни разполага с право на
иск, за да може да защити това свое право, което според нея се накърнява от
правния спор. От това логично следва, че всеки, който претендира, че е
носител на право, засегнато от правен спор, може, като упражни пръв правото
4
си на иск, да стане ищец по делото, поставяйки другата страна по спора в
ролята на ответник. Прието е, че когато ищецът твърди, че определено право
не съществува, предмет на спора и на исковия процес е отричаното от него
право. Посочено е още, че равенството на страните в съдебния процес,
съгласно чл. 121, ал. 1 от Конституцията на Република България, равната
възможност, която съдът осигурява на страните да упражняват
предоставените им права /чл. 9 ГПК/ и правният интерес, като единствено
условие съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК за предявяване на иск за установяване
несъществуването на едно право, означават, че съдът не може да лиши единия
от участниците в правния спор от правото му да инициира исков процес за
установяване несъществуването на спорното право, като този, който го
отрича, е равнопоставен участник в правния спор и първи може да предяви
този иск, който в най-пълна степен е в състояние да защити правната му
сфера.
В националното законодателство правата на автора са установени в
Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/. Законът е основан
на разбирането за субективното авторско право като абсолютно, сложно, от
смесен вид – лично и имуществено. В обхвата на единното авторско право са
включени, най-общо, неимуществените права /правомощия/ по чл. 15 ЗАПСП
и имуществени права /правомощия/ по чл. 18 ЗАПСП, във връзка с чл. 19 и
чл. 35 ЗАПСП. Правото на автора да използва произведението и да разреши
използването от други лица срещу справедливо и съразмерно възнаграждение,
освен в случаите, за които ЗАПСП разпорежда друго, е негово изключително
имуществено право. На автора се дължи възнаграждение, независимо по
какъв начин се използва произведението и под каква форма. При нарушение
на абсолютното субективно авторско право възникват нови относителни права
на защита срещу нарушителя, включително иск за обезщетение /чл. 95
ЗАПСП/. В разпоредбата на чл. 95, ал. 1 ЗАПСП е уредено правото на
обезщетение за нарушение на такова право, като е очертан фактическият
състав и страните по правоотношението, от които възниква правото на
обезщетение.
С оглед изложените в мотивите на ТР № 8 от 27 ноември 2013 г. по т. д.
№ 8/2012 г. на ОСГТК задължителни разяснения, не може да бъде отречена
възможността на лицето - твърдян нарушител, засегнато от правния спор
относно съществуването на предвидено в ЗАПСП право, да се защити чрез
5
предявяване на отрицателен установителен иск, тъй като при възникнал
правен спор всяка от страните по правоотношението разполага с право на иск
за защита на правото си, засегнато от правния спор. И при предявен
отрицателен установителен иск, и при предявен положителен установителен
или осъдителен иск с предмет – предвидените в чл. 95 и чл. 95б, ал. 1 ЗАПСП
права на носителя на авторско право, сродно право или друго право по този
закон, предмет на делото е спорното право или притезание, като единствената
разлика се изразява в това, че при предявен осъдителен иск решението ще се
ползва с изпълнителна сила с оглед вида на търсената с него защита,
обусловен от формата на правонарушението. Изчерпателното изброяване в
закона на исковете за защита на права по ЗАПСП също не изключва
възможността за предявяване на иск за установяване на несъществуването на
извънсъдебно претендирано право на ответника, защитимо с някой от тези
изчерпателно изброени искове по ЗАПСП.
В процесния случай ищецът е предявил иск за установяване
несъществуване на вземане на ответника за обезщетение за претърпени
имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 51 896
евро, вследствие нарушаване на авторското му право върху софтуерен продукт
с наименование „SolidWorks“. За да обоснове правния си интерес от
предявяване на иска, ищецът е посочил, че е клиент на ответника, че между
тях съществуват трайни търговски отношения въз основа на закупени от
ищеца лицензи за софтуерен продукт „SolidWorks“, както и че всяка година
заплаща на ответната страна суми за нови версии на софтуера и за неговата
годишна поддръжка. Представил е електронно писмо от 21.09.2022 г., в което
представител на ответника Dassault Systemes SolidWorks Corporation,
твърдейки че последния притежава авторските права върху Софтуера, го
уведомява че е установено използването му без необходимите лицензии, т.е.
без съгласието на ответника или на някой от неговите оторизирани търговци,
поради което в резултат от нарушението на авторските права според
приложимото национално законодателство има право да търси обезщетение за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от нарушението
съгласно Закона за авторското право и сродните му права. С ел. писмо от
29.09.2022 г., представител на ответника е поканил ищеца в двуседмичен срок
да плати сумата от 51 896 евро, на която сума е изчислил обезщетението за
причинените му имуществени вреди, алтернативно е предоставил възможност
6
на ищеца да изхарчи посочената сума за закупуване на лицензи за този
софтуерен продукт, като при непостигане на споразумение ищецът е
предупреден, че ще се приложи пълния обем от вреди и разходи, както и че
акаунта на ищеца ще бъде замразен и няма да може да купува други продукти
от ответника в бъдеще. При така изложените в исковата молба твърдения и
представените доказателства настоящият състав приема, че предявеният
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл.
95 ЗАПСП е допустим, тъй като е налице правен интерес за ищеца от
предявения иск с оглед извънсъдебното заявяване от ответника на отричаното
от ищеца право и засягащо правната сфера на ищеца, който няма задължение
да изчака срещу него да бъде предявен положителен и /или осъдителен иск за
същото право. При положителен за ищеца изход в настоящото производство,
със силата на пресъдено нещо ще бъдат отречени правопораждащите факти на
спорното субективно материално право, претендирано от ответника. Ето защо
съдът дължи да се произнесе по основателността на предявения отрицателен
установителен иск.
Не е спорно между страните, че приложим закон се явява Закона за
авторското право и сродните му право /на същия се позовава и ответника в
писмо от 21.09.2022 г./. При определяне на приложимото право към
частноправните отношения с международен елемент по повод авторско право,
водещо е правилото lex loci protectionis /принципът на закрилящата държава/–
чл. 110 КМЧП. Всяко използване на обект на авторското право се урежда от
правото на държавата, в която се търси неговата закрила, в т. ч. когато
използването представлява нарушение. В случая с оглед твърденията на
ищеца, че авторът е чуждестранно юридическо лице със седалище САЩ, при
изложени твърдения, че в нарушение на авторското му право произведението
е използвано без разрешение на територията на страната, то относно защитата
на субективното авторско право се явява приложим националният закон.
Предмет на отрицателния установителен иск се явява твърдяното от
ответника право на обезщетение за претърпени вреди от извършено от ищеца
нарушение на авторското право върху софтуерен продукт и страни по иска са
лицата, които съгласно ЗАПСП са страни по правоотношението. С оглед
правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/,
при отрицателен установителен иск, ответникът е този, който следва да
7
докаже при условията на пълно и главно доказване, че спорното право е
възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуване на
обект на авторско право, подлежащ на закрила по смисъла на чл. 3 ЗАПСП;
ответникът да е носител на авторското право - обект на закрила; да е налице
нарушение на авторското право на ответника, извършено от страна на ищеца;
причинени на ответника в резултат на нарушението вреди, които да са в пряка
причинна връзка с него.
Произведението, на което ответникът твърди да е автор и върху което
счита, че има имуществени авторски права, е софтуерен продукт с
наименование „SolidWorks“. Този продукт представлява компютърна
програма, която е разработена в резултат на творческата дейност на
определено лице, поради което и на основание чл. 3, ал. 1, т. 1, предл.
последно ЗАПСП е обект на авторското право. Обстоятелството, че ответното
юридическо лице е автор на посочената компютърна програма не е спорен
между страните по делото, поради което съдът го счита за установен в
процеса. При това положение следва да се заключи, че на основание чл. 14
ЗАПСП ответникът е носител на абсолютното авторското право върху
софтуерния продукт с наименование „SolidWorks“. Следователно това
дружество се ползва от закрилата, предвидена в ЗАПСП, част от която е и
уреденото право да получи обезщетение за причинените вреди при
извършване на нарушение от друг правен субект.
Основателността на претенцията на ответника предполага да се докаже,
че ищцовото дружество е извършило такива действия, които могат да бъдат
квалифицирани като нарушение на авторското право върху софтуерната
програма. Авторското право е комплексно и включва в своето съдържание
отделни имуществени и неимуществени права. В чл. 18, ал. 1 ЗАПСП е
уредено едно от основните имуществени права на автора, които са част от
сложното авторско право. В тази норма е предвидено, че авторското право
включва изключителното право на автора да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в
случаите, за които този закон разпорежда друго. Следователно всяко едно
използване на обект на авторското право от лице, различно от неговия
титуляр, без съгласието на последния и без законът да допуска използването
му независимо от неговата воля, представлява нарушение на това право.
8
В конкретния случай не се доказа от ответната страна, чиято е
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване
нарушение на авторското право чрез използване на процесната компютърна
програма без съгласие на автора. По делото не се установяват твърденията, че
ищецът е използвал без съгласие на ответника сочените от него версии на
софтуерна програма „SolidWorks“ през 2021 г. и 2022 г. Установяване на
ползването по смисъла на чл. 18 ЗАПСП е изцяло в тежест на ответника.
Последният се позовава на механизъм за сигурност, заложен в самата
програма, посредством който твърди да е събрал технически данни за
неправомерно използване от страна на ищеца на нелицензирани версии на
софтуера „SolidWorks“, и представя изготвен въз основа на този механизъм
технически доклад. Така създадения едностранно от страна на представител
на ответното юридическо лице документ – Технически доклада СД Промекс –
Щ. и Ко. /в заверен превод на български език на л.283-284 от кориците на
делото/, има характер на частен свидетелстващ документ, удостоверяващ
изгодни за представилата ги страна факти, поради което не се ползва с
материална доказателствена сила. Неговото съдържание не се подкрепя от
други доказателствени средства по делото. Ищецът своевременно е оспорил
твърдението на ответника, че нелицензирани версии на процесния софтуер са
били използвани от него, както и че информация затова е била получена въз
основа на независим от ответника механизъм. Следователно спорен е както
фактът на нарушението, така и доказателствата, представени от ответника за
неговото установяване. В този смисъл недоказано по делото е останало както
твърдяното нарушение, така и обстоятелството, че сочената от ответника
технология дава достоверна информация, което следва да бъде установено в
процеса чрез ангажиране на съдебна експертиза от вещо лице – специалист в
тази област. В тежест на страната, която иска да черпи права от определени
факти, е да предприеме своевременно действия по събиране на доказателства
относно тези факти, като нито в срока за отговор на исковата молба, нито в
хода на настоящото производство ответникът е ангажирал такива
доказателства при разпредЕ. с доклада по делото доказателствена тежест
съгласно чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК. Неоснователно ответника се позовава на
представено електронно писмо от 29.09.2022 г., изходящо от служител Л.М.
като извънсъдебно признание за неправомерно използване на процесния
софтуер. От съдържанието на писмото се установява, че „в миналото“ някои
9
служители инсталирали определен софтуер, като част от тях от много месеци
вече не работели във фабриката на ищеца. В това изявление липсва явно и
несъмнено признаване на факта на нарушението, тъй като същото не съдържа
никакви индивидуализиращи процесното нарушение данни като дата/период
на инсталиране, вид / версия на софтуера, номер комп. машина и пр. Поради
това писмото от 29.09.2022 г. не може да се приеме като извънсъдебно
признание. Същевременно по въпроса за преценката на признанието на
неизгоден за страната факт и въпроса дали е възможно съдът да основе
решението си само на признанието, и да игнорира останалите доказателства
съдът споделя практиката, обективирана в Решение № 70/29.05.2013 г. по гр.
д. № 579/2012 г. на ВКС, ІІ г. о., както и в Решение № 262/02.11.2017 г. по гр. д.
№ 676/2017 г. на ВКС, ІV г. о., съгласно които признанието на неизгоден за
страната факт е доказателствено средство, което не освобождава противната
страна от тежестта на доказване, освен ако този факт е обявен за ненуждаещ
се от доказване. Признанието се преценява от съда с оглед всички
обстоятелства по делото и съдът може да приеме, че съответният факт се е
осъществил само ако това признание е установено чрез пълно доказване. По
делото обаче това не е сторено, тъй като не са събрани други доказателства,
които обсъдени в съвкупност с него да обосновават извода, че произведението,
което е предмет на авторско право на ответника, е използвано от ищцовото
дружество без негово съгласие в посочения период от време /2021 г.-2022 г./.
Ето защо съдът намира, че по делото ответникът не е установил с надлежни
доказателства, при условията на пълно и главно доказване, за което носи
доказателствената тежест, факта на осъществяване на нарушението на
неговото авторско право върху софтуерен продукт „SolidWorks“.
Гражданският исков процес е състезателно производство /арг. чл. 8, ал. 2
ГПК, който предписва, че страните посочват фактите, на които основават
исканията си, и представят доказателства за тях/, в което по правилата за
разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните
навеждат факти и доказателства за установяване на действителното
фактическо положение. В този смисъл, крайният съдебен акт не може да се
основава на житейски предположения, неподкрепени с други годни
доказателства по делото, и да бъде постановяван въз основа на недоказани
фактически твърдения. Поради тези правни съображения, при съобразяване
със законоустановените правила за разпределяне на доказателствената тежест,
10
настоящият състав приема, че предявения отрицателен установителен иск се
явява основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
дължат разноски в общ размер на 8 473,51 лв. за държавна такса, разходи за
превод и връчване на документи в чужбина, както и за адвокатско
възнаграждение съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.
Водим от горното Софийският градски съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124, ал.
1 ГПК, вр. чл. 95 ЗАПСП, предявен от „ПРОМЕКС Щ.“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Сердика,
ж.к. Военна рампа - изток, ул. „Илиянци“ № 38, със съдебен адрес: адв. Л. К.,
гр. София, ул. „*********, против Dassault Systemes SolidWorks Corporation,
учредено в щата Делауеър, САЩ, със седалище гр. Уолтам, Масачузетс, САЩ,
пощ. код 02451, ул. Уайман № 175, със съдебен адрес гр. София, ул.
„********* 2, адв. Е. М., че „ПРОМЕКС Щ.“ ООД, ЕИК ********* НЕ
ДЪЛЖИ на Dassault Systemes SolidWorks Corporation, САЩ сумата от 51
896,00 евро /петдесет и една хиляди осемстотин деветдесет и шест евро/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата
на пропуснати ползи, за осъществено през 2021 г. и 2022 г. използване без
съгласието на ответника на компютърна програма, върху която ответникът
има авторско право – софтуерен продукт „SolidWorks“.
ОСЪЖДА Dassault Systemes SolidWorks Corporation, учредено в щата
Делауеър, САЩ, със седалище гр. Уолтам, Масачузетс, САЩ, пощ. код 02451,
ул. Уайман № 175, със съдебен адрес гр. София, ул. „********* 2, адв. Е. М.
да заплати на „ПРОМЕКС Щ.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Сердика, ж.к. Военна рампа - изток, ул.
„Илиянци“ № 38, със съдебен адрес: адв. Л. К., гр. София, ул. „*********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК направените разноски по делото в размер на
8473,51 лв. /осем хиляди четиристотин седемдесет и три лева и петдесет и
една ст./.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
11
двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12