О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ..…………
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в закрито съдебно заседание, проведено на
08.01.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 17879 по описа на съда за 2017 г., съобрази следното:
Производството е образувано
по предявен от ищеца В.В.К., роден на *** г., със
задграничен паспорт № *********/15.06.2010 г., действащ чрез пълномощника си
Светлана Валериевна Петрова, родена на *** г., ЛКЧ №
*********/06.11.2012 г., срещу ответниците „Б.И.Е.Л."
ЕООД, ЕИК *********, и „Т.Б." ООД, ЕИК *********, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за признаване за
установено по отношение на страните, че „Б.И.Е.Л." ЕООД не е собственик на
недвижим имот, представляващ: апартамент С-12, с идентификатор
10135.2571.861.1.12, находящ се на четвърти /трети жилищен/ етаж, в жилищна
сграда „Палма Спрингс" - тяло С, с идентификатор
10135.2571.861.1, с площ на жилището от 73,99 кв.м., състоящо се от всекидневна
с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, коридор и две тераси, заедно с
прилежащите към апартамента 3,4920% ид. части от правото на строеж и от общите
части на сградата, изградена в ПИ с идентификатор 10135.2571.861, представляващ
стар УПИ № 648 по плана на КК „Чайка" - гр. Варна.
В исковата молба ищецът
твърди, че с Решение № 1271/13.06.2013 г., постановено по гр.д. № 2148/2012 г.
на ВОС, по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от ищеца по
настоящето дело - В.В.К., срещу ответника по
настоящето дело „Б.И.Е.Л.", съдът
обявил за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот, представляващ апартамент С-12, находящ се на четвърти /трети
жилищен/ етаж, в жилищна сграда „Палма Спрингс" - тяло С, с площ на жилището от 73,99 кв.м., състоящо се от
всекидневна с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, коридор и две тераси, заедно
с прилежащите към апартамента 3,4920% ид. части от правото на строеж и от
общите части на сградата, изградена в днешен ПИ с идентификатор 10135.2571.861,
представляващ стар УПИ № 648 по плана на КК „Чайка" - гр. Варна, целият с
площ 4822 кв.м. Исковата молба по гр.д. № 2148/2012 г. била вписана в имотния
регистър на 19.09.2012 г. Решението на ВОС било потвърдено от Апелативен съд -
Варна по в. гр. д. № 401/2013 г., и на 19.06.2015 г., след обжалване до ВКС,
вписано в имотния регистър към Агенция по вписвания. С постановление на ЧСИ
Людмил Станев, постановено на 11.08.2017 г. по ИД № 1221/2017 г., с длъжник «Б.И.Е.Л."
ЕООД, и взискател „Т.Б." ООД, за парични
задължения на длъжника по изпълнителното дело, изпълнението било насочено върху
имота на ищеца, без същият да е задължен за чуждия дълг, и без наличието на
изпълнителен титул спрямо него. Преди вписването на исковата молба по
посоченото гражданско дело на ВОС, ЧСИ Надежда Денчева, по ИД № 678/2011 г.,
вписала възбрани на ред недвижими имоти, собственост на „Б.И.Е.Л.",
включително и на процесния имот, за обезпечаване вземането на Тамара Юриевна
Вашкевич, на основание издаден изпълнителен лист по т. д. № 1735/2010 г. на
ВОС. Възбраната била вписана в имотния регистър на 30.11.2011 г. В хода на
изпълнителното дело Тамара Юриевна Вашкевич, на 22.05.2012 г., прехвърлила
вземането си, обезпечено с наложени възбрани, на лицата Милко Петков Димов,
Тодор Николов Григоров и Бояна Декова Григорова, които заместили в дълга
първоначалния кредитор Тамара Юриевна Вашкевич, и встъпили в изпълнителното
производство по ИД № 678/2011 г., по което била наложена възбраната на
процесния апартамент. След цедиране на вземането, междувременно била извършена
публична продан на част от възбранените имоти. Посочва, че вероятно след тази
публична продан старото и.д. № 678/2011 г. било преобразувано под нов номер -
ИД 125/2013 г. на ЧСИ Надежда Денчева. По преобразуваното под нов номер дело -
ИД 125/2013 г., но като се позовава на първото ИД 678/2011 г. и издадения в
полза на първоначалния кредитор (преди цесията) Тамара Юриевна Вашкевич
изпълнителен лист по т.д. № 1735/2010 г., ВОС, ЧСИ Денчева, с молба от
09.04.2013 г., по искане на встъпилия в дълг на мястото на Вашкевич нов
кредитор - Милко Петков Димов, подновила вписаните възбрани, включително и за
процесния апартамент С-12, поради заместването на стария кредитор Тамара
Юриевна Вашкевич (на чието име и за чието вземане били вписани възбраните от
30.11.2011 г.), на името на новия кредитор Милко Петков. Изрично на последната
страница на молбата от 09.04.2013 г. било посочено „за обезпечение вземането на
Милко Петков Димов по ид 201180704006678 на ЧСИ Надежда Денчева, образувано по
изпълнителен лист издаден по т.д. № 1735/2010 г., ВОС". С двете молби за
налагане на възбрани върху процесния апартамент - от 30.11.2011 г. и от
09.04.2013 г., не били наложени две последователни възбрани върху едни и същи
обекти, а първоначално наложената в полза на Вашкевич възбрана била новирана за
Милко Димов само по отношение личността на кредитора, чието вземане е
обезпечено, поради встъпването на нов кредитор на мястото на стария. Вписаната
възбрана върху процесния апартамент била вдигната по молба на ЧСИ Надежда
Денчева на 11.04.2014 г. и заличена в имотен регистър. Видно било от движенията
в имотен регистър, че след заличената на 11.04.2014 г. възбрана, първа по реда
на вписванията била исковата молба по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС. Решението по
това дело било вписано в ИР на 19.06.2015 г. С това решение В.В.К. бил признат за собственик на апартамент С-12. След
заличаване на възбраната върху апартамента, и вписването на съдебното решение
по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС, имотът бил собственост на ищеца. Върху имота
нямало възбрани към датата на вписване на съдебното решение - 19.06.2015 г., а
вписаната такава била заличена на 11.04.2014 г. Посочва, че междувременно
изпълнителните дела пред ЧСИ Надежда Денчева били прехвърлени при ЧСИ Людмил
Станев, като същите били образувани при него под нов номер - ИД 1221/2017 г. На
25.04.2013 г., придобитото чрез цесия вземане от Милко Петков Димов, Тодор
Николов Григоров, и Бояна Декова Григорова, било прехвърлено на „Т.Б."
ООД, втория ответник по иска и взискател по ИД 1221/2017 г. на ЧСИ Людмил
Станев. С молба от 11.07.2017 г. по ИД 1221/2017 г. на ЧСИ Людмил Станев, взискателят „Т.Б." ООД, насочил изпълнението на
придобитото чрез цесия парично вземане, върху ред недвижими имоти на длъжника „Б.И.Е.Л."
ЕООД, един от които имоти бил процесният апартамент С-12. С постановление от
11.08.2017 г. по ИД 1221/2017 г. ЧСИ Людмил Станев конституирал В.В.К. като длъжник по изп. д. № 1221/2017 г., тъй като
същият отговарял за задължението на длъжника „Б.И.Е.Л." ЕООД, само до
размера на продажната цена на апартамент С-12, и насочил изпълнение върху
описания недвижим имот. Видно било от постановлението от 11.08.2017 г., че
изрично се посочва вписаната на 19.09.2012 г. искова молба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, с ищец Валери В.К. и ответник „Б.И.Е.Л." ЕООД; обстоятелствата за
вписването в ИР на 19.06.2015 г. на съдебния акт, с който В.В.К.
е обявен за собственик на процесния апартамент; вписаната на 30.11.2011 г.
възбрана върху имота за обезпечаване вземането на Тамара Вашкевич. На
11.09.2017 г., на К., чрез пълномощника му, била връчена призовка за
принудително изпълнение по изпълнителното дело, като за 28.11.2017 г. бил
насрочен опис и оценка на имота. Не ставало ясно по какъв ред ЧСИ Людмил Станев
приел за съществуваща една вече заличена възбрана върху процесния имот, на
която макар и заличена, счита за непротивопоставим вписан след заличаването акт
на съда по отношение собствеността на имота; как е конституирал ищеца като
длъжник за чужд дълг, след като по изпълнителното дело било видно, че
възбраната е заличена на 11.04.2014 г. по искане на кредиторите; как след като
на К., чрез пълномощника, е връчено на 13.10.2017 г. съобщение по ид №
1221/2017 г., в което ЧСИ Станев - след като сочи, че е направил всички справки
за изпълнителните титули, наложените обезпечения, заличавания, и др., и
подробно ги описал, поименно е посочил взискателите и длъжниците, конституира
като длъжници за чужд дълг трети на дълга лица, без да било налице вписана
възбрана, обезпечаваща чуждия дълг, или друго основание за това (ипотека,
договор и пр.). В самото постановление на ЧСИ се съдържали удостоверителни
изявления на ЧСИ Людмил Станев, с обвързваща материална доказателствена сила,
относно следните факти: 1. датата на вписване на исковата молба по чл. 19, ал.
З ЗЗД по гр.д. № 2148/2012 г. ВОС; 2. датата на вписване на съдебното решение
по чл. 19, ал.З ЗЗД по гр.д, № 2148/2012 г. ВОС; 3. собственост на жилището в
лицето на собственика му В.В.К.; 4. посочване на
взискателя, по чието искане е насочено изпълнението върху имота на ищеца по
този иск К. - „Т.Б." ООД, придобил вземането чрез цесия на 25.04.2013 г.
от лицата Милко Петков Димов, Бояна Декова Григорова и Тодор Николов Григоров,
които придобили същото от първоначалния кредитор Тамара Юриевна Вашкевич, чрез
цесия от 22.05.2012 г.; 5. посочване на датата на вписаната възбрана -
30.11.2011 г., номера на изпълнителното дело, по което същата е вписана – и.д.
№ 678/2011 г. ЧСИ Денчева, първоначалния взискател Тамара Вашкевич, и
първоначалния длъжник „Болкан Инвестмънт едн ланд" ЕООД; 6. изявление на ЧСИ Станев, че насочва
изпълнението за дълг на длъжника по изпълнителното дело - „Б.И.Е.Л." ЕООД,
върху имот, собственост на трето лице К., който е конституиран от ЧСИ Станев
като длъжник за чужд дълг, без каквито и да са доказателства за това.
Възбраната върху апартамент С-12 била вдигната на 11.04.2014 г. от ЧСИ Надежда
Денчева, при която първоначално било образувано изпълнителното дело. Този имот
бил собственост на длъжника по изпълнителните дела, ответник по иска по чл. 19,
ал. З ЗЗД, и първи ответник по настоящия иск - „Б.И.Е.Л." ЕООД, до влизане
в сила на решението по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС и неговото вписване, като в
хода на изпълнителното дело по искане на един от последващите кредитори
наложената възбрана била заличена. Предвид оповестителното действие на вписаната
исковата молба по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС, извършено на 19.09.2012 г. и
след заличаването на 11.04.2014 г. на вписаната възбрана върху процесния имот,
по искане на ЧСИ Надежда Денчева по образуваното при нея изпълнително дело
125/2013 г. (стар номер 678/2011 г.) дори и да имало последващи вписани
възбрани, същите били непротивопоставими на ищеца по настоящето дело. След като
ЧСИ Денчева заличила на 11.04.2014 г. възбраната, останала само вписаната в
имотен регистър искова молба на В.К. по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, както и последващото
вписване на 19.06.2015 г. на влязлото в сила съдебно решение по гр.д. №
2148/2012 г. на ВОС. Искането на „Т.Б." ООД, за насочване на изпълнението
върху имота на К., било депозирано по ИД 1221/2017 г., с дата 11.07.2017 г.,
тоест две години, след като В.К. придобил собствеността върху имота, и три
години, след като била заличена възбраната. Посочва се, че за допустимостта на
иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК било достатъчно да е започнало принудително
изпълнение за събиране на парично вземане върху имущество, което ищецът счита,
че е негова собственост и същото да не е приключило към момента на
постановяване на решението. Наличието на тези предпоставки обуславяло правния
интерес от иска по чл. 440 ГПК. Ищецът следвало да докаже правото си на
собственост върху недвижимия имот, срещу който е насочено принудително
изпълнение от взискателя по делото, за парично притезание
срещу лицето - длъжник по съдебното изпълнение, което не е собственик на имота
или вещта, срещу която са насочени действията по принудителното изпълнение и
събиране на вземането. Счита, че били налице предпоставките за предявяването на
иска по чл. 440, ал. 1 ГПК: образувано и
незавършено към момента на предявяване на иска изпълнително производство;
изпълнителното производство имало за предмет парични притезания; имотът, към
който е насочено изпълнението, не е собственост на длъжника, а на трето на
изпълнението лице; третото лице не е давало съгласие, обективирано в писмен
договор или под друга форма за обезпечаването на чуждия дълг с имота си;
правото на третото лице (правото на собственост) да е непосредствено засегнато
от действията по изпълнителното дело.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът „Т.Б." ООД е депозирал писмен отговор. Изразява становище, че
искът е недопустим поради обстоятелството, че е предявен без правен интерес.
Целта на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК била да отрече правото на взискателя да
се удовлетвори от имуществото, върху което е насочено изпълнението, като
установи, че това имущество не принадлежи на длъжника. Това не било достатъчно
за да се отрече правото на взискателя по изп.д. № 20178950401221 на ЧСИ Людмил
Станев, да се удовлетвори от въпросния апартамент, съгласно чл. 453, т. 1 и 2
от ГПК. От молба за вписване на възбрана, подадена от ЧСИ Надежда Денчева по
и.д. № 20118070400678, вписана в СВ на 30.11.2011 г., било видно, че на 30.11.2011 г., по искане на взискателя Тамара
Юриевна Вашкевич била наложена възбрана върху апартамент С-12. На 22.05.2012 г.
взискателят Тамара Вашкевич прехвърлила вземането си, ведно с обезпечението -
наложена възбрана върху ап. С-12, на Милко Петков Димов, Бояна Декова Григорова
и Тодор Николов Григоров, които на 25.04.2013 г. го цедирали
на „Т.Б." ООД. Исковата молба на ищеца Валери В.К. по гр.д. № 2148/2012
г., по която той бил признат за собственик на ап. С-12, била вписана на
19.09.2012 г., т.е. след вписване на възбраната от 30.11.2011 г. и след
прехвърляне на вземането от взискателя Тамара Вашкевич, на упълномощителя
му, на 25.04.2013 г. Решението по гр.д. №2148/2012 г. на ВОС, с което ищецът К.
бил признат за собственик на ап. С-12, било вписано в имотния регистър на
19.06.2015 г. Възбраната от 30.11.2011 г., била наложена върху правото на
строеж за ап. С-12 и до момента не била вдигната. На основание чл. 453, т. 2 от ГПК, ищецът В.В.К. не можел да се противопоставя на
искането на взискателя „Т.Б." ООД по изп. д. № 201789550401221 на ЧСИ Л. Станев, да удовлетвори
вземането си от aп. С-12, тъй като исковата молба и решението по гр.д. № 2148/2012
г. на ВОС, не били вписани преди възбраната на същия имот от 30.11.2011 г.
Ищецът нямал правен интерес от завеждане на иска, тъй като с признаването му,
че aп. С-12 е негова собственост, той не можел да се противопостави на
взискателя по изп.д. № 1221/2017г. на ЧСИ Л. Станев - „Т.Б." ООД, да
удовлетвори вземането си, включително и чрез продажбата на имота. Дори и при
уважаване на иска, ищецът нямал право да иска прекратяване на изпълнителното
производство по изп. д. № 2017201789550401221 на ЧСИ Л. Станев. Наложената
възбрана на 30.11.2011 г. била тежест върху имота, която следвала имота,
независимо от това кой е негов собственик и тъй като възбраната била вписана, В.В.К. знаел за тежестта преди завеждане на гр.д. № 2148/2012
г. на ВОС, поради което и придобил правото на собственост, ведно с тежестта.
Правният интерес от завеждане на иска по чл. 440 от ГПК изисквал при
уважаването му ищецът да придобие право да поиска прекратяване на
изпълнителното производство, по реда на чл. 433, т. 7 от ГПК. Неоснователно
било твърдението на ищеца, че „Вероятно след тази публична продан старото
изп.д. № 678/2011 г. е преобразувано под нов номер ИД 125/2013г. на ЧСИ - Надежда
Денчева." От постановлението от 11.08.2017 г. на ЧСИ Л. Станев било видно,
че изп.д. № 1221/2017 г. е образувано въз основа на изп.д. № 678/2011 г. на ЧСИ
Денчева. Това обстоятелство налагало извода, че до 11.08.2017 г. - датата на
образуване на изп.д. № 1221/2017 г., изп.д. № 678/2011 г. на ЧСИ Денчева не
било преобразувано под нов номер - ИД 125/2013г. на ЧСИ - Надежда Денчева. На
01.08.2016 г. взискателите по изп.д. № 678/2011 г. на ЧСИ Надежда Денчева, с
възражение вх. № 6110/01.08.2016 г.,
поискали от ЧСИ да отхвърли молбата на В.В.К.
за вдигане на възбраната, наложена върху ап. С-12. Възражението с вх. №
6110/01.08.2016 г. по изп.д. № 678/2011 г. на ЧСИ № 807 на КЧСИ - Надежда
Денчева било доказателство, че към 01.08.2016 г. изп. д. № 678/2011 г. на ЧСИ
Надежда Денчева не било преобразувано под нов номер - ИД 125/2013г. на ЧСИ -
Надежда Денчева. Възражението изрично подчертавало, че вдигнатата възбрана от aп.
С-12 по изп.д. № 125/2013 г., вписана с акт № 22, том V/11.04.2014 г. е
различна от наложената възбрана върху същия апартамент С-12, вписана на
30.11.2011 г., с акт № 227, том XI/2011 г., в книгите по вписванията по и.д. №
678/2011 г. на ЧСИ Денчева. Изпълнително дело № 1221/2017 г. не било новообразувано,
а продължение на изп.д. № 678/2011 г. на ЧСИ Денчева, като делото било заведено
по номерацията на ЧСИ Л. Станев и били запазени всички до момента извършени
действия по преобразуваното изп. д. № 678/2011 г. на ЧСИ Надежда Денчева.
Наложената възбрана с акт № 227, том XI, вх. рег. № 28015/30.11.2011 г. не
можела да бъде вдигната от Милко Петков Димов, тъй като към датата на подаване
на молбата за заличаване от ЧСИ Денчева по изп. д. № 125/2013 г. - 11.04.2014
г., вземането на взискателя Тамара Юриевна Вашкевич по изп. д. № 678/2011 г. на
ЧСИ Денчева, обезпечено с възбрана по акт № 227, том XI на Служба по
вписванията - Варна, било прехвърлено на „Т.Б." ООД с договор за
прехвърляне на вземане от 25.04.2013 г. Преди датата на вписване на решението
по гр.д. № 2148/2012 г. - 19.06.2015 г. и датата на вписване на искова молба по
делото - 19.09.2012 г., върху предмета на иска - aп. С-12, имало вписана
възбрана с акт № 227, том XI на Служба по вписванията - Варна с вх. рег. №
28015/30.11.2011 г. по изп. д. № 678/2011 г. на ЧСИ Денчева, която не била
вдигната до преобразуване на делото с нов № 1221/2017 г. на ЧСИ Л. Станев. Ищецът не можел да се противопоставя
на описа и оценката на ап. С-12, насрочен за 28.11.2017 г. Придобивайки имота с
решение по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС, вписано в имотния регистър на
19.06.2015 г., ищецът придобил имота с тежест - вписана възбрана по изп.д. № 678/2011
г. на ЧСИ Надежда Денчева. Поради вписаната възбрана ищецът отговарял за
задълженията на длъжника „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД" ЕООД, до размера на
продажната цена на aп. С-12. В.К. не можел да се противопостави на взискателя
вписал възбраната, да се удовлетвори от продажната цена на имота. С
придобиването на ап. С-12 ищецът К. придобил и задължението да обезпечи
вземането на взискателя по изп.д. № 678/2011 г. на ЧСИ Надежда Денчева, наложил
възбраната на бившия собственик на имота, до размер стойността на възбранения имот.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът «Б.И.Е.Л." ЕООД е депозирал писмен отговор. По същество не
оспорва правото на собственост на ищеца за процесния имот. Ищецът нямал правен
интерес от предявяване на заведения от него иск, поради което същият бил
недопустим и производството следвало да бъде прекратено.
По делото е представена и
писмена защита от ответника „Т.Б." ООД, с която се поддържа искането за прекратяване
на делото поради недопустимост на иска, респ. отхвърлянето му като
неоснователен.
Съдът е
сезиран с отрицателен установителен иск, подаден от ищеца В.В.К.
срещу ответниците „Б.И.Е.Л." ЕООД и „Т.Б."
ООД, с правно основание чл. 440 от ГПК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 440 от ГПК, всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
Абсолютна
процесуална предпоставка за предявяване на отрицателния установителен иск по
чл. 440 от ГПК, е наличието на правен интерес на ищеца за разрешаване, със сила
на пресъдено нещо, на спора за отричаното от него материално право, като бъде
установено действителното правно положение в отношенията между страните. В
случая обаче ищецът не сочи твърдения, обосноваващи правния му интерес от
избраната форма на защита по чл. 440 от ГПК. Между страните в настоящото
производство няма спор, че длъжникът по изпълнителното и ответник по настоящото
дело „БОЛКАН ИНВЕСТМЪНД ЕНД ЛАНД" ЕООД не се легитимира като собственик на
процесния недвижим имот, доколкото с влязло в сила Решение № 1271/13.06.2013
г., постановено по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС, по иск с правно основание чл.
19, ал. 3 от ЗЗД, предявен от ищеца В.В.К. срещу
ответника „Б.И.Е.Л.", съдът е обявил за окончателен предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ апартамент С-12, находящ се
на четвърти /трети жилищен/ етаж, в жилищна сграда „Палма Спрингс" - тяло
С, с площ на жилището от 73,99 кв.м. Следователно,
ищецът се легитимира като собственик на въпросния имот. Ответниците не спорят
относно собствеността на имота, а се позовават на разпоредбата на чл. 453, т. 2
от ГПК, която гласи, че на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат
да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които
не са били вписани преди възбраната. Позоваването на наложената възбрана през
2011 г., от страна на ответниците, не е оспорване на правото на собственост на ищеца
и изключва правния интерес от предявяване на иска с правно основание чл. 440 от ГПК. Този иск е предназначен да осуети принудителното изпълнение върху имота на
третото лице, като от уважаването му да следва прекратяване на принудителното
изпълнение по отношение на този имот (Определение № 131 от 21.03.2018 г. на ВКС
по гр. д. № 3589/2017 г., I г. о., ГК, Решение № 97 от 22.06.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 194/2017 г.). Представените по делото
справки от Службата по вписванията установяват, че по отношение на процесния
имот исковата молба по гр.д. № 2148/2012 г. на ВОС е вписана на 19.09.2012 г.,
а възбраната от 30.11.2011 г. по и.д. № 678/2011 г. по описа на ЧСИ Надежда
Денчева, не е била заличена, и взискателят може да се позове на разпоредбите по
чл. 452 и чл. 453 от ГПК и да иска продължаване на изпълнението върху процесния
имот.
По
изложените съображения определението за даване на ход на делото по същество
следва да бъде отменено. Предявеният иск от ищеца е процесуално недопустим,
поради липсата на правен интерес от предявяването му, и като такъв следва да
бъде оставен без разглеждане, а производството по делото бъде прекратено.
Предвид
изхода на спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника „Т.Б."
ООД направените от него разноски по делото, доколкото същият претендира такива
и представя доказателства за извършването им в размер на 1350 лв. - адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д
Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно определение,
постановено в открито съдебно заседание на 19.12.2018 г., за даване ход по
съществото на делото.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения
от ищеца В.В.К., руски гражданин, роден на *** г.,
със задграничен паспорт № *********/15.06.2010 г., с адрес: Руска Федерация,
гр. Омск, ул. Красин, бл. 4, ап. 27, действащ чрез
пълномощника си Светлана Валериевна Петрова, руски
гражданин, родена на *** г., ЛКЧ № *********/06.11.2012 г., с адрес: гр. Варна,
ж.к. Бриз, ул. Илия Пенев 20, ет. 2, ап. 7, срещу ответниците
„Б.И.Е.Л." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, и
„Т.Б." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Георгиев
32, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 440, ал. 1 от ГПК за
признаване за установено по отношение на страните, че „Б.И.Е.Л." ЕООД не е
собственик на недвижим имот, представляващ: апартамент С-12, с идентификатор
10135.2571.861.1.12, находящ се на четвърти /трети жилищен/ етаж, в жилищна
сграда „Палма Спрингс" - тяло С, с идентификатор
10135.2571.861.1, с площ на жилището от 73,99 кв.м., състоящо се от всекидневна
с кухненски бокс, две спални, баня, тоалет, коридор и две тераси, заедно с
прилежащите към апартамента 3,4920% ид. части от правото на строеж и от общите
части на сградата, изградена в ПИ с идентификатор 10135.2571.861, представляващ
стар УПИ № 648 по плана на КК „Чайка" - гр. Варна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17879/2017 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА В.В.К.,
руски гражданин, роден на *** г., със задграничен паспорт №
*********/15.06.2010 г., с адрес: Руска Федерация, гр. Омск, ул. Красин, бл. 4, ап. 27, да заплати на „Т.Б." ООД, ЕИК
*********, сумата от 1350 лева, направените по делото съдебни разноски, на
основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се
обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на страните пред
Окръжен съд - Варна.
ПРЕПИС от определението да се връчи
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: