№ 4630
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНА П. ТАШЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно
наказателно дело № 20221110201732 по описа за 2022 година
при участието на секретаря Йордана Ташева, след като разгледа докладваното от
съдията н. а. х. дело № 1732 по описа на СРС за 2022 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.58д – чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Г. З. срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 5462406,
издаден на 29.11.2021г. от Столичната дирекция на вътрешните работи (С.), с който на осн.
чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 600 (шестстотин) лева.
В жалбата се твърди, че издаденият ЕФ бил незаконосъобразен, защото имало
нарушение на процесуалните правила. Оспорва се и извършването на соченото нарушение.
Прави се искане за отмяна на ЕФ.
В съдебно заседание жалбоподателят К. З., редовно призован, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна – С., редовно призована, не изпраща процесуален представител
и не излага съображения по повод на жалбата.
Съдът, като изслуша становището на страните, служебно провери атакувания
електронен фиш, обсъди събраните по делото доказателствени материали по отделно и в
тяхната съвкупност, съобразно разпоредбите на закона, приема за установено следното:
По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:
Посредством запис от стационарна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
комуникации „Cordon M 2” № MD 1192 било установено, че на 26.11.2021г., в 17:30.27 ч., в
гр. София, по ул. „Околовръстен път”, срещу № 257, с посока на движение от ул. „Бизнес
Парк София” към бул. „Свети Климент Охридски”, се движело моторно превозно
средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „****” с рег. № ** **** ** със скорост
99 км/ч., при въведено законово ограничение за скоростта в населено място от 50 км/ч.
Нарушението било установено чрез мобилна видео-радарна система за наблюдение и
регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и
1
комуникации „Cordon M2” с идент. № MD 1192, която е вписана в Регистъра на „одобрен
тип” средства за измерване на БИМ под № B-46, със срок на валидност до 13.06.2027г.
съгласно Удостоверение № 558-02-01-01/1-17-3 от 13.06.2017г. на БИМ (вж. л.44). На
посоченото техническо средство била извършена последваща проверка на 10.03.2020г., за
която бил съставен Протокол за проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021г., със срок на валидност
до една година от датата на предходната проверка (т. е. до 12.02.2022г.) (вж. л.6, 42).
Въз основа на изготвения от техническото средство видеоматериал (вж. л.3, 60),
неизвестно лице от С. издало на 29.11.2021г. (вж. л.12) обжалвания Електронен фиш (ЕФ)
серия К № 5462406 за това, че на 26.112021г., в 17:30 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен
път”, срещу № 257, с посока от ул. „Бизнес парк София” към бул. „Св. Климент Охридски”,
е извършено нарушение за скорост (нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП) с МПС марка/модел
„****” с рег. № ** **** ** със собственик „*********” ЕООД и ползвател жалб. К. Г. З.
(вж. л.4), като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение е 50 км/ч., а
установената – 96 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с 46 км/ч.
Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на физическото лице К. Г. З. е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за
нарушението.
Съгласно данните от Списък с намерени фишове по справката в информационните
масиви на пътната полиция, процесният ЕФ бил връчен на 14.01.2022г., но без да е
получена разписка за връчването му (вж. л.15).
Според извадката от информационната система на Отдел „Пътна полиция” – С.
(системата АИС-КАТ) собственик на въпросното МПС към дата 10.05.2019г. се явява
юридическото лице „*********” ЕООД и ползвател К. Г. З. (вж. л.4).
По делото е постъпило и писмо от Столична община – Дирекция „Управление и
анализ на трафика”, към което е приложено копие от схема за организацията на движение на
хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за процесния пътен
участък (гр. София, ул. „Околовръстен път”, срещу № 257, с посока на движение от
ул. „Бизнес парк София” към бул. „Св. Климент Охридски”), като е посочено, че към датата
26.11.2021г. в посочения пътен участък по електронния фиш и в посочената посока е
налице поставен пътен знак „В 26 – Забранено движението с по-голяма от означената
скорост”, който въвежда ограничение от 60 км/ч. като скорост на движение (вж. схема на
л.47).
Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на
събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени
по надлежния ред на чл.283 от НПК: справка за собственост на МПС (л.4), процесния ЕФ
(л.5, 24), протокол за последваща проверка № З-С-ИСИС/12.02.2021г. (л.6, 38, 42), справка за
вписано в регистър средство за измерване (СИ) (л.7, 25), решение за одобряване типа на
техническото средство (л.8-9, 26-27), протокол за използване на техническо средство рег. №
4332р-62461/26.11.2021г. (л.10), справка с намерени фишове (л.12), ежедневна форма на
отчет (л.13), справка-картон на водача с данни за нарушения по ЗДвП (л.14-15), заповед №
8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи за изменение и допълнение на
заповедта за утвърждаване на образци на електронни фишове (л.16), писмо от ОПП-С. от
25.02.2022г. (л.23), ръководство за работа с техническото средство (л.28-37), писмо от БИМ
изх. № 57-00-47-1/04.03.2022г. (л.41), извадка от регистър на „одобрен тип” средство за
измерване (л.43-44), писмо от ОПУ – София (л.46), схема на организация на движението в
пътния участък (л.47-48), писмо от ОПП-С. от 16.06.2022г. (л.59), както и вещественото
доказателство: 1 (един) бр. фотоснимка (л.3, 60).
По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма
относими гласни доказателства.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат
доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги
кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата и часа на
нарушението и автомобилът, с който е извършено въпросното нарушение, но писмените
доказателства не установяват твърдяното ограничение на максимално разрешената
скорост, което се твърди в ЕФ (50 км/ч.), точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е
96 км/ч., а на снимковия материал – 99 км/ч., но с оглед допустимата грешка на СИ от
± 3 км/ч., същата може да бъде и 93 км/ч.), както и точното превишение на разрешената
скорост – в ЕФ е отразено превишение от 46 км/ч., а на снимковия материал, с оглед данните
2
в него, превишението би следвало да бъде 26 км/ч. Към казаното следва да се добави и
наличието на данни за въведено с пътен знак „В 26” друго ограничение на максимално
разрешената скорост на движение (вж. л.47). Отделно от това, от писмените доказателства
по делото не се установява безспорно мястото на извършване на процесното
административно нарушение, вкл. и дали автомобилът се е движил в рамките на
населеното място или извън такова място, за да бъде преценена каква е максималната
законово разрешена скорост за движение, ако такава действа.
Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна,
взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН
съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и
приема за безспорни изложените фактически изводи.
Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни
изводи от страна на първостепенния съд:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното физическо лице), като срокът
по чл.59, ал.2, предл.1 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8, изр.1 и изр.2, предл.1 от ЗДвП се счита
спазен (ЕФ е връчен на 14.01.2022г., а жалбата е от 27.01.2022г.), и е насочена срещу
подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което
и жалбата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният
съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314,
ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). Настоящият съдебен състав счита, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, водещи до опорочаване на същото и до ограничаване на правото на
защита на нарушителя, което налага отмяна изцяло на атакувания електронен фиш, като
съображенията са следните:
На първо място, в оспорения ЕФ липсват данни за извършителя на нарушението,
тъй като е посочен ползвателят на МПС, но не и лицето, което конкретно на 26.11.2021г., в
17:30 ч., по ул. „Околовръстен път” в столицата, срещу № 257, с посока на движение от
ул. „Бизнес парк София” към бул. „Св. Климент Охридски”, е управлявало въпросното МПС.
Поради това съдът приема, че в ЕФ сер. К № 5462406, изд. на 29.11.2021г., не са посочени
всички съставомерни елементи на административното нарушение – не е отбелязано кой е
управлявал МПС, респ. кой е нарушителят. Качеството на собственик на дадено лице
спрямо конкретното МПС, респ. ползвател на същото, не го прави автоматично
нарушител на правилата, установени в разпоредбите на Раздел IV – „Скорост и
дистанция. Намаляване на скоростта” на Глава Втора „Правила за движение по
пътищата” от Закона за движението по пътищата. Посочената в ЕФ нарушена
норма (чл.21, ал.1 от ЗДвП) недвусмислено сочи за извършител на това административно
нарушение „водача на пътното превозно средство”, а в обжалвания ЕФ въобще не е
отразено кое е лицето, което е било „водач” и е управлявало лекия автомобил „****” с рег.
№ ** **** **. В тази насока, следва да се отбележи и обстоятелството, че сред реквизитите
на ЕФ липсва такъв относно водача на превозното средство, което техническото средство
заснема. В административно-наказателната преписка няма доказателства, от които да се
установява това обстоятелство, поради простата причина, че въпросният електронен фиш не
е бил изпращан на лицата по чл.188, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, с което да е била развита
процедурата по чл.189, ал.5 от ЗДвП, но дори и да е била развита – това само по себе си не
означава, че лицето, посочено от собственика на въпросното МПС (гореспоменатото
лизингово дружество – бел. с.) за ползвател на същото, е било действителният водач на това
МПС в момента на извършване на деянието. Поради това не става ясно дали
жалбоподателят К. Г. З. е извършил административното нарушение и дали такова изобщо е
било осъществено.
Само като допълнение за изложеното по-горе, процесният автомобил е собственост
на юридическото лице „*********” ЕООД, а жалбоподателят К. З. няма данни да е бил
посочен от цитираното юридическо лице или от негов представител (законен или
упълномощен) като ползвател на въпросния лек автомобил, чиято отговорност следва да
бъде ангажирана съобразно нормата на чл.188, л.2 от ЗДвП. От наличните доказателства се
3
установява безспорно, че автомобилът е собственост на лизинговото дружество, но в
административно-наказателната преписка няма доказателства, от които да се установява
изпращане на ЕФ на законния представител на това дружество (лице по чл.188, ал.2,
предл.1 от ЗДвП), нито има ангажирани от наказващия орган доказателства
представителят „да е посочвал” жалбоподателя като водач на въпросното превозно средство
(хипотезата на чл.188, ал.2, предл.2 от ЗДвП), а още по-малко има данни издаденият
електронен фиш да е пращан на жалб. К. З., след евентуалното му посочване като ползвател
на превозното средство. По този начин не е била развита процедурата по чл.189, ал.5 от
ЗДвП, което означава, че няма посочено лице – ползвател на МПС, посочено от собственика
на автомобила, което да е известно, няма и данни за действителния водач на МПС в
момента на извършване на деянието. Поради това не става ясно дали жалбоподателят К. З.
е извършил нарушението, и дали такова въобще е било осъществено.
Като освен всичко гореизложено, от данните от снимковия материал не е възможно
да се установи дали на посоченото в ЕФ място действително е преминавало въпросното
превозно средство, както и не е възможно да се установи дали превозното средство се е
намирало в рамките на населеното място, а това не позволява да се установи точното
място, на което е засечена въпросната скорост, т. е. мястото на извършването на
нарушението. Както е известно законодателят е въвел определени ограничения на
скоростта на движение на МПС за населените места, и поради това не е било необходимо
поставянето на знак от Група „В” за въвеждане на някакво друго, различно от законовото,
ограничение на скоростта, но на представения снимков материал – веществено
доказателство по делото (вж. л.3, 60), номерът на процесния автомобил е заснет отпред
без да става ясно дали отчетената с техническото средство скорост на движение е в
рамките на населено място или извън такова, за да се прецени дали е приложима въведената
законова забрана за превишение на определени стойности на скоростта, а това е съществен
елемент на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В допълнение към казаното в предходния абзац, съдът намира за необходимо да
посочи, че в разглеждания случай е било наложително във връзка с установяване на автора
на деянието (доколкото автомобилът не е бил спрян от контролните органи непосредствено
след като техническото средство е отчело движение със скорост над максимално
допустимата), да бъде установена на място самоличността на водача, т. к. фактът на
заснемане на лекия автомобил сам по себе си се явява недостатъчен за установяването на
извършителя на нарушението, без да се предприемат от контролните органи по-нататъшни
действия в тази насока.
На следващо място, липсва описание на нарушението (както изисква разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП), защото в ЕФ няма каквото и да било описание с думи на твърдяното
административно нарушение. Записани са само мястото на деянието, посоката на движение,
ограничението на скоростта за населено място и нарушената разпоредба на чл.21, ал.1 от
ЗДвП и са дадени стойностите на разрешената по закон и на установената скорост на
движение, съотв. на превишението. Същината на административните нарушения по чл.21 от
ЗДвП се състои, обаче, в управление на МПС със скорост над разрешената (от закона или
от пътен знак) скорост на движение, но никъде в ЕФ не е посочено кое е било лицето,
което, като водач на въпросното МПС, го е управлявало. Освен това, за прилагането на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП са от съществено значение няколко
обстоятелства – категорията на превозното средство; конкретната стойност на
ограничението, въведено по закон; месторазположението на превозното средство спрямо
мястото на извършване на нарушението (в населено или извън населено място), като от
представения снимков материал, въобще не е видно нито мястото на
нарушението (никакви данни не се съдържат в снимките от техническото средство), нито
законовото ограничение, нито дали става дума за населено място или за пътен участък извън
населено място.
В допълнение, и както беше посочено по-горе, от данните в ЕФ и данните от
вещественото доказателство по делото (1 бр. фотоснимка), не може да се установи и
точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ скоростта е 96 км/ч., а на снимковия
материал – 99 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е
отразено превишение от 46 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него
превишението би следвало да бъде 49 км/ч. В допълнение – съгласно справката от БИМ и
характеристиките на техническото средство (вж. л.28-37), техническото средство има и
толеранс (точност) на измерването от ±3 км/ч. (вж. л.40гръб), което означава, че скоростта
4
на лекия автомобил, която в случая то е отчело, може да бъде и 102 км/ч., но и 96 км/ч.,
съотв. превишението би било 52 или 46 км/ч. (при законово ограничение от 50 км/ч.), което
отново се отличава от отразеното в ЕФ превишение от 46 км/ч. Към казаното следва да се
допълни, че съществуват данни за наличието на поставен пътен знак „В 26” за въведено
друго ограничение на скоростта на движение (60 км/ч.), което пък води до допълнителни
неясноти относно точното превишение на скоростта (39 или 36 км/ч.) в твърдения
пътен участък и в тази посока на движение. Не се съдържат никакви данни нито във
веществените доказателства (фотоснимки), нито в съдържателната част на оспорвания ЕФ
относно тези обстоятелства, което само по себе си води до неяснота, предвид наличието на
различни параметри на толеранс (точност) в зависимост от това дали работи в полеви
условия или при симулиран доплеров сигнал, а данни за това в какъв режим е работело
средството за измерване не се съдържат нито в снимковия материал, нито в обжалвания
ЕФ.
Доколкото е налице принципното правило, че електронният фиш не се ползва с
доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, т. к.
обратното, освен непредвидено в закона, би противоречало на основните принципи за
равенство на страните в процеса и на разпределение на доказателствената тежест, и предвид
на факта, че ЕФ се явява и предмет на обжалване по делото, чиято законосъобразност и
доказаност са в обхвата на преценката на съда по същество, следва изводът, че в тежест на
издателя на електронния фиш е да установи по недвусмислен начин всички белези и
признаци от обективна страна на административното нарушение чрез предвидените
доказателствени средства. Такова доказателство се явява единствено приложеният
снимков материал, от който обаче не става ясно при обикновения прочит кое е мястото на
нарушението, т. к. там липсват каквито и да било географски координати (без посока на
движение, булевард или улица, без данни за мястото на отчитане на скоростта, без данни
дали става въпрос за населено или извън населено място, и др. под.). Посочената непълнота
затруднява проверката на съдебния състав и препятства упражняването на правото на
защита на жалбоподателя (който следва да знае всички факти от състава на
нарушението, срещу които се защитава, като знае и въз основа на какви доказателства се
установяват тези факти).
Освен това от писмените и веществени доказателства по делото не може да се
установи и точното място на процесното нарушение – дали в действителност
автомобилът се е движел по ул. „Околовръстен път” в посока към бул. „Св. Климент
Охридски”, защото на снимката автомобилът изобщо не е заснет да се приближава, а само
неговият номер, но снимката е с изключително лошо качество и поради това не дава
доказателствена информация на кой пътен участък е заснето това МПС, но е и неясно къде
скоростта му на движение е била 99 км/ч. (в рамките на населеното място, или извън него).
Към това следва да се добавят и липсата на данни от GPS-позиционирането на
техническото средство, въз основа на които да се провери дали съответстват на
отразеното в електронния фиш местоизвършване на административното нарушение.
Липсата на посочване на релевантни за даденото конкретно административно
нарушение, неминуемо предпоставя пълна неяснота и неразбиране от страна на
жалбоподателя относно конкретните параметри на извършеното от него нарушение и
пределите на следващата му се отговорност откъм правна квалификация и вид и размер на
приложимата административна санкция.
Отделно от това, следва да се подчертае, че процесното МПС се явява от категория
„М” (в частност хипотезата на чл.149, ал.1, т.2 от ЗДвП; вж. л.4), като за такава категория
автомобили разрешената пределна скорост на движение (по закон) в населено място е
45 км/ч., колкото е и за извън населено място, което означава и съвсем различни данни за
превишението на скоростта на движение, което е определящо и за наказанието, а се внася и
съмнение дали в този пътен участък има ограничение на скоростта от 50 км/ч., каквото се
твърди в ЕФ, особено на фона на данните за наличието на поставен пътен знак, въвеждащ
друго ограничение. Нещо повече – жалбоподателят К. З. е санкциониран за нарушаване на
законовото ограничение на скоростта на движение на превозните средства в рамките на
населено място, въведено с разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като от доказателствата по
делото се установява, че с оглед категорията на неговото МПС (категория „М”) законовата
пределна скорост на движение е 45 км/ч. (ако превозното средство се е движело в рамките
на населеното място, съотв. ако е било извън населеното място).
Изложените съображения са изключително важни, т. к. при положение, че не се
5
установява пределната по закон скорост на движение, както и установените данни за
друга (съвсем различна) скорост на движение, въведена с пътен знак, както и установените
данни за категорията на въпросното МПС, то при установено движение със скорост от
99 км/ч. и превишение на скоростта от 36 км/ч. (според измереното от техническото след
приспадната грешка /толеранс/ от 3 км/ч. – бел. с.), то би бил реализиран съставът на
същото административно нарушение по чл.182, ал.1, т.4 вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП, ако бъде
безспорно установено движението в рамките на населеното място, съотв. би бил
реализиран състав по чл.182, ал.2, т.4 вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП – ако наказващият орган
установи категорично движение извън населено място с такова превишение. Тези
установени по делото данни „съществено променят” фактическите обстоятелства по
административното нарушение, което се твърди, като и в двете хипотези – правната му
квалификация. Проблемът е в това, че е налице невъзможност жалбоподателят да бъде
санкциониран по чл.182, ал.1, т.4 вр. чл.21, ал.2 от ЗДвП, съотв. по чл.182, ал.2, т.4 вр. чл.21,
ал.2 от цит. з. – първо, защото това ще противоречи на отразените фактически
обстоятелства в електронния фиш за наличието на определена скорост на движение, друго
ограничение на скоростта и друго превишение на същата; второ, при хипотезата на
движение извън населено място с максимална скорост от 99 км/ч. , би била налице
идентична ситуация; трето, тези факти липсват и не са отразени в издадения електронен
фиш, а съдът не разполага с процесуални възможности да „изменя фактическите
обстоятелства” на обвинението, вкл. и едновременно с промяна в правната квалификация,
и четвърто, поради факта, че самата стойност на скоростта не е установена категорично, за
да се прецени точно какъв е размерът на наказанието, който зависи от тази стойност,
доколкото е определяща за изчисляване на превишението на скоростта.
Наред с констатираните пороци на обжалвания ЕФ, настоящият съдебен състав
намира за необходимо да посочи, че са налице и други пороци на обжалвания ЕФ, които са
изцяло обусловени от пропуски в текстовата редакция на разпоредбите на чл.189, ал.4 –
ал.11 от ЗДвП, поради изключително недобрата нормотворческа техника на законодателя,
които пороци са и съответно пренесени и в утвърдения образец на електронен фиш, като
съображенията са следните:
На първо място, липсва предвиден конкретен издател на електронния фиш (извън
изискването за посочване на съответното териториално поделение на МВР – бел. с.).
Известно е от правната теория, че всеки „документ” представлява писмено волеизявление на
конкретно лице, с определени правни последици, а в частност административният акт е
волеизявление на конкретен орган, натоварен изрично с властнически правомощия и
функции, с което волеизявление се засяга благоприятно или не правната сфера на адресата
или на трети лица. Липсата на предвиден издател като задължителен реквизит на ЕФ
лишава същия от горепосочените характеристики на документ и административен акт,
което е юридически и житейски абсурдно. Отделен е въпросът, че тази липса обуславя
пълна анонимност на лицата, които понастоящем съставят и издават ЕФ, и в
частност – лицето, което налага административното наказание, посочено в електронния
фиш, а това съответно предпоставя невъзможност за осъществяване на адекватен и
надлежен съдебен контрол на компетентността им, както и невъзможност за реализация
на съответен вид отговорност при евентуални техни правонарушения.
Не следва да бъде подминаван от съдебния състав и фактът, че въпросният
електронен фиш носи наименованието „електронен”, като следва да се има предвид, че
въпросният утвърден образец на ЕФ въобще не съответства на Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), въвеждащ разпоредбите на
Регламент № 910/2014г. (ЕС), и в частност – на разпоредбите на чл.2 – чл.4 от цит. з.,
поради което освен, че трудно може да се нарече „документ” с правно значение, още по-
трудно би могъл да се нарича „електронен документ”, защото не съдържа електронното
изявление на конкретното лице – негов издател (чл.4 от ЗЕДЕУУ), а оттук не би могъл да се
нарече и „електронен фиш” (арг. чл.2 от ЗЕДЕУУ), както поради факта, че формата и
съдържанието му изобщо не съответстват на законовата регламентация на обикновения
фиш (вж. и срвн. чл.186, ал.1, изр.2 от ЗДвП), където изрично е предвидено наличието на
данни за налагащия глобата служител, и второ, поради обстоятелството, че изрично в § 6,
т.63 от ДР на ЗДвП се посочва, че ЕФ е електронно изявление, а това предпоставя
наличието на необходимост да е известен авторът на това изявление, вкл. и ако той е
служител на полицията, който налага административното наказание, защото
„отсъствието на контролен орган” при установяване на нарушението, съвсем не
означава, че във фазата на налагане на административното наказване следва да има
6
„отсъствие” на наказващ орган.
Второ, липсва „дата на съставяне” на електронния фиш като негов реквизит, като
наличието на този точно реквизит е задължително, т. к. предпоставя решаване на редица и
със съществено значение правни въпроси в рамките на воденото административно-
наказателно производство като приложим към датата на издаване на ЕФ материален и
процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го длъжностно лице,
изчисляване на релевантни срокове, в т. ч. и давностните срокове по чл.80 – чл.82 от НК вр.
чл.11 от ЗАНН и други. Липсата на предвидена в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП
дата на съставяне на електронния фиш, като негов реквизит, е поредният пример за
„качествено” законодателно разрешение, което създава огромни трудности пред
правоприложителя. Не следва да се забравя също и обстоятелството, че влезлият в сила ЕФ
се смята за влязло в сила Наказателно постановление (чл.189, ал.11 от ЗДвП) и щом
електронният фиш „има претенцията” да бъде НП би следвало да съдържа и съответните
реквизити, които ЗАНН въвежда като изискуеми за НП (вж. чл.57, ал.1 от ЗАНН),
независимо от „опростената форма”, заложена от законодателя в чл.189, ал.4 от ЗДвП.
До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, наличните непълноти
съгл. чл.46, ал.2 от ЗНА следва да бъдат запълнени с относими и релевантни за
разглежданите случаи изисквания, каквито са тези на чл.57, ал.1, т.1 и т.2 на ЗАНН,
доколкото електронният фиш има „двойствена природа” – притежава
характеристиките на АУАН, доколкото „установява” административното нарушение
чрез съответните автоматизирани технически средства или системи, но без да участва
контролен орган в този етап, но и характеристиките на НП, доколкото чрез него (в
неговата санкционна част – бел. с.) се налага и административно наказание, където
участието на наказващ орган е задължително и не може дейността по
административно наказване да се осъществява от „неизвестни и анонимни лица”. В
процесния случай електронният фиш не отговаря на тези изисквания, поради което следва
да бъде отменен и на това основание.
Воден от всичко изложено до тук, СРС достигна до извода, че са налице съществени
процесуални нарушения, заради които се е стигнало до ограничаване в правото на защита на
жалбоподателя, като те са от такова естество, че не биха могли да се преодолеят в хода на
съдебната фаза на производството, а в допълнение на това – разпоредбата на чл.53, ал.2 от
ЗАНН се явява и неприложима, т. к. самоличността на нарушителя (водач на
МПС – бел. с.) не е безспорно установена. В тежест на наказващия орган е да установи
всички факти от състава на нарушението, и когато липсват такива доказателства, това води
и до недоказаност на административно-наказателното обвинение.
Доколкото е налице принципното правило, че ЕФ не се ползва с доказателствена
стойност относно възприетите в него фактически положения, тъй като обратното, освен
непредвидено в закона, би противоречало на основните принципи за равенство на страните в
процеса и на разпределение на доказателствената тежест, и предвид на факта, че ЕФ се явява
и предмет на обжалване по делото, чиято законосъобразност и доказаност са в обхвата на
преценката на съда по същество, следва изводът, че в тежест на издателя на ЕФ е да
установи по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на
нарушението чрез предвидените доказателствени средства. Такова доказателство се явява
единствено приложеният снимков материал, от който обаче не става ясно при обикновения
прочит кое е мястото на нарушението (вж. по-горе), без данни за мястото на отчитане на
скоростта, без данни дали става въпрос за населено или извън населено място, и др. под.),
както и липсват данни относно водача на автомобила , данни за точната скорост на
движението му и превишението на скоростта. Посочената непълнота затруднява
проверката на съдебния състав и препятства упражняването на правото на защита на
жалбоподателя (който следва да знае всички факти от състава на нарушение, срещу
които се защитава, като знае и въз основа на какви доказателства се установяват тези
факти).
Няма отправени искания за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя или
на негов процесуален представител, поради което и съдебният състав не дължи произнасяне
по този въпрос по реда на чл.63д от ЗАНН.
Всичко това дава основание на настоящия съдебен състав да приеме, че в конкретния
случай нарушението е описано лаконично и това не позволява на съда да направи
еднозначен извод относно нарушителя, точния вид на нарушението, съответно дали то е
правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП и наказано по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП,
7
поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна
и затова на осн. чл.63, ал.1, ал.2, т.1 и ал.3, т.1 и т.2 от ЗАНН СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразен Електронен фиш сер. К № 5462406 от
29.11.2021г. на С. , с който на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя К. Г. З. е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК и на
основанията по НПК, пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8