№ 258
гр. Пазарджик, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Димитър П. Бозаджиев
Мариана Ил. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско
дело № 20215200500698 по описа за 2021 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №584/07.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220103628/2020г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения
от ЕВГ. Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.Б., ул.“Ю.“ №92,
общ.Б., обл.Пазарджик против „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: грС., кв.“М.а“, бул.“Б.“ 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двамата управители: С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч., иск с
правно основание чл.270, ал.2 от ГПК, за прогласяване на нищожността на
Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на Окръжен
съд- Пазарджик, издадено срещу Е.З., с което е обезсилено Решение на
Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г., като
неоснователен.
Осъдена е Е.Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.Б., ул.“Ю.“
№92, общ.Б., обл.Пазарджик, да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: грС., кв.“М.а“, бул.“Б.“ 49, бл.53Е, вх.В,
представлявано винаги от двамата управители: С.Н.Н., Ц.Г.С. и Я.К.Ч.,
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
1
Против това решение е постъпила въззивна жалба от ЕВГ. Т. З., чрез
пълномощника й адв.Д.М..
Твърди се в същата, че обжалваното решение е недопустимо и
неправилно.
В тази насока се визира, че първоинстанционният съд допуска
съществено процесуално нарушение на процесуалните правила. Съдът прави
фактическите си изводи, без изобщо да обсъжда приложените по делото
писмени доказателства, приложени с исковата молба, както и другите
доказателства надлежно предоставени по делото. Немотивираният отказ на
съда да вземе предвид всички приложени по делото доказателства, както и да
ги изследва наред с останалата доказателствена съвкупност, съставлява
съществено процесуално нарушение. С това бездействие, съдебният състав
си осигурява възможност да не даде еднозначен отговор и на поставените с
исковата молба въпроси, а именно: нищожно ли е Решение №260 от
08.07.2019г., постановено по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на ОС-
Пазарджик.
Твърди се, че неправилен е извода на съдебният състав, че на са налице
основанията за нищожност на решението под №260. Приема се, че районният
съд не е взел предвид изложените в исковата молба възражения, надлежно
мотивирани и конкретизирани.
Цитират се мотиви от решението за които се приема, че те са извън
предмета на възраженията с който се оспорва пред него първоинстанционното
решение. Сочи се, че от страна на „П.К.Б.“ ЕООД обжалвайки Решение №56
от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на РС- Пазарджик не се прави
възражение за порочно инициирано исково производство по чл.422 от ГПК,
като възраженията са в коренно различна насока и е следвало съдебния състав
по в.гр.д.№301/19г. да коментира именно тях.
Твърди се, че съдебният състав по гр.д.№3628/2020г. не е взел предвид
направеното от подзащитната му възражение, а именно: На следващо място
обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№304/2018г. на РС-
Пазарджик, съдебния състав по в.гр.д.№301/2019г. оставя в полза на „П.К.Б.“
ЕООД да бъде признато задължение в размер на 4870,05лв., което Е.З. следва
да им дължи, въпреки, че е видно и констатирано от съда, че така
претендираното задължение е неоснователно. В този аспект се визира, че
2
следва да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е
настъпила предсрочна изискуемост на непогасените вземани по договора и не
е настъпила забава за заплащането им от претендирания начален момент.
Именно и въз основа на това обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г.,
съдебния състав по в.гр.д.№301/2019г. оставяйки в полза на „П.К.Б.“ ЕООД
да бъде признато задължение в размер на 4870,05лв., която Е.З. им дължи се
обуславя и нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г., по в.гр.д.№301, на
основание чл.270, ал.2 от ГПК. Тези възражения не са взети предвид от
съдебния състав по гр.д.№3628/2020г. по описа на РС- Пазарджик, което
прави постановеното решение неправилно и незаконосъобразно.
Сочи се, че съдебният състав по гр.д.№3628/2020г. е допуснал да остави
в сила Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301/19г. на ОС- Пазарджик,
което от своя страна противоречи на чл.121/1/ от Конституцията на Република
Б., гласяща „съдилищата осигуряват равенство и условия за състезателност на
страните в съдебния процес“. В настоящия случай, допускайки да остане в
сила обжалваното решение, съдът е нарушил чл.121, ал.1 от Конституцията, а
именно неосигурявайки равенство и равни условия за състезателност на
страните в съдебния процес.
Твърди се, че е налице и нарушение на чл.3 от Директива 93/13- за
неравноправните клаузи в договорите, както е и нарушена разпоредбата на
чл.20 от Харта на основните права на Европейския съюз /2016/С 220/02/,
изразяваща се в това, че всички хора са равни пред закона.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се постанови ново
с което се прогласи нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г., по в.гр.д.
№301 по описа за 2019г. на ОС- Пазарджик.
Моли се за присъждане на направените пред двете съдебни инстанции
разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „П.К.Б.“
ЕООД, чрез пълномощника му И.П..
В същият се излагат подробни съображения в насока неоснователност
на наведените възражения в подадената въззивна жалба.
Искането е да се потвърди обжалваното решение, а депозираната
въззивна жалба, като неоснователна да се остави без уважение.
Моли са за присъждане на направените пред въззивната инстанция
3
разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателят- ЕВГ. Т. З., редовно призована, не
се явява. От страна на пълномощника й- адв.М. е постъпило писмено
становище в което се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се
отмени изцяло обжалваното решението, като недопустимо и неправилно.
Моли се за присъждане на разноските направени пред двете съдебни
инстанции.
Ответникът по жалбата- „П.К.Б.“ ЕООД, редовно призован, не се явява
законен представител. Не се явява и пълномощникът му- адв.М..
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени
в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по
подадена искова молба от адв.Д.В. М., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ №81, ет.3, ап.Б, в качеството
му на пълномощник на ЕВГ. Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
с.Г.Б., ул.“Ю.“ №92, общ.Б., обл.Пазарджик против „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: грС., кв.М.а, бул.“Б.“ 49,
бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двама управители: С.Н.Н., Ц.Г.С. и
Я.К.Ч. с която е предявен иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 08.07.2019г., с Решение №260 от
08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на ОС- Пазарджик е обезсилено
Решение на Пазарджишки районен съд №56 от 14.01.2019г. по гр.д.
№3004/2018г., с което Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г.,
РС- Пазарджик е отхвърлил като неоснователен предявения от „П.К.Б.
ЕООД“ против Е.З. иск по чл.422, ал. 1 от ГПК за признаване за установено в
отношенията помежду им, че Е.З. дължи на „П.К.Б.“ ЕООД сумите по договор
за потребителски кредит №********** от 23.11.2015г. задълженията, по
който са предсрочно изискуеми, а именно: сумата от 4 870,05лв.- неизплатено
парично задължение, представляващо номинал по ДПК №**********, ведно
със законната лихва върху главницата от 10.04.2018г. до окончателното
изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед №748 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 12.04.2018г. по
ч.гр.д.№1392/2018г. по описа на PC- Пазарджик. Със същото решение
ищцовото дружество е осъдено на основание чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на
4
Е.З. сумата от 380лв., представляващи разноски по гр.д.№3004/2018г. по
описа на РС- Пазарджик, сторени от ответницата.
Счита се, че така постановеното Решение №260 от 08.07.2019г. по
в.гр.д. №301 по описа за 2019г. на ОС- Пазарджик е нищожно спрямо чл.270,
ал.2 от ГПК. В тази връзка приема, че съдебният състав по в.гр.дело
№301/2019г. по описа на ОС- Пазарджик е допуснал съществено процесуално
нарушение като се е произнесъл извън пределите на направените от „П.К.Б.“
ЕООД възражения.
Сочи се, че „П.К.Б.“ ЕООД обжалват Решение №56 от 14.01.2019г. по
гр.д.№3004/2018г. на Районен съд- Пазарджик със следните възражения: за
неправилност и необоснованост на извода на съда за ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост на договора за потребителски кредит на ищцата Е.З..
Посочва се още, че правната рамка за сключване на договорите е ЗЗД, ЗПК и
извън нея остават неотносимите към банковото кредитиране разпоредби на
чл.430- 432 от ТЗ. В жалбата при условията на евентуалност са развити
доводи в хипотеза на ненадлежно обявена предсрочна изискуемост по ДПК,
като моли да се постанови решение с което на ищеца да бъде присъден сборът
на непогасените вноски с настъпил падеж до момента на приключване на
устните състезания. Мотивите, с който съдебният състав по в.гр.дело
№301/2019г. по описа на ОС- Пазарджик е обезсилил Решение №56 от
14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на РС- Пазарджик са следните: „От данните
в заповедното производство е видно, че заповедта за изпълнение по чл.410 от
ГПК №748 от 12.04.2018г. е връчена лично на длъжника Е.З. на дата
04.05.2018г. или срокът, в който длъжникът може да подаде възражение
срещу вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение е изтекъл на
18.05.2018г.- четвъртък, присъствен ден. Възражението по чл.414 от ГПК на
този длъжник е заведено с вх.№12554 от 25.05.2018г. като същото е подадено
по пощата с дата на пощенското клеймо от 23.05.2018г. или пет дни след
изтичането на крайния срок за подаването му до заповедния съд /чл.62, ал.2
от ГПК/. Следователно срокът за подаване на възражението е пропуснат.
Предвид изложеното следва да се приеме, че издадената заповед за
изпълнение по отношение на длъжника Е.З. е влязла в законна сила на
19.05.2018г., поради неподадено в срок възражение по чл.414 от ГПК...“.
От така изложените мотиви на съдебния състав по в.гр.дело
5
№301/2019г. е видно, че с обезсилването на Решение №56 от 14.01.2019г., с
посочените по- горе мотиви, съдебният състав излиза извън предмета на
възраженията, с които се оспорва пред него първоинстанционното решение.
Твърди се, че „П.К.Б.“ ЕООД, обжалвайки Решение №56 от 14.01.2019г.
по гр.д.№3004/2018г. на РС- Пазарджик не правят възражение за порочно
инициирано исково производство по чл.422 от ГПК, възраженията са в
коренно различна насока и е следвало съдебният състав по в.гр.дело
№301/2019г. да коментира именно тях. Обсъждането на порочно инициирано
исково производство по чл.422 от ГПК едва на въззивна инстанция и то без да
има направено възражение в тази насока от страна на обжалващия /„П.К.Б.“
ЕООД е съществено нарушение, допуснато от съдебния състав по в.гр.дело
№301/2019г. и водещо до нищожността на Решение №260 от 08.07.2019г. на
основание чл.270, ал.2 от ГПК.
Твърди се, че обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.
№3004/2018г. на РС- Пазарджик, съдебният състав по в.гр.д. №301/2019г.
оставя в полза на „П.К.Б.“ ЕООД да бъде признато задължение в размер на
над 4 870,05лв., което ищцата Е.З. следва да им дължи, въпреки, че е видно и
констатирано от съда, че така претендиралото задължение е неоснователно. В
тази насока съображенията са следните:
Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост е видно, че
са налице обективните предпоставки за обявяването на същата, уговорени в
т.12.3 от договора, а именно просрочено плащане на една месечна вноска с
повече от 30 дни. Съгласно легалното определение в чл.430, ал.1 от ТЗ обаче,
с банковият договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична
сума за определена цел, при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока.
Твърди се, че дружеството- ищец няма статут на банка по смисъла на
чл.2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с основна
дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани, чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за
кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден,
консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки се
подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките,
6
установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени
особени правила за сключването и действителността му. Сочи, че съгласно
т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на
ВКС което важи и за небанковите финансови институции, които предоставят
по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което настъпва с волеизявление само на едната от страните и при
наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за
вноските с ненастьпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва
да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК /а не
само по чл.417 ГПК/ следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на
заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото
производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не
съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410
ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Твърди се, че началният момент на изискуемостта на вземане по
договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на
предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита /Решение №123/09.11.2015г. по дело
№2561/2014г. на ВКС, ТК, II т.о./. От приложените доказателства по гр.д.
№3004/2018г. по описа на РС- Пазарджик не може да се заключи, че
изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е
достигнало до ищцата преди подаване на заявлението. Представено е по
делото уведомително писмо, с дата от 14.12.2016г. от „П.К.Б.“ ЕООД, но
липсват твърдения и доказателства същото да е изпратено до ищцата, както и
същото да е получено от нея.
Сочи се, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение не
7
представлява уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на
кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и до произнасяне от съда
заповедното производство е едностранно. Връчването на издадената заповед
за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване на длъжника
за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта за
изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл. Исковата молба може да има характер на волеизявление на
кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, и с връчването на
препис от нея на ответника по иска предсрочната изискуемост се обявява на
длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване на предсрочната
изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в предявения
размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба по чл.422 ал.1 ГПК или по друг начин след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, има за
последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след
предявяване на иска, от значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3
ГПК, нито да обуслови основателност на установителния иск по чл.422, ал.1
ГПК, нито може да промени с обратна сила момента на настъпване на
изискуемост на задължението, а представлява ново основание за предявяване
на осъдителен иск или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение.
По този въпрос е налице съдебна практика в Решение №114/07.09.2016г. по
т.д.№362/2015г. на ВКС, IIт.о., Решение №77/10.05.2016г. по дело
№3247/2014г. на ВКС, ТК, II т.о. С оглед изложеното следва да се заключи, че
в настоящия случай предсрочната изискуемост е настъпила с връчването на
исковата молба по чл.422 ал.1 от ГПК на ищцата, но това обстоятелство е
настъпило след подаване на заявлението /30.05.2017г./, което не може да бъде
зачетено. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че към момента на
подаване на заявлението не е настъпила предсрочната изискуемост на
непогасените вземания по договора и не е настъпила и забава за заплащането
им от претендирания начален момент. Именно и въз основа на това,
обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г. на РС-
8
Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело №301/2019г. оставя в полза на
„П.К.Б.“ ЕООД да бъде признато задължение в размер на над 4 870,05лв.,
което ищцата Е.З. не следва да им дължи, оттам се обуславя и нищожността
на Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301, на основание чл.270 ал.2 от
ГПК.
Твърди, че е нарушена и разпоредбата на чл.117 (1) и чл.121 (2) от
Конституцията на Република Б.. Спрямо чл.117, ал.1 „Съдебната власт
защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и
държавата“, а спрямо чл.121, ал.2 „Производството по делата осигурява
установяването на истината“. Обезсилвайки Решение №56 от 14.01.2019г. по
гр.д.№3004/2018г. на РС- Пазарджик, съдебният състав по в.гр.дело
№301/2019г. нарушава изцяло посочените разпоредби от Конституцията на
Република Б.. Съображенията й за това са следните:
Чл.121, ал.2 изисква от съдилищата в производството по делата да се
осигурява установяването на истината. В настоящия случай съдебният състав
по в.гр.дело №301/2019г. оставя в отношенията между „П.К.Б.“ ЕООД и
ищцата да бъде признато задължение в размер на над 4870,05лв., което
ищцата Е.З. не следва да им дължи и не отговаря на истината и на правните
отношения помежду им. По този начин се нарушава и чл.117, ал.1, който
изисква съдебната власт да защитава правата и законните интереси на
гражданите, юридическите лица и държавата. Именно нарушавайки тези две
разпоредби на Конституцията, а именно: чл.117 (1) и чл.121 (2) се допуска да
влезе в сила едно порочно съдебно решение по в.гр.дело №301/2019г. по
описа на ОС-Пазарджик, което е от категорията на нищожните съдебни
решения.
Твърди се, че е нарушена и разпоредбата на чл.20 от Хартата за
основните права на Европейския съюз (2016/С 220/02), изразяваща се в това,
че всички хора са равни пред закона.
Въз основа на всички изложени нарушения се счита, че по безспорен
начин е установено, че съдебният състав по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на
ОС- Пазарджик е издал нищожно съдебно Решение №260 от 08.07.2019г.
спрямо ищцата Е.З..
Искането е да се постанови решение, с което да прогласи нищожността
на Решение №260 от 08.07.2019г. по в.гр.д.№301 по описа за 2019г. на ОС-
9
Пазарджик, издадено срещу ищцата Е.З., на основание чл.270 ал.2 от ГПК, с
което е обезсилено Решение на Пазарджишкия районен съд №56 от
14.01.2019г. по гр.д.№3004/2018г.
Моли да осъди ответната страна „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да
заплати и разноските в настоящето производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество. В него е взето становище, че
депозираната искова молба е недопустима, а освен това и за неоснователна.
В тази връзка се визира, че разпоредбата на чл.270, ал.2 от ГПК допуска
самостоятелен и извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни
решения единствено в случаите, когато се твърди тяхната нищожност.
Твърдените в исковата молба пороци, обаче, касаят единствено неговата
правилност, но не и неговата нищожност. Дори да може да бъде прието, че
мотивите на атакуваното съдебно решение са вътрешно противоречиви, или
неправилни, то волята на съда- да отхвърли иска, остава ясна, а
съображенията- установими, дори и да бяха изведени, както се твърди, без да
са съобразени с правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Сочи, че легално законово определение за нищожност на съдебно
решение липсва, както в отменения Гражданско процесуалния кодекс- чл.209
ГПК (отм.), така и в новия ГПК- чл.270 ал.1 ГПК, поради което съдържанието
на понятието се извлича по пътя на тълкуването. В правната теория и в
практиката на ВС и ВКС е прието, че нищожно е това решение, което не дава
възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на
надлежно волеизявление.
Твърди се, че липса на волеизявление е налице, когато решението е
постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на
правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за
наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват
подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението
е абсолютно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори
при тълкуване. За да бъдат възприети пороците като особено съществени
пороци, то трябва да е налице например постановяване от орган, който не е на
длъжност, даваща му право да го издаде; извън правораздавателната власт на
съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е
10
съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда,
когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява
изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически
постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което
съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на нашия
правопорядък (така Решение №880 от 16.12.2009г. на ВКС по гр.д.
№2697/2008г., V г.о., ГК и Решение №874 от 13.05.2002г. на ВКС по гр.д.
№40/2001г., IV г.о., Решение от 06.04.2009г. на РС- Берковица, 1 с-в,
постановено по гр.д.№58 по описа на съда за 2009г/. Сочи, че подобни
твърдения или обстоятелства в настоящия случай не са налице.
Визира се, че освен това, разяснения относно разграниченията между
недопустимо, нищожно и неправилно съдебно решение се съдържат в
мотивите към Решение №27 от 22.04.2019г. ВКС, IVг.о. по гр.д.
№1321/2018г.- Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до
нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината,
но и от съдебната практика - най- общо в т.8 ППВС №1/1985г., както и в
решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези.
Така нищожност на съдебното решение е налице при особено
съществени пороци, между които е и абсолютна неразбираемост на волята на
съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, вкл. по
чл.251 ГПК, или чрез поправяне по чл.247 ГПК. Възможно е неяснотата в
съображенията на съда, изложени в съдебния акт, на практика да се
приравнява на липса на мотиви, което съставлява нарушение на
съдопроизводствено правило- чл.236, ал.2 ГПК. Когато неразбираемостта и
противоречието в мотивите е резултат на формално- невалидни
умозаключения, които не могат да са логически следствия от дадени условия,
противоречат на опита и/или научното познание, тогава е налице
необоснованост на решението.
В тези случаи- на допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и на необоснованост, щом е ясно или
установимо, какво е постановил съдът по искането, с което е сезиран,
решението е неправилно, а не нищожно. Неразбираемата воля на съда,
неясните и противоречиви мотиви не могат да обусловят недопустимост на
съдебния акт, защото нямат отношение към процесуалните предпоставки
11
относно съществуването или упражняването на правото на иск.
В заключение се твърди, че сочените от ищеца „основания за
нищожност“ нямат отношение към валидността на решението, а единствено
към неговата правилност. Това прави предявения иск недопустим, освен това
и неправилен. Преразглеждането на спора по същество би накърнило силата
на присъдено нещо, формирана от атакуваното съдебно решение, което би
довело до постановяване на порочен акт.
Сочи се, че в исковата си молба ищецът твърди, че атакуваното съдебно
решение било нищожно, тъй като въззивният съд се е произнесъл по
валидността/допустимостта на първоинстанционното решение, а подобен
порок не бил съответно въведен с въззивната жалба на дружеството.
Визира се, че съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК, въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Т.е. с оглед на това, че първоинстанционното решение е било
обжалвано от дружеството в неговата цялост, то въззивният съд в лицето на
ОС- Пазарджик не е бил ограничен в преценката си досежно
валидността/допустимостта на първоинстанционното решение от посочените
във въззивната жалба на дружеството основания.
Счита се, че исковите претенции за неоснователни.
Искането е съдът да се произнесе с решение, с което да отхвърли изцяло
предявените от ищеца ЕВГ. Т. З. искове, като неоснователни и недоказани.
Относно допустимостта на иска, моли съда да се произнесе с
определение, с което да прекрати образуваното от ищеца ЕВГ. Т. З. дело като
недопустимо.
Моли за присъждане на направените съдебни и деловодни разноски по
делото, включително и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с Наредбата за заплащането на
правната помощ за изготвянето на отговора.
От събраните по делото доказателства се установява следната
фактическа обстановка:
С атакувания съдебен акт, чиято нищожност се иска да бъде прогласена-
Решение №260 от 08.07.2019г., постановено по въззивно гр. дело №301/2019г.
12
по описа на Окръжен съд-Пазарджик е обезсилено решение на Пазарджишки
районен съд №56 от 14.01.2019г., постановено по гр. дело №3004/2018г. по
описа на същия съд. Оставен е без разглеждане предявения от „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ********* против солидарния длъжник ЕВГ. Т. З., с ЕГН
********** иск по чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на парично вземане,
предмет на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №748 от 12.04.2018г. на
Пазарджишки районен съд, издадена по ч.гр.дело №1392/2018г. по описа на
същия съд и е прекратено производството по делото. Решението, като
необжалваемо, е влязло в законна сила на датата на постановяването му -
08.07.2019г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната възззивна жалба и констатира, че
същата е редовна и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от
ГПК, подадена е в срок, от процесуално легитимиран субект, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт.
При извършване на въззивен контрол на обжалваното съдебно решение,
в рамките поставени от въззивната жалба, съдът след преценка на събраните
от първата инстанция доказателства намира, че решението е правилно и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата като
неоснователна се остави без уважение.
В конкретният казус, настоящата инстанция не приема направените във
въззивната жалба оплаквания за неправилност и незаконосъобразност за
основателни. Основанието за това, е че въззивният съд след подробно
обсъждане на събраните в производството доказателства, достига до същите
правни изводи изведени от първата инстанция.
В този аспект няма основание последната да не приеме изцяло доводите
на районния съд в тази насока, които не счита да ги преповтаря, като ги
препраща по смисъла на чл.272 от ГПК.
Няма спор в теорията и практиката, че нищожно по смисъла на чл.270,
ал.1 и 2 ГПК е това решение, което е поставено от незаконен състав, извън
пределите на правораздавателната власт на съда, не е изготвено в писмена
форма, не е подписано, неразбираемо е дори чрез тълкуване .
13
Атакуваното пред ОС- Пазарджик съдебно решение на въззивния съд
под №260 от 08.07.2019г. постановено по в.гр.дело №301/2019г. на ОС-
Пазарджик е постановено при спазване на правилата за родова и местна
подсъдност. Съставът който го е разгледал е изискуемият от чл.20 от ГПК
тричленен състав. Решението е постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда. Изготвено е в писмена форма и е
подписано от съдебния състав. В мотивите и диспозитива на решението ясно
е изразена волята на съда.
Наведените в исковата молба пред РС- Пазарджик твърдения за наличие
на пороци в постановеното решение на въззивната инстанция, които се
приповтарят с тези изложени във въззивната жалба и писмено становище не
се отнасят до валидността и допустимостта на съдебния акт. В този смисъл те
не водят до нищожност на съдебния акт, поради което исковата молба, с
оглед наведените в нея твърдения за нищожност на постановения съдебен
акт е неоснователна. Квалификацията дадена от ищеца на тези пороци на
решението, като такива водещи до нищожност, в действителност не
представляват такива, тъй като не попадат в посочените по горе- хипотези за
нищожност на съдебния акт. На практика сочените от въззивника основания
за нищожност нямат отношение към валидността на решението, а единствено
към неговата правилност. Възражения в насока, че съдът не бил обсъдил
всички доказателства по делото, не е относимо, с оглед търсената защита от
ищеца. Съответно не може да се приеме за основателно възражението, че
нарушение на процесуалните правила, тъй като въззивния съд се е произнесъл
по валидността/допустимостта на първоинстанционното решение, но подобен
порок не е бил въведен с въззивната жалба на „Профи кредит“.
Основанието за този извод е разпоредбата на чл.269 от ГПК, съгласно
която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта в обжалваната му част. По останалите въпроси, той е
ограничен от посоченото в жалбата. При тези данни няма основание да не се
приеме, че след като първоинстанционното решение е било обжалвано от
дружеството в неговата цялост, то окръжния съд не е бил ограничен в
преценката си досежно валидността/допустимостта на първоинстанционното
решение от посочените във въззивната жалба на дружеството основания.
На практика с оглед излаганите възражения от страна на ищеца следва
14
да се счете, че се иска преразглеждане на спора по същество, което би
накърнило силата на присъдено нещо, формирана от атакуваното съдебно
решение, което би довело до постановяване на порочен акт.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема, че не са
налице елементите от фактическия състав на чл.270 ал.2 от ГПК, поради
което предявения иск се явява неоснователен и като такъв правилно е
отхвърлен от страна на районния съд.
Ето защо, с оглед неприемане конкретните възражения изложени във
въззивната жалба и съвпадане на крайните правни изводи на
първоинстанционния и въззивния съд, решението, като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди, а подадената въззивна жалба, като
неоснователна се остави без уважение.
Предвид на този изход, в тежест на жалбоподателят следва да се
присъдят направените от страна на „П.К.Б.“ ЕООД разноски пред въззивната
инстанция- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
С оглед на гореизложеното, Пазарджишкия окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №584/07.07.2021г., постановено по гр.д.
№20205220103628/2020г. по описа на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА Е.Т. З., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Г.Б., ул.“Ю.“
№92, общ.Б., обл.Пазарджик, да ЗАПЛАТИ на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: грС., кв.“М.а“, бул.“Б.“ 49,
бл.53Е, вх.В, представлявано винаги от двамата управители: С.Н.Н., Ц.Г.С. и
Я.К.Ч., съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция-
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен
срок,от получаване на съобщението да страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
15
2._______________________
16